Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

Много труден въпрос поставяш...
Не знам как сте стигнали до това положение, все пак това не се случило за ден или два... Сигурно ти е много трудно сама да носиш отговорност и да вземаш решения, да се сблъскваш със странностите на характера и на възрастта на сина ти. Разбирам те. Но все пак ти си възрастният, ти определяш правилата в дома ви - харесва му или не, той е принуден да се съобразява с това, просто защото няма ресурс да се справя без теб. За мен консултацията с добър специалист в така описаната ситуация е наложителна - поне аз бих потърсила помощ. Най-напред бих потърсила помощ за себе си, защото спроред мен ти не се чувстваш уверена в преценките и решенията си, а той го чувства и това го обърква още повече. Казваш, че той не иска да говори с психолог - но ти си в състояние да поставиш неговите приоритети под условие: примерно, да му отнемеш компютъра, който очевидно е важен за него, но не е жизнена необходимост, докато не се съгласи на среща със специалист. Много е сложно наистина, непременно потърси съвет от специалист! Форумът едва ли ще ти помогне много, освен ако не намериш чрез него нужния човек.
Искрено ти желая успех.

Ужасно звучи ситуацията, която описваш. Много далече са отишли нещата. Психолог е силно необходим, на първо време за теб, за да ти помогне да намериш как да общуваш със сина си и как да вземеш нещата в свои ръце - наистина си загубила контрол над ситуацията; после заедно ще намерите как синът ти да посещава сеанси и да се върне към нормалния живот.

Вероятно е някаква депресия, но само психолог може да каже.Само не знам как ще успееш да заведеш сина си при такъв специалист..Моите родители изживяха такова нещо с брат ми, само че без агресията.Брат ми спря да контактува с приятели, със съученици, с роднини, дори с родителите ни.Тотално се изолира от всичко.И до сега е така, а е на 38 години, живее сам.Понякога си мисля, че не го познавам, до такава степен е затворен в себе си.Така и не разбрахме каква е причината да се преобърне така живота му.Според майка ми това състояние е започнало след 8-ми клас, но какво толкова се е случило не знаем.

Виж, ходенето при психолог не е непременно, защото на някого нещо му има. Когато казвам, че ти трябва да отидеш, то е за да имаш повече увереност и ориентация как да се справиш с него; но ме изненадва, че ходиш при психоаналитик и той не реагира. Може би трябва да го смениш? Определено има нужда от професионална помощ; а ти ттрябва да намериш специалист, който е наистина добър и ще ти помогне. Не става дума за търсене на вина; това е тежка ситуация, в която и ти, и синът ти сте потърпевши и страдате. Важното е да намерите пътя към изхода на тунела, в който сте потънали.

Имаш нужда от сериозна консултация с психолог, а може би и с психиатър, впоследствие, колкото и странно да ти звучи.
Защото от описаните за детето ти данни то има депресия, при това в много напреднал стадий.
Работата ти с психотерапевт за теб може да продължи, но отиди и на още едно мнение, за да се определи за каква депресия става дума в момента.
Но знай, че пътят за излекуването му е много бавен и труден. 

Накратко- не мисля, че е "пубертет". Звучи ми твърде сериозно и различно. Не "по- добре", а ми се струва наложително да се намеси специалист.

medina,
Щом синът ти не иска да излезе навън - тогава заведи психологът или психиатърът у вас, за да се види с него.
Всеки добър лекар знае как да постъпи, за да се опита да говори с такова дете, като твоето.
Пристрастяването към компютъра, пиенето на толкова литри кока-кола на ден, го прави зависим. А за всеки зависим от каквото и да било има лечение - за някои по-бавно, за някои по-бързо - зависи от човека. 
Дано по-бързо се стигне до някакво разрешение за теб и за детето ти!   

инка62, за миг си представи реално картинката- човекът не желае да бъде преглеждан и лекуван, нещо повече- предварително може въобще да не е попитан, а е на 16 години. Изведнъж майка му идва с някакъв, дето започва да му задава лични въпроси.
От личен опит ще ти кажа, че първото, което ще си помисли момчето, което въобще не е вече малко, е че "се опитват да го изкарат луд"- това е първата мисъл, която жегва хората при такава ситуация.
Проблемът е изключително деликатен. При подобен за себе си взех решение- първо се опитва доброволно да бъде убеден човекът, че има някакъв проблем и нужда от помощ /това никак не е лесно, обаче/, ако той твърдо не желае, а нещата са много зле си има законови начини за принудително лечение.

Скъпа Медина,
Моят брат беше така. Не е психично отклонение.Това е много "модерната" депресия. Ужасно е. Моят съвет е веднага да го заведеш на психиатър. Знам, че ще е много трудно да го убедиш. Но не се предавай, не го оставяй, защото той няма да се оправи от самосебе си. Даже и да се съгласи да го заведеш, после няма да иска да си пие лекарствата, а графикът им трябва да се спазва, иначе няма да има ефект.Мога от личен опит да ти кажа, че трябва да се подготвиш психически, че ще трябва да го гледаш като малко дете, което не може да се грижи за себе си. А лекуването е много продължително с подобрения и внезапни кризи, които с времето стават все по редки. Като за начало трябва да го накараш да разговаря с теб. Това с чупенето на предмети също ми е до болка познато - у нас не беше останало нищо здраво.Когато беше в криза брат ми чупеше всичко, което му беше пред погледа му.
Ако искаш пиши ми на лични, мога да ти дам телефона на психиатърката в София, която го лекува.Желая ти много сили и късмет!

