Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

Не съм лекар, но си мисля, че имам богат личен опит и по тази причина си позволявам да пиша. Всичко, което описваш ми звучи адски познато /само дето по онова време нямаше PC-та/

1. Положението е тревожно и сериозно.
2. Сама няма да се справиш.
3. Задължително ТИ трябва да посещаваш психотерапевт. В момента нямаш никаква представа колко енергия -емоционална, физическа и т.н. губиш. Въпросният терапевт трябва да те насочи към правилния начин на действие спрамо детето ти. Трябва да ти дава сила и въобще да те зарежда, да му вярваш. Ако настоящият не е такъв, просто го смени.
4. Знам колко е трудно момчето да бъде убедено, че има нужда от помощ. Вероятно то трябва да посещава друг специалист /не този, при който ходиш ти/.
5. За мен най-тревожното е това, че той не съзнава, че има нужда от помощ.
6. Искам те уверя, че този тип поведение много често върви ръка за ръка с голяма мнителност по отношение на най-близките.
7. Много силно впечатление ми направи интересът му към медицината. Какво, коя област го интересува, и дали въобще го интересува толкова, колкото си мислиш.
8. Подробностите са много важни, когато ги описваш/на специалист/.
9. Действай бързо и максимално хладнокръвно.
10. Въобще не прави непремерени експерименти /да му организираш "случайни" срещи с психиатри,/ сигурно е, че нещата ще се влошат, а доверието към теб ще клони към нулата.

За да влезеш във вътрешния му свят, се вгледай във външния. Казваш, че играе игри и гледа много филми. Помоли го за съвет, да ти предложи филм. Кажи, че ти се гледа нещо хубаво. Питай го кой му е любимият филм. Така поне малко за малко ще влезеш във вътрешния му свят. Любимият филм на човек говори много за него - за интересите му, за вълненията и чувствата, копнежите, състоянието в което е. Изобщо..  действието във филма вероятно го е докоснало по някакъв начин и трябва да разбереш, къде намира себе си той. Поискай и други негови любими филми, и да не си психолог, все ще си извадиш някакво заключение. А защо не да дадеш на психолога си  филмите. Предложи ги и на нас. Щом не ти споделя изобщо, за сега и това е нещо.
Ако ти позволи, попитай го, как вижда себе си след 5 години, след 10, след 20, 30... Сподели му как ти си представяш твоя живот. Не знам дали това ще стане при вас обаче.
И още нещо: Има ли скайп? Аз съм точно колкото него голяма, ако кажеш, мога и да говоря с него.
Засега си мисля, че толкова можеш да направиш.
Дай някаква опорна точка. Непременно го питай за филмите. А ако кажеш и имената на игрите...

Доктор Хаус гледа значи.  Поне е свестен сериал. Дай му линк към форума, тука има много фенки. 
Непременно попитай за други филми, но така, че да не се усети нещо.
И последно: С кого си чати в Скайп. Казваш, че нямал контакти? С познати, реални хора или несъществуващи.

Не се обиждай, но мисля, че не си обръщала нужното внимание върху интересите му, чувствата и режима му. Не те виня, повечето родители са такива. Просто някои деца имат склонност да се задълбочават повече в маниите и са като цяло по-агресивни натури. Но защо е толкова затворен, това ми е чудно. Да не би да има някакъв физически проблем или нещо, което го притеснява да контактува.

Моля те, спри да пишеш подробности, вмъкни в мнението по-нагоре в името му на скайп една звездичка, за да не излиза на гугъл. И не му давай линк към форума!
Не бива да вижда темата, ще го ядосаш излишно!
Не знаете какво чудо е форума, да напишеш нещо тук горе долу стана все едно да го кажеш по телевизията!

Това, че слаботата му го тормози ми харесва. Значи все пак не е загубил абсолютно всякакъв контакт с действителността. Щом се и замисля как изглежда...
И аз мисля, че приятелка ще му подейства добре. Той не се ли интересува от момичета? Какво е отношението му като цяло към тях. Виж в хисторито му, какви сайтове разглежда. Ако видиш порносайтове или сайтове за запознанства в него или някъде из компа порнофилми, значи нещата не са чаааааак толкова извън час, колкото и странно да звучи това, което пиша.

Жалко,че няма кой да го запали по спорта.Лекува страшно много депресии и насочва мисленето в друг аспект.Да не говорим,че повишава самочувствието от положените усилия.
Не се ли интересува от нещо все пак?

аз май ще спра да чета, че приликите стават много и все по-истински и ако не си беше споменала възрастта, както и неговата, щях непременно да ви помисля за моите хора...

да, споменах го  д-р Хаус. интроверен тип с гениални заложби.

медина, аз внимателно прочетох всички и  мога да ти кажа няколко неща, които си извадих като извод за мен от постингите до тук. Малко по точки ще карам, да е по-ясно))) Ако не са правилни - игнор и това е. 

Първо, според мен много лесно отритваш всякаква отговорност от себе си, като каза, че психиатърката ти е казала, че проблемът не е в теб. Във всеки постинг се опитваш да обясниш , че ситуацията не зависи от теб.
Няма такова нещо. Всичко от теб зависи. Твоята нагласа е тази, която проваля всичко - ти се притесняваш, но си убедена, че нищо не зависи от теб.

Второ, отдаваш проблема на детето си на пубертета. Може и да е така, но сама каза, че сина ти е агресивен още от дете, защото ' си е такъв'.  Тоест, не намирай лесното оправдание в " той е тинейджър, а те всички са луди", а се изправи към това, което си неглижирала отдавна.

Трето, ти почти нищо не знаеш за детето си. Аз, от 1 постинг разбах, че сина ти е фен на д-р Хаус  ( например). Не може да не знаеш елементарни неща, не можеш да не вникваш в сигналите, които той ти подава. Той сигурно ги подава със стотици всеки ден, само че ти просто не ги виждаш. Тинейджърите намират модели там, където ги намират, ако няма модел реален, много ясно че ще кукне по д-р Хаус. Той идеално му приляга!!! И има нужда от него, защото вижда, че и такъв асоциален тип може да живее и да е герой. Да, ама в друга реалност.

Четвърто, ти си убедена в провала на сина си -  " Той не разбира химията", 'Защо хаби енергия, като няма да става доктор", " Той от половин година не е стъпвал в училище", " Той няма да завърши". Ами извинявай, това дете учители няма ли, не си ли говорила с някой от това частно училище, не е ли дошъл класния му у вас да го пита кво става. Тия хора сигурно имат училищен психолог и пр. Ролята ти не се изчерпва само с плащането на таксата за училище и интернет. Как очакваш при тази твоя нагласа той да ти дава други отговори освен " Ами аз съм тъп и не разбирам", " Ами няма смисъл", " Ами всичко е тъпо".

Пето, качеството на живота - " той пие по 6 литра кока кола на ден", " Той яде само пици и кфс", "той стои цял ден пред компютъра и е по-добре така", ' Той не се интересува от спорт" . Няма такова нещо - какво правите заедно с това момче - ходите ли някъде, каните ли гости, изпращаш ли го за хляб вечер, има ли той отговорност някаква за нещо, изобщо... защо яде пици, защо му купуваш кока кола... Изобщо, оставам с впечатлението, че си заета, обаче момчето е на смотек.

Имай предвид, че не е задължително това дете тази година да ходи на училище. Но ти трябва да имаш ясна идея за това какво правиш в тази година,  и че до година той влиза отново в училище, за да завърши. Спри да го причисляваш към провалите. Спри да го мислиш за неясен - много си е ясен този твой син. Трябва му опора и свеж въздух. И по този път ти си тази която ще го подкрепя, няма кой - нито Рамщайн , нито д-р Хаус, нито никой. Само ти и хората, които ти повикаш на помощ. Чичовци, приятели, баби, дядовци - всички имате нужда от план как това умно дете да продължи напред.