Искате ли да имате второ дете ,за да го кърми

Ако имам второ дете ще се опитам да го кърмя по-дълго време.Но кърменето не е основната причина да имам още едно дете

Има и други източници на информация освен кърмаческия

И аз си мисля, че ако имам второ дете ще положа по-големи усилия в кърменето. При първото имах много кърма, много съм изхвърляла, така ме боляха гърдите и се чудих как да я намаля. Е намалих я накрая нацяло, спря!

аз също искам да имам второ дете и съм сигурна че опита който имам досега ще ми помогне много за кърменето

Това е най-несъществената причина за раждането на второ дете. Едно дете би трябвало да се появи на този свят, защото е желано, жадувано и с ясното съзнание за отговорността, а не просто, за да задоволи някаква прищявка на родителите си.

   Ха-ха, никога не би ми минала мисълта, че искам второ дете заради идеята да го кърмя

 Писала съм, че благодарение на кърмачките-маниачки в този форум, намразих неистово кърменето.

 Сега поне разделиха кърменето и храненето с АМ в отделни подфоруми и се деяни

 Ако имам второ дете ще го кърмя, ако имам кърма.Но не бих правила вуду магии за да ми дойде.И с АМ детето ми е живо и здраво.Само дето преди три години се самообвинявах и преживявах колко некадърна майка съм, щом не мога да кърмя.И това душевно съсътояние го постигнах благодарение на упреците от кърмачките.

По принцип искам да кърмя, защото също не можах при синът ми, но въпросът е, че вече не знам дали искам второ дете 

Точно това исках да кажа и аз. 

не това  е основното, поради което искам второ дете.
И да, ако дай Боже имам второ един ден, бих искала по-дълго да кърмя

Май не искам второ дете.
Чак да си родя 2-ро за да го кърмя.......... никога не ми е минавало през главата.
Калоян го кърмех месец и половина.
Никога,ама никога не съм се обвинявала за това и не съм мислела ,че съм некадърна майка.
Не харесвам майките-кърмачки които се хвалят наляво и на дясно коооооооолко дълго са кърмили.

Чак такова вманиачаване не е нужно.
Това наистина не може да бъде причина за създаването на дете.

 

Аз по никакъв начин не се самообвиних или преживях като некадърна майка. Искам да имам второ дете, по хиляди други причини, но не и за да го кърмя. Ще правя същото, както и с първото, колкото-толкова.
 Аз пък изчетох " Кърмаческия" три пъти и резултата е незадоволителен . Ако имам второ дете ще се опитам да не допускам грешките с първото .  Една от тях е да се ровя в " Кърмаческия ". 
АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА! Сигурна съм, че и ти. Гледай си детенцето, нека второто да се появи, не за да изкупва някакви грешки. Разбира се, тогава ще си много по- уверена и опитна майка. Мисля, че човек не може да знае всичко. Пак ще има моменти в който ще се питам " Къде сгреших ?", но това не е причина за следващата " бройка" . 

АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА! Сигурна съм, че и ти. 

Аз вече имам второ дете.Определено не исках да го  кърмя,причините са лични.
Предполагам не това е причината да имаш второ дете-за да го кърмиш.Защото ако е така...не бих могла да те разбера.Когато решихме да имаме второ дете,причините бяха комплексни.Стараех се да не повтарям грешките,които съм допускала с първото,защото съм допускала такива.Не се вманиачавай,добре ще е да кърмиш,щом искаш,но не го превръщай във фикс идея...защото ако не успееш с кърменето,ще се почувстваш зле предполагам.

И аз мисля така.Малко кърмих детето си,но и нямах нужната информация как да увелича лактацията за по-дълго време.Чувствах се кофти,но...не съм се самообвинявала.

 
И аз малко го намирам това за избиване на комплекси с кърменето по 100 години и афиширането на това наляво и надясно. Все едно- ами не можах да се реализирам никъде другаде, да ама кърмих до 7 мия рожден ден на дъщеря ми/ сина ми 
Иначе да искам и второ, че даже и трето, ако имаме пари да го гледаме и ще опитам да ги кърмя до 6м., ако има с какво, но никога кърменето не би ме мотивирало да родя отново, по-скоро обратното, предвид всечки нерви, които похабих покрай него.

И аз така. Толкова рев съм изревала и толкова комплекси натрупах заради това кърмене, че не знам дали ще успея да ги превъзмогна някога. Гърдите ми бяха буквално в рани, кръв течеше, обаче аз дърпах и дърпах упорито с помпата за някакви мизерни 30 мл, които бяха абсолютно недостатъчни. Щото, виждате ли, ВСЯКА майка имала кърма. Добре, че в един момент мъжът ми и майка ми ме отказаха от безумните ми настоятелни опити, безуспешни от началото до края.
Ако имам второ дете, няма да допускам същата грешка.  Надявам се.
И да добавя малко извън темата:това, което ще направи от детето ми стойностна личност, съвсем няма да е начина, по който е родено (със секцио или нормално), дали е кърмено или на АМ, дали е захранено на 2 или 5 месеца.

Искам да имам второ дете, дай Боже и трето, и нямам каквото и да било намерение или желание да кърмя което и да е.

А идеята да родиш дете единствено за да кърмиш ми се вижда... меко казано извратена.

Искам дете, понеже ми харесва да имам бебе, мисля, че на детето ми ще  му е по-добре да не живее само - както в детството си, така и по-нататък и понеже имам желание по-дълго да чувам детски гласчета в къщата си.

Ако една жена приеме кърменето като естествен процес и не се вманиачава да чете в Кърмаческия и да приема всяко изказване там като на гуру, ще  й е по-лесно. И няма да има нужда да си "избива комплексите"

Аз още като бях бременна, бях сигурна, че ще кърмя. Така и стана. И не е въпрос на късмет, както много хора се опитват да ме убедят. Стана с много четене и упорство. Помогна ми кърмаческия форум, правилната литература и избор на педиатърка, която е кърмила две деца по повече от година.

Никога не давам непоискани съвети на никого, нито е моя работа да давам мнения коя майка е добра и коя лоша. Гледам обаче винаги да си мълча, когато почнат да ме убеждават разни жени, че нямали кърма, а в същото време слушам, че са допускали очевидни грешки. Пробелмът идва от липса на информация, от глупости, които чуваме от педиатри, дори от собствените си майки, свекърви и приятелки за лоша и рядка и нехранителна кърма, за наливане с вода и чайове, за сокчета и захранване на 2-3 месеца... Лошото е, че когато им се обяснява къде грешат от хора, минали по този път, те си знаят тяхното и продължават да вършат глупости. Затова си мълча и не коментирам, всеки има право да се учи или да не се учи.

Кърменето определено е много приятно и релаксиращо занимание, ако усвоиш тънкостите. На мен ми помогна да се сближа с детето си и да го почувствам като истинска радост, а не като бреме, както беше в началото.  Всеки си знае. Второ дете засега не искам, но да кърмя определено искам още дълго време.

Ами и аз бях убедена, че ще кърмя, четох и бях упорита, но просто нямам достатъчно кърма. След 2-3 дни спирам с "кърменето" с по 50 мл. на ден. Айде стига сте промивали мозъци  Само желание не стига и кърма трябва. И никой не може да дойде и да ми каже, че не съм опитала всичко възможно, защото изядох и изпих всички възможни "лайна" за увеличаване на кърмата , и "счупих" помпата да си тормозя гърдите да пуснат повече. Е, не става.
Сори за разводняването, ама понякога не мога да си замълча.

Имах много проблеми с кърменето на Криси.Сега като по-опитна ще се постарая повече.

не,та аз едва се оправям сега-то не бяха чайове,не бе хомеопатия,не бе цедене още кърмя-детето е почти на 4 месеца.намерих си обаче много премерен консултант от кърмаческия  ,а вманиачените изказвания на върлите кърмачки просто ги игнорирам

Това не може да бъде причина. Аз първото си го кърмя, това значи ли, че не ми трябва второ???

Това е най-абсурдната причина за раждане на второ дете,която съм чувала...
Ами ако нямаш кърма за второто,трето ли ще искаш,за да си поправиш грешката и да се реализираш като 100 %-ова майка?
И защо се сравняваш с майките, които кърмят по 2 години?Те не са повече майки от теб,само защото ти не си кърмила...  

 

Ако постингът ти е адресиран към мен, не разбрах за какво промиване на мозъци става въпрос. Кърмя само два месеца, така че едва ли мога да уча някого на нещо. Споделих своя опит просто.

Е,едва ли авторката има предвид,че иска непременно второ дете само и само,за да го кърми...

По скоро става въпрос за вината,която изпитва една майка,която не е кърмила детето си.Защото това е най-естественото нещо на света,най-добрия старт,който може да се даде в живота на детето.И не е само това,че майчиното мляко е НЕЗАМЕНИМО,ами и се създава връзка между майката и детето на едно съвсем друго ниво...

Е,аз не успях да кърмя сина си.Никога не съм и помисляла,че няма да го правя,бях напълно сигурна,че ще стане.Незнам защо не успях,нямах интернет точно по това време,а съм сигурна,че помощ щях да намеря именно тук.
Но не можех да го слушам как пищи от глад,защото просто нямаше нищо в гърдите ми.Когато се прибрахме от родилния дом нямах АМ,шишета и такива работи,не мислех,че ще са нужни.Изцеждах по 15 мл максимум,дори за един ден не успявах да изцедя кърма колкото за едно хранене.
Незнам дали е късмет да имаш кърма,дали е незнание или каквото и да било.Чувството си остава,но пък аз  се бях съсредоточила върху това да го захраня късно и правилно и се надявам така да успея да компенсирам поне малко.
И ако е рекъл Господ да имам второ дете ще направя и невъзможното,но ще го кърмя.
Това не е вманиачаване,това е просто отговорност към детето.И най-вече неговото здраве.

Миличка аз те разбирам напълно,точно това което се опитваш да попиташ но така си задала въпроса че има такива момичета които веднага те захапаха,те по принцип го правят редовно не им се връзвай.
Да аз подобно на теб от невежество не кърмих и двете си деца, а толкова исках но явно не съм чела достатъчно, когато планирахме третото дете мечтаех да го кърмя колкото може повече но ме беше страх че както и другите две няма да успея,но ето че съветите подействаха и вече почваме третия месец а аз си го кърмя и му се радвам.Не знам кое е истина и кое е лъжа но бебе Иван е едно разкошно спокойно бебе и кърменето ни помага много и на двамата.
И вярвам че когато дойде време да имаш друго детенце ще успееш да го кърмиш и гледаш по уверено.
А сега целувай и обгръщай с любов първото си детенце и винаги знай че благодарение на него ти всеки ден се обучаваш да си все по -добра и по-добра майка и брат му или сестра му ще са му благодарни.

Много хубаво написано!
Била съм от страната на провалилите се, а след това от страната кърмачките Удовлетворението е голямо! Въпреки песимистичните изказвания на познатите ми в БГ, че щом не съм могла да кърмя първото и второто няма да успея, аз кърмих и сама реших кога да спра След това няколко приятелки, провалили се първия път, се обърнаха към мен за помощ и съвет и се радвам, че и те успяха, даже кърмиха по-дълго от мен!
На мнение съм, че проблемите с кърменето са по-често психологични, а не физиологични и ако имаш наистина желание да го направиш и човек до теб, да те подкрепи, успокои и посъветва в трудните моменти, успехът ти е гарантиран  

много точно.
Човешкия живот не е една женска прищявка и в този смисъл кърмата едва ли е на първо място.

НЯма да е зле да смениш заглавието на темата.
ЖЕланието да кърмя е последното нещо, което ме накара да искам второ дете. Дай сега който не може да кърми да вземе да се гръмне! КАква вина, бе хора! Стига сте писали глупости

Ох, болната ми тема 
Аз съм точно в състоянието, което някои майки тук описаха.
Нямам достатъчно кърма (към момента е около 50% от дневната доза на Калина) и ми идва да се гръмна. Чувствам се ужасна майка и не мога да ви опиша какво преживях тази седмица - приеха ни в Пирогов заради проблеми на детето с адаптираното мляко и като гледах на какво е подложена, ми идваше да скоча от терасата, защото се чувствах виновна, че се е стигнало до там, понеже не кърмя.

По повод едно по-горно изказване - никога не ми е минавало през ум, че няма да кърмя. Изчела съм де що материали има и бях (и все още съм) много мотивирана. Знам за повечето най-разпространени проблеми и работата е там, че нашите явно са някакви редки, защото никъде не видях решение за тях. Преди да родя четях в захлас материалите за кърменето, все едно са някаква библия, а когато се сблъсках с проблемите разбрах, че са просто общи приказки и алибализми.
Навсякъде пише да имаш до себе си жени, кърмили успешно, за да ти дават съвети. Какви съвети може да ти даде някой, който и грам понятие си няма от твоя проблем и при него всичко е протекло гладко, а ти му обясняваш някакви неща, за които изобщо не е чувал!?
А ако слагаш бебето на гърдата както трябва, то суче перфектно, не разранява и не дъвче зърната (не изпитвам нито грам болка или дискомфорт), но в 90% от случаите, когато види гърдата, то започва неистово да пищи, да се дърпа на всички посоки и почервенява от рев, а по главата му избиват капчици пот и това не спира, докато не прибера гърдата. Хайде някой да ми каже в този случай какво се прави, а не да ми казват "ако изглежда доволно и пълни памперса, няма защо да се притесняваш". Аз това и сама си го знам. Ама ако не изглежда доволно и не пълни памперса, тогава какво!? Защото общите приказки аз и сама мога да си ги кажа.
И за количеството кърма важи същото. Който има кърма му е много лесно да каже на този, който няма, че се глези и не полага достатъчно усилия.

Иначе по темата - искам да кърмя не второто, а още първото си дете и се надявам някой ден да потръгне 

Не кърмих толкова дълго, колкото исках първото си дете.
Второто не е заченато с тази цел.
Но напоследък с наближаване на раждането се улавям, че си мисля за момента с поставянето на гърдата.

Миличка, чувството за вина те побърква. Това което пишеш е несериозно и ще го осъзнаеш, сигурна съм. Дано живот и здраве като имаш второ да го кърмиш толкова колкото искаш!

Подписвам се под това.
И аз съм с едно неуспешно кърмено дете, заради погрешните съвети на акушерки и книги.
Но в момента кърмя второто си бебе напълно успешно и се чувствам на върха на щастието.
Пожелавам ти същото някой ден, когато решиш, че си готова да станеш майка за втори път

Аз също кърмих първото си дете много малко, поради липса на информация и опит. Сега съм благодарна на момичетата в кърмаческия форум, защото благодарение на прочетеното започвам вече трети месец кърмене    Несериозно и несравнимо ми изглеждат изказвания за връзка между различните реализации в живота и кърменето, изобщо какво значи да си се реализирал 

И аз бях решила - като родя второто дете ще го кърмя, ако мога и до 2 години, но за съжаление както и първия път кърмата ми стана недостатъчна още в края на първия месец, а до четвъртия почти спря. Нищо, че втория път направих чудеса от храброст да увелича количеството. Малкото човече толкова обичаше да суче, че си седеше и си сучеше и на празна гърда.

Сега вече е на 1,5 години, а на мен ми е тъжно, че никога повече няма да кърмя бебе. Не планираме трето дете и това ме натъжава. Няма нищо по-прекрасно от чувството да държиш до сърцето си малкото бебче.

кърменето не е само въпрос на четене и на разполагане с необходимата информация, нито въпрос само на усилия от страна на майката  

аз докато бях бременна също много четях в кърмаческия, бях 1000% сигурна, че ще кърмя, защото мислех, че това зависи само от мен. просто въобще не допусках, че ще има вариант да давам Ам. бях разбрала, че началото е трудно и бях твърдо решена да мина през трудностите.
да, ама не! бебето не искаше да суче. и не защото 3 дена го бяха хранили в болницата с шише, а защото беше малко, слабо и сънливо и въобще не разбираше, че гърдата е за ядене, въпреки, че кърмата течеше по устата и бузите му. четох в кърмаческия, пусках теми, но съветите и техниките при нас не действаха. няма да навлизам в подробности, но накрая бебето засука като беше на месец и 10ина дни. все още сме на смесено хранене и не сме правили едно пълно кърмене. въпреки това сега яде повече кърма от преди и се радвам, че не съм си я спряла. за това съм благодарна на кърмачките, защото ако не бяха те сигурно щях да си спра кърмата, защото най-вероятно щях да мисля, че усилията не си струват. въпреки, че ако не беше засукал тя сама беше на път да спре.
 и аз се чувствах виновна в началото, но сега отчитам, че е нямало за какво. вярно- кърмата е много по-полезна от АМ и това не смятам, че  някой ще го оспори. но и от АМ се расте и бебето взима каквото му е нужно, за да се развива както трябва.  мисля, че като съм спокойна мога да дам много повече обич и положителна енергия на бебето си, отколкото , ако съм депресирана и затворена в себе си, защото не го кърмя. да е сито, сухо и обичано - какво повече му трябва на едно бебе?

колкото до въпросът, от който започна темата. може би авторката в момента се чувства много виновна и затова й минават такива мисли, не я нападайте така .

  Аз пък искам трето дете, просто заради удоволствието да държиш и гушкаш бебенце, да виждаш как за първи път се усмихва, обръща, прохожда. И разбира се за това да го кърмя.
  Вече наистина съм от пристрастените кърмачки, но не виждам нищо лошо в това. Не се опитвам да убеждавам никой в нищо, дори докато бях бременна не вярвах че изобщо ще успея да кърмя, но благодарение на прочетеното и помощта на други мами се справих. Първите месеци постоянно се притеснявах дали наддават добре, а при трето бебче вярвам че ще подходя много по-спокойно към всичко, включително и кърменето.
   Пожелавам ти с второто бебче да се кърмите колкото искате и двамата, а дори и да не успеете поради някаква причина, още едно детенце си е истинско щастие 

Искаме да имам второ дете,но никога не ми е минавала тази мисъл за кърменето през главата.Синът ми е на 7 месеца и още го кармя,но вече ми е малко писнало /надявам се това не ме прави лоша майка/.А за това че децата са по здрави ,при нас не е така.На синът ми вечно му текат саполите от нослето За мен дали е на АМ или на кърма важното е да е здраво.

Не! Мисля,че и да имам, пак няма да го кърмя. Много ми беше неприятно усещането.

И при нас беше така.   Само дето синът ми изобщо не искаше да суче.
Желая ти успех с кърменето сега!    
По темата - искам да имам второ дете, искам и да го кърмя. Дано този път стане. Но не това е единствената причина, разбира се!

Има една много хубава приказка, че "Сит на гладен не вярва"
Мисля че това се отнася с пълна сила и за тези, които са кърмили и другите, които не са успели.

Да, и аз изчетох кърмаческия от кора до кора, задавах и въпроси, даваха ми се някакви отговори.
Дъщеря ми се роди недоносена и 1месец беше в болницата - през което време аз цедях кърма като побъркана, ходех по 3пъти в болницата, за да я нося и все пак да получи малко кърма. Все си мислех, че щом се приберем в къщи ще започне да суче, аз ще я кърмя и всичко ще е наред. Имах огромно желание за това.
Е да, но през това време кърмата ми грам не се увеличи, макар и да пиех и ядях всичко, което прочетох, че увеличава кърмата.
Слагах я на гърдата, тя засукваше за не повече от минута и по същият начин, както при Карина започваше да си мята главата, да реве и приключвахме с кърменето.
И после ми обясняват как съм нямала достатъчно желание.
Е, като детето не иска да суче и аз не изцеждам повече от 20мл на цедене как да стане номера?

Дали ще имам второ дете, не съм решила. Дали ще се опитам да го кърмя - да, ще опитам. Но няма и да си почерням живота, защото не съм успяла.

Е, хайде малко по-спокойно с епитетите. Ясно е, че не всички все пак в този форум сме толкова съвършени  Момичето пита, объркано е и иска съвет, а не нападки 

Подобни мисли са ми минавали и на мен, ясно съзнавайки, че е глупаво, но и аз съм си го мислела. Промиването на мозъци е гадно, спор няма. Ако реша да имам второ дете, да, бих положила повече усилия знайки вече повече неща, но ако пак имам същите рани и болки и ако пак се чувствам толкова зле психически - да, пак бих спряла 

Това е добра причина, че да се решиш да имаш второ дете...

Искам второ дете, но не това е причината. Искам да е живо и здраво с или без кърма.

Искам много-много-много второ дете,но не е причината кърменето!

Нормална реакция в следствие неопитност, паника и, най-вече, ЧУВСТВО ЗА ВИНА. Ето защо трябва да се водим предимно от чувство холода и чувство голода (+ инстинкта за размножаване/либидото).

Сериозно, никога ли не ви се е искало да започнете ВСИЧКО ОТ НАЧАЛО, на чисто? Е да, ама какво става в случая с първото детИ (жертва на АМ)? Смачкваме и хвърляме в коша като неуспешен опит, или?

Момичетата са прави, мотивът ти не е здравословен, мамче! 

да   но не само за да го кърмя

О, Боже.......каква тема доживях 
Това пък изобщо не е в списъка на причините да искам второ дете.
Първото е кърмено има няма две седмици, второто ако имам кърма ще кърмя, макар че и това ме съмнява, кърменето ме отвращава, ако не ще взима пример от кака си.
Един съвет от мен - чети Форума отгоре - отгоре, ако не искаш да се обзаведеш с депресарското чувство "аз съм лоша майка" и вместо да се радваш на дететнцето си да скубеш коси по цял ден кое не си успяла да направиш, като другите майки, как да си по-добра майка и прочие дивотии.
Ама гледам новичка си още.......ще узрееш.

Ох, посмях се 

Достоен епилог/епитаф! 

Mirama, отдавна се оглеждам из форума да те видя, помня те точно от темата ти за кърменето... И страшно много се радвам, че вече си е при теб детенцето Това е най-важното! По принцип е мноооого трудно да запазиш кърменето докато детето е отделено, още веднъж имаш моите уважения заради това, че си опитала и издържала толкова дълго! Ето, аз като кърмеща вече доста дълго вероятно в твоята ситуация не бих се справила изобщо! Мисля, че и майките, които писаха в темата ти в кърмаческия го знаят, но винаги се опитват да те окуражат, ако могат да помогнат, а не да ти кажат-ясно е, че няма да успееш, откажи се!
По темата-да искам второ дете, да, бих го кърмила с удоволствие, но не това е причината да го искам!

Не съм отбила защото съм нямала информация и не съм била в кърмаческият.Искам да имам второ дете,за да го кърмя,но от сега ме е страх,че ще имам същите проблеми като това(пак казвам правих всичко,което се казва в кърмаческият форум-не е от липса на каквато и да е информация) и честно казано-не ме интересува дали ще кърмя или не.Както съм казвала и в други теми-това дето аз го изтърпях в името на това бебето ми да яде кърма,други такива майки които го търпят това, освен героини бих ги нарекла и мазохистки големи.

Да, бях писала тогава. Тъкмо Калина се беше родила.
Процента на кърмените недоносени деца е доста малък, поне по информацията, която аз имам.
Самите те доста трудно се научават да сучат, или докато се научат, то пък кърмата на майката съвсем е намаляла и е пред спиране. И при мен така се получи.

Кърмих малко и не се обвинявам или притеснявам от този факт.Аз лично намирам нещо животинско в това и не ми беше толко приятно.

Аз също не мога да разбера вманиачените кърмачки, които навсяка цена искат да кърмят поне до 2-3 години. Всеки си има различно виждане за нещата, и затова не упреквам никого. Но и аз съм чела доста по времето докато кърмех (10 месеца съм кърмила), и смятам че ни беше абсолютно достатъчно и за двамата. По взаимно съгласие прекратихме дейност. Дай Боже ако имам друго дете - също ще го кърмя стига да имам с какво, но да се вайкам и да се смятам за недостойна майка -   НЬЕ.
Казват - ако е кърмено детето ще е по-здраво. Е мойто дете е толкова болнаво, чевече ще полудея от болести, а на моя позната, която не е кърмила нито 1 ден, детето и е на 2,5г. и до сега е пило2-3 пъти Панадол и НИЩО ДРУГО. Та ............... незнам какво друго да кажа.

Да,бих имала второ дете и мисля,че ще съм по-подготвена с кърменето тогава.Все още кърмя дъщеря си,но още от самото си раждане е и дохранвана,така изкарахме вече почти 9 месеца.Имах известни угризения когато беше съвсем малко бебе,че не е само на кърма,но бързо преминаха.За мен беше важно,че все пак я кърмя.На момичетата от кърмаческия дължа упоритостта,с която преминах през кърмачески стачки,намаляване на млякото,моментните обезсърчения.За мен е в важно,че продължавам да я кърмя,макар и не изцяло,въпреки че можеше да съм приключила 100 пъти досега.

Само затова ли искаш второ дете ?
За да се докажеш , че него ще можеш да го кърмиш , защото вече си по - просветена и да приложиш нещата , които не си успяла с първото 

Прощавай , ама това направо ме уби 

Аз не съм сигурна дали искам второ дете ... Ще видим ... Но ако живот и здраве имаме второ , почти съм сигурна , че няма да го кърмя !
Синът ми е кърмен 40 дни ! Изумявам се възможно , че може една майка да се почувства виновна затова , че не е кърмила ...  Все едно е задължително условие за да е добра майка .

Фанатични глупости на търкалета 

Сори за спама, но много се кефя на мненията на pandora  по тази и други подобни теми. Аз самата съм кърмила голямото си дете успешно и без форума, малкото все още кърмя. Въпреки това мисля, че някои хора тотално са изперкали на тема кърмене

Искам второ дете и, естествено, че искам да го кърмя. И аз като теб се надявам втория път да преодолея по-лесно проблемите, ако пак се появят такива... 'Щото първия път ми се наложи да се подчинявам на някакви абсурдни антикърмачески правила в родилното седем дни, което си е напълно достатъчно да прати нормалното кърмене на  кино.  Но иначе мисълта за второто дете свързвам със съвсем други мотиви и въпроси, не точно с кърмене.

Аз все още не съм готова да имам 2ро дете, но по ред съвсем други причини доста различни от кърменето. Първото си дете не съм кърмила нито ден, спрях си кърмата и не съжалявам. И второ дете да имам пак няма да го кърмя. Това са си мой въждания и разбирания. Това не е критерий да си добра и всеотдайна майка!  

Желанието да имаш дете надали е само за да го кърмиш, но самото желание да кърмиш е израз на желание да си майка.
Разбирам какво искаш да кажеш. Имам две деца. Първото кърмих без проблеми, имах в повече кърма, цедях. Не кърмих дълго поради  захранване от 3 месец, за което съжалявам, ама това беше преди 14 години...
Второто ми дете се роди с дефект на небцето и 9 месеца се храни със сонда. Кърма му давах и със сондата, но не издържах много с цедене и болници, които се грижат редовно да стресират майката. Обаче той милия искаше да суче истински и беше голям тормоз и за двамата - гушках го, а той се опитваше да засуква нощницата и плачеше... За жалост опитите да го храним през устата завършиха с попадане на мляко в белите дробове и пневмония. Но може би човек трябва да преживее нещо такова, за да разбере ценността на кърменето не само като хранене, а и като общуване и начин на успокояване, защото моя син не е бил гладен, но си получаваше млякото със спринцовка...
И понеже проблемите му не свършиха след операцията на небцето, не мога да се реша на още едно дете само заради идеята да го кърмя, но прекрасно те разбирам...

не мисля, че желанието ми да имам второ дете е било свързано с желанието ми да кърмя, но да- ще положа всички усилия, които пренебрегнах първия път, за да може бебето да суче поне година.
и то благодарение на форума  жалко, че го открих твърде късно с първото си дете

Просто ми стана интересно... да да намалиш интервалите на кърмене, включително и през нощта, за няколко дни опита ли? Да отмениш режима, ако трябва да кърмиш през час, за 2-3 дни?

Иначе и аз не бих родила дете само за да кърмя

АЗ се чувствам така-искам да кърмя второто си дете на всяка цена,понеже не успях с първото .И аз като теб не бях достатъчно подготвена,и открих късно кърмаческият форум.Не знам,дали ако бях по-подготвена щях да успея-както казва zazu1 трябва и кърма, не само желание.Но минало...

аз пък си мечтая да си осиновя бебенце на два-три дена и да започна да го кърмя преди да съм отбила моя. просто мечти... 

Аз също не кърмих и съм сигурна, че и второто няма да кърмя. А за момичето, което е започнало темата се чудя: Ами ако нещо се случи и не можеш  да кърмиш и второто дете ??? Не ми се мисли.
И аз като повечето тук считам, че съм добра майка въпреки, че не съм кърмила.

 

И аз те разбирам много добре. При някои кърменето просто се получава, раждаш и то засуква. И когато не си положил никакви усилия за това, може и всичко това да звучи абсурдно.
Аз не успях да кърмя дъщеря си въпреки, че много исках и я мъчих два месеца. Накрая се наложи да ми спрат кърмата. Е, изживях го много тежко, но не защото не успях да се хваля, че съм кърмила две години, а защото знаех, че това е най-доброто за нея. Исках второ дете, не само за да го кърмя, но и донякъде заради това. Изчетох всичко и си мислех, че няма как да не се получи. Обаче не се получава. Нито едното от бебетата не иска да суче. Сучат, но един, най-много два пъти на ден. През останалото време просто не искат. Давам кърмата с шише и дохранвам с АМ. Толкова силно беше желанието ми да кърмя, че Крис, който беше при мен два дни след раждането му, го държах нон стоп на гърдите, виждах, че не суче както трябва, но не давах с шише, нито АМ, за вода пък да не говорим. Резултатът беше, че спадна с 500 гр. и беше леко обезводнен. Дори пак не исках да давам с шише, но нямаше как. Добре, че беше Айла (все не успявам да й пиша и благодаря). Сега се надявам да започнат да сучат по-често, ако не стане ще се пробвам с четвърто 

Кърмих 1 година синът си, така че не съм се провалила , за да стигна до извода, че искам второ дете само за да мога да кърмя по-дълго

Искам второ дете независимо дали ще или няма да кърмя.
Въпроса е малко налудничав 

...

Ох, горкото 

Искрено се надявам, да си се пошегувала с това изказване. От така написаното разбирам, че всички кърмили  по-малко от година са се провалили /като майки?/...

И аз много искам.
Мисля, че много лошо се отразява на бебетата лиспата на майката още в първите часове. Детето трябва постоянно да е до нас, за да го кърмим, когато иска, а не да ми го носят с бутилка мляко, пълна до половината.

Да боже второ щастие, ще се опитам да си е при мене 

Аз пък кърмих сина си 2 месеца и също мисля,че не съм се провалила.
Ако имам второ дете (дай Боже) пак ще го кърмя колкото мога,но не това ще е причината да родя.

А пък аз искрено се надявам да си разбрала, че това е написано в шеговит тон, тъй като не мисля, че е важно да си кърмила, за да си добра майка!
това имах предивд независимо дали си кърмил или не и колко време си кърмил, не това е най-важното и не това е причината да искаш второ дете
сега се надявам да сте ме разбрали правилно

И двете деца не съм ги кърмила дълго (до 2м.) и не съжалявам за това.

Много бих исакала Калоянчо да си има братче или сестричка, но основната причина да родя дете не би била, за да го кърма. Кърмих сина си малко време поради ред причини. Но да ви призная, имам усещането, че темата за кърменето вече се преекспонира и втръсва. Едва ли има някой, койта да  не знае вече, че кърменето е най-доброто за детето! Е, аз моето го кърмих само месец, но надявам се да ми отрасне живо и здраво. А като чета писанията за това колко е лошо да не кърмиш и сякаш ми се набива в главата, че сме прокълнати, че не сме успели да се справим достатъчно добре. ЗА това и отдавна спрях да ги чета. Дай бже, ако имам второ дете, да ми е жива и здраво, ако мога да го кърма и кърменето да бъде удоволствие и за бебето и за мен!

Кърмих сина си до 4-я месец, абсолютно задоволителен според мен период. Сега чакам 2-ро дете, мисля си за мн. неща свързани с бебето, но за кърмене не съм мислила предварително.... дай Боже да имам кърма, ако ли не .... здраве да е

Не, искам да имам второ дете заради радостта от това да имаш деца. Кърменето няма нищо общо с това.

Към авторката - разбирам те напълно, макар че разбирам и защо така зададена темата, става повод за дебати. Исках второ бебе поради всички причини, които може да има да искаш едно дете. Въпросът с кърменето обаче стоеше много сериозно на дневен ред и беше нещото, за което се подготвях упорито и старателно повече от година преди да забременея с дребната. Беше важно за мен - и заради проблемите с АБКМ на баткото, и защото покрай четенето на неща, по-далечно свързани с кърменето (начини на отглеждане и възпитание, чиято основа се поставя с тесния физически контакт и кърменето) разбрах кои са нещата, които ме измъчваха подсъзнателно и заради които имах усещането, че нещо не съм направила както трябва.
С второто ми дете нещата тръгнаха трудно, цял месец влачих кървящи гноящи рагади - преодолях го на чист инат, макар че много добре разбирам всеки, който се отказва заради такива проблеми, защото съм го изпитала на свой гръб и не е лесно да продължиш. Впоследствие всичко ми се отплати стократно - и кърменето, и гледането на бебето този път бяха ясно, чисто, осъзнавано удоволствие и щастие. Донякъде всичко се дължи и на факта, че това беше второто ми дете - човек си спестява доста притесния и е доста по-уверен - но и кърменето, физическия контакт и лекотата на гледане на бебе по този начин имаха много голяма роля.
Не виждам защо за някого изглежда странно да си даваш сметка за нещата, с които не си се справил добре първия път. Естествено, че няма да захвърлиш първото си дете на боклука, само за да започнеш начисто. Напротив - именно това осъзнаване те прави по- опитна и по-различна майка втория път (не казвам по-добра, защото човек с всяко дете допуска различни грешки и проявява слабости, ако ще да има 10). Детето тук е нипричем, никой не го обижда, нито засяга по някакъв начин дори наум - става въпрос за рефлексии върху това какво би искал човек да промени за следващия път. А нерядко тези промени водят и до промени в отношението към първото дете (при мен беше много ясно изразено), така че нещата са изцяло положителни. Не значи, че се самоопределяш като лоша майка, само защото не си кърмила и не е нужно да има яростно тупане в гърдите как и да не кърмиш, си идеална майка - това е толкова дразнещо и неестествено, колкото и обратното. Всеки допуска грешки в една или друга насока - за едни кърменето е много важно и дълбоко изживяват непостигането на целите си, за други не е толкова важно и лесно го преодоляват.
Напълно мога да разбера желанието да искаш втори шанс - не мисля, че и при авторката на темата нещата опират само и единствено до кърменето, а по-скоро понеже е било много важно за нея, има нужда от втори опит, за да си докаже, че може и ще се справи. Това е нож с две остриета, заради което има и такова различие в мненията на майките - едно успешно по стандартите на майката второ майчинство може да я зареди много положително, но пък не взима предвид изключително много фактори, които могат да доведат до различен ефект. Нямам предвид само кърменето - съгласна съм с всички, които смятат, че не това е основополагащото за това да си майка (макар че много улеснява превъплъщението). Винаги може да се появи нещо друго, което да разклати основите и убежденията - и може да е от съвсем различно естество. А един такъв `провал` върху вече съществуващия емоционален проблем може да е камъчето, което да преобърне колата. Затова и аз бих се присъединила към съвета, че е по-добре да мине малко време, човек да сортира за себе си нещата, да се чувства в състояние да приеме възможни трудности и неуспехи и когато желанието за бебе (не за кърмене като такова), за малък човек, на когото да се радваш, когото да гушкаш и обичаш, надделее, тогава нещата ще се подредят

Аз си мисля,4е заглавието на темата не е формулирана правилно,поради объркаността на авторката.
Бих те посъветвала да спре6 да 4етеш кърма4еския форум, докато не му дойде времето пак да се подготви6 за кърмене и то успешно 
Аз кърмя ве4е по4ти година и половина и смело мога да заявя ,4е ако имам второ дете ще се постаря кърменето да не премине и след навършване на година на детето  .При4ините са ми много,някой ако го интересува бих споделила  де
Кърменето не те прави по-добра майка , стига си се подтискала -  усмихни се и се радвай на дететто си ..........здраво и щастливо   

Когато бях бременна с второто дете бях убедена,че ще кърмя,ама нямаш си представа колко бях сигурна,че този път ще се получи Бях подкована на теория,но когато се роди бебето не се получи Бях засрамена и разочарована,завиждах и още завиждам на тези,които кърмят.Понякога се улавям да си мечтая как ако имам още едно дете бих го кърмила....този път вече на всяка цена...Това не означава обаче,че бих родила 3-то дете...Просто съжалявам за изпуснатата възможност.

  Важното е, че си взела решение за второто бебенце, дано да ти е живо и здраво, а ако не се получи с кърменето - ще го оставиш за третото   

Разбира се, че искам второ дете и с удоволствие ще го кърмя както сега дъщеря ми. Но не мисля, че кърменето точно трябва да е главната причина за раждането на едно бебе.

И аз не мисля, че тази причина е основателна за да има човек второ дете ....с кърма или с АМ децата си растат....

Направих много усилия, за да кърмя близнаците си до 5ия месец. Нямах много кърма и трябваше да бъдем на смесено хранене, но какво ли не правех за още една капка кърма.

Искам второ дете и искам да го кърмя поне колкото първото (1г3м)

Абсолютно същата история и при мен  Много тежко изживявам все още факта, че не стана нищо с кърменето на малката ми душичка, а бях ТВЪРДО убедена, че ще се справя.Уви, запушени канали, за които дори физиотерапията не помогна, ожесточени опити за цедене с помпата, топли компреси, душове и нищо 

Определено кърменето е последната причина, поради която искам второ дете! Аз кърмя сина си и засега не мисля умишлено да го отбивам, но това в никакъв случай не ме прави по-добра майка от друга, която е спряла кърмата си с инжекция/хапове, още с раждането на бебето, с идеята да не си развали бюста, например. Предполагам, че идеята за темата не е точно 'ще имам второ дете, защото искам този път да кърмя, че с първото не се справих', а по-скоро е предизвикана от прекалено четене на сектантския, т.е. кърмаческия подфорум  , който вменява на всяка майка, че ако не кърми, е лоша и недостойна. (С което си изказване не искам да отрека и многото ценна информация, която дава!!!)
Няма никакво значение колко време и дали изобщо си кърмила, как си родила - секцио или нормално, за да имаш второ дете е важно само дали си готова да разделиш любовта си на две равни части, или все още не му е дошло времето

Действително, изборът на красив бюст пред това да дадеш най-добрата храна на детето си в никакъв случай не те прави по-лоша майка, не!!! Съжалявам, спамя, ма не се сдържах.

Е, не съм забелязала такова нещо, недейте така 

според тебе значи който не кърми го прави, за да си запази бюста, така ли?

темата пак се изроди