Карате ли се на дечицата си?

  • 3 239
  • 58
  •   1
Отговори
  • Мнения: 600
Незнам дали темата е за тук, ако не е моля за извинение модераторите.  Hug
Та въпроса ми е - карате ли се на децата си. Моето дете е на година и девет месеца и понякога, май често  Sad  Embarassed не ми издържат нервите и й крещя. В резултат няма много полза - само тя се изнервя и плаче, а аз се чувствам ужастно виновна и рева.  Cry Има ли други чудовища като мен?
А вие, които успявате да запазите спокойствие - моля споделете тайната си?! Дали зависи от темперамента на човек или ... знам ли аз.

# 1
  • Мнения: 186
Имам две деца и да си призная ,карам им се.Понякога нервите ми не издържат и избухвам.Може да е грешно,но го правя.Нядявам се да е за добро!Много обичам децата си,но те не са ангелчета все пак!

# 2
  • на село
  • Мнения: 3 965
Карам се -да, когато трябва повишавам тон, или променям интонацията,
и на малката, понякога  и на голямата  Mr. Green
Моите са на 3г. и половина и на 16.
То оставаше и да съм все спокойна, ако някой успява да го постигне - евала  Peace.

# 3
  • Мнения: 1 701
Ми карам се, разбира се - и аз съм човек!  Crossing Arms

# 4
  • Мнения: 1 931
И аз им се карам. Нервите ми на моменти не издържат. И си мисля,че нашият бати е най-палавото дете на света и не ме слуша.

# 5
  • Мнения: 25
С крещене не става. Най-много да станат нервни и неуверени, и те да крещят като пораснат. На мен много ми викаха като малка и сега съм забранила високия тон вкъщи. На сина ми не забраняваме почти нищо. На две години и половина е, а понякога е по-разумен и предпазлив от мен. Като всяко дете и той има нужда от коректив, но крещенето е последното нещо, което дава резултат. Ние със сина ми си говорим, обясняваме му, пазарим се понякога и той разбира.

Не крещете на децата си! Всички сме изморени, стресирани и изнервени. Това, че на нас са крещяли, не значи че трябва да повтаряме този модел. От това стават само изнервени и неуверени деца, които ще си го връщат подсъзнателно на техните деца....

# 6
  • Мнения: 353
Да карам се, но каква ли полза, само се главоболя, а никой не ме чува и продължава в същия дух.

# 7
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
карам се... кофти ми е после ама по някога не се усещам. Изнервена съм и се изпускам. Знам че не е хубаво да му крещя но... старая се да го правя по рядко.

# 8
  • Мнения: 600
Zapi аз съм дете, на което доста са крещели и също мисля, че без да искам проектирам поведението на моите родители върху малката. Ни най-малко не се гордея с поведение си, напротив - срамувам се. Изчетох сума книги, дори сега се записах на психолог - само и само да мога да коригирам поведението си спрямо детето. Не желая и тя да израстне плаха, неуверена, стеснителна и с ниско самочувствие като мен. Уви, за сега няма кой знае какъв ефект от прочетеното и съветите на психолога. Дано по-натам да има  Praynig

# 9
  • Мнения: 1 898
Да, повишавам тон.Викала съм даже,когато има опасност да се нарани,опари или падне лошо. Високият ми глас понякога е единствения начин да го спра навреме, преди да е станало наистина опасно.
И изобщо не се чувствам чудовище.

# 10
  • Мнения: 8 999
Естествено, че се карам. То иначе мога да си повтарям нещо до второ пришествие и пак никой няма да ме чуе. А  когато и скарването не свърши работа, ги пошляпвам. Не се чувствам гузна, не изпитвам ни най-малки угризения - всяка лошотия заслужава наказание.

# 11
  • Мнения: 6 461
Да карам им се.
Налага се ...в противен случай ми се" качват на главата".
Не ми е приятно ,но се налага.

