ЗаЩо се врьЩат хората в Бьлгария?

Моята приятелка и мъжът й, които живяха във Франция и постоянно недоволстваха там, много йм липсваШе БГ и т.н., се прибраха преz февруари, барабар с бебе на 2, 3 месеца. Млади хора, могат да работят. Това лято ги видях в БГ, и ве4е говореха zа това, как искат да се върнат във Франция. А миналата седмица ми писаха, 4е ЩЕ се върнат.

Точно днес ми е един от дните в които,въпреки по- горе казаното от мен и след мнoгoто носталгия имам много основателна причина да кажа:добре ,че не живея в България!
Дали и утре бих казала това, не знам,но днес определено

е, хайде сега, и аз не съм голям фен на италианската система, но 4ак пък такива дискриминатори да ги изкараме, не ми се струва обективно. работа се намира трудно за вси4ки, особено за жените, еле пък във фертилна възраст.
при това, вси4ки тук живееЩи знаят каква е съставката на масата от емигрантския поток в Италия  , оттам и недоверието към.


ммм, да, и аз се надявам в един следваЩ живот, или ако може, в пенсионна възраст, да се отдам изцяло на скитни4еския си нрав, настояЩем архивиран по семейни при4ини 

eто, отговарям ти и аз  .
тази година, която почти изтича, съм пребивавала повече време в бг, отколкото в холандия. честно казано в бг имам социални контакти, имам разнообразия, имам възможности да излизам, срещам с хора. в холандия съм омъжена/така че не съм "забегнала" поради липса на работа и т.н/, но живея на безумно скучно място, шансовете ми да си намеря работа граничат с нулата, холандците/в моето обкръжение/ са безкрайно асоциални/ако щете вярвайте, но на моята улица сме 7 къщи, и аз не знаех доскоро кой живее в една от тях, докато не почина човекът и видях траурната церемония/. това ме отблъсква страшно много, защото съм изключително комуникативен човек и тук се чувствам много, много потисната.  слава богу, мога да си позволя да си ходя когато поискам в бг/върнах се преди няколко дни, но вече имам купен билет за януари за обратно/ и така да балансирам между двете страни.  в Бг не ми харесват доста неща, затова и живея като Родоския колос -  между два бряга.  холандия е хубава/за мен/ само по отношение на магазините си/все пак да не пропусна , че затварят в 18 часа, ако ще и камъни да падат/, образованието , което децата ми получават тук и сравнителният ред. намирам, че е хубаво да дойдеш тук или много млад или просто да си си роден тук и тогава нямаш проблеми.
за мен лично разликата Север-Юг  е огромна. не можах да свикна.
за в Бг- има и много неща, които не ми харесват. аз обаче съм там за кратко, идвам когато си поискам, тръгвам си като ме стегне шапката и така .....

Споделям това мнение
Имахме достатъчно пари за да живеем един наистина добър живот в Канада, но нещата се обърнаха и сега сме си тук в Бг..
От една година и за миг не съм съжалила, че сме се върнали (поне за сега и се надявам никога да не съжалявам )...но пък в близките години ако решим пак можем да отидем зад Океана

За всеки има място под Слънцето - и за сега Нашето е тук...трудно, не трудно - оправяме се
Пожелавам ви много здраве и късмет на всички, където и да сте   
Бъдете щастливи

Доста сложен въпрос.
Човек като свикне с нещо не иска да си променя навиците. Затова живеещите в чужбина не могат да си представят да се върнат в БГ и на българите в БГ им е доста трудно да се установят зад граница за дълго.
Била съм за дълго в чубнина няколко пъти. Сега съм в началото на следващия път.
Последния път след 3 годишен престой в Германия не можех да си представя отново да живея в София. Вече тотално бях навлязла в "системата". Но за добро или лошо се върнах, такива бяха обстоятелствата.
Преди кажи речи 1 месец се преместих във Виена и какво да ви кажа- много ми липсва българския "хаотичен" живот. Макар и отвсякъде да ти се качват на главата, все пак си си у дома, говориш си на родния език, прекарваш време с приятели от училище, отиваш до близкото магазинче всеки ден да си купиш ВКУСЕН хляб, отиваш на гости/ заведие и се забавляваш до ранни зори. Ей такива дребни работи те правят щастлив в БГ, просто ти топлят сърчицето, макар и да се скиташ гладен и жаден.
Но пък такъв кеф ми прави да се возя в редовен транспорт ( е дори и тук не е съвсем перфектен но все пак    )
Въпрос на късмет е дали ще ти хареса в чужбина, зависи от средата, от хората около теб, техните навици и прочие. НО ако човек има възможност трябва да "опита" от света.
За мен винаги ще е прекрасно да се докосвам до българската култура и природа, дори и нрави. Зависи само в какви количества.

А защо то4но Испания?
Аз ли4но бях няколко пъти в Швеция. Първият път отидох от любопитсво,разбира се, никога не бях стъпвала там, да видя на4ин на живот.Разо4арована останах, незнам. На третият ден казах, връщаме се, пове4е не издържах.