Много трудна ситуация.
Не може ли да измислиш нещо от типа да излезете някъде (нещо, което той харесва - футболен мач, концерт, някаква среща на геймъри, или просто пикник ...), и заедно с вас да дойдат да речем двама нови хора, като единият е психолог 
Като за начало само да се запознаят и после евентуално ако може да му се спечели доверието 
Не знам дали съм права, но някак си ми се струва, че може би синът ти има нужда по-скоро от мъжко присъствие, тоест да се намери лекар мъж, който някак си да се превърне постепенно в нещо като приятел на сина ти.
Дано дадат идеи хората тук.

много трудна и деликатна ситуация.  
Съгласна съм на 100% с 1-вия пост на емем и се потрисам от конкретната ситуация (да речем почти 1:1 житейска ситуация и лошо стекли се събития при мои роднини).

Това пубертета не е шега. За момчетата се оказва доста сложно преживяване, а ако баш тогава загубят и близък е направо...  

medina, дано твоя психоаналитик те научи как да постъпиш сега и занапред с детето си. И дано има край това му състояние.  
Нищо повече не мога да кажа. Остава ми само да чета, как се развиват нещата у вас, ако решиш да ни държиш в течение.

Точно това имам предвид, това е първата реакция "Искат да ме изкарат луд!" или "Не съм луд, че да се преглеждам!", когато се предложи такова нещо. Пък и понятието "луд" не е медицинско понятие, специалистите работят с точни диагнози, но хората боравят неправилно, но най- често именно с това.  За това пиша и че "ако той твърдо не желае, а нещата са много зле си има законови начини за принудително лечение." и категорично не считам, че такова поведение е едно нормално за пуберитет такова.
Тук никой от нас не може да ти каже диагноза, това не би посмял да направи дори специалист само въз основа на подадени няколко изречения, както е в твоя случай. Затова се въздържам въобще да сравнявам с разни ситуации, които съм срещала в личния си живот.

Мила майчице, стегни се и действай незабавно, знам че е лесно да се каже, но знам, че и ти като майка ще направиш невъзможното, за да спасиш детето си.
Първо бъди много внимателна от кой комп пишеш, защото детето е умно и може да чете вече тук.
После, в любов и война, всичко е позволено. Ще влезеш в неговият свят, ако трябва и не иска да види психологът вкъщи, той ще го намери по компютъра уж случайно и ще си говорят така. Просто ще трябва да направиш всичко възможно да го приеме. Не започвай с лошото, защото времето вече е минало, когато е било възможно. Не спирай да мислиш какво трябва да се направи, защото ти си познаваш детето най-добре.
Успех и ако можем да сме ти полезни, пиши, но и бъди нащрек щом нашият човек е напред с компютрите!

а дали пък не е там разковничето... 
Дали ако може да се погледне от страни юнакът, не би му светнало какво си причинява сам на себе си, както и на родната си майка...
Знае ли човек, от къде ще дойде промяната?!

Не мисля, по- скоро би се ядосал, ако прочете, че майка му разказва лични неща на разни такива като нас и че ние общо сме взели да го "обсъждаме". Предполагам, че общият тип на мислене по такива въпроси важи и за него.

И аз мисля, че няма да му е приятно, че е обсъждан, от хора, за които си мисли, че си нямат хабер от тези неща... Спомням си аз като бях на 16 си мислех, че всичко знам и всичко ми е ясно, че хората са много глупави и няма какво да науча, че мога сама да се оправям с всичко. Пък после какво стана. Сещам се за на една форумка подписа беше нещо от сорта:
На 20 си мислех, че баща ми е глупав човек, след 10 години се учудих колко много е научил. Съжалявам не го помня точно.
Момчето трябва да разговаря с човек, който има опит в тези неща. На всяка цена.

Ооо, ние сме минали по вашият път със сестра ми. При нас пък липсва майката. Беше много тежко и трудно, дори замина за чужбина да я откъснем от лошата среда. И постепенно всичко се нормализира. Сега имам красива, умна, работлива 19-годишна сестричка. Но какво сме преживяли, само ние си знаем.
Само здрави да са и далече от наркотиците! За другото ще намерим сили да се оправим.

Много тежка ситуация. Мисля, че трябва да си смениш психолога, явно този не ти помага.
Също така не е много редно да знае, "че докато съм жива, ще го издържам".
Според мен трябва да е наясно, че всеки има отговорности и не може да получава нещата, като просто си седи на компютъра. Също така не подценявай кока кола-та. Тези количества всеки ден са го направили зависим. Спри я.
Опасното е в това, че тези неща е трябвало да ги направиш още в зародиш, защото сега не се знае на къде ще избие ако се опиташ да му наложиш ограничения.
Успех, каквото и да решиш.

medina, последното, което си написала относно сина си - че искаш да умреш, та да го видиш какво ще прави - е притеснително. Не бива да мислиш по този начин, звучи...странно. Сигурна съм, че ти е трудно, че носиш голяма отговорност, но превърнете ли веднъж отношенията си в борба, печеливши няма да има. Казваш, че момчето ти е било отличник до към 12-тата си година? Тоест кризата съвпада с навлизането в пуберитета - има случаи, в които кротки и умни деца се превръщат в демони по време на този период, а като прибавим и утежняващото обстоятелство със загубата на родител... Обикновено колкото по-агресивен и буен е един младеж, толкова по-изплашен и объркан е всъщност. Не си написала /или аз не съм прочела/ как живеете през последните години - имаш ли други мъже, той познава ли ги; как се издържате финансово; натякваш ли му, че го отглеждаш сама и ти е трудно, такива работи... Не питам, защото съм любопитна, а защото  има пряка връзка с проблемите ви. Също така е важно споделяш ли с него, обсъждаш ли решенията и колебанията си, до каква степен го допускаш в личния си живот. Пиша ти наизуст, момичетата правилно са казали, че тук едва ли може да се разчита на адекватен съвет, но искам и още нещо да отбележа - апатията, липсата на здрав сън, изблиците на агресия, литрите кола... моментът с наркотиците напълно ли е изключен?

Хм, и все пак при условие, че си по цял ден на работа няма как да си сигурна, че не излиза или никой не идва у вас. Защо не провериш някой ден?

И аз мисля, че не са наркотици.
След като оставяш пари и си ги намираш след това , значи не е това.

Аз имам само един въпрос към теб, медина - той на този компютър какво прави по цял ден? Запозната ли си - в Интернет ли рови, какво чете, какво гледа, играе ли....

Добре е, че във финансово отношение нещата са ОК, защото така нямаш ограничения в това да намериш добър психолог/ психиатър.
Направи го. Непременно. Тук можем и да ти дадем някакъв акъл, обаче ви трябва специалист.
Не се отчайвай. Колкото и ужасно да се държи сина ти, той ти е дете, и очевидно има нужда от помощ. Трябва да му помогнеш.

А  ти защо го нападаш  " Защо си хабиш умствената енергия, след като няма да ставаш лекар"?
От къде разбра, че няма ( и не иска) да става лекар?

Второ, този човек има ли някой, който да уважава в живота си? В реалния живот, искам да кажа не д-р Хаус.

Ако ще те разведри малко, да ти кажа, че ако се намери едно хубаво момиче може и да излезе от положението...
Това в кръга на шегата, я, се разведри, нали е здраво, право, момче. Ти си го задоволила отвсякъде материално, щом е и по-чувствителен, може и мързелан леко да си пада и е в това положение.
Защо пък да не става лекар? Няма безполезно знание. Уважавай тези му интереси, може би в тях е разковничето. Щом гледа филми, пак зависи какви, значи се вълнува, може и да е мечтател. А с грубостта да се защитава. Имаш ли връзката с него? Доколкото чета не си говорите много...

Определено детето ти може да е свръхнадарено.
Казват, че като ученик Айнщайн е имал само двойки по математика.
Въпросът е, че трябва да му се помогне да улови енергията и способностите, които има, и да ги използва градивно.
Такива хора често са много по-чувствителни. А това може да бъде и опасно.
Затова именно му е необходим специалист.

хайде бе!
Дете с неговите възможности може спокойно да прави каквото си иска в живота. Включително да влезе в Харвард медицина.
Имам още какво да ти казвам, но ще помисля първо и после ще пиша.  Ти в това време ако искаш кажи още
за твоите взаимоотношения с него - много ли често го упрекваш, , вярваш ли му.
Имате ли баби, дядовци, лели, чичовци - някой човек по-уважаван от теб  в мислите му?

Имах предвид да потърсиш други лекари, с които ти да се консултираш (очевидно е, че няма как да го заведеш насила).
Могат да ти дадат много по-точни насоки какво трябва да направиш.

Не е така, medina, имаш избор. Единият ти вариант е да продължиш да "търпиш" - да купуваш учебници, които никой не чете; да плащаш такси, които никой не оползотворява; да се грижиш за някой, който пет пари не дава. Другият ти вариант е да отвърнеш на арогантността с твърдост. При така описаните от теб неща не мисля, че става въпрос за психично отклонение, а за разглезеност. /това, естествено, може да е напълно погрешно твърдение!/ Напълно в реда на нещата би било да седнеш в една ведра утрин и да заявиш, че много скоро заплатата ти няма да е вече същата и че статуквото ви ще претърпи промяна. Няма да има повече хубави училища, хубави дрехи, хубави компютри и прочее. Ангажирай го в семейните ви дела, накарай го да се почувства съпричастен, кажи му, че се нуждаеш от неговата помощ. Ако думите не помогнат, мини към дела - търси места в съседното квартално училище и пусни обява за компа. Например.

Детето е загубило баща във важен момент от живота си и доколкото разбирам, няма друг мъж наоколо, комуто да подражава - това може да го кара да се чувства неуверен. Отхвърля те, защото не те разбира, защото не знае как да се държи като мъж и това го вбесява. Оттук нататък вече ще е късно да му намериш примери от мъжки пол, затова е по-добре да му дадеш поле за изява. Комуникацията помежду ви е поувехнала, така че няма смисъл да търсиш словесни мостове - мисля си, че и един психоаналитик бавно би пробил преградата. Нека се изяви истински, в реална ситуация - кажи му, че ще останеш без работа или с нископлатена работа, което пък подробно опиши като финансово последствие, и го помоли да ти помогне в решението. Кажи му, че последното, което искаш, е да му променяш живота или сменяш училището, но ще се наложи. Не знам, измисли нещо, но го стресни яко - излез от ролята на майката, която може, знае, печели и плаща, и виж как ще реагира. Например.

Вземи една седмица отпуск и я прекарай вкъщи. Пребоядисайте стените заедно, разместете мебелите - каквото и да е, стига да изисква от него решение и мъжка сила. Психоаналитик винаги можеш да потърсиш - ефектът обаче ще е нулев, ако синът ти не участва в собственото си лечение, това мога да кажа със сигурност.

Не съм лекар, но си мисля, че имам богат личен опит и по тази причина си позволявам да пиша. Всичко, което описваш ми звучи адски познато /само дето по онова време нямаше PC-та/

1. Положението е тревожно и сериозно.
2. Сама няма да се справиш.
3. Задължително ТИ трябва да посещаваш психотерапевт. В момента нямаш никаква представа колко енергия -емоционална, физическа и т.н. губиш. Въпросният терапевт трябва да те насочи към правилния начин на действие спрамо детето ти. Трябва да ти дава сила и въобще да те зарежда, да му вярваш. Ако настоящият не е такъв, просто го смени.
4. Знам колко е трудно момчето да бъде убедено, че има нужда от помощ. Вероятно то трябва да посещава друг специалист /не този, при който ходиш ти/.
5. За мен най-тревожното е това, че той не съзнава, че има нужда от помощ.
6. Искам те уверя, че този тип поведение много често върви ръка за ръка с голяма мнителност по отношение на най-близките.
7. Много силно впечатление ми направи интересът му към медицината. Какво, коя област го интересува, и дали въобще го интересува толкова, колкото си мислиш.
8. Подробностите са много важни, когато ги описваш/на специалист/.
9. Действай бързо и максимално хладнокръвно.
10. Въобще не прави непремерени експерименти /да му организираш "случайни" срещи с психиатри,/ сигурно е, че нещата ще се влошат, а доверието към теб ще клони към нулата.

За да влезеш във вътрешния му свят, се вгледай във външния. Казваш, че играе игри и гледа много филми. Помоли го за съвет, да ти предложи филм. Кажи, че ти се гледа нещо хубаво. Питай го кой му е любимият филм. Така поне малко за малко ще влезеш във вътрешния му свят. Любимият филм на човек говори много за него - за интересите му, за вълненията и чувствата, копнежите, състоянието в което е. Изобщо..  действието във филма вероятно го е докоснало по някакъв начин и трябва да разбереш, къде намира себе си той. Поискай и други негови любими филми, и да не си психолог, все ще си извадиш някакво заключение. А защо не да дадеш на психолога си  филмите. Предложи ги и на нас. Щом не ти споделя изобщо, за сега и това е нещо.
Ако ти позволи, попитай го, как вижда себе си след 5 години, след 10, след 20, 30... Сподели му как ти си представяш твоя живот. Не знам дали това ще стане при вас обаче.
И още нещо: Има ли скайп? Аз съм точно колкото него голяма, ако кажеш, мога и да говоря с него.
Засега си мисля, че толкова можеш да направиш.
Дай някаква опорна точка. Непременно го питай за филмите. А ако кажеш и имената на игрите...

Доктор Хаус гледа значи.  Поне е свестен сериал. Дай му линк към форума, тука има много фенки. 
Непременно попитай за други филми, но така, че да не се усети нещо.
И последно: С кого си чати в Скайп. Казваш, че нямал контакти? С познати, реални хора или несъществуващи.

Не се обиждай, но мисля, че не си обръщала нужното внимание върху интересите му, чувствата и режима му. Не те виня, повечето родители са такива. Просто някои деца имат склонност да се задълбочават повече в маниите и са като цяло по-агресивни натури. Но защо е толкова затворен, това ми е чудно. Да не би да има някакъв физически проблем или нещо, което го притеснява да контактува.

Моля те, спри да пишеш подробности, вмъкни в мнението по-нагоре в името му на скайп една звездичка, за да не излиза на гугъл. И не му давай линк към форума!
Не бива да вижда темата, ще го ядосаш излишно!
Не знаете какво чудо е форума, да напишеш нещо тук горе долу стана все едно да го кажеш по телевизията!

Това, че слаботата му го тормози ми харесва. Значи все пак не е загубил абсолютно всякакъв контакт с действителността. Щом се и замисля как изглежда...
И аз мисля, че приятелка ще му подейства добре. Той не се ли интересува от момичета? Какво е отношението му като цяло към тях. Виж в хисторито му, какви сайтове разглежда. Ако видиш порносайтове или сайтове за запознанства в него или някъде из компа порнофилми, значи нещата не са чаааааак толкова извън час, колкото и странно да звучи това, което пиша.

Жалко,че няма кой да го запали по спорта.Лекува страшно много депресии и насочва мисленето в друг аспект.Да не говорим,че повишава самочувствието от положените усилия.
Не се ли интересува от нещо все пак?

аз май ще спра да чета, че приликите стават много и все по-истински и ако не си беше споменала възрастта, както и неговата, щях непременно да ви помисля за моите хора...

да, споменах го  д-р Хаус. интроверен тип с гениални заложби.

медина, аз внимателно прочетох всички и  мога да ти кажа няколко неща, които си извадих като извод за мен от постингите до тук. Малко по точки ще карам, да е по-ясно))) Ако не са правилни - игнор и това е. 

Първо, според мен много лесно отритваш всякаква отговорност от себе си, като каза, че психиатърката ти е казала, че проблемът не е в теб. Във всеки постинг се опитваш да обясниш , че ситуацията не зависи от теб.
Няма такова нещо. Всичко от теб зависи. Твоята нагласа е тази, която проваля всичко - ти се притесняваш, но си убедена, че нищо не зависи от теб.

Второ, отдаваш проблема на детето си на пубертета. Може и да е така, но сама каза, че сина ти е агресивен още от дете, защото ' си е такъв'.  Тоест, не намирай лесното оправдание в " той е тинейджър, а те всички са луди", а се изправи към това, което си неглижирала отдавна.

Трето, ти почти нищо не знаеш за детето си. Аз, от 1 постинг разбах, че сина ти е фен на д-р Хаус  ( например). Не може да не знаеш елементарни неща, не можеш да не вникваш в сигналите, които той ти подава. Той сигурно ги подава със стотици всеки ден, само че ти просто не ги виждаш. Тинейджърите намират модели там, където ги намират, ако няма модел реален, много ясно че ще кукне по д-р Хаус. Той идеално му приляга!!! И има нужда от него, защото вижда, че и такъв асоциален тип може да живее и да е герой. Да, ама в друга реалност.

Четвърто, ти си убедена в провала на сина си -  " Той не разбира химията", 'Защо хаби енергия, като няма да става доктор", " Той от половин година не е стъпвал в училище", " Той няма да завърши". Ами извинявай, това дете учители няма ли, не си ли говорила с някой от това частно училище, не е ли дошъл класния му у вас да го пита кво става. Тия хора сигурно имат училищен психолог и пр. Ролята ти не се изчерпва само с плащането на таксата за училище и интернет. Как очакваш при тази твоя нагласа той да ти дава други отговори освен " Ами аз съм тъп и не разбирам", " Ами няма смисъл", " Ами всичко е тъпо".

Пето, качеството на живота - " той пие по 6 литра кока кола на ден", " Той яде само пици и кфс", "той стои цял ден пред компютъра и е по-добре така", ' Той не се интересува от спорт" . Няма такова нещо - какво правите заедно с това момче - ходите ли някъде, каните ли гости, изпращаш ли го за хляб вечер, има ли той отговорност някаква за нещо, изобщо... защо яде пици, защо му купуваш кока кола... Изобщо, оставам с впечатлението, че си заета, обаче момчето е на смотек.

Имай предвид, че не е задължително това дете тази година да ходи на училище. Но ти трябва да имаш ясна идея за това какво правиш в тази година,  и че до година той влиза отново в училище, за да завърши. Спри да го причисляваш към провалите. Спри да го мислиш за неясен - много си е ясен този твой син. Трябва му опора и свеж въздух. И по този път ти си тази която ще го подкрепя, няма кой - нито Рамщайн , нито д-р Хаус, нито никой. Само ти и хората, които ти повикаш на помощ. Чичовци, приятели, баби, дядовци - всички имате нужда от план как това умно дете да продължи напред.

И ти търсиш съвет във форум? Вместо да питаш специалист? Много мъдро родителско решение!

Извинявай, ама как така той е сигурен, че ще го издържаш? Я спри! Спри да плащаш тока, спри да купуваш храна и кола. Да видим няма ли да стане от компа като спрат тока. Ще спре да пие кола и да яде пици. Ден-два-три гладен, ама я да видим как ще кара седмици. И не му давай пари. Въобще без много да му обяснваш кажи - Така и така, не мога да те гледам как се съспиваш. Искам да се справяш сам. И се махни. Нали ти казва, че ще види какво ще прави като те няма вече. Е, да го види как е.

Медина,
проченох всичко и имам един въпрос и едно предположение.
1. Когато почина баща му говорихте ли за смъртта, говорихте ли за таткото, спомняхте ли си заедно? Или такива разговори не е имало, за да не бъркате в раната?
2. Може би тази промяна и отношението към теб и всички останали са като защитна броня. Срещу болката, която би изпитал отново, ако примерно изгуби теб или друг близък. Затова те мрази, груб е и отхвърля всички. Бил е малък, когато е загубил баща си, било му е много мъчно, бил е много объркан, много го е било страх. Говорихте ли за това, споделихте ли чувствата си?
Пожеланам ти да намериш път към него

Стрелям напосоки с догадките си. Със сигурност подобно поведение е провокирано от нещо.

Говорила ли си с учителите му?
А със съучениците му?
Възможно ли е да имало някакъв инцидент в училище?
Имал ли си е някога приятелка, имала ли си индикации, че води сексуален живот?
Възможно ли е да има здравословен проблем, за който не знаеш - хормонален, от сексуално естество?
Възможно ли е да е... хомосексуален?

Не знам как да помогна, но ти желая това да приключи по най-добрия начин и за двама ви. Успех.

ПП. Не мисля, че да го отрежеш финансово е добра идея. Това може да го изведе от вкъщи, но къде може да го заведе дори не ми се  мисли.

Момчето взима ли някъкви наркотици?

