помогнете със съвет - депресия по време на бременност - Бъдещи майки - Страница 2

# 15 31 март 2005, 19:55 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Няма бременна, която да не е изпадала в депресия. Както по-горе мамите са обяснили, всичко това се дължи на проклетите хормони, но няма да се притесняваш, това е нормално; аз се опитвах да не оставам сама, да има с кой да си говоря, да ми прави компания, за да не ми се въртят разни мисли в главата, защото на моменти имах чувството, че ще лудна.
Имало е моменти, в които съжалявам нашия татко и ако имаше награда за издръжливост, то със сигурност бих го номинирала:)
Опитвай се да се разсейваш, защото напрежението и стресът са вредни, трябва да си спокойна, ведра (доколкото е възможно), за да може и на бебчо да е комфортно Wink

# 16 31 март 2005, 21:09 ч.

Мнения: 2 407

И аз понякога изпадам в депресия, но като изпадна гледам да се разсея-чета книга, гледам тв, излизам с приятели! Най- важното е да мислиш само за хубави неща, при мен помага!

# 17 1 апр. 2005, 05:58 ч.

Bristol
Мнения: 9 364

И предродилна и следродилна депресия има, не се шашкай Wink

Тук на мъжете така са промити мозъците относно тази депресия, че отдалеч я забелязват и се оттеглят в кухнята да правят чай, независимо искаш или не Wink

Не можеш да предвидиш кога ще те хване и не можеш да я спреш или контролираш. Аз се осъзнавам чак след като е минал пикът на пристъпът.Става ми мъчно за мъжа ми и детето, че ги подлагам на такова изпитание и съответно започвам да плача. Веднъж даже слизах в движение от колата на един междуградски път Embarassed

Мъж ми караше, а детето беше с нас. След като ми мина и се разревах, малкият ме попита защо така странно се държа Embarassed

Беше много шокиран милият.

# 18 1 апр. 2005, 09:21 ч.

Germany
Мнения: 7 944

Пий мента глог и валериан и гледай да се разхождаш и да излизаш повече. Ще мине, не се шашкай! И аз бях така, припадаци не съм имала, но почвах да треперя цялата от паника. Хапченцата ми помогнаха, а са абсолютно безвредни питах лекарите в Шейново.

# 19 1 апр. 2005, 10:02 ч.

Мнения: 1 413

Спокойно, аз с първата бременност бях в такава депресия,че исках да пребоядисвам блока, за да не му е грозно на бебето като дойде на тоя свят-луда работа! Лошото при мен беше,че нямаше с кого да споделям и това задълбочи депресията ми. Така че говори с някого-и ние сме насреща и попитай лекаря си за нещо успокояващо-чай, билкови таблетки, ароматотерапия дори-аз не го направих и съжалявам,че не се насладих на тези мигове както трябваше!

# 20 1 апр. 2005, 12:12 ч.

Sofia
Мнения: 1 195

Благодаря на всички Ви за подкрепата! Някакси се чувствам по уверена като знам, че не съм сама.
През деня успявам да се владея, но нощем като се стряскам и не заспивам се подтискам.
Сутринта ходих на лекар, но тя не намери никакво приспивателно дето да става за бременни Sad

Бях сега до аптеката и аптекарката там се случи свястна жена. Разказа ми как и при нея е било същото и единственото което помага е автотерапията. Човек трябва да си избие страховете от главата и да осъзнае, че са измислени ...
Благодаря Ви още веднъж и успех на всички Ви!

# 21 1 апр. 2005, 15:58 ч.

Мнения: 3 550

мен ме налегна чак в 9-тия месец. е исках да виждам никого освен съпруга си, никой не исках да ми идва на гости и да ми се обажда, не ми беше до празници. Ще се оправиш. Говори със съпруга си, не забравяй да се разхождаш всеки ден, прави неща, които ти доставят удоволствие. Сигурно е временно. Леко бременеене!

# 22 1 апр. 2005, 16:49 ч.

Мнения: 955

Аз изкарах много труден период. Не желаех да говоря с никой по телефона, а познати и приятели звъняха тогава много често. Много голям принос за депресията имаха свекърва ми и сестрата на мъжа ми. Караха ме да повивам Жорко в пелени, да му режа миглите, да му слагам сол във водата, била ми рядка кърмата затова ревяло детето и какви ли други неща не ми говореха. Не ми даваха да се отделя от бебето за секунда. Температурата трябвало да бъде в стаята 25 градуса, до 20 тия ден да не проветрявам, бях вечно в пот и кърма. Мирешех и не можех да се понасям дебела и смръдлива. Не трябвало да го оставя и за 1 минута без надзор да не се задави, да е настрани. Разказваха ми все някакви трагични случаи. И след такива мрачни мисли, като отидех да пера дрехите на бебчо в банята си мислех само лоши неща от сорта, че ако му се случи нещо може би за последен път пера тези сладки малки дрешки. Нямах интернет и нямах никаква информация как да гледам бебето. Имах хиляди страхове. ...... няма да ми стигне страницата да ти опиша какво ми беше. Мислех си, че никога повече няма да се навия на второ дете, обаче то вече е факт. Благодаря на Господ!
Сега, година след това чакаме второ и нещата ми изглеждат в по-друга светлина. Надявам се, че този път ще бъда по-силна.
Пожелавам ти бързо отърсване и щастливо майчинство!

Причина:

Причина: