Как да намеря повод да кажа

Ами как да го обясня? Значи тук въобще не става въпрос за моите страхове и за моята свобода, въобще за това как се чувствам аз. Става въпрос за това как ще се почувства моето дете, защото това е най-важното за мен.  Тук на първо място са неговите чувства, а не за моите. Вярно е също, че това много зависи и от мен. Ако то усети моята несигурност, страх и т.н. може би и то ще се почувства така.
А аз наистина се чувствам горда и щастлива с него. Приемам и говоря за нещата съвсем нормално, но трябва да разбереш, че едно е твоето усещане за нещата, а съвсем друго неговите чувства, защото все пак живеем в дадена среда която също оказва влияние върху него. ...и ето тук вече се появяват нашите притеснения, как точно да го предпазя от негативното отношение на някои хора, защото ако ти си обърнала гръб на простотията и злобата, все още има хора които не са го направили. Да не говорим пък за децата, които без да искат и само защото са подучули нещо може да го наранят много с неволно подхвърлена дума...Та при мен притесненията са именно за това, дали ще успея да го предпазя от всичко това, а не дали да му кажа...

Бени, рано или късно ще се намери някой гадняр да му каже. Ще го предпазиш по-добре, ако научи този факт от теб. Ако успееш да прикриеш страховете и притесненията си, мисля че детенце дори може да се чувства гордо, а от сомочувствието му и собственото му мнение по въпроса ще се определя основно и това на другите.
На дъщеря ми /рожденна е / като и обяснявам от къде идват децата и казвам, че има два начина - или бебето расте в корема на майката, или родителите го вземат от един дом за деца, където са тези, чиито родители по някаква причина не могат да се грижат за тях. Обяснявам и, че не всеки може да си роди дете, както и не всеки, който си го роди може да го гледа.
Наскоро я питах дали иска да си вземем детенце, защото имам проблеми да забременея. Тя каза да. питах я "Ти мислиш ли, че има разлика дали ми е било в корема ми или сме го взели от дом?" тя много учудено отговори "Не. Нали ще си е нашо"

Мами дели летя на бял кон като си мисля че е по добре да се осиновяват деца които са по големи? Искам детето само да пожелае да му стана родител и да е наясно с ситуацията?

Лекси, съгласна съм с всичко казано от теб. Аз съм взела решението за себе си да кажа на детенцето си. Просто исках да обясня, че все пак страховете съществуват, независимо, че сме взели вече решението и те са свързани по скоро с чувствата на самото дете отколкото с нашите. Иначе се надявам все повече родители да възпитават децата си както ти своята дъщеря. Тогава и за нас ще е по-лесно.
    Anaise не знам дали това е по правилното решение.  По принцип не забравяй, че дечицата от дома виждат почти във всеки посетител потенциален родител и така са зажаднели за ласки, че почти съм сигурна, че ако отидеш, всички ще те пожелаят за мама . Иначе няма лошо...важното е, че ще дариш любов.

   

аз не съм осиновила детето, но пък то има някои проблеми - това понякога поставя прегради пред мен като възпитател, защото си казваш "ами ако това му навреди, не е лтрадало достатъчно ..." и тем подобни
а трябва да се държиш така като казва Дидка - все едно няма разлика, защото щом си гледате децата - значи за вас наистина няма разлика в това дали е ваше или не. а това как ще реагира - зависи само и единствено от вашето възпитание и от начина на поднасяне на информацията.

едно е да кажа аз по подходящ начин на малкия, че като бебе е боледувал и имал проблеми...а сещате се как това може да прозвучи в неподходящ момент, закъсняло и от чужд човек!

Тара1 - мисля, че ще е огромна грешка да го кажеш когато е разгара на пубертета, вие се карате - това е неминуемо и света е труден и недоброжелателен, за младежа тепърва отвоюващ мястото и позицията си...И изведнъж тази новина - ами нормално е да се попита първо защо сте го ЛЪГАЛИ, това толкова лошо ли е, че да се крие? СРАМНО ли е? - щом е тайна... И подобни излишни въпроси... докато децата приемат лесно нещата - както каза нашата рехабилитаторка - "добре, че е малък за да преодолее болката и спомена за нея!"

Не искам да те отчайвам. Не е минало времето на клюкарките и съвсем не са измряли! Точно това вече съм го писала поне вда пъти. Но нямам време да търся къде и да пускам линкове. Само с няколко думи. И двете ми деца са осиновени и знаят това. винаги сме имали намерение да им кажем, но ни изпревариха.
Изпревариха ни в прекалено ранна възраст. Голямото беше на 4, а малкото на 2. Намери се човек (само предполагаме кой е, без да можем да го докажем), който ги   СВЕТНА за ситуацията.    

Въпреки първоначалното си желание да го застрелям, сега съм благодарна за случилото си.  

Знаят, но дали са го приели? Не може да се твърди със сигурност. Горещо се надявам да е така. Малкият говори свободно по темата и не се притеснява да я сподели с непознати. Голямия - не дава дума да се издума.

Питам се "Как ли щеше да реагира всеки от тях, ако не бяхме им казали? И някой го направи когато са най-уязвими, най-нараними и несигурни в света? Когато търсят себе си и се съмняват във всички и във всичко?"  

Определено съм на мнение, че трябва да им се каже. Начините всеки осмисля сам. Няма два еднакви случая. Важно е децата ни да имат доверие в нас. Да са сигурни, че каквото и да се случи, дори да им се скараме, дори да ги плеснем,  че ще сме до тях и няма да ги изоставим.

  И ние самите да вярваме в тях. Да вярваме каквото и да ни кажат, по какъвто и да е начин да ни провокират, каквито и глупости да дрънкат.    Защото това са нашите деца, независимо от това от чии клетки са порасли. Защото ние се държим и постъпваме така, както бихме се държали и постъпвали, ако бяха порасли в коремите ни.

Колкото до това Какво ще разбере това дете, ако тръгне да му се говори, че мама и тати, не са истинските му родители? Бъди сигурна на 100%, че ще разбере най-малкото какво значи "истински родители".  Ще си изгради съвсем различна ценностна система и няма да объща внимание на злонамерени люде.

Колкото по-малко е детето, толкова по-добре. Иначе всички рани, нанесени в дома остават белези в душата му. И те са доживотни. незаличими

Повярвай ми! По-добре е да ги нямат.   Проблемите са и за двете страни.