Няма нужда да ги спираш, а да го запознаеш със стойността им и да му вмениш, че пари както се печелят, така се и губят, не са доживотна даденост. Непременно поговорете за смъртта на баща му - разказвай, споделяй спомени - нека знае, че и ти скърбиш, макар животът ти да тече привидно спокойно. Нека знае, че не е изоставен и от теб, въпреки че те няма често. Хубаво е синът ти да почувства, че се нуждаеш от присъствието и помощта му, без обаче да носи неприсъщи отговорности. И не го заклеймявай като "коренно различен" от теб - това първо, че не е възможно и второ, може да е положително качество, нали?

Хубав уикенд и успех!

Не можах да изчета всички отговори в детайл, но това с изучаването на английския и медицината ме изуми. Ами значи той не затъпява ред компютъра, а си е намерил области, които го интересуват, и дълбае в тях. И се самообразова, което в училището явно не може да прави на това ниво, което постига сам. Хареса ми и аналогията с д-р Хаус, която си е намерил. Първото, което ми хрумва, че можеш да направиш, е да почнеш да гледаш филма! Или а го гледате заедно. Помоли го да ти даде сериите, кажи, че твои приятелки са ти го препоръчали примерно. Това ще ви даде обща тема за разговор и ще надникнеш поне мъничко в неговия свят.

Нещо, което много ме притеснява, е хранителният му режим. А освен колата и пиците, ти осигуряваш ли редовно здравословна храна в къщи? Ако си на работа по цял ден, кой готви у вас? След като се интересува от медицина, ще ти е лесно да намериш материали за влиянието, което имат храните върху организма и да му ги предложиш под някаква форма. Примерно, да кажеш, че си се запалила по някаква диета за прочистване на организма (има една книга Дао на пречистването, на мен лично много ми допадна, в Хеликон я видях неотдавна). И наистина го направи - погрижи се за собственото си тяло, за да дадеш пример.

И не прехвърляй вината за всичко върху това, че нямате баща. Много деца изразстват без един родител. Влез в подфорум Самотни родители и ще видиш.

Успех ти желая. Хубаво е, че си се вгледала в проблема и си почнала да търсиш решение. Имам усещането, че доскоро си била в подобно на неговото състояние вътрешно, нищо че домът ти е подреден, а неговата стая = не. Мисля, че твоят опит да излезеш от това състояние може да повлече серия от събития, които да помогнат и на сина ти да се вземе в ръце.

Това, което описваш се нарича "компютърна наркомания". Това си е зависимост и мисля, че всичките проблеми тръгват от нея. А как се е стигнало до това състояние, може би трябва да разбереш с помощта на психоаналитика, който посещаваш.
Имала съм подобен проблем, но не с детето ми ( още са ми малки децата ), а с мъжът ми. По същия начин имаше период в живота му ( повече от година беше ), в който се беше лепнал за монитора и се наливаше с кола ( и цигари). Ако не можеше да седне да играе ставаше избухлив, раздразнителен, крещеше,  карахме се и изобщо - ужас.  Но все пак беше голям и се налагаше да ходи на работа. Вечер почти не ми обръщаше внимание, що сълзи съм проляла.
Състоянието му се подобри след като забременях и се оженихме. Но си остана геймър. Дори сега, когато имаме две деца и ходи на сериозна работа, почти всяка вече играе до към 2-3ч.  Но спря да пие такива количества кока-кола, помага ми, когато имам нужда.
Искам да ти кажа, че напълно разбирам тревогите ти и ти съчувствам.
Моето първо дете ( сега почти на 5г.) също е много интелигентно за възрастта си, и много неспокойно и силно емоционално. От сега съм се замислила за пубертета й и се ровя много да чета. Една книга "Малкият тиранин" на Иржина Перкоп е много добра книга, която много добре обрисува как децата стават тирани на родителите си и какво да правим. Но тя е за по-малки деца. Все пак можеш да я прочетеш, за да си дадеш някои отговори на въпроси.
Исками се да мога да ти дам някакви други съвети, но не мога.
Сещам се само за едно нещо - намирай колкото се може повече време да излизате някъде със сина ти. Води го по ексурзии, разходки, моли го да идва с теб по пазари да ти помага, и изобщо - все начини да го измъкваш от къщи и от обстановката у вас.
Не се отчайвай, бори се! Ако си вярваща се моли и ходи на църква, поне в неделите. Говори с някой свещенник, може да ти помогне. Може и да помолиш да му прочетат някоя молитва.
Успех ти желая от сърце

Позволявам си да се включа в темата, моят брат беше същия...Съгласна съм с това изчерпателно мнение на Лени
Пожелавам ти кураж и успех в намирането на решение.

Не знам какво да те посъветвам. На твое място директно бих отишла при психиатър /психиатър не значи непремено диагноза и лекарства - просто те са "по-навътре" в нещата и ще преценят дали случаят е за тях или за психолог/. Първо отиди ти и обясни - после заедно ще решите как да действата. Водя майка ми при един млад и добър /според мен/ психиатър, който се ангажира много със случаите си. Ако искаш, ще ти дам на ЛС координати. Докато съм била с нея /защото той държи и да присъства и близък/, му се е обаждала майка със сходен проблем и той й обърна много внимание. Останах с впечетление, че непрекъснато подържат връзка.

Аз както се вижда от подписа ми нямам опит с дете в пубертета за това не бих си позволила да ти давам съвети.
Искам да те питам обаче някои неща, отговора на които може да ти даде някаква насока в това къде да търсиш причината за състоянието на сина ти.
Бащата от болест ли е починал или при инцидент? - това би обяснило донякъде интереса му към медицината.
Ти спомена Скайп - с какви хора си пише там? Имаш ли някаква представа, казваш че е несоциален, но това е програма за комуникация. Той вероятно си има лист с хора с които си пише. Те на неговата възраст ли са? От Бг или чужбина? Жени/мъже?
Тази негова агресия за която споменаваш само в чупене на предмети ли се изразява? Посягал ли е на теб или на себе си?
Има ли някакви религиозни убеждения или интереси?
Не е нужно да отговаряш на тези въпроси тук, зададох ги защото често когато човек е в една ситуация се случва да пропусне иначе най-очевидните неща.
Аз лично не мисля че детето ти е с отклонения, може би даже обратното, според мен той е умно и надарено момче.
Желая ви да намерите път един към друг и да преодолеете заедно този проблем.

Много ми допаднаха мненията на и Lennie i crazy chik.
Не знам какво мисли6 за това,но аз на твое място бих опитала,за да разре6а проблема:
http://www.holotropics.org/breathwork_application.html

Добре е първо да го приложи6 на себе си,за да види6 ясно гре6ките си и мисля,4е тогава 6те намери6 правилното ре6ение за сина ти.

А аз мисля, че е добре да спреш всякакви намеци за това, че трябва да ходи на училище. Опитай се да влезеш в неговия свят, най-важното е да говорите много, но говорете за това, което го интересува живо. Например гледайте заедно д-р Хаус и си говорете за него, питай го чувал ли е нещо за тази болест, коя е тази кост и т.н. Кажи му, че си го похвалила на свои колежки за познанията му по медицина например, и те са останали очаровани какво умно дете имаш. Мисля, че колкото повече говориш с него, ще се почувства значим за теб(а не тъпака дето не ходи на училище, и по гаджета)и лека по лека ще се отпусне, ще сподели нещо, ако не му се подиграеш, ако не го упрекнеш пак ще сподели след време и така ще станете по близки. Когато те почувства приятел нещата ще се подредят от самосебе си. Той е много умен, какво като няма средно или висше, ще се оправи някак в живота, пък може като преодолее тази криза да си вземе образованието.

Защо не започнете с това да намали колата .

Според мен ти никога не си имала връзка с детето и не си търсила път към него. Още повече той не се е променил съществено в сравнение с описаната от теб ранна детска възраст. Той е бил винаги специално дете, имал е нужда от нещо и не го е получил.
Подкрепям това, което ти е написала Лени и искам да ти отправя едно предупреждение: хора с подобно поведение  могат да отключат мании и/или депресии и имат суицидни наклонности.
Бори се и не го чакай "да се освести", защото много рискуваш.
 

Изчетох всичко и искрено ти желая успех. Не знам дали мога да ти бъда полезна - децата ми са малки. Големият ми син е едва на 7 години, не е агресивен, дори доста комуникативен, но проявява някой черти, които описваш за тази възраст. Това, което при нас помага във всяка ситуация, е много-много спорт.

В частните училища имат много спортове. Никога ли не е спортувал?

Всъщност ми хрумна още нещо - щом е запален геймър. Подобно на спорта и там има много състезания и отдоста няколко години и световни първенства. Защо не проучиш? Не може ли да се запали по такъв тип състезания. Доколкото знам българските геймъри са доста силни.

Успех и не се предавай.

Мисля че синът ти е много чувствителен и умен, най вече знае много добре как да ти натиска бутончетата, проето си сиграе с теб както намери за добре  . За съжаление моя е същия, ще имам твоя случай за обица на ухото и ще ритам докрай срещу неговите манипулации.
От друга страна мисля че те обича, но е твърдо решен да го крие за да не е уязвим. Ти обаче трябва да го удариш точно там  . Спри да бъдеш силната и да се грижиш за всичко, ясно е че медал няма да има. Остави го, не влизай в стаята толкова често, уж имаш здравословен проблем. Може даже в болница да влезеш, ще видиш как ще дотича.
Между другото работи и върху храната му, ако сам си поръчва пици незнам как ще стане, но опитай да елиминираш готови храни с оцветители, подобрители и други отрови, смени колата с такава без кофеин (има ли такава в БГ ), намали я, сипвай му детски омега3 мастни киселини в храната или сока, много подобряват настроението и успокояват! Намери начин да го срешнеш със специалист, антидепресанти могат да му помогнат да се върне към нормален живот.
Наеми момиче за чистене, може и момче, някой който да го погледне отстрани и да се засмее - на тебе пък какъв ти е проблема. Понякога критично око от връстници или младежи върши работа.

Искрено се моля на участниците- на обвинявайте жената. На нея достатъчно й е трудно поради това, че някъде нишката на отношенията със сина й се е прекъснала, както й е ясно, че подобни отклонения могат да доведат до психически заболявания. Да отглеждаш трудно дете и то след смъртта на баща му е много трудна задача. Да гледаш бебе, малко дете и проблемите на собствения си брат/ сестра е по- различно от това да имаш такъв тинейджър в къщи и той да е твоето собствено дете, за което носиш отговорност. Освен това само напомням, че никой от нас не знае какво точно касае настоящият случай и всякакви сравнения, като "еди- кой- си беше така" не могат да съдържат обективносттта на преценката на специалиста след лична среща /и то не една/ с конкретния човек.

Подкрепям напълно!
Не разбирам защо нападате жената?
Всъщност точно майчината и загриженост вероятно я е накарала, първо да потърси съвет и мнение във форум и след това при специалист.Имала съм си работа със ''специалисти'', мой близък имаше проблем и от опит мога да кажа, че голяма част от тях първо мачкат и после питат.
Много е грозно да се напада човек, който има нужда от помощ, дори тази помощ да е една добра дума в момент на психическа или физическа безизходица

Изчетох всичко и също съм сагласна с мненията на Лени и Крейзи чик.
Още нещо - просто се опитай да влезеш в неговия свят - стаята, компютъра, филмите, разговорите и това ще ти даде много отговори.
Убедена съм, че не е лесно, но едва ли е невъзможно. Не се дърпай от мръсотията и кочината в стаята му - намери начин да влезеш там.
Ти също погледай малко от докторския сериал - и изобщо търси всякаква информация за света на сина си.
Искрено ти желая успех!

Съчувствам. И аз си мисля, че трябва да се консултирате с психолог, но не какъвто и да е, а специалист по проблемите на надарените деца. Доколкото знам, при този тип деца стават такива сривове, ако средата системно не им поднася необходимите предизвикателства. Стискам палци за по-добър развой на нещата.
Ето една най-обща схема за какво разликата между умно и надарено дете. Може да ти помогне с ориентацията къде може да е проблемът:

http://homepages.wwptoday.com/advocates/reach/identifications_.html

Здравейте,
надявам се всичко да се развие в добра насока.
И на мен ми хрумна, че някакво добро развитие на нещата може да се постигне ако някой подходящ човек (по-добре мъж) успее да се сприятели с него виртуално. От опит знам, че често виртуалните запознанства водят да запознаване очи в очи. Също от опит знам, че много подходящо е да се разбере кои форуми посещава синът ти, от какво се интересува силно, на каква тематика обича да говори най-много - програмиране, фентъзи или прочие. Като се разбере, някой който е навътре в тези неща, от които се интересува синът ти да започне да общува виртуално с него. Най-важното е първо да станат приятели, да спечели доверието му и уважението му а после останалото ще се нареди.
Винаги хора, които уважаваш много си склонен да послушаш.
Успех!

Medina изчисти си кутията 

Не прочетох цялата тема ... освен това я четох вчера ...

... предполагам, че има много проблеми, навързани, вкопчени и затова е доста трудно  .... в началото си помислих, че проблема е в съучениците и изобщо - училището ...

Сега ще ти дам идея да организираш веселба за Нова година, забавлявайте се заедно, напийте се заедно ...  дори ако веселбата е в стаята му... дори ако сте си само вие двамата ... нарочи си, че трябва да ти е готино, да си весела, да се забавляваш ...но бъди естествена

и започнете отначало ...

говорете, говорете си ...не за проблеми и чувства, а просто обикновени неща

...

Защо ли се сещам за децата индиго......

Това, с децата- индиго е нещо недоказано, на мен ми звучи дори нереално, както и с много други подобни идеи, докато настоящият проблем си е самата реалност и подсещането за такива неща, както и опитът за успокоение, че детето е нещо свръх- не знам какво си по никакъв начин няма да помогне.
Съжалявам, нямам желание да обидя някого, просто моят навик /професионален и личен/ да търся същината на проблема и конкретни решения ме е извадил от водовъртежа на успокоенията с мними причини и надежди за решаването им от само себе си.

Не знам, но почти съм 100% убедена, че много от проблемите на хората (и на млади и на стари) идват от това, че не знаем, не можем да общуваме. Затова хората (а често и аз самата) избираме лесният път, да се затворим в себе си и да не общуваме. А ние хората сме склонни да вървим по надолнището и ни е много трудно да направим другият избор, правилният, защото изисква много усилия, воля и пренебрегване на себе си. Просто вместо да си понасяме тежестите един другиго, да търпим чертите у другия, които ни дразнят, ние предпочитаме да ограничим контактите или да контактуваме само виртуално, където много от нещата, които ни дразнят не си личат.
Споделих ви тези мисли, защото считам, че този проблем касае много хора, да не кажа повечето. И друго си мислих наскоро. Осъзнах, че напоследък говоря с децата главно на образователни теми а не за тях самите и какво чувстват или от какво се притесняват или на какво са се зарадвали............... а трябва, ако искам да ме чувстват близка трябва да го направя.
Да ни помага Бог в трудното и отговорно начинание, което всички тук сме поели!

Много ми хареса написаното от теб - засяга и конкретната тема, и много други проблеми, с които се бори всеки от нас - аз лично точно в този момент. Наистина, много по-лесно е да изключиш и да се затвориш в себе си, отколкото да търпиш другите... и да се налага те да те търпят.

а как мина уикенда?

И аз така мисля. И то психолог, а не психиатър.
А можеш ли да го заведеш някъде, където да му направят тестове за интелигентност? Ако примерно можеш да го убедиш, че никой не го мисли за луд и няма да го 'лекуват', а е с цел да видите как да продължите образованието му по-нататък, след като от училището няма полза.
Може да се окаже добро начало.