Публикувана: 1 апр. 2005, 14:07 ч.
Последно мнение: 26 юни 2005, 08:45 ч.

Как да намеря повод да кажа

10 577
50
1

Гост

# 15 9 апр. 2005, 22:26 ч.

Цитат на: Миленка

миличка, знаеш ли, аз си мисля, че няма да посмееш да й кажеш..ти някакси сама пред себе си не го признаваш..значи бълбукаш си регистрирана и когато пишеш по проблем, за който би искала да говориш открито се криеш//помисли за това...поздрави и целувки..

Е съвсем не е така-още повече,че съм говорила с детето си за тези неща-а що се отнася до това дали се крия или не-незнам може и да си права.но нямам намерение да афиширам с този факт-все пак това е нещо което засяга мен и семейството ми.

# 16 9 апр. 2005, 23:09 ч.

София
Мнения: 708

така е, права си..

# 17 9 апр. 2005, 23:27 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Психолозите и психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана истината. Много осиновители се притесняват кога и как точно да направят това. В миналото специалистите съветваха осиновителите да казват на детето си, че е родено в тяхното семейство, с цел то никога да не разбере, че е осиновено. С премълчаването на истината обаче впоследствие се появяват проблеми - например детето се чувства излъгано и предадено именно от хората, които цял живот са го възпитавали в честност, откровеност и истина.

КАК ДА КАЖЕМ
на детето си, че е осиновено
Теодора ТАНЕВА

Как да започнем?

Когато започнете да говорите с детето си на важни теми като секс, любов, раждане на деца, религия, информацията трябва да се поднася малко по малко. С годините постепенно разширявайте знанията му по конкретната тема в зависимост от интелектуалното му равнище, от способността му да асимилира, преработва и осмисля нова информация.
Докато детето е малко, е лесно да отговорим на въпросите му. Например ако то попита: „Мамо, аз откъде идвам?”, може да има предвид града или държавата, в която живее, а не майчината утроба. Опитайте се да разберете какво точно иска да научи. Ако детето има нужда от повече информация, бъдете сигурни, че ще ви попита. Понякога осиновителите бързат да кажат всичко по въпроса за осиновяването, а детето може изобщо да не е готово да чуе и възприеме цялата истина.
Разговорът за осиновяването не трябва да е еднократен. Децата имат нужда информацията да им се повтаря периодично, докато напълно я осъзнаят. Според Броджински (психотерапевт, експерт в областта на осиновяването) родителите не трябва да се безпокоят, ако децата им не разберат техните обяснения от първия път. Няма нищо притеснително в това да обясните на 4-годишното си дете какво означава да си осиновен и да му го повторите отново, когато то стане на 7-8 години. Това не означава, че вашите обяснения са били недостатъчно ясни или погрешни - просто детето ви не е било готово да осъзнае такива сложни и абстрактни концепти като осиновяването.

Какво да правим,
ако детето се разстрои?

Важно е родителите да разберат, че колкото и да им се иска, те не могат да предпазят детето си от всяка болка, която то би могло да изпита. Така както не можете да го предпазите от болката на ожуленото коляно, така не можете да го предпазите от някои неизбежни чувства, които ще изпита, когато разбере, че е осиновено - болка, загуба, разочарование, объркване. И все пак, ако говорите за тези неща по позитивен и грижовен начин, болката от раната ще бъде по-поносима.
Нека детето разбере, че сте готови да отговорите на всички въпроси, които му хрумнат. Ако не знаете как да му отговорите, просто си признайте. Самият факт, че детето ще знае, че може свободно да говори с вас на тази тема, ще му помогне много. Изследванията показват, че колкото по-открито е отношението на родителите към осиновяването, толкова по-добре се чувства самото дете

Страхът от грешки -
какво да правя, ако кажа нещо грешно?

Много родители се притесняват да говорят с детето си за осиновяването - страхуват се да не кажат нещо по неподходящ начин или да не знаят как да отговорят на въпросите. Чувстват се неловко всеки път, когато някой спомене тази тема. Според специалистите осиновителите се тревожат за тези неща, защото си мислят, че трябва да бъдат перфектните родители.
Осиновителите са преминали през продължителни социалнопсихологически проучвания, толкова много са искали дете, вероятно някои са го чакали дори години. Ето защо повечето от тях живеят с усещането, че трябва да правят всичко по възможно най-добрия начин и да бъдат най-добрите родители в целия блок, в целия квартал. Някои дори страдат от чувство за вина, че са отвлекли детето от биологичните му родители и затова се стремят да бъдат свръхдобри с него - за да докажат и на самите себе си, че заслужават да се грижат за това дете.
Ако сте осиновили детето си по законовия ред, няма защо да се чувствате виновни. Перфекционизмът ни кара да се чувстваме зле и непрекъснато да доказваме себе си. Опитайте се да приемете, че не сте съвършени и не се натоварвайте с нереалистични очаквания за самите себе си.
Всичко това важи и за разговорите ви с детето относно осиновяването. Никой не знае отговорите на всички въпроси, а и освен това няма съвършени отговори. Някои от въпросите на детето може сериозно да ви разтревожат - това е нормална реакция и не бива да се притеснявате. Запомнете - ако мислите, че сте допуснали грешка в обясненията относно осиновяването, в повечето случаи тя може да бъде поправена.

На каква възраст да кажем на детето?

Мненията на специалистите относно възрастта, в която едно дете трябва да научи, че е осиновено, се различават. Някои препоръчват това да стане между 8 и 11 години, други смятат, че най-подходящата възраст е 2-3 години.

# 18 12 апр. 2005, 01:06 ч.

Мнения: 5 468

Нямам осиновено дете, но чета и се чудя - Защо е нужно да се казва на детето, че е осиновено? Не може ли да му се спести това, а на родителя - също. Имам племенница на почти 5 години и като си я представям, си мисля: Какво ще разбере това дете, ако тръгне да му се говори, че мама и тати, не са истинските му родители? Предполагам, ч е ще зададе хиляда въпроси и пак няма да й стане ясно, как така мама не й е мама. И въобще, защо е нужно това? Нали отмина времето, когато дъртите клюкарки плетяха интриги и всеки гледа своя си живот... Незнам, вие си решавате, ама на мен ми се струва много тежка задача. Какъв е смисъла?

# 19 12 апр. 2005, 09:48 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Смисъла е в това, че клюкарки #2gunfire

и интригантки newsm48

е имало винаги,има и ще има...УВИ...А като научи за осиновяването си,едно дете в тинейджърска възраст да речем,когато му бушуват хормоните,може да реагира много зле на новината.Имам познати, а съм се наслушала на примери дето след като научат за осиновяването си ,някои деца,започват неоснователно да се държат агресивно и предизвикателно с родителите си,бягат от дома си,хващат лоши пътища и се оставят на течението СЯКЪШ СА НАУЧИЛИ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в ЖИВОТА СИ!Добре,че тия случаи са много малко!За това е хубаво по един или друг начин децата да са подготвени за новината.

# 20 12 апр. 2005, 15:08 ч.

Дидка,напълно те подкрепям относно мнението на Ню.Детето рано или късно разбира-ако мама и тате не го подготвят за това по отрано-значи някой друг ще го направи и то не в такава светлина каквато трябва.а ще се доукраси за по кпасноречиво,повярвай Ню-така е-а и защо трябва да живее цял живот в лъжа-никой не обича да го лъжат,било то и благородно.

# 21 13 апр. 2005, 10:29 ч.

Мнения: 1 413

Аз пък не мога да се съглася с Ню - мисля,че осиновените деца трябва да знаят и да се гордеят със своите осиновители. Нищо,че дребнави души винаги ще има, има и много хора,които се възхищават на осиновителите. Бих ви предложила следната идея-ако имате познати,чието дете е осиновено и това не е тайна поговорете със своето дете за тази ситуация или използвайте приказка,в която се разказва за осиновено дете-така ще разберете как възприема вашето детенце осиновяването,какви са неговите нагласи. Ще можете да изкажете и своето мнение и убеждения и говорейки ще утвърдите у детето представата за осиновяването като благородна и достойна постъпка. Дано ви хареса идеята ми и ви желая щастие!

