На кръстопът

# 30 19 окт. 2007, 11:29 ч.

Мнения: X

Мдам - никак не е готино да си сам. Да не говорим, колко се изкривява човек, като постои малко сам. Как се променя... и дали посоката е правилната.
Трудно се взима такова решение. Имай предвид също така, че ако решиш да се разделите, тепърва в живота си всички решения ще трябва да взимаш сама. Все така трудно. Thinking

# 31 19 окт. 2007, 16:42 ч.

Да наясно съм, или поне така си мисля, че съм наясно с трудностите на самотата и съм сигурно, че е ужасно трудно и понякога отчайващо, но все пак това не може да е достатъчен аргумент да живееш с някой нали Wink

Благодаря ви още веднъж за всичко което казахте и споделихтес мен, макар и не познавайни дилемата в детайли, днес съм доста по-спокойна и уверена и вървя напред по пътя на решението Hug

# 32 19 окт. 2007, 22:18 ч.

Мнения: 157

feeling наистина ми се струва, че най-гадното от всичко е да си с човек, когото не обичаш. Тормозиш себе си и убиваш него. Сигурна ли си, че нямаш никакви чувства към него? Ако той ти обърне гръб и тръгне след първата фуста...
А наистина въпроса с детето е най-сериозен. Но ако той е Човек, ще имате нормални отношения и детето ще расте спокойно и щастливо. Ако не - ще разбереш, че си взела правилното решение....
Не знам обаче ми се струва, че като си прекарал толкова много години с един човек, емоционлно никога не можеш да се разделиш с него - той е като част от теб!??!!!

# 33 20 окт. 2007, 03:42 ч.

Мнения: 32

Feeling, няколко пъти започвах да пиша по темата ти, толкова са ми познати твоите чувства. Едва ли мога да дам съвет, все още не съм убедена на 100%, че взех правилното решение. До къде стигнах след близо година? Едва ли някога ще обичам както на 18, едва ли ще компенсирам детето си за отсъствието на любящ баща, едва ли постигнатите междувременно и от двама ни професионални успехи (така се случи, игра на съдбата) ме удовлетворяват повече сега. Но постояното чувство на недоволство, усещането, че изневеряваме на себе си ни кара да омаловажаваме доброто във връзката, и желанието да бъдем щастливи отново ни води. Няма еднозначно решение, житейската равносметка ще правим доста по-късно. Дано за теб стъпката, каквато и да бъде, е с положителен знак след време. Съмнявам се, че помогнах особено, но опитай да помислиш, колкото и да са силни емоциите ти

# 34 20 окт. 2007, 16:04 ч.

Мнения: X

Цитат на: dipsy в пт, 19 окт 2007, 22:18

Не знам обаче ми се струва, че като си прекарал толкова много години с един човек, емоционлно никога не можеш да се разделиш с него - той е като част от теб!??!!!

малко офф по темата, но и на мен така ми се струва
нашите години нямаха и 5 даже
но и досега той си остава човека, който ме познава най-добре и най-добре знае нуждите ми, а пък и аз за него така
откак ми минаха отрицателните емоции към него, всеки път като го чуя, ми става едно много много особено... може би така се чувстват хората, които се връщат в родината си след дълги години в чужбина
или тези, които се връщат в бащината си къща, след като не са стъпвали там дълго.... newsm78

а когато казвам нещо, на което не вярвам напълно, дори ми става едно смешно и се чудя защо се моря да му обяснявам някакви неща, като той знае сигурно и по-добре от мен самата какво имам предвид.

# 35 20 окт. 2007, 21:00 ч.

София
Мнения: 1 752

Аз няма да ти задавам въпроси или давам съвети.

Само ще кажа, че всичко, което си написала, поне на мен ми звучи не само познато, достоверно и напълно разбираемо, но и ме оставя с усещането, че колкото разумно, толкова и емоцианално си "огледала" положението си, наясно си с чувствата, компромисите, какво е било, как е сега и т.н. И според мен вътрешно си взела решение. И точно затова те подкрепям.

Защото звучиш мъдро и разумно. Много по-малко объркана от мнозина, които сме се лутали в дилеми из постовете в този форум. Съгласна съм с Каси, че е добре да послушаш интуицията си, просто защото това е интуицията на преживялата много разумна и обичаща/ала мама и съпруга и всъщност тя ще "продиктува" правилния избор.

Успех и късмет! bouquet

# 36 5 авг. 2008, 10:56 ч.

Вече раzбирам, zащотот и на мен се случва и около мен има случаи . Просто явно няма начин. Явно в един момент има сблъсък и си раzличията си каzват думата. Не zнам. ние уж ощр се борим, но и аz веЕч се чувствам по спокойна беz него. Не ми се прибира много в къщи. Само zаради детето се боря, обича баща си.
Имаме сега ваканция, ще опитаме психоаналитик и ако и това не помогне ще намерим начин да се раzделим преди да сем опропастили повече време от живота си. Няма смисъл.

Причина:

Причина: