Искате ли да имате второ дете ,за да го кърми

Много ми е интересно има ли някакви доказателства за това и на какво се базира това твърдение?

При кърменето се отделя хормон-но не помня как се казва-май беше окситоцин-,който е отговорен за предизвикване на привързаност.Същият се наблюдава в повишени количества при дългогодишни,обичащи се партньори,например.
Което,държа да отбележа,не означава,че ако детето не е кърмено,то няма да се привърже към майката.Просто с къренето това става от самосебе си.

Искам второ, но не е причината възможността да го кърмя, а защото искам второ.

Окситоцинът не се ли отделя  в тялото на майката?
За майката ми е ясно, но ми е чудно от къде се знае какво изпитва детето.
Тук много се говори за тази връзка, която се създавала. Моят опит като кърмено бебе обаче не потвърждава това (меко казано, да не изпадам в подробности). Затова ми е чудно от гледна точка на детето науката какво казва.

Ако имам второ детенце ще го кърмя като дъщеря ми(година без няколко дни)

Искам, но не заради кърменето, а защото искам второ дете. Ще го кърмя дотогава докогато ни е приятно и на двамата. Синът ми се отби на 1г. 8 м. естествено с малко помощ от моя страна преди 1 седмица.

Окситоцинът, отделен в тялото на майката, не прониква в кърмата - има твърде голямо молекулно тегло. При бебето обаче сученето и прекият контакт кожа до кожа предизвикват отделяне на куп хормони, които създават усещането за доволство и насищане - така по съвсем простичък механизъм създават емоционален отклик към майката, защото в нейните ръце се усещат всички тези приятни емоции. Това как ще се развие връзката между майката и детето в късните години зависи от твърде много фактори, съвсем различни от кърменето - там се включват ежедневните взаимодействия и реакции във времето, когато детето е съзнателен човек и кърменето отдавна вече няма роля за хармонизиране на отношенията помежду им.
Една от ценностите на кърменето в първите месеци от живота на бебето е именно в това, че по хормонален път поддържа тялото на майката в състояние на майчинство и улеснява прехода и създаването на привързаност от майката към бебето. За бебето тези неща са много по-прост механизъм, предвид че при него все още емоционалният свят не е достатъчно развит - затова се разчита на простите неща като връзката удоволствие-хубаво, неудоволствие-лошо. Нататък вече се включват много други неща като общуването, ежедневните взаимодействия и т.н. и те имат вече много по-голям превес в създаването на връзката между родителите и детето, което позволява и на небиологични родители да имат здрава, емоционално удовлетворителна връзка с детето.
Просто всички тези обяснения за различия при майките веднага удрят на емоции и затова предизвикват толкова страсти. Никой не отрича емоциите, нито пък това, че се създават при общуването с бебето и без непременно да има кърмене в играта. Погледнато на ниво хормони обаче, нещата са тотално различни за майката - тогава тя има много силен бекъп поради чисто физиологични причини. Някъде беше обяснено много добре - дали кърми или съответно не кърми, жената си е същата жена, но в различно състояние чисто физически. За бебето разликите също са силни - независимо колко силна съпротива се среща срещу това, некърменото бебе има в пъти по-малък физически контакт с майката (особено контакт кожа до кожа, който има най-силно въздействие) - което има своите отражения върху връзката помежду им. Понеже е трудно да се обясни, ако нямаш двойния опит, ще пробвам да поясня какво имам предвид. Реакцията на дразнения е различна - когато бебето плаче например, реакцията е различна в зависимост от това дали кърмиш или не. Ако кърмиш, по правило слагаш бебето на гърдата, то суче (дори да е малко и после да продължи да реве), това поне малко те успокоява заради моменталното отделяне на успокоителни хормони и помага по-леко да приемаш ревовете. Ако не кърмиш, предлагаш шише, вода, биба, разнасяш бебето, но няма фактор, който да те успокоява, напрежението се трупа, без да се разрежда и съответно ти е по-трудно. С големите бебета  това се проявява още по-ясно - колкото и да ме дразни дребната на моменти, като дойде и засуче, дори да не искам ми минава. Докато с по-големите деца сме много по-склонни в моменти, когато сме раздразнени и ядосани, да ограничаваме физическия контакт като един вид наказание - с кърменето става обратното, принудата за физически контакт разрешава много по-бързо конфликта и уталожва негативните емоции.
Тези неща се постигат и без кърмене, ако човек е наясно и си наложи самодисциплина, за да може да реагира по подходящия начин. Наскоро ми попадна материал за един от начините да отреагираш, когато детето се тръшка и реве истерично - да го гушнеш здраво и да го държиш в прегръдките си независимо от дърпането му. Ако все още кърмиш голямото кърмаче, не е нужно предварително да знаеш такива похвати - по инстинкт предлагаш гърдата, детето се озовава в ръцете ти и двамата се успокоявате много бързо, защото хормоналните нива веднага се променят в отговор на сученето.
Въпросът е точно в това - с кърменето не е нужно да правиш нищо с разума си, не е нужно да оттренираш отговор, да си наясно с разликите между различните видове отговор и не ти се налага да правиш съзнателен избор - нещата са значително улеснени и идват по природно създадена програма.
За мен е лесно да приема съществуването на тези разлики, защото съм била и от двете страни на барикадите. Знам, че за една некърмеща майка всичко това звучи като обвинение и предизвиква негативни емоции, а никой не обича да се чувства така. Но от опит знам и че наистина има съществена разлика - не в децата, те винаги са различни - а в мен, в собственото ми поведение и усещане.
Понякога се питам дали тези толкова силни емоции, когато стане въпрос за некърменето и отраженията му не се дължат донякъде и на подсъзнателното разпознаване на липсата на един заложен естествен модел, което причинява толкова силен дискомфорт, че предизвиква тотално отричане в опит да го заглушиш. Вина не е усещането, което повечето майки изпитват, ако по една или друга причина не кърмят и точно затова се създават такива остри полемики - една майка не усеща вина (особено когато обстоятелствата са били такива, че не са зависели от нея). Но усещането за липса и нещо несъответстващо може да е много силен дразнител и да е трудно да се определи какво точно е, особено когато човек няма как да знае какво точно липсва в картината - вероятно това допринася за толкова смесените емоции и за силната реакция срещу определенията за вина.
Сори, много философско отвличане стана - и е много офф

Първото го кърмих до почти 11 месеца, мисля и това сега да го кърмя до тогава някъде.

hedra, благодаря ти за подробния отговор   
Не знам дали е офтопик, но е точно каквото питах.