В началото,докато бебо беше по-малък,като повиша малко тон и ревваше,сега обаче не му прави впечатление и се смее,мисли ,че си играем,никакво внимание не обръща като му кажа "Не".понякога и аз се изнервям,но гледам да се сдържам,още е малък и не разбира напълно какво му казвам
- Публикувана: 8 окт. 2007, 14:49 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 19:55 ч.
Карате ли се на дечицата си?
Карам се! 
Все още не ми се е отпуснала ръката да го нашамаря, но е имало моменти, в които съм си представяла, че аха-аха и е получил плесник № 1. Само че от там следват и №2, 3, 4, 5 и т.н. Това броене ме кара да се възпирам и успявам засега! 
Начина ми да се успокоя е да броя до 20, да му попея песничка, да излезем веднагически навън и ако всичко това не върши работа - да се обадя на свеки да долети от Ст. Загора и да ме отмени за няколко дена. Последно се случи преди няколко дена и в момента съм със заредени батерии, готова за нови геройства!
Да ме прощава детенцето ми за нервите, които съм си изпускала върху него, но мисля, че няма да е за последно!
Все още не ми се е отпуснала ръката да го нашамаря, но е имало моменти, в които съм си представяла, че аха-аха и е получил плесник № 1. Само че от там следват и №2, 3, 4, 5 и т.н. Това броене ме кара да се възпирам и успявам засега! Начина ми да се успокоя е да броя до 20, да му попея песничка, да излезем веднагически навън и ако всичко това не върши работа - да се обадя на свеки да долети от Ст. Загора и да ме отмени за няколко дена. Последно се случи преди няколко дена и в момента съм със заредени батерии, готова за нови геройства!
Да ме прощава детенцето ми за нервите, които съм си изпускала върху него, но мисля, че няма да е за последно!
Карам се, че и бия отвреме навреме.
Карам се ,и на мен нервите ми не издържат.
Рядко му се карам, ама той си ми е послушен (пу пу).
Говоря му много, обяснявам сьщо толкова много и се дьржа с него приятелски.
От личен опит zнам, че караниците, а не дай си Боже накаzания и побоища не помагат, а само оzлобяват детето... И то се отдрьпва и zатваря в себе си.
Аz искам детето ми да споделя с мен и най - важното - да не ме льже... както правех аz от страх, че ще ям пердах...
Говоря му много, обяснявам сьщо толкова много и се дьржа с него приятелски.
От личен опит zнам, че караниците, а не дай си Боже накаzания и побоища не помагат, а само оzлобяват детето... И то се отдрьпва и zатваря в себе си.
Аz искам детето ми да споделя с мен и най - важното - да не ме льже... както правех аz от страх, че ще ям пердах...
Да, карам се.Дори много често взе да ми се случва през последните седмици
Не знам какво имаш предвид под "карам". Да направиш забележка с по остър и твърд тон или да крещиш силно и продължително. Двете неща са различни според мен. Крещенето не помага на детето, може би помага на майката да се успокои, но стресира детето. Обаче забележките с твърд тон са задължителни. Бъди твърда в позицията си, без да крещиш, но и без да позволяваш да правят каквото те си решат. Аз дълги години бях детегледачка и тъй като детето не беше мое нямах право да й крещя, но винаги бях много твърда, когато се отнасяше до нещата, които й позволявам. После ме слушаше много и много се обичахме двете. Не беше свита, плаха и срамежлива, но знаеше какво й е разрешено да прави и какво не. Сега се опитвам да прилагам същия модел на поведение при сина си.
Естествено обаче, че зависи и от темперамента на човек, но затова сме родители да се променяме и да се стараем да възпитаме децата си да бъдат достойни хора.
Естествено обаче, че зависи и от темперамента на човек, но затова сме родители да се променяме и да се стараем да възпитаме децата си да бъдат достойни хора.