# 22 14 апр. 2005, 07:57 ч.

Здравейте, живея в САЩ и тук имат страхотен начин да казват на децата си- Купуват книжки. Страхотни книжки, с весели големи цветни картинки за малки деца обикновено за едно детенце, което е осиновено- четете книжката, много е сладка, и накрая книжката пита- "А каква е твоята история" И детенцето ви почва да питате. Самата книжка е направена страхотно и ви дава начини да обясните. Сестричката на мъжа ми /сега 7годишна/ беше толкова щастлива и само питаше как я гушкали родителите й като я взели от дома- т.е. книжката създава приятна емоция и показва, че осиновеното дете не е само.

# 23 14 апр. 2005, 07:59 ч.

Oще нещо- Децата ТРЯБВА да знаят! Това е нещо с което да се гордееш, а не да се срамуваш и криеш.

Тук има много литература по книжарниците, в България сигурно нищо няма и затова все още е това неприемане и срам...ужасно. Бъдете силни, гордейте се с решението си и не се давайте на простаци Simple Smile

# 24 14 апр. 2005, 12:57 ч.

Мнения: 1 413

Госте, дай точно име на книжката или изпрати една бройка,а тук ще се намери кой да я преведе или адаптира - няма ли начин да помогнем!

# 25 14 апр. 2005, 14:47 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Или поне ако има някой сайт,свързан с тези проблеми...ние ще го преведем !

# 26 14 апр. 2005, 15:00 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: me4tiza

Аз пък не мога да се съглася с Ню - мисля,че осиновените деца трябва да знаят и да се гордеят със своите осиновители.

Извинявайте, че се намесвам. Преди време имаше подобна тема в семейство. Дано ви е от помощ:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6702&highlight=

# 27 15 апр. 2005, 09:50 ч.

http://www.amazon.com/exec/obidos/search-handle-form/102-5117414-3661737

Това е web site, от който може да се купят книжки за осиновени дечица. Има страшно много литература, не зная обаче дали пращат в БГ.

# 28 16 апр. 2005, 14:59 ч.

Цитат на: Дидка

Смисъла е в това, че клюкарки #2gunfire

и интригантки newsm48

Според мен това може да се случи също именно тогава когато си му казала и знае.При всяка забрана или скарване може да ти казва:"Ти не си ми майка и нямаш право да ми забраняваш" или нещо подобно.
Аз все още мисля и разпитвам.Всеки има различнo мнение-едни казват, че трябва да му се каже от малко; други да не му се казва и аз не зная вече.Аз съм му написала всички възможни въпроси и съм отговорила на тях.Решила съм,ако ме попита няма да го лъжа,но ако не-ще остане това,като тайна,но не ми се иска да си тормозя излишно детенцето.В крайна сметка аз го чувствам като мое детенце.Ох,и аз не зная,но не ми се иска да се чувства изоставен и нежелан.Ако му кажат и не иска да говори с мен ще му дам този дневник.И ние сме хора и имаме право на грешки или ги правим тогава,когато най-малко желаем.Много е трудно !

# 29 16 апр. 2005, 16:37 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Дъщеря ми знае че е осиновена.тя е сега в 6 клас.В интерес на истината се караме много често,но никага не е реагирала така,че като не съм и майка нямам право да и се карам или наказвам!Питала ме е когато види че вече май много е прекалила с ядовете-дали ще я върнем,на което получи няколко пъти категоричен отговор"Че кой родител си изоставя детето на пътя само защото не го слуша"и въпросите спряхаТя е сигурна,тя е убедена в нашата обич и,че няма сила на земята ,която да я отдели от нас!.Но тя ходи от като е осиновена в дома за сираци/от където я взехме/ да носи по нещо на децата,вижда как живеят,знае защо са там и вижда как молят всеки влязал в дома да стане нечия мама.Когато вижда двете страни на монетата тя сама си прави изводите,че наистина е много специална за нас,щом сме избрали нея,обичаме я и не я делим от другите ни деца!Другата седмица ще пусна снимки!Проблема с казването,кога и как е толкова индивидуален!Успех и много щастие на всички!

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 032
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: