Критично- хумористичен поглед към детските приказки!

На мен ми е кофти за Ламята от Котаракът в чизми - довери му се на тоя котарак, уж щеше да я спасява, а накрая всички я утрепаха с камъни по главата.
Иначе въпросният котарак според мен е първообраз на политиците - излъга всички селяни да гласуват за мелничарчето, успя да си сложи послушната марионетка на трона, а сега си
реди задкулисно играта. Само дето в живота никой не ги прави тия неща за теб само срещу едни кожени ботушки... защо кожени, всъщност... абе май по-добре да не задълбавам в този ред на мисли
Бахти приказката, честно - направо реалистично житейски подготвяща
Има една много готина книга - Исторически корени на вълшебната приказка, там теориите за това какво се крие зад основните моменти са доста интересни.

Ето ви две хубави интерпретации на приказки от Недялко Йорданов.

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй, веднъж в една гора
случайно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.
Напук на всички правила,
той казал й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълка
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак,
вървяха те във дъжд и сняг,
без дъждобран и без чадър,
тя - по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон,
о, пушко, и на теб поклон.
Поклон на точния патрон,
поклон на строгия закон.
Червена шапчице, здравей,
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо,
без шапчица и без палто,
тя броди още в оня лес
и търси своя вълк до днес...

ПРИКАЗКА ЗА ПИНОКИО

Ослепял за нещата наоколо
и привикнал съвсем да мълчи -
ето, малкият дървен Пинокио
изведнъж е отворил очи.

Двете палави весели кръгчета
се заглеждат във стария шкаф,
оживяват несръчните пръстчета
и Пинокио вече е прав.

И върви той по тайните улички
с неизвестни, добри имена,
под небето, обсипано с лунички
и сред тях една малка луна.

Всичко сякаш е много познато,
сякаш някога пак е било.
Ах, Пинокио, даже земята
представлява едно колело.

Той се смее почти без причина
(няма шапка и няма палто),
а зад ъгъла там Коломбина
се е спряла кой знае защо.

И Пинокио, без да разбира
(или вече разбира това),
влиза в нейната малка квартира
със замаяна леко глава.

Този номер е лесен за нея,
а за него е толкова нов
и навярно съвсем ненадейно
все пак почва една любов.

Те си казват все същите думички
зад все същото прашно стъкло.
Тя е цялата,
цялата в лунички
на все същото тясно легло.

Ех, Пинокио, има ли смисъл?
"Има смисъл -
отвръщаш ми ти. -
Всичко беше толкова истинско,
затова вече свършва почти.

Всеки тръгва по свойта посока,
но светът е за двамата нов:
тя повярва, че има Пинокио,
аз научих, че има любов."

1966 г
   

 

Мамунке, много са хубави.

В "Шрек" има гавра с доста приказни герои. Рапунцел, например, се оказа продажна мръсница с изкуствена коса, а Снежанка и Пепеляшка си рамзеняха плесници през лицата още в първа част.

О, да, Шрек! Наистина много свежо и приятно весело.

Kъм критикарите на приказките имам една питанка.
Как си обяснявате факта, че зализаните слабоумни и инфантилни блондини стават в един момент здрави, яки и мъдри мъже. Имам предвид размишленията ви върху принцовете и кралете в приказките.
Или си падате геронтофилки?

Ами как няма. Налага им се да усвоят опасни и супер екстремни умения като алпиниско-катерачески ("През девет планини в десета") и дълбинно гмуркане ("През девет морета в десето"), между другото дистанционно завършват и космология и астронавтика, за да се подготвят за срещата с небесните светила Слънцето и Луната. Ако героят е Балкански субект има и второ виШу - геология и минодобив и добре познава подземните пластове (Втората земя).

Хм, подсетихте ме за нещо.

ПЕПЕЛЯШКА

Сватбата отмина...
Тъй юнашки
Принцът пи,
че щеше да умре.
Вече от години Пепеляшка
реже лук
и пелени пере.

Няма я пантофката кристална -
Принцът проигра я комар.
Тъмно е във празната им спалня,
замъкът е пуст, студен и стар.

Принцът
пред приятели
на бира
хвали се,
че с Мащехата спи -
тя е с опит, стил и го разбира...
Пък и тези нейни дъщери...

Феята на глуха се преструва.

Пепеляшка плаче през нощта.

Стъклени обувчици сънува
нейната невръстна дъщеря.

 
Кабо Алма, разби ме

А какво ще кажете за "Житена питка"? В края на приказката се натяква идеята, че питката била глупава, след като позволила на лисицата да я изяде. Да, ама ако си беше стояла кротко на прозорчето, където я оставила бабата, пак щяха да я изядат, но с тази разлика , че питката нищо нямаше да е видяла от живота. Добре,че  питката-авантюрист реши да се търкулне, успя да поизлъже един заек и един вълк по пътя си и видя широкия свят ,така да се каже. Е, изядоха я накрая, но все някого това ни се случва нали..

Аз съм потресена, пък от развръзката на приказката "Дядовата ръкавичка" незнайно защо не помня от детските си години, да беше такъв края  . Сега завършва така: Дядото се върнал да си търси изгубената ръкавичка, щото бабата щяла да "с кремък да го дере" 

Намерил я той и що да види- вътре нещо шава, миша глава се подава и нам си кво си... и гледайте сега реакцията на дядото:"

-Какво мислиш бре, човече!
Дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете
и с тоягата УДАРИ
и ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ 

Вечерта дома го среща
неговата баба стара
дядо лов с колата кара
 и засмян дори до уши
той лулата важно пуши..."

 

Чудя се, да се смея ли, да плача ли...

Те са много недоразуменията, аз се чудя кое по-напред да разкажа, но сега се сещам нещо откъслечно, в една друга книжка:

"Вечерта щом падне здрач,
вълчо, горският метач
със метлата си полечка,
чисти ВСЯКОЯ пътечка"

Да ме прощават, но всякоя е някакъв софийски диалект или там, какъвто, защото такова произношение на "всяка", съм чувала само от софиянци и то някои, не всички

Аз я преправям на своя глава така и се чудя защо изобщо не са я написали точно по този начин:

"със метлата си полека,
чисти ГОРСКАТА пътека"

Позволявам си да не се съглася с теб. Формите всякой, вин. всякого, дат. всякому, всякоя, мн. всякои. са обобщителни местоимения. Да, падежни остатъци са и са остарели форми, но не са диалектни.

Буба, Дядовата ръкавичка и специално тази част и аз съм я цитирала в една друга тема за приказките  Аз просто пропускам тези редове. Жалко за приказката иначе.

А остарелите форми аз лично ги харесвам и обяснявам. Имат си чар и звученето им е много на място.

Дядовата ръкавичка ни е любима приказка, с дъщеря ми я знаем наизуст. Никога не ми е минавало през ум, да погледна по този начин на смисъла. Винаги съм се възхищавала на хубавата рима и алегорията в приказката.
Жалко, но не за приказката.