Кейс, живота ни прави такива за съжаление.
Вместо човек да живее щастливо и в мир с околните,
той всекидневно се сблъсква с човешката простотия
и малоумие. Ето днес например съм в болнични
заради детенце и ще обясня накратко как протече
нашето излизане пък ти си прави изводите:
1. Излизаме и като поглеждам стълбите - гнусни и мръсни,
а само 2 дни преди това съм помела и измила, защото
чистачка нямаме
2. Тръгваме по тротоара - лайно до лайно, а аз като
ръководител движение крещя по детето
" Не стъпвай тук, стъпи там" и т.н. Отиваме в градинката
и една мацка / на Годжи бивше гадже / с две кучета
ги изходи точно където играят децата - БРАВО !
3. Целия тротоар осеян с паркирали коли, които не са
оставили и 20 см място да минеш
4. В градинката 2 майки изпушиха по 'найсе цигари и всички
фасове бяха хвърлени на земята + накрая и 2 чашки от кафе
при положение, че има 4 коша
5. Чакаме автобуса 35 мин с детето, което е диво за 3-ма
6. Идва някакво подобие на рейс, а вътре просто няма
как да влезнеш
7. Цените в магазина те бият през лицето - миналия месец
кашкавала беше 6.00 лв сега е 12.00, а заплатата ми същата
8. Мисля си как от НОИ ще ми изплатят болничните ЕВЕНТУАЛНО
след 2 месеца
9. В аптеката оставям 60.00 лв - детето е болно
10. Учителите стачкуват - часната ни ясла като единствен
вариант е 60.00 лв на седмица и като гледам май няма
скоро учителите да спрат
11. Никой в държавата не мисли за нас родителите какви
врътки правим за да може да не отсъстваме от работа,
защото няма кой да ни гледа децата
Мога да пиша още мноооооого, но не мислиш ли, че само това
е достатъчно за да сме толкова изнервени и агресивни.
Съжалявам, но не съм и никога не съм била от тези,
които си затварят очите и махват с ръка. Просто няма как да стане.
Вместо човек да живее щастливо и в мир с околните,
той всекидневно се сблъсква с човешката простотия
и малоумие. Ето днес например съм в болнични
заради детенце и ще обясня накратко как протече
нашето излизане пък ти си прави изводите:
1. Излизаме и като поглеждам стълбите - гнусни и мръсни,
а само 2 дни преди това съм помела и измила, защото
чистачка нямаме
2. Тръгваме по тротоара - лайно до лайно, а аз като
ръководител движение крещя по детето
" Не стъпвай тук, стъпи там" и т.н. Отиваме в градинката
и една мацка / на Годжи бивше гадже / с две кучета
ги изходи точно където играят децата - БРАВО !
3. Целия тротоар осеян с паркирали коли, които не са
оставили и 20 см място да минеш
4. В градинката 2 майки изпушиха по 'найсе цигари и всички
фасове бяха хвърлени на земята + накрая и 2 чашки от кафе
при положение, че има 4 коша
5. Чакаме автобуса 35 мин с детето, което е диво за 3-ма
6. Идва някакво подобие на рейс, а вътре просто няма
как да влезнеш
7. Цените в магазина те бият през лицето - миналия месец
кашкавала беше 6.00 лв сега е 12.00, а заплатата ми същата
8. Мисля си как от НОИ ще ми изплатят болничните ЕВЕНТУАЛНО
след 2 месеца
9. В аптеката оставям 60.00 лв - детето е болно
10. Учителите стачкуват - часната ни ясла като единствен
вариант е 60.00 лв на седмица и като гледам май няма
скоро учителите да спрат
11. Никой в държавата не мисли за нас родителите какви
врътки правим за да може да не отсъстваме от работа,
защото няма кой да ни гледа децата
Мога да пиша още мноооооого, но не мислиш ли, че само това
е достатъчно за да сме толкова изнервени и агресивни.
Съжалявам, но не съм и никога не съм била от тези,
които си затварят очите и махват с ръка. Просто няма как да стане.
съчувствам ти, по - точно за агресията няма как да се обясни. наистина.
Добра песен беше!
Около нас обаче в дома ни, а наоколо - много 
Гадно е. Трудно е да се води хармоничен и извисен живот 
