Много съм доволна от градината на Иван!

Деметра,караш ме да се чувствам едновременно и тъжна и щастлива.Тъжна,защото толкова много не знам още за света и себе си.И щстлива,защото това означава,че съм още толкова млада и мога още толкова много да уча.И да чувствам.И да усещам.

Благодаря на всички,участвали в темата до тук!

Деметра, не знам и аз какво точно искам да ти кажа, не знам дали дори искам да говоря в момента, просто ако имаше как бих те поканила на чаша червено вино и запален огън под звездите. Много рядко ми се случва да "срещам" дори и във виртуалното пространство толкова интелигентни хора и когато това стане съм страшно развълнувана! 
Прочетох цялата тема, чета я няколко дена, понеже нямах много време да я глътна наведнъж, но цялата дискусия е безумно интересна! И други хора са писали доста интересни неща, хареса ми че нямаше заяждане, въпреки различните мнения, с малко изключение в началото.
   Аз бях с много смесени чувства към Валдорфската педагогика от предната тема, но сега мисля че ако имаше в моя град такава ДГ, бих искала детето ми да е там.
Не съм фен на вегетарианството, но събота, неделя и вечерите са си наши и тогава детето може да яде месо колкото си иска. А моята щерка например е страшен хищник.
А имаш ли представа дали им дават риба?

Цитираш Анастасия много на място! А какво мислиш за училището на Щетинин? Може би дори е за отделна тема. На мен лично толкова много ми допада, че бих се преместила да живея в Русия(ако имам възможност), само за да получи детето ми такова образование.
Но още повече бих се зарадвала на възможността да се направи такова училище и в България.

Относно портокалите и сънищата, смятам че за всичко си има време!
Мила скоро гледа звездите, докато се прибирахме...баща й я носи и тя ги гледа и ги сочи... той ги знае по имена и съзвездия, но простичко и с много любов й обясни, че звездичките са  огнени топчета! Мила остана страшно впечатлена, и постоянно повтаряше цяла вечер:"Топ-топ...пари!" Сама си направи връзката, че звездите парят, това никой не й го беше споменавал.
Ето още един приказен начин да се обясни нещо, който същевременно не е лъжа, но не е и затормозяващо(за детето) научно обяснение.

Много са готини цитатите от чичко Айнщайн! Направо се размазах от кеф, благодаря ти много и за цитатите, и за темата, и за времето което си отделила, и за търпението и положителността, лъхаща от всеки твой постинг.
Ти си щастлив човек и това си личи, нищо че никога не съм те виждала. Още едно доказателство, че душата и духът "работят" на съвсем други честоти. А че на умът често не може да се разчита и че често дори пречи е една истина, която който не е успял да прозре, значи много мисли. 

Много объркано писах и много офф-топик изписах, но наистина много ме развълнува! 

Според мен детският ум преработва еднакво трудно или лесно, както научните , така и приказните обяснения за действителността ... особено ако те се отнасят за неща , които не можем да пипнем ....   .... детето се научава да разбира езика, на който му говориш .... ние не смиламе добре научните обяснения, но според мен, това не се отнася за децата ... ето, че и Айнщайн е мислил като мен 

"Въображението е по-важно от знанието."


"Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене."


"Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."

А за спомените.... доакзано е, че всички хора си спомнят лъжи...няма изцяло реални спомени, те се променят непрекъснато ... правени са експерименти с хора, свидетели на някакво бедствие. Карали са ги да разказват едно и също нещо през определени периоди от време ...след 5, след 10 и след 15 години ... хората твърдяли, че си спомнят всичко точно, сякаш им е пред очите, но се оказало че разказите на един и същи човек фрапантно се различават 

Напълно подкрепям   Demetra, благодаря за споделеното  Преди доста време съм чела за тази педагогика, тогава със съжаление, че не се прилага у нас. А сега с една съфорумка си пожелахме децата ни да имат възможност да ходят на такава градина

А за лъжите и истините - замислете се защо открай време има детски приказки и на какво учат те децата. Това е стабилната основа за формиране и на съзнание, и на ценностна система. Всичко друго се трупа с времето

Само в София ли има такава детска градина?

Засега да.

И мен темата много ме развълнува и имах няколко въпроса... жалко, че Деметра се оттегли...

Ооооо, това не бих го отказала, ама никак даже.  Още повече като се има предвид, че  живееш в любимия ми град (ако не ме лъже паметта), от който пазя най-съкровените си детски спомени от най-вълнуващите и запомнящи се лета, които съм имала в детството. Една четвърт от мен е русчуклийска. Аз също се развълнувах от твоя пост. Благодаря! 

А за Щетинин... хехе.. и аз по едно време - аха и да се метна на самолета.  Но май не е нужно. Ние сме тук - в България, а както знаем случайности няма. Педагогики като тези на Щайнер и на Щетинин са така или иначе бъдещето и за България, и за света. А Настоящето предлага всичко под формата на "тук и сега" и то винаги е съвършено и достатъчно. Останалото е бягство (в крайна сметка от себе си - това ти го казва Олимпийски шампион по бягане от себе си, да знаеш).

За вегетарианството въпросът стои по същия начин. Вегетарианската храна, още по-право казано - суровоядството, е храната на бъдещето. Самият Петър Дънов обаче казва (а както знаете "Белите братя" кльопат само немръвки), че в тялото на човека има "растителноядни", но все още и "месоядни" клетки. Това означава, че зорлем "вегетарианци" за много хора в Настоящето представлява насилие спрямо собственото им тяло. Затова според мен е важно, ако забележим у децата си силно влечение към месните храни, да не ги лишаваме от тях у дома, дори когато самите ние сме убедени вегетарианци.
От друга страна стои въпросът за навика. Всички знаем, че има добри и лоши навици, а именно такива, които ни помагат по пътя и такива, които ни пречат. Да се насажда идеята, че месото е жизнено необходимо и е задължителна съставка в менюто на човека, е предпоставка за създаването на навик, който може в последствие да се окаже лош навик. Всички сме чували как лекари съветват след определена възраст животинските мазнини да се изключат от менюто, нали?

За мен вегетарианството към настоящия момент е въпрос на съзнателен избор и ненасилие. И в този смисъл моето разбиране по въпроса, що се отнася до децата, е как да постъпвам тъй щото те да могат да бъдат свободни и съзнателни да избират, когато пораснат достатъчно големи за това. И пак лично за себе си, аз съм намерила баланса за това с тази детска градина. Иронично там ходи най-месоядното от всичките ми деца. Това дете, което за лека нощ ми пожелава "Лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш звездички, праскови, саламче..."  И аз вярвам, че това не е случайно. Така той ще научи, че има и друг начин на хранене (към който така или иначе лекарите ще го съветват един ден да премине ), като в същото време у дома "месоядните" му клетки няма да се чувстват низвергнати. Вярвам, че всичко това ще му помогне за неговия свободен избор един ден, какъвто и да е той. Защото реално върху него не се упражнява насилие и в същото време той има възможност да види различни неща, с което той се докосва до свободата в действие. Нека види, нека почувства, нека усети, нека един ден се превърне в господар на своите навици, а не в техен роб.

Всичко това потвърждава идеята, че възпитанието е изкуство (Щайнер по принцип не говори за педагогика, а за "възпитателно изкуство"). И то какво! Истинско изкуство е да можеш да се движиш съзнателно по средния път на Буда или по средната колона на Сефиротичното дърво на Кабала (или което щете определение за това, на което щете учение за човека и Бога), когато си родител, учител, възпитател.

Поли, не съм се оттеглила.  Просто към онзи момент издъра-бърах всичко съществено що имаше да излиза от мен по темата и си понатиснах малко спирачката. Упражних си волята, така да се каже.  Онази "с Интелекта" в мен като има да се изказва го прави, което е о.к., но след това се намърдва "интелигентната", а последната ми харчи много на градско, та гледам да я озаптявам.  Затова може и да не съм много активна и да играя със закъснение, но не съм се оттеглила. 


И понеже темата премина и в интересен разговор за човека, науката и Бога, а за мен тия три неща (пък и ония три  ) в крайна сметка представляват едно, сега ми иде да цитирам и един друг учен, който се е изказал много забавно по въпроса. Говоря за шефа на Института за космически изследвания към НАСА - Робърт Джастроу : 

"За учения, който е живял с вярата си в силата на ума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато  изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теософи, които си седят там от векове."

И понеже infinity каза "щастлив човек", искам да кажа, че аз знам, че съм щастлив човек, точно какъвто е и всеки един друг човек. Такива сме си по задание. Номерът е в това обаче не просто да знаем, а да бъдем щастливи. Въпреки знанието за щастие, непременно трябва да поясня, за да не настане объркване, че и аз като почти всички хора не винаги бивам щастлива. Много глупаво поведение от страна на нас - човеците, наистина. Бих казала даже, че човекът към Настоящето си е жив оксиморон. 

Днес обаче съм мирно щастлива, придружена от чистотата и спокойствието на първия сняг, гледката на мъжа ми, които изтупваше прегъналата се от тежестта на мокрия сняг ябълкова фиданка, гледката на момченцата ми, които вършееха из прекрасния ни двор и гледката на снежния човек, който самички си направиха, както и огромната снежна топка, която успяха да изтъркалят, ей така просто за идеята. Моля, вземете си от моята бидеща радост, която е в днешния ден.   

Здравейте и от мен,спомена се по-горе,че ще има семинар по въпросите на възпитанието (ако правилно съм разбрала)-та да питам-къде,кога....Аз не мога лично,но бих го препоръчала на мои близки МНого ми е приятно да ви чета,а вие пишете,пишете..... 

Става въпрос конкретно за обучението по Валдорфска педагогика у нас. Курсът е тригодишен като се провеждат едноседмични целодневни семинари четири пъти годишно, тоест общо 12 за трите години. Първите български Валдорфски учители завършиха сега през лятото, но следващият тригодишен курс доколкото знам ще започне догодина - есента на 2008-ма. Ерго тази година се пропуска за лично мое съжаление. Провеждашеше се в Центъра за усъвършенстване на учители в Княжево, в София (ъ-ъ-ъ май така се казваше  ) и вероятно и догодина ще бъде пак там.  Доколкото знам самият курс е за всички, които се интересуват от това възпитателно изкуство, т.е. не е само за учители, но не съм съвсем уверена. Във всеки случай до следващата есен има време да се уверя.

Деметра, чудесно е, когато един родител намери нещо подходящо за детето си и има мир за това, че е направил правилния избор. На пръв поглед нещата които прочетох и снимките от градината много ми харесаха, НО. По-скоро ме тревожат нещата които прочетох от линковете за учението и окултното. Предпочитам да седя далеч от подобни неща, а детето си пазя двойно, защото считам, че е мой майчин дълг. Анторпософското учение и Валдорфската педагогика са в силно противоречие с християнството, а както знаеш аз съм убедена християнка. 
Иначе нямам нищо против приказното, песничките, дневния и седмичен режим, излизането навън и ровенето в калта, месенето на тесто и естествените материали, но както повечето споделиха тук предпочитам да давам по зрънце научна информация, която с всяка година да надграждам. Когато Кристиян ме пита защо като подскача не пада от Земята, няма как да не му подам следващата доза истина (за гравитацията).
Сигурна съм и се надявам, че ще дойде време, когато най-после ще направиш една твоя градина, в която чудесно ще компилираш всичко хубаво и полезно от всичките педагогики и течения, които си изучила без да се намесва духовното.
А на мен, както и на всички пожелавам мъдрост, интуитивност, балансираност и постоянство, но най-вече любов за нашите прекрасни и благословени деца. 

        Тамън се бях примирила, че темята умря и ето, че тази вечер сърцето ми отново се изпълни с трепет  . И аз не знам какво точно да ти кажа Demetra, освен да ме вземете и мен през лятото на чаша червено вино (нали и бира, може, infinity?) под звездното небе? Какво ще кажеш, infinity? Няма да се разпускам в лични "обяснения в любов", защото не е тук мястото, само да знаеш, Demetra, че с голямо удоволствие те чета вече от 2 години насам, нищо, че досега не съм писала в темите ти. И за да прекъсна off-а продължавам конкретно по темата:

        Кажи ни, моля те, как стои въпросът с ясленските групи? Имам предвид конкретно възрастта между една и половина и две и половина години. Въобще (не точно в тази градина) има ли такива групи във Валдорфските градини и какво казва Щайнер за изкуството на възпитанието в тази възраст.

        По-горе се беше задал вече този въпрос. Да го повторя и аз - допускат ли се деца без имунизации?

        Хм... чичко Айнщайн и неговата ТО (всъщност, тя по-скоро не е негова, ама нейсе!). Исках само да споделя в подкрепа на нещата, които казваш за интелекта и интелигентността. Майка ми е учителка по физика. По учебната програма ТО се преподава в 11-и клас. Тя е имала нейна паралека, в която е решила да я преподава още в 7-и клас. Оказва се, че децата без проблем сващат същността на нещата, за разлика от по-големите. Това се дължи, че големите вече са изучили класическата механика и мозъкът им вече разсъждава в някакви рамки, които е изключително трудно да се разбият. А колко ли още рамки са ни поставили насила в училище...???

        Моето първо запознаване с по-нетрадиционната педагогика е също от книгите за Анастасия. Има още три глави, които са пряко свързани с педагогиката. Двете са за училището на Щетинин, и една за училището на бъдещето. Имам линкове към текстовете, ама са ми на руски, ако някой се интересува ще ги изровя и на български.

       И последно засега, да не пиша фермани, кажи ни, моля те за песничките. Наистина имат магически ефект. Но аз засега пея само нещо импровизирано. Дали не можеш да ни дадеш текстовете и мелодиите?

Хубаво е,че дори различни мнения не предизвикват нападки тук:)Лого5ка,прекрасни пожелания за децата ни  Аз искам да възпитам детето си,намесвайки духовното.(Всъщност "окултен" означава "скрит").Дали по явните или скритите пътеки,нека посоката да е правилна....Защото пътищата,водещи до Него са много,а Той е един! Пожелавам Любов и Мир на всички