О, свекървата верно съм я позабравила. Една идея агресия по-малко.
- Публикувана: 25 септ. 2007, 16:23 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2007, 09:40 ч.
Как живеете с цялата тази натрупана агресия?
И моят ден е сходен с този на jullianna, но вече не си позволявам да трупам агресия, защото веднъж насъбраното напрежение ме накара да постъпя така, че да съжалявам после. Сега се опитвам да решавам някои проблеми, а не само да се ядосвам и трупам яд в себе си.
Иначе - да живеят планините, горите, езерата, морето и това е.
А за форума - не съм останала с такова впечатление.
Иначе - да живеят планините, горите, езерата, морето и това е.
А за форума - не съм останала с такова впечатление.
Ако знаеш колко пъти съм се опитвала да променя
всичко около мен .................. и продължавам
да го правя, но както казваше баба ми
" 10 да оправят, един да разхвърля -
винаги ще е разхвърляно ",
но не се отказвам. Все си мисля, че има надежда
Като чавдарче съм. 
Аз се втрещявах от агресията наоколо в началото, сега не ми пука толкова. Радвам се на разнообразието, когато го има. И после, понякога е невероятно забавно, с глас съм се смяла. А понякога е мило. А понякога аз се ядосвам и вземам, че написвам нещо спонтанно. И какво от това? Щом си влизаме във форума, значи има защо.
А, да, агресия. Впрочем, имам я за 45 мин. сутрин , докато пътувам през трафика.
Добра душа ли си или просто искаш да повярваш?! Знаеш ли колко неизказани думи, емоции, мисли и страсти има ненаписани, но обсъдени и разчоплени до най-малката подробност на кю, скайп или на кафе в блзики и далечни кафенета...
П.П. Без да засегна никого - не говоря за форума, говоря за наивитета, който понякога е пагубен, не само в даден форум, а просто, ако продължаваш да си го цениш като качество...
П.П. Без да засегна никого - не говоря за форума, говоря за наивитета, който понякога е пагубен, не само в даден форум, а просто, ако продължаваш да си го цениш като качество...
Брей...Чувала съм за това. За моя радост, не познавам никой лично от форума.
И май-по добре
Във форума не виждам агресия.
Виждам стотици и повече жени на едно място, всяка съвесем различна и в различно настроение, както и с различно мнение.
Не съм агресивна и в реалния живот.
Гледам да не се ядосвам за глупсти.
Ако някой ме издразни в по-висока степен - на момента реагирам.
Ако не съм на кеф - сдъвквам и тук съфорумка. Рядко ми се случва.
Виждам стотици и повече жени на едно място, всяка съвесем различна и в различно настроение, както и с различно мнение.
Не съм агресивна и в реалния живот.
Гледам да не се ядосвам за глупсти.
Ако някой ме издразни в по-висока степен - на момента реагирам.
Ако не съм на кеф - сдъвквам и тук съфорумка. Рядко ми се случва.
Подписвам се под това.
Това е състояние на духа, което няма общо с заобикалящите ни неща.
Трябва да видиш най-лошото, дъното, да нямаш никакъв изход и ще разбереш, че не е толкова страшно. Че няма какво толкова да загубиш, освен здравето на себе си и семейството си и че само то е важно.
И тогава ще си свободен завинаги и никаква агресия няма да има...
Не спирам да благославям мига, в който разбрах това.
Трябва да видиш най-лошото, дъното, да нямаш никакъв изход и ще разбереш, че не е толкова страшно. Че няма какво толкова да загубиш, освен здравето на себе си и семейството си и че само то е важно.
И тогава ще си свободен завинаги и никаква агресия няма да има...
Не спирам да благославям мига, в който разбрах това.
Напълно съм съгласна с това мнение. С тази разлика, че аз не съм стигала до дъното и най-лошото, но някак си още отдавна разбрах, че има няколко важни неща в живота ми и те са единствените, заради които си струва да си нарушиш вътрешното равновесие.
Това ме прави и малко нечувствителна към агресията и въобще лошото настроение.
И ако изляза навън ще видя не кучешкото лайно, а че грее слънце. Примерно.
И ако изляза навън ще видя не кучешкото лайно, а че грее слънце. Примерно.
А като грее слънце пък как замирисвааааат
Сега сериозно - искрено се възхищавам на хора,
които могат да игнорират всички тези неща,
които някои с простотията си оставят след
себе си. Аз за съжаление не мога, защото това
е нещо, което може да се промени, просто никой
не иска, защото така му е по-лесно и удобно.
Като гледам първа страница и заглавията - трудно...
Не търся сметка на никого, неудобно ми че "тровите" себе си така. За околните, да не говорим.
Съчувствам ви и ви прегръщам
Не търся сметка на никого, неудобно ми че "тровите" себе си така. За околните, да не говорим.
Съчувствам ви и ви прегръщам
Кейси, защо така към всички? Много категорично звучи - всички вие как живеете. Някои не сме в тази категория.
Не съм чела друго, освен първия постинг - твоя.