Аз свиквам всеки ден,всеки час и минута.Може би до края на живота си ще свиквам малко-по малко......
- Публикувана: 24 окт. 2007, 20:08 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:48 ч.
кога свикнахте, че сте майки?
При всяка мама е индивидуално.
Като бремена бях най - щастливата на земята и нито за миг не съм се притеснявала,
че няма да се справя с мъничето.
Когато родих, първите два часа, в които те оставят да полежиш сама -
бях в паника!!!!!! Не можех да осъзная какво ми се е случило!!!!!!!
През трите дена, докато ни изпишат, аз не можех и не можех,
и не можех да проумея, че съм майка!
Но аз съм много чувствителна и може би за това така го изживях.
Като се прибрахме - не исках да вдигам телефона, не исках никой да идва у дома,
нищо друго не ме интересуваше, само детето.
Това чувство продължи ... доста дълго време.
След шестия месец вече започнах да се чувствам уверена.
Р.Р. Това притеснение беше вътре в душичката ми. Детето беше голямо, здраво и красиво.
Постепенно свикнах, че не е кристална ваза, която всеки момент може да се счупи.
Сега се чудя как съм живяла без него, животът ми е бил адски пуст!
Като бремена бях най - щастливата на земята и нито за миг не съм се притеснявала,
че няма да се справя с мъничето.
Когато родих, първите два часа, в които те оставят да полежиш сама -
бях в паника!!!!!! Не можех да осъзная какво ми се е случило!!!!!!!
През трите дена, докато ни изпишат, аз не можех и не можех,
и не можех да проумея, че съм майка!
Но аз съм много чувствителна и може би за това така го изживях.
Като се прибрахме - не исках да вдигам телефона, не исках никой да идва у дома,
нищо друго не ме интересуваше, само детето.
Това чувство продължи ... доста дълго време.
След шестия месец вече започнах да се чувствам уверена.
Р.Р. Това притеснение беше вътре в душичката ми. Детето беше голямо, здраво и красиво.
Постепенно свикнах, че не е кристална ваза, която всеки момент може да се счупи.
Сега се чудя как съм живяла без него, животът ми е бил адски пуст!
След около година 
Може да свучи малко странно за околните, но и аз така
. Преди това сякаш просто не го осъзнавах във всичките му аспекти Започнах да се грижа за детето си и да осъзнавам отговорността на това да си родител, още щом си направих теста за бременност. От тогава не спирам да съм майка, а ме чака мнооого дълъг път. Износването и раждането са само светлото начало.
За отговорност - почувствах я с положителният тест за бременност. За майчинството чувство - то просто е част от мен. А с това, че съм майка - все още не съм свикнала 
Пак съм си същата лудория, само че животът ми е още по-шарен и понякога си мисля, че това е един прекрасен сън - да имам 2 съкровища - детенцето ми и мъжът ми 
Пак съм си същата лудория, само че животът ми е още по-шарен и понякога си мисля, че това е един прекрасен сън - да имам 2 съкровища - детенцето ми и мъжът ми 
Ами нещо като при теб.
Докато бях бременна определено трудно осъзнавах, че реално ще ставам майка (това го казвам от сегашна гледна точка, тогава друго си мислех).
Като се роди първите 2 месеца също са ми малко като на филм - изпитвах живо любопитство и ми беше много приятно да се грижа за бебето, но истински "майка" ми беше трудно да се нарека, въпреки че не съм изпитвала трудности при гледането.
С първите усмивки и опити за комуникация, вече мога да кажа, че се влюбих и започнах да осъзнавам какво се случва и че това не е просто бебе, а човек, моето дете...
В подписа на една мама тук пишеше нещо от рода на: "Да родиш, означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън теб" - точно такова ми е усещането.
Сигурна съм, че тепърва тези чувства и отговорността ще се задълбочават...
Докато бях бременна определено трудно осъзнавах, че реално ще ставам майка (това го казвам от сегашна гледна точка, тогава друго си мислех).
Като се роди първите 2 месеца също са ми малко като на филм - изпитвах живо любопитство и ми беше много приятно да се грижа за бебето, но истински "майка" ми беше трудно да се нарека, въпреки че не съм изпитвала трудности при гледането.
С първите усмивки и опити за комуникация, вече мога да кажа, че се влюбих и започнах да осъзнавам какво се случва и че това не е просто бебе, а човек, моето дете...
В подписа на една мама тук пишеше нещо от рода на: "Да родиш, означава да позволиш на сърцето си да се разхожда извън теб" - точно такова ми е усещането.
Сигурна съм, че тепърва тези чувства и отговорността ще се задълбочават...
Аз свиквам всеки ден,всеки час и минута.Може би до края на живота си ще свиквам малко-по малко......