Бих казала същото за Испания, искам да остана тук, поне за сега. И с всеки ден се убеждавам , 4е тук съм добре. Връщам се в България, къде на 2, къде на 3 години. Мисля  си, 4е ако се върна, мнооого трудно ще ми бъде да запо4на отново. Разбира се моята камбанария е друга. По4ти нямам роднина и приятел да живеят в България. А за доброто прекраване и купонясване, никога не съм 4акала някой да ми прави веселото, винаги се забавлявам в компанията на моите приятели които имам тук. Също не смятам 4е алкохола (ракията) е на4ин на забавление. Моя версия. Харесвам си живота тук, устроихме се доста по бързо, за разлика от това което 10 години само се мъ4ихме да постигмен в БГ и надали въобще някога щяхме да имаме това което сега сме постигнали. Не говоря само за финансовата 4аст.
Мисля , 4е всеки трябва да живее там, където е щастлив.

Teya, точно защото сме различни, имаме право на избор
на мен ми харесва северната резевираност
чета от време на време за Испания - да, звучи чудесно, но някак си твърде южняшки
дано да имам грешна представа, но ми прави впечатление, че хората се оплакват доста от бюрокрация
но все пак човек докато не пробва, не може да е 100% сигурен

това все едно аз съм го писала, само че годините са 18

   Да не  забравяме  смесените бракове.Тук положението е по - усложнено.....не като на 2 българи работари ама и двамата с корени в БГ.Та ....моят мъж си е израелец , фамилия тук голяма , подкрепа , сплотеност , работа , пари, плува   в  свои води....къде  да  го  задърпам  от местото му , все пак той е глава на  семейство Животът ни е хубав тук.Мъчно ми е за БГ  обаче...но животът се подрежда много  странно , нищо не се знае  ....Той самият харесва БГ , но тук  е установен  добре , а БГ още удря през краката ...не е лесно.Живот и здраве....ще  видим.....ама накрая  децата ще пораснат и вече неможеш ги мести където ти се иска ... Плетеница....

Много интересна темичка...Аз напр. съм от смесен брак, майка ми е гъркиня, баща ми е бг - не че го познавам, но майка така твърди. Майка ми е от така наречените гр емигранти и е живяла в бг повече от 40год. Като заминахме за гр и до ден днешен и викат-българката, на което майка ми отвръща-не съм по кръв, но да по сърце съм. Аз за да разводня още повече обстановката си намерих Англичанин и си го доведох в София. Той пък обожава бг-миналата година дойде и сестра му и сега си купихме и къща. А за Коледа ще си прибирем и мама-завинаги. Може би при мене факта, че винаги съм имала възможност да пътувам извън бг-даже и по комунистическо време е допринесъл за това да знам, че винаги имам избор. Една приятелка точно заради това избяга 1990 за Англия- заради свободата, заради правото да избираш. За мен лично Гърция винаги е била мащеха...но е дълга история. Аз съм от тия хора, които просто не могат да виреят в чужбина, макар че имам много добри приятелки, макар че съм имала добра работа-винаги сърцето ми е било празно. Както казват Ангичаните-домът е там, където е сърцето...а, мойто винаги е било тук-ето затова се завърнахме

аз исках да се върна в Бг.

това лято решихме да направим експеримент дали ще може да свикнем да живеем пак там.мъжът ми трябваше да работи 2 месеца за една фирма и тъкмо можехме да съчетаем нещата.

бях тотално разочарована.досега се бях връщала само за купона,без дете,да се срещам с приятели.не ми е правело кой знае какво впечатление дали има дупки по улиците и може ли да влезеш с количката в магазина.
във Варна е пълно с дупки,а и не само там.освен Морската градина други паркове няма.това е масово за бг градовете.на градския транспорт не посмях да се кача.само като ги видя как карат и лошо ми става.цените на много стоки са скочили двойно в последните няколко години,а заплатите не са се увеличили подобаващо.
най-много ме дразни това,че няма спокойствие,че хората са много нервни и че здравеопазването е като това на Германия отпреди 100години.

Замислих се ,не 4е ми се отдава напоследьк ,ако някой ден реШа да се прибера в Бг ???Ами то детето Ще е пораснало,Ще е свикнало тук ,как да го местя наново .
Докато нямах дете беШе лесно,хваЩам раницата и по света,...ами сега???
Докато ви 4етох видях ,4е някои от вас са писали ,4е в Бг има вьзможностти и реализация и се по4увствах супер,и аз не зная заЩо....няма да се врьЩам за сега в Бг,оба4е май патриота в мен се показа ,а го бях заровила мнооооого дьлбоко .

[Ако си добър в България, си добър и в чужбина. 
[/quote]

Добре де, ти може да си дЪ бест, реализацията, парите, ОК, обаче като се заиграе детето ти  с разни кучешки екстри, плуващи из пясъчника, погнат те съшите тези кученца, или ти се дими в сладкарницата, или...или...това ми идва на прима виста и нещо уравнението не се получава (поне в моята математика)...

А защо се връщат хората,
може би не са положили достатъчно усилия за интеграция (език, специализация, образование)
може би не са годни за емиграция,
може би носталгията чисто и просто е непреодолима,
от любов...

Разни хора, разни идеали...

Мои познати ме съветват отсега (планувам си прибиране в Бг), да съм си предвидила 200$ за промяна датата на връщтане на билета...и това ми се струва крайно,
но още нямам мнение по въпроса.