Какво ни научи Криско

  • 7 528
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 319
Криско...
Винаги когато чуя или изрека това име ще си спомням за едно бебче с бинтовани ръчички как кротко спи обърнал личице към тати.
Всички се молихме за чудо. Не стана така както очаквахме, но чудото стана в сърцата ни, толкоз сплотени, такава силна обич към дете, което никога не сме виждали, огромна надежда и такава силна болка от загубата му...
Криско за мен е чудо.

# 16
  • Мнения: 4 451
Криско промени и моя свят. Благодаря.
Lillibon, възхищавам ти се...

# 17
  • Мнения: 457
Много силни думи, Ели!  Hug
Криско беше чудо. Неговите очи бяха магнетични и наистина много разбиращи. С погледа си все едно казваше, че разбира всичко, което става около него. Беше умно бебе. Сега е свободно от болката на тялото си умно ангелче! Сигурно ще бди над вас и над други дечица, които имат нужда от голяма сила, за да преодолеят болките си.
Ели, идеята за фондация на името на Криско, смятам че е доста уместна. Hug Криско приживе обедини толкова много хора и им помогна да повярват в себе си и в другите, така че мисля че тази фондация ще бъде едно продължение на обединението, което Криско започна и ще бъде помощ за други дечица.
Пожелавам ви цялото ви семейство да вървите напред и да ви топлят слънчевата усмивка на Криско, дълбоките му и умни очички и спомените с него. Вървете напред и се гордейте с Криско!  bouquet

# 18
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
 Лилибон го е написала много хубаво. И Криско, и близките му ни научиха на много неща, всеки на различни, но със сигурност ни накараха заедно да спрем поне за малко, да "оставим торбите" и да си помислим за истински важните неща. Колко жалко, че по-често тъжните неща ни карат да го направим.
 

Така е. От забързаното ни ежедневие, все по- малко мислим за истински важните неща и е жалко наистина, че обикновенно тъжните неща ни карат да го правим.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Аз мога смело да заява, че Криси ме научи да обичам съзнателно моят син!!!
Благодаря ти Криси!!!
И мен

# 20
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
Дано Ели и Ицо направят фондацията...какво по-хубаво име за мисия от Кристиян...

# 21
  • София
  • Мнения: 3 099
Криско на мен ми показа какво е истинска мъка и колко безмислено си хабим емоциите по принцип....

# 22
  • Мнения: X
ангелчето Криси слезе за малко на земята и направи всички ни по-добри
а сега ще помага и на други дечица
беше за кратко при нас, но изпълни мисията си

# 23
  • Мнения: 2 908
Криско на мен ми показа какво е истинска мъка и колко безмислено си хабим емоциите по принцип....
Ивонска,мислех си същото Cry

# 24
  • Мнения: 4 967
Криско на мен ми показа какво е истинска мъка и колко безмислено си хабим емоциите по принцип....
Flowers Rose

# 25
  • София
  • Мнения: 2 271
Възхищавам се на Лолибон за силата, която е нужна да изрече тези думи!
Иначе и мен Криско научи да оценя и да  се радвам на истинските неща в живота.

# 26
  • Русе
  • Мнения: 150
Криско,ти отключи в мен нещо ,което винаги ще  помня и в което няма да спра да вярвам!Има много любов на този свят! Hug

# 27
  • Мнения: 60
Боли ме всеки път толкова остро, че се зашеметявам.
Изпитвам и гняв. От онзи - безадресния.
Изпитвам и разни други чувства...
Затова ми е трудно в такива моменти да говоря.

Всичко това не е интересно. Направо си е банално.
Обаче, все още търся отговора - как тези усещания, адски деструктивни всяко по отделно, са в състояние заедно да създадат нещо различно? Нещо като това, на което е стъпила Ели. Същото, на което се понесе целият тукашен форум.
На което от десетина месеца ставам свидетел да стъпват хиляди хора едновременно. Непознати, а толкова близки.

Ние сме камъкът, дълбан от ударите на чука и длетото и превръщан в прекрасно творение.
Да, може би това е отговорът. Стига веднъж да се случи под ударите на чука да попадне онзи наша част с невидимата пукнатинка, прах и кал започват да се ронят. Ронят, ронят... Дебели са пластовете. Дълго ще е. Вероятно цял живот. 



Ели, Христо, жалея с вас

# 28
  • Мнения: 1 733
Никога не съм виждла Криско, Ели и Христо. Съжалявам, че не успях да отида в неделя, но късно разбрах за помена.
Още от мига, в който прочетох първата тема за Криско (малко след раждането му), не спрях да мисля за него. За силните му родители и за невероятния му, борбен дух, който го крепеше през тези кратки месеци, докато беше на този свят. Ели, права си - синчето ти наистина е имало мисия. То се докосна косвено до всички нас и наистина ни направи по-добри!
Вярвам, че наистина сега е на по-добро място и съм убедена, че споменът за него ще озарява пътя ни!
 Praynig Hug

# 29
  • Мнения: 4 621

 Лилибон го е написала много хубаво. И Криско, и близките му ни научиха на много неща, всеки на различни, но със сигурност ни накараха заедно да спрем поне за малко, да "оставим торбите" и да си помислим за истински важните неща. Колко жалко, че по-често тъжните неща ни карат да го направим.
Така е.
Ели, Христо, възхищавам ви се!

Общи условия

Активация на акаунт