Много съм доволна от градината на Иван!

С удоволствие следя дискусията ви- мисля, че темата е много интересна.

Хайде да спрем вече с това за лъжата, моля те. Неадекватно ми звучи, честно.
Когато човек одъртее и слуша приказката за "Спящата красавица", в момента, в който най-малката орисница превръща заклинанието на Злата си сестра от смърт на стогодишен сън, може да си каже ухилен: "Е, що не каза "две минути" вместо "сто години" и да се приключи с тая работа без драми". Малкото дете никога не си казва това. То живее в приказката, докато е още малко. И когато порасне, преди да одъртее духом, приказката за него не остава лъжа, а скъп спомен.

Който избира да поддържа приказния и поетичен свят в отговорите си, докато детето е малко, нека го прави. Който иска да праща Слънцето в другата половина на планетата да грее на другите хора и вади портокалите, нека го прави. Не можах да разбера защо всички мацки с портокалите (аз не правя изключение с първото си дете) почнаха разпалено да защитават портокалите, все едно някой ги съди.

И още нещо да питам. Има ли тука някой родител с приличен опит, който да твърди, че ще намери детската градина (или каквото и да е друго), което отговаря съвършено на неговите представи за отглеждане (или каквото и да е друго). Всеки по-опитен родител знае, че при своя избор е неизбежно да тегли плюсове и минуси, когато има избор. Или просто взима решение интуитивно без да меси ума си в цялата работа (все по-малко се срещат такива хора, като че ли).
Александър ходеше в частна детска градина с голямо натоварване - ЕСПА (който търси това, там да отиде). Той е силно одухотворено и задълбочено дете с остър ум и чувствителна душа. Нямаше нещо, в което да не го хвалят и прехвалват - родна реч, математика, английски, рисуване, пеене "Много знае. Най-добрият. Много е умен. Невероятен." Той тръгна с голямо желание, защото предишната му градина (в Загреб) беше истинско удоволствие за него и похдои по същия начин към тази. На първия месец започва да мрънка сутрин. Почна да чака с нетърпение съботите и неделите. И накрая ми заяви: Не искам да ходя изобщо! Мразя ученето. Защо, бе мамо? Защото като уча не мога да си играя. И мама му си го прибра и му подари една година свободна игра вкъщи.

Та, така. Човек си тегли плюсовете и минусите според неговото разбиране. Ама да си търсим градината, дето да ни гледа по нашия си начин на 100%, няма да я намерим. Уверявам тези, които още не знаят това и се лутат къде, какво и как (щото и аз съм се лутала, не за друго).

Ами аз всъщност се оттеглям от дискусията, защото за съжаление за 2-ри път опитвам да говорим и обсъждаме и 2-ри път оставам с лека горчивина от това, че всъщност това не може да стане. Не се приемам за задръстен и уплашен от новото човек, нито имам време и желание "да си чешам езика". Просто опитвам да разсъждавам по въпроса, все си мисля, че в това се разжда някакво подобие на истина. Това не е противопоставяне на въображение и наука, ни най-малко. И е жалко, че така се възприема. Кой би могъл да каже, че един програмист или математик не е креативен и че не е творец! Напротив, двете са в хармония и се допълват чудесно.

Но това всъщност не е важно в темата.

Деметра, радвам се, че си намерила баланса за теб и щастието за децата си. Това е най-важното   

Milenna, ти пък за какво се засягаш, каква горчивина.

Преди 2 години ходих да гледам една конкретна Валдорфска градина (подбутвана от споменатат приятелка антропософка, която утре ще заслепя  с разширеното прочитане, което проведох тази седмица) и тогава бях прочела (съвсем) малко извън брошурата им. Имаше неща, които не ми харесаха, избрах друга градина (Монтесори), но какво от това. Вече “сме” в училище, така или иначе.

Не споделям/не съм съгласна всичко, изложено то Деметра, но ми беше интересно да прочета различните мнения тука.

Съгласна съм, че всеки си тегли плюсовете и минусите. Желая успешен избор на всеки.

Последно- има ли я сега по книжарниците книгата на Джани Родари, спомената от Анда (имам смътни спомени от едно време)?

 

Много се радвам, че там ви харесва!

Ох, добре че съм аз. 
Едно приятелство се разсипа от тая тема, но друго ще се скрепи.

Миленче, не се излагай и не бягай от отбора на портокалите, защото отборът на сънищата има размазващ въпрос към отбора на портокалите:
Какво ще правите вие, питат представителите на сънищата, когато детето установи лъжата, че портокалът не е Слънце? А? Ами лъжата, че Слънцето не е портокал? Това направо си е двойна лъжа.    Направо ви хванах "на тясно". 

Сега се сетих за нещо, което съм чела преди време, преди да се срещна с Валдорфското, но ми се струва походящо. Дългичко е и затова, на когото му се чете - приятно четене! 


Помощникът и възпитателят на вашето дете

    Когато попитах Анастасия по какъв начин поземлените участъци с насаждения, които се намират в контакт с човека, могат да помогнат за възпитанието на децата, аз очаквах да чуя отговор от рода, че е необходимо децата да се приучават на любов към природата. Но сгреших. Казаното от нея ме изненада с простотата на аргументацията и в същото време с дълбочината на философския си смисъл.
    - Природата, Разумът на Вселената са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, като цар. Той е подобен на ангел - чист и непорочен. Още отвореното теменце, приема огромен поток от вселенска информация. Способностите на всяко новородено му позволяват да стане изключително мъдро същество в тази Вселената и да е подобие на Бога. Съвсем малко време му трябва да постигне това и да надари родителите си със щастие и благодат. Това е времето, в което осъзнава същността на мирозданието, смисъла на човешкото съществуване. Този период продължава само 9 години и всичко, което му е необходимо за това, вече съществува. Родителите просто не трябва да изкривяват реалния естествен свят, но технократичният свят не им позволява да направят това. Какво вижда новороденото с първия си осмислен поглед. То вижда тавана, края на креватчето, някакви парцалчета, стени, атрибути и ценности, които са изкуствени творения на технократичния свят. И в този свят е неговата майка и нейната гръд. “Значи вероятно така и трябва” - си мисли то. Неговите усмихнати родители му поднасят всякакви дрънчащи и пищящи предмети, играчки сякаш са някакво съкровище. Защо? Детето дълго ще трябва да осъзнава защо те дрънчат и пищят. То ще се опитва да осмисли това със своето съзнание и подсъзнание. После същите тези усмихващи се родители ще го омотават с някакви парцали, а на него ще му е неудобно. То ще се опитва да се освободи, но напразно и единственият начин на протест е неговият вик. Викът на протеста е молба за помощ, вик на възмущение. От този момент ангелът и властелинът се превръща в просяк, роб, молещ за подаяние.
На детето, един по един се поднасят предметите на изкуствения свят - като някакви блага - нова играчка, нова дрешка. И му се дават с внушението, че тези предмети са едни от най-важните в този свят, в който е дошло. Около него се суетят като по този начин неволно се отнасят към него, като към несъвършено същество. В тези заведения, където вие мислите, че то се обучава, отново му говорят за достойнствата на изкуствения свят. Едва към деветата му година, някак между другото му споменават за съществуването на Природата като приложение към нещо друго, главно, разбира се, ръкотворно. И мнозинството хора до края на дните си не са в състояние да осъзнаят Истината. Простият въпрос: ”Какъв е смисълът на живота?” така и остава неразрешен.
    А той, смисълът на живота е в Истината, в Радостта и в Любовта. Деветгодишното дете, възпитано в естествена среда, има повече възможности за осъзнаване на мирозданието, отколкото хората от научните учреждения на вашия свят.
    - Спри, Анастасия. Ти, сигурно имаш предвид познаването на природата, ако неговият живот ще протече като твоя. Тук бих могъл да се съглася с теб. Но нали съвременният човек е принуден (за добро или за зло - това е друг въпрос) да живее именно в нашия технократичен свят, както го наричаш ти. Човекът възпитан така, както ти предлагаш, ще познава Природата и ще е способен да я чувства, но във всичко друго ще се окаже пълен профан. Има и такива науки като физика, математика, химия, необходимо е познаване на живота, на неговите обществени явления.
    - Всичко това за опозналия навреме същността на мирозданието са дреболии. Ако сметне за нужно да се прояви в областта на някоя наука, той с лекота ще надмине всички останали.
    - Как така изведнъж би могъл да го постигне?
    - Човекът от технократичния свят все още не е изобретил нищо такова, което да не съществува в Природата. Дори съвършените ръкотворни механизми са само едно жалко подобие на вече съществуващото в Природата.
    - Добре, дори и да е така, ти ми обеща да разкажеш как може да се възпитава детето в нашите условия и да се развият неговите способности. Само ще те помоля да говориш ясно и разбираемо и да дадеш конкретни примери.
    - Ще се постарая да бъда конкретна - отговори Анастасия. Вече моделирах такива ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство, какво трябва да прави, само че те не могат да осъзнаят ключовия момент, в който да зададат въпроса на своето дете. Родителите пристигат на вилата с тригодишното си дете, но донасят със себе си и любимите му играчки. Да се прави това не е нужно. То може да бъде ангажирано и увлечено от друга, по-интересна работа, отколкото с безсмисленото и даже вредно общуване с ръкотворните предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го направете напълно сериозно, без всякакви превземки и детето наистина ще ви помогне.
Ако садите в момента, тогава можете да го помолите да подържи подготвените за посев семенца или да разрови лехите, или самото то да сложи семенцето в подготвената ямка. През това време му разказвайте какво правите, например така:
   

/продължава/

/продължение/


“Сега ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънчицето грее ще затопли земята, на семенцето ще му стане топло, и ще започне да расте. Ще му се прииска да види слънчицето и така ще се подаде от земята едно зелено стебълце, ето такова (можете да покажете някоя тревичка). Ако на стебълцето му хареса, то ще расте все повече и ще става все по-голямо и по-голямо и може да се превърне в дърво или пък в цвете. Аз искам то да ни роди вкусен плод и ти ще можеш да го изядеш, ако ти хареса. Така това малко стръкче ще приготви своя плод за теб.”
    Всеки път когато пристигате на вилата с детето или то се събужда на сутринта, първата ви работа е да му предложите да отиде и да види дали не се е появило стебълце. Ако видите, че се е появило стебло, зарадвайте му се.
   Когато засаждате разсад, а не семена, също е необходимо да обясните на детето, какво правите. Ако садите доматен разсад, нека то да ви подава едно по едно стъблата на разсада. Ако неволно счупи някое от тях, вземете в ръце счупеното стебло и кажете:”Мисля, че то няма да оживее и да ни роди плодове, защото се е счупило, но нека да опитаме да го посадим”. И го посадете наред с другите. След няколко дни, когато отново отидете със своето дете на лехичката и стъблата на доматите са вече укрепнали, покажете му и счупеното, което завяхва и напомнете на детето за това, че е било счупено по време на засаждането. Когато правите това, не разговаряйте с детето с наставнически тон. С него трябва да говорите като с равен. В съзнанието ви трябва залегне, че то в някои неща ви превъзхожда - например по чистота на мислите си. То е ангел. Ако успеете да разберете това, ще можете да действате по-нататък вече интуитивно и тогава заедно с вас и с вашата помощ детето ще порасне и ще ви направи щастливи.
    Когато искате да спите под звездното небе, вземете със себе си и детето. Сложете го да легне до вас и го оставете да погледа светещите звезди, но в никакъв случай не започвайте да му разказвате за названието на планетите, нито за техния произход и предназначение, тъй като и самите не ги знаете, и догмите съществуващи във вашия мозък, само ще отдалечат детето от Истината. Неговото подсъзнание знае Истината и тя ще дойде в съзнанието му сама. Вие само можете да му кажете, че обичате да гледате светещите звезди и да попитате детето си коя от звездите му харесва най-много. Много е важно да умеете да задавате на детето въпроси.
    На следващата година трябва да предложите на детето да си има своя собствена лехичка, която то само да си украси и да му се даде възможност да прави на нея всичко, което поиска. В никакъв случай да бива да го карате насила да прави на лехата каквото и да е или пък да поправяте направеното от него. Единствено можете да го попитате какво иска да направи. Можете да му окажете помощ, като му поискате разрешение да работите заедно с него. Когато сеете зърнени култури, дайте на детето семенца, които то хвърли с ръчичката си в земята на своята лехичка.
    - Добре - отбелязах недоверчиво, - може би така детето ще прояви интерес към растителния свят и може би ще стане добър агроном, но все пак откъде у него ще се появят знания от други области?
    - Е, как така откъде? Работата не е само в това, че то ще знае и ще чувства какво и как расте. Най-важното е, че то ще започне да мисли и да анализира и в неговия мозък ще се събудят клетки, които ще работят през целия му живот. Именно те ще го направят по-умно и по-талантливо спрямо онези, при които тези клетки спят. Що се отнася до неговото битие, а именно за това, което вие наричате прогрес, то може да бъде ненадминато във всяка област. По-голямата чистота на помислите му ще го направи много по-щастливо. Установеният контакт с неговите собствени планети ще му позволи постоянно да приема все по-нова и нова информация, както и да обменя информация. Всичко това ще бъде възприемано от неговото подсъзнание и ще бъде предавано на съзнанието под формата на нови мисли и открития. На външен вид това дете ще бъде обикновен човек, но вътрешно... Тези хора вие ги наричате гении.


Из "Анастасия"

 на мен темата ми е много интересна и приятна. най-хубавото е, че въпреки, че има различни мнения, все още не сме се сбили 
 дискусия породи в мен размисли на тема Какво е интелигентността? , как смятаме, че се постига....такива неща...
много мисли ми минаха през главата, но още не съм ги избистрила, за да ги напиша...ако някой има желае, ще се радвам да сподели своите мисли по тези въпроси

Деметра, разплака ме... И ми стана едно топличко, като на семенцето 
Лично на мен ми допада този подход, вегетарианската храна също. Единственото, което и мен ме смущава е как ще оцелее моя принц при сблъсъка със реалността.
Признавам- не можах да изчета всичко, но продължавам да се запознавам.
Как стои въпроса с приемането/неприемането на деца без ваксини?

Всички открития и хрумвания - от най-простите до най-гениалните - идват в моментите, когато умът замлъкне, за да проговори интуицията - вътрешният Аз. Така наречените "гении" не са с гениален ум. Те са с гениален не-ум. Умът не може да прави открития. Умът може само да улавя и да трупа данни, да ги сортира и да борави с тях. Може да прави логически умозаключения, но не може да измисля нови неща - открития, несвързани с тези данни. Ако можеше, всички много умни хора щяха да са откриватели и гении. Учените знаят най-добре това. Те знаят, че истинското откритие идва в момент, когато умът спре да бръщолеви и освободи съзнанието за миг от непрестанното си дърдорене и от натрупаните данни, под формата на знания. Всички, които са изпадали в критична ситуация също познават този миг на затишие, в който дъхът им спира и те започват да действат сякаш водени от някого.

За мен интелигентността е степента на умност - количеството насъбрани данни и умението да се борави с тях. А интелектът е това, което идва от по-дълбоко (интуицията, ако щете). Интелектът на всеки човек е част от Интелекта на Вселената.

Интелигентността е ценно качество за човека в настоящето общество, ако човекът няма добра връзка с интелекта си. Вярно е.
За да може обаче да поддържа здрав контакт с него (а не само случайно да го пуска да го спасява в кризисни ситуации), човек трябва да може да се освобождава от ума си и от натрупаните там знания, предразсъдъци и догми. Колкото по-малко е задръстено едно човешко съзнание, толкова по-лесно може да се освобождава като преработва. Колкото по-чисто съзнание поддържа човекът, толкова по-чиста връзка ще има с интелекта. Той пак ще може да използва ума си, когато му е необходимо в обществото.

Човешкото съзнание започва да трупа данни за преработване, още в мига на своето раждане. Ако тези данни са подходящи за възрастта на човека (а възрастта отразява степента на житейска готовност), съзнанието ще може да ги преработва с лекота. Ако тези данни обаче са неподходящи, то ще започне да ги складира за по-нататъчно преработване. Колкото повече непреработени данни се натрупват в съзнанието, толкова повече се задръства то. Съзнанието улавя всичко - дочутата реплика между мама и приятелката й, стрелбата и образите от филма по телевизията, всяко целенасочено и нецеленасочено обяснение, всяка книжка с картинка и без картинка и т.н. В този пренаситен с информация свят това всъщност означава огромна отговорност за родителя. От една страна той трябва да знае как детето му расте - в какви фази се намира и каква е степента на житейската готовност, за да знае какво е подходящо за него в съответната фаза. От друга страна трябва да полага специални усилия да избира подходящото и да разкарва шлаката, за да пази максимално съзнанието от задръстване. 

В примера за "Слънчо спинка", съзнанието на едно 2-4,5 годишно дете може да обработи лесно информацията и така тя няма да остане да "виси" там. С портокалите обаче на ная възраст става по-сложно за съзнанието. В този период тепърва започва да се развива логическото и абстрактното мислене. Представяте ли си детето колко много неща от най-простичките в ежедневието започва да ги мисли логически и абстрактно и да ги възприема по този начин - свързани с яденето, с желанията, с чувствата. Ако сега се появи един портокал - слънце в отговор на спортния дух на задаване на въпроса "Защо?" - как да е. Ами, ако подходът е все такъв и на всяко "Защо" се отговаря с научни отговори и с демонстрационни уреди, съзнанието кое да избере да обработи - науката или пребогатото си и вълнуващо ежедневие, изпълнено на  всичкото отгоре с бум на емоциите. Което и да избере, другото ще остане да "виси".

А за мен хората, които помнят "лъжи" от този период на детството си, помнят тъкмо неподходяща и лошо поднесена информация. Ако информацията беше О.К., нямаше да стои и да им "виси" като лъжа след толкова време.

И ето малко мъдрост от Човека на миналия век -  проходил и проговорил късно лош ученик, който напуснал училище, но дълбоко впечатлил се от един компас, подарен от баща му, когато бил на пет годинки. Незнайно как при тези обстоятелства обаче, разкрил себе си пред човечеството като велик откривател. Преди всичко обаче е един истински човек с великолепно чувство за хумор, с любов към живота и мира на Земята.


Алберт Айнщайн

"О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага."

"Въображението е по-важно от знанието."

"Единственото наистина ценно нещо е интуицията."

"Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование."

"Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст."

"Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище."

"Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене."

"Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш."

"Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо."

"Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа."

"Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали."

"Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си."

"Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново."

"Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам."

"Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен."

"Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издържливост и готвността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд."

"Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник."

"Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни."

"Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."

"Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности."

"На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично."

"Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него."

"Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът."

"Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия."

"Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи."

"Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера."



И понеже:

"Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.",

аз ви поздравявам и прилагам в действие формулата на успеха, с особен акцент върху събирателното z. На този етап дадох от себе си всичко, което можах в тази тема и сега се оттеглям да се наслаждавам на "чистотата на своята собствена атмосфера". А на всяка една от вас пожелавам да се наслаждава на "чистотата на нейната си собствена атмосфера" и да се радва на живота!   

     

Хахаха, това за творческия подход ме разсмя с глас!

Страхотна тема Деметра!

Горещо благодаря за споделеното