На някой случвало ли му се е да изпадне в депресия по време на бременноста? Налегна ме паника, чак получих нервен припадък. Не мога да спя нощем и определено си губя акъла 
- Публикувана: 31 март 2005, 11:51 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2005, 16:49 ч.
помогнете със съвет - депресия по време на бременност
Цитат на: biliana333
Виж на търсачката за следродилна дпресия,има мнооого теми.
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
Извинявам се че постинга ми не е по въпроса , но имаме ли търсачка във форума?????Винаги съм си мислела че това е добра идея и не е логично да няма но не я отких?!
Ами да, особено в началото. В такива дивни сълзи изпадах че можех да се удавя в тях 
Съпруга милият се чудеше какво да прави и само ме гушкаше и траеше Да не говорим за честата смяна на настроенията.
Сега в 6 месец, като че ли емоциите ги овладях но пък така съм оглупяла Проверявам нещата по 10 пъти, не помня, разсеяна съм. Надявам се обаче че другите мами са прави и че като родя, ще ви възстановя загубения интелект и разсъдък 
Споко, нормално е и леко бременеене
Съпруга милият се чудеше какво да прави и само ме гушкаше и траеше Да не говорим за честата смяна на настроенията.Сега в 6 месец, като че ли емоциите ги овладях но пък така съм оглупяла
Проверявам нещата по 10 пъти, не помня, разсеяна съм. Надявам се обаче че другите мами са прави и че като родя, ще ви възстановя загубения интелект и разсъдък Споко, нормално е и леко бременеене
Цитат на: JuliS
Цитат на: biliana333
Виж на търсачката за следродилна дпресия,има мнооого теми.
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
Извинявам се че постинга ми не е по въпроса , но имаме ли търсачка във форума?????Винаги съм си мислела че това е добра идея и не е логично да няма но не я отких?!
Има "Търсене" горе в менютата. Това е търсачката
Цитат на: taigi-waigi
На някой случвало ли му се е да изпадне в депресия по време на бременноста? Налегна ме паника, чак получих нервен припадък. Не мога да спя нощем и определено си губя акъла
Спокойно:)Това е от хормоните-докато се наместят...После като родиш ще трябва пак да се върнат в старото си положение и отново ще има такива моменти....Повтаряй си,че ти е весело и си мисли само хубави неща за бебчо:)Бързо ще мине:)
Цитат на: JuliS
...
Извинявам се че постинга ми не е по въпроса , но имаме ли търсачка във форума?????Винаги съм си мислела че това е добра идея и не е логично да няма но не я отких?!
Извинявам се че постинга ми не е по въпроса , но имаме ли търсачка във форума?????Винаги съм си мислела че това е добра идея и не е логично да няма но не я отких?!
Горе където пише ВХОД - на горния ред има ТЪРСЕНЕ
Ох, и аз го обясних ... дано да си ме разбрала
Цитат на: JuliS
Цитат на: biliana333
Виж на търсачката за следродилна дпресия,има мнооого теми.
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
В един момент минава.Случва се да споходи почти всеки!
Извинявам се че постинга ми не е по въпроса , но имаме ли търсачка във форума?????Винаги съм си мислела че това е добра идея и не е логично да няма но не я отких?!
Има за темите от форума.Най-горе на страницата,след въпроси и отговори,има опция за търсене!
Не се притеснявай, аз съм в същото положение. Припадъци не съм имала до сега, но мога да те уверя, че нито спя, нито мога спокойно да се храня, нито май може вече някой да ме понася. Освен, че съм станала зла и напрегната, постоянно съм с пристъпи на паника, сърцебиене, прескачане на сърцето, едва дишам и изобщо рева от страх, от радост, от тъга /неизвестно защо/, а това ми е второ дете и съм в 25 седмица - не би трябвало да ми тежи всичко така!
Тъй че - не си сама! Това трябва да го преодолеем. Знам какво ти е - всеки казва, че е временно, а на теб ти се струва , че кошмарът ще си е така все занапред.
Как са ти отношенията с партньора - разбирате ли се? Да нямаш някакви притеснения?
Тъй че - не си сама! Това трябва да го преодолеем. Знам какво ти е - всеки казва, че е временно, а на теб ти се струва , че кошмарът ще си е така все занапред.
Как са ти отношенията с партньора - разбирате ли се? Да нямаш някакви притеснения?
ще мине, не се притеснявай
и аз имах такъв период.
мъж ми готви и сервира и аз му се карам що ми дал таз лъжица, не знаел ли, че не ми харесва, да ми донесе веднага друга
на улицата, хем виждам че идва автобус, хем му се карам, че сме можели да пресечем, а не да го чакаме да мине
той се обади за час при лекаря и понеже на мен не ми хареса, удрях стената с ръка
туй нещо за пердето ни в кухнята нещеше да се залепи, леле като го хвърлих, чак в коридора се търкули
мъж ми направил спагети както винаги, а аз му се нахвърлих, че много мазни ми били, не знаел ли, че на мен така не ми харесва
или ревях всеки ден и му пълнех ушите с глупости от рода на не ми се живее искам утре да си ходя в България...............
но мина
горе главата
с теб сме
и аз имах такъв период.
мъж ми готви и сервира и аз му се карам що ми дал таз лъжица, не знаел ли, че не ми харесва, да ми донесе веднага друга
на улицата, хем виждам че идва автобус, хем му се карам, че сме можели да пресечем, а не да го чакаме да мине
той се обади за час при лекаря и понеже на мен не ми хареса, удрях стената с ръка
туй нещо за пердето ни в кухнята нещеше да се залепи, леле като го хвърлих, чак в коридора се търкули
мъж ми направил спагети както винаги, а аз му се нахвърлих, че много мазни ми били, не знаел ли, че на мен така не ми харесва
или ревях всеки ден и му пълнех ушите с глупости от рода на не ми се живее
искам утре да си ходя в България...............но мина
горе главата
с теб сме
Споко, мила,
Аз много се бях подтиснала от зимата и студа, от горе на всичко и проблеми с бременността имах, секса ми забраниха, да ставам ми забраниха...
, с две думи като инвалид се чувствах. Но всичко си отминава, слънчицето пекна, време е за разходки. Излизай често, ако е хубаво времето през уикенда отидете със семейството на пикник, купи си нова дрешка. Аз започнах да обикалям и бебешките магазини, действа ми много положително.
Само положителни емоции ти пожелавам
Аз много се бях подтиснала от зимата и студа, от горе на всичко и проблеми с бременността имах, секса ми забраниха, да ставам ми забраниха...
, с две думи като инвалид се чувствах. Но всичко си отминава, слънчицето пекна, време е за разходки. Излизай често, ако е хубаво времето през уикенда отидете със семейството на пикник, купи си нова дрешка. Аз започнах да обикалям и бебешките магазини, действа ми много положително.Само положителни емоции ти пожелавам
И аз бях така, само в началото обаче. Мислех, че е от постоянното повръщане, но и хормоните са имали нещо общо 
Мисли позитивно, разхождай се по-често, купи си сладки дрехи за бременни и пръсни малко пари за фризьор.
Банално, но при мен това помогна.
После, до края на бременността бях в прекрасно настроение, особено като разбрах, че са две!!!
Мисли позитивно, разхождай се по-често, купи си сладки дрехи за бременни и пръсни малко пари за фризьор.
Банално, но при мен това помогна.
После, до края на бременността бях в прекрасно настроение, особено като разбрах, че са две!!!
Няма бременна, която да не е изпадала в депресия. Както по-горе мамите са обяснили, всичко това се дължи на проклетите хормони, но няма да се притесняваш, това е нормално; аз се опитвах да не оставам сама, да има с кой да си говоря, да ми прави компания, за да не ми се въртят разни мисли в главата, защото на моменти имах чувството, че ще лудна.
Имало е моменти, в които съжалявам нашия татко и ако имаше награда за издръжливост, то със сигурност бих го номинирала:)
Опитвай се да се разсейваш, защото напрежението и стресът са вредни, трябва да си спокойна, ведра (доколкото е възможно), за да може и на бебчо да е комфортно
Имало е моменти, в които съжалявам нашия татко и ако имаше награда за издръжливост, то със сигурност бих го номинирала:)
Опитвай се да се разсейваш, защото напрежението и стресът са вредни, трябва да си спокойна, ведра (доколкото е възможно), за да може и на бебчо да е комфортно
И предродилна и следродилна депресия има, не се шашкай Тук на мъжете така са промити мозъците относно тази депресия, че отдалеч я забелязват и се оттеглят в кухнята да правят чай, независимо искаш или не
Не можеш да предвидиш кога ще те хване и не можеш да я спреш или контролираш. Аз се осъзнавам чак след като е минал пикът на пристъпът.Става ми мъчно за мъжа ми и детето, че ги подлагам на такова изпитание и съответно започвам да плача. Веднъж даже слизах в движение от колата на един междуградски път Мъж ми караше, а детето беше с нас. След като ми мина и се разревах, малкият ме попита защо така странно се държа Беше много шокиран милият.
Тук на мъжете така са промити мозъците относно тази депресия, че отдалеч я забелязват и се оттеглят в кухнята да правят чай, независимо искаш или не Не можеш да предвидиш кога ще те хване и не можеш да я спреш или контролираш. Аз се осъзнавам чак след като е минал пикът на пристъпът.Става ми мъчно за мъжа ми и детето, че ги подлагам на такова изпитание и съответно започвам да плача. Веднъж даже слизах в движение от колата на един междуградски път
Мъж ми караше, а детето беше с нас. След като ми мина и се разревах, малкият ме попита защо така странно се държа Беше много шокиран милият. 
Спокойно, аз с първата бременност бях в такава депресия,че исках да пребоядисвам блока, за да не му е грозно на бебето като дойде на тоя свят-луда работа! Лошото при мен беше,че нямаше с кого да споделям и това задълбочи депресията ми. Така че говори с някого-и ние сме насреща и попитай лекаря си за нещо успокояващо-чай, билкови таблетки, ароматотерапия дори-аз не го направих и съжалявам,че не се насладих на тези мигове както трябваше!
Благодаря на всички Ви за подкрепата! Някакси се чувствам по уверена като знам, че не съм сама.
През деня успявам да се владея, но нощем като се стряскам и не заспивам се подтискам.
Сутринта ходих на лекар, но тя не намери никакво приспивателно дето да става за бременни
Бях сега до аптеката и аптекарката там се случи свястна жена. Разказа ми как и при нея е било същото и единственото което помага е автотерапията. Човек трябва да си избие страховете от главата и да осъзнае, че са измислени ...
Благодаря Ви още веднъж и успех на всички Ви!
През деня успявам да се владея, но нощем като се стряскам и не заспивам се подтискам.
Сутринта ходих на лекар, но тя не намери никакво приспивателно дето да става за бременни
Бях сега до аптеката и аптекарката там се случи свястна жена. Разказа ми как и при нея е било същото и единственото което помага е автотерапията. Човек трябва да си избие страховете от главата и да осъзнае, че са измислени ...
Благодаря Ви още веднъж и успех на всички Ви!
мен ме налегна чак в 9-тия месец. е исках да виждам никого освен съпруга си, никой не исках да ми идва на гости и да ми се обажда, не ми беше до празници. Ще се оправиш. Говори със съпруга си, не забравяй да се разхождаш всеки ден, прави неща, които ти доставят удоволствие. Сигурно е временно. Леко бременеене!
Аз изкарах много труден период. Не желаех да говоря с никой по телефона, а познати и приятели звъняха тогава много често. Много голям принос за депресията имаха свекърва ми и сестрата на мъжа ми. Караха ме да повивам Жорко в пелени, да му режа миглите, да му слагам сол във водата, била ми рядка кърмата затова ревяло детето и какви ли други неща не ми говореха. Не ми даваха да се отделя от бебето за секунда. Температурата трябвало да бъде в стаята 25 градуса, до 20 тия ден да не проветрявам, бях вечно в пот и кърма. Мирешех и не можех да се понасям дебела и смръдлива. Не трябвало да го оставя и за 1 минута без надзор да не се задави, да е настрани. Разказваха ми все някакви трагични случаи. И след такива мрачни мисли, като отидех да пера дрехите на бебчо в банята си мислех само лоши неща от сорта, че ако му се случи нещо може би за последен път пера тези сладки малки дрешки. Нямах интернет и нямах никаква информация как да гледам бебето. Имах хиляди страхове. ...... няма да ми стигне страницата да ти опиша какво ми беше. Мислех си, че никога повече няма да се навия на второ дете, обаче то вече е факт. Благодаря на Господ!
Сега, година след това чакаме второ и нещата ми изглеждат в по-друга светлина. Надявам се, че този път ще бъда по-силна.
Пожелавам ти бързо отърсване и щастливо майчинство!
Сега, година след това чакаме второ и нещата ми изглеждат в по-друга светлина. Надявам се, че този път ще бъда по-силна.
Пожелавам ти бързо отърсване и щастливо майчинство!