# 12
  • Мнения: 161
Карам се ,и на мен нервите ми не издържат.

# 13
  • Мнения: 5 362
Да,карам се.И според мен е до темперамента на човек.


Естествено, че се карам. То иначе мога да си повтарям нещо до второ пришествие и пак никой няма да ме чуе. А  когато и скарването не свърши работа, ги пошляпвам. Не се чувствам гузна, не изпитвам ни най-малки угризения - всяка лошотия заслужава наказание.
Напълно съм съгласна с baibibi! Peace

# 14
  • Мнения: 375
Много тънка тема...не искаме,но се случва,не са виновни децата,животът ни е изнервил.Сигурна съм че никой не иска да се кара на децата си ,но за жалост се случва Weary

# 15
  • Бургас
  • Мнения: 213
Когато говоря с нормален, спокоен тон - не ме чува...
И затова викам и после ми е гадно, после пак спокойно с нормален тон..., настъпва опасна ситуация - викам, чува ме и т.н.
И таткото казва: "Искаш ли да те пратя на Хисаря да си починеш малко?", в смисъл, че вече съм зле с нервите щом крещя на детето и трябва да ходя да се успокоявам с бабите. Shocked

# 16
  • София
  • Мнения: 7 097
На края на майчинството си бях много изнервена и имаше един период, в който й се карах за щяло и нещяло.
Сега разговарям с нея като с голям човек и рядко се случва да повиша тон. Имаме хубави отношения, като приятелки сме.

# 17
  • Бургас
  • Мнения: 10 825
Случва се.Гледам да се сдържам и обикновено ми минава,но се случва и да си изтърва нервите.В повечето случаи се извинявам,защото веднага осъзнавам че тя е още малка,а очакванията ми са големи.

# 18
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Още не, но скоро вероятно ще започна. Mr. Green

# 19
  • Мнения: 1 715
Естествено, че се карам. То иначе мога да си повтарям нещо до второ пришествие и пак никой няма да ме чуе. А  когато и скарването не свърши работа, ги пошляпвам. Не се чувствам гузна, не изпитвам ни най-малки угризения - всяка лошотия заслужава наказание.
Peace

# 20
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Карам се!Не вярвам, че има родител който не се кара на детето си!

# 21
  • Мнения: 753
Карам се!Не вярвам, че има родител който не се кара на детето си!
Peace

# 22
  • Бургас
  • Мнения: 40
Карам се на големия, даже понякога мисля че прекалявам и съжалявам  Sad

# 23
  • далечно
  • Мнения: 1 029
Мдаа, деликатна тема - ама какво разбираш под каране - повишен тон (сериозна забележка, даже повторена 5 пъти все по-'сериозно') или крещене? Няколко пъти съм крещяла  Embarassed, тон повишавам  често Confused Амам таткото ни е много търпелив, той и сто пъти ще повтори същото спокойно. Има време съвсем да ни се пилнат нервите, де  Thinking

# 24
  • до канала
  • Мнения: 518
На големия понякога на малкия не,защото е още бебе.

# 25
  • Мнения: 3 360
За съжаление-да.Понякога и аз си изпускам нервите/даже напоследък повече/ ,а  после се укорявам и  съжалявам....

# 26
  • Мнения: 8 917
Рядко, но се случва.

# 27
  • Мнения: 620
О да! Е, само на голямата де:) Колкото по-голяма стама, толкова по-рядко се случва. Моята рецепта е повече почивка и глезене за мама. Когато съм спокойна и отпочинала имам нерви да се обясняваме спокойно, каквото и да направи. Затова винаги съм приемала помощ - на роднини, баби, приятели.

# 28
  • Мнения: 867
Карам се, че и бия отвреме навреме.

# 29
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
по-скоро повишавам тон за да обърне внимание ..... , май още не съм се карала  newsm78

# 30
 В началото,докато бебо беше по-малък,като повиша малко тон и ревваше,сега обаче не му прави впечатление и се смее,мисли ,че си играем,никакво внимание не обръща като му кажа "Не".понякога и аз се изнервям,но гледам да се сдържам,още е малък и не разбира напълно какво му казвам

# 31
  • Мнения: 5 401
Карам се!  Embarassed Все още не ми се е отпуснала ръката да го нашамаря, но е имало моменти, в които съм си представяла, че аха-аха и е получил плесник № 1. Само че от там следват и №2, 3, 4, 5 и т.н. Това броене ме кара да се възпирам и успявам засега!  Peace

Начина ми да се успокоя е да броя до 20, да му попея песничка, да излезем веднагически навън и ако всичко това не върши работа - да се обадя на свеки да долети от Ст. Загора и да ме отмени за няколко дена. Последно се случи преди няколко дена и в момента съм със заредени батерии, готова за нови геройства!

Да ме прощава детенцето ми за нервите, които съм си изпускала върху него, но мисля, че няма да е за последно!

# 32
  • Мнения: 192
Карам се, че и бия отвреме навреме.
И аз Crossing Arms

# 33
  • Мнения: 385
Карам се ,и на мен нервите ми не издържат.
Peace

# 34
  • Мнения: 1 294
Да, карам се.Дори много често взе да ми се случва през последните седмици Confused

# 35
  • София
  • Мнения: 3 787
Карам се,да.Малкия е много своенравен и всичко му минава покрай ушите.Но в някой ситуации просто няма друг начин.Когато се сбие с някое дете,например,или когато дърпа играчките на децата от ръцете им.

# 36
  • Мнения: 3 611
Рядко му се карам, ама той си ми е послушен (пу пу).
Говоря му много, обяснявам сьщо толкова много и се дьржа с него приятелски.
От личен опит zнам, че караниците, а не дай си Боже накаzания и побоища не помагат, а само оzлобяват детето...  И то се отдрьпва и zатваря в себе си.
Аz искам детето ми да споделя с мен и най - важното - да не ме льже... както правех аz от страх, че ще ям пердах...  Confused

# 37
  • Мнения: 17 409
Да, ежедневно. То хубаво да говорим като големи хора, но тя разбира само, ако пожелае. Направо ми писна от тръшканиците й, а е почти на 4...

# 38
  • Мнения: 4 451
Карам се. Моята хиперактивна хала върши беля след беля. Бебка слушка.

# 39
  • Мнения: 7 201
Да, карам се.Дори много често взе да ми се случва през последните седмици Confused
И при нас е така за съжаление.

# 40
  • Мнения: 6 624
За сега не много е малък .На работа доста често повишавам и ми повишават тон правя всичко възможно у дома това да не се случва.

# 41
  • Мнения: 3 478
Ми карам се, разбира се - и аз съм човек!  Crossing Arms

 Peace

# 42
  • Мнения: 251
 Не знам какво имаш предвид под "карам". Да направиш забележка с по остър и твърд тон или да крещиш силно и продължително. Двете неща са различни според мен. Крещенето не помага на детето, може би помага на майката да се успокои, но стресира детето. Обаче забележките с твърд тон са задължителни. Бъди твърда в позицията си,  без да крещиш, но и без да позволяваш да правят каквото те си решат. Аз дълги години бях детегледачка и тъй като детето не беше мое нямах право да й крещя, но винаги бях много твърда, когато се отнасяше до нещата, които й позволявам. После ме слушаше много и много се обичахме двете. Не беше свита, плаха и срамежлива, но знаеше какво й е разрешено да прави и какво не. Сега се опитвам да прилагам същия модел на поведение при сина си.
 Естествено обаче, че зависи и от темперамента на човек, но затова сме родители да се променяме и да се стараем да възпитаме децата си да бъдат достойни хора.  Stop

# 43
  • Мнения: 27 524
Карам се, разбира се. Понякога го и пошляпвам.  Close
Не съм от желязо.
Онези, които успяват, са от друга планета - над материалното, над елементарното, над земното.. искам и аз, но засега не мога...  Confused

# 44
  • Мнения: 4 496
Карам се...Даже понякога се улавям,че употребявам изразите на майка си...

# 45
  • Габрово
  • Мнения: 1 220
И аз напоследък много му се карам,той пък като ме чува... ooooh!

# 46
  • Мнения: 5 393
Карам се, разбира се. Понякога го и пошляпвам.  Close
Не съм от желязо.
Онези, които успяват, са от друга планета - над материалното, над елементарното, над земното.. искам и аз, но засега не мога...  Confused


И аз така.

# 47
  • Мнения: 600
Карам се...Даже понякога се улавям,че употребявам изразите на майка си...
Ей това най-много го мразя, защото точно тези изрази съм ненавиждала, а сега  самата аз ги използвам. Пууууууу да му се не види  Close

# 48
  • София
  • Мнения: 7 209
Ух, на мен пък хич не ми иде отвътре да се карам. Ама никак.
Все със спокоен тон се опитвам да се оправя.
И понеже се вмъкна в темата и следата от отношенията ни със собствените ни родители - да, вярно, в моето семейство и нашите, и баба и дядо, се караха най-много два-три пъти в годината.
Обаче истината пак е някъде в златната среда. Защото аз пък хич не съм тренирана на караници, и ако има конфликт например на работното ми място, или мъжът ми избухне, аз приемам всичко много дълбоко и много насериозно, и се чувставм много наранена. Което също май не е добре. newsm78

# 49
  • Мнения: 406
Карам се.И да си призная по някой път не съм справедлива. Embarassed Embarassed

# 50
  • Мнения: 297
Имам дъщеричка на година и пет месеца, почти на година и половина, която много, ама много прави белички. Да, карам й се, но предимно за неща, които не трябва да прави, например да пипа. Опитвам се да не си изпускам нервите. Мисля, че успявам. Понякога й повишавам тон, но избягвам да крещя. Как успявам ли?! Ами мисля си само за нея, за това, което е тя за мен - тя е моят живот, тя е слънцето за мен, тя е моето сърчице. Всеки ден, всеки ден, по хиляда хиляди пъти благодаря за това, че я имам и че се роди жива и здрава. Това ме кара да я обичам дори когато й се карам и да търся начини да й обяснявам, а не да крещя.

# 51
  • Мнения: 4 621
Карам се и още как. Но няма ефект - моята палавница ми се смее и ми прави физиономии дори когато и викам ooooh! Засега единствения начин да ме слуша е "заплахата', че няма да и купя нещо или, ако е много виновна, че ще я оставя да си играе сама в нейната стая Embarassed

# 52
  • Мнения: 4 406
карам се, да.

# 53
  • Мнения: 145
В много редки случаи си го позволявам, предпочитам други методи, е те наистина не вършат работа винаги,но задължително пробвам. Интересното е, че детето не е свикнало на висок тон и истински си стряска-почва да плаче до задавяне.

# 54
  • Мнения: 765
Карам се. Не удрям. Не я обвинявам , не казвам "ти си глупава", или каквото и да е "ти си..." , просто казвам какво трябва да се направи с повишен тон, след като съм го повторила 10 пъти без резултат. Крещяла съм, после се чуствам зле, защото ми се струва, че  преувеличавам проблема. Като се успокоя задължително и обяснявам защо съм се развикала. Притеснява ме факта, че вкъщи аз съм единственият човек, който повишава тон, поставя граници и прави забележки, затова гледам да са обосновани.

# 55
Ами аз не се карам,бебка е много мъничка още,на една годинка е и не разбира.И навсякъде пише,че на децата не бива да се  повишава тон защото се стресират.Не е хубаво да с е крещи пред тях.Ако ме ядоса много,излизам от стаята и си крещя на воля,важното е тя да не ме чуе.Крясъците и шамарите според мен нямат място във възпитанието,това си е лично мое мнение.

# 56
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Карам се на сина ми.Избягвам да крещя.КОгато се усетя, че ще започна да крещя, започвам да броя до 10 или до 20 докато ми поотмине и обикновенно върши работа!
Ако му се карам, карам, карам обяснявам и тн., и пак не вдява от дума(не че не разбира, просто не ми обръща внимание)пляскам дупето или ръчичките(леко, но обикновенно върши работа)

# 57
  • Мнения: 3 069
Да, карам се.
Понякога не издържам.Вики оформя много инатлив характер и само ако му кажа да не пипа някъде и той хуква да си удари челото някъде....
Много ми е неприятно да го правя но понякога се налага.

# 58
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 479
Естествено, че се карам. И пошляпвам, когато се налага.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт