Търся едно детско стихче, ама....

Благодаря ти

Надявам се авторката на темата да не се сърди че я ползвам  да попитам и аз за едно стихотворение  започваше така 
''Върви ме ние двамата аз малкия и тя голямата
 пет пари не даваме приказки си съчиняваме "

Джиджа,бебенце ли чакаш?

Солетка, това са Анини приказки на Стефан Цанев. Купих я преди известно време...Хубава е.

Меца мецана и на мен ми е любима и честичко я казвам на малката, но сега докато четях се сетих за едно стихче за зъбче, което е паднало, ама как беше точно  Някой дали се сеща?

Благодаря ви  iliana68 и Смърфиета   
 Знам че е от Стефан Цанев  едно време като бях малка много я обичах тази книжка но тя изчезна някъде и сега в ума си се върти само това куплетче а искам да я намеря и да ги чета на детето  /даже си спомням че имаше  едно стихче и аз едни патета на един мотор/.
Сега поне ще знам какво да търся /Анини приказки/ и да си купя книжката отново.
Още веднъж 

Може би говориш за това стихче?

Щърбулатка

Дора Габе

В моята устичка
Предно зъбче няма
Паднало самичко,
Като спахме с мама.
Дирим под юргана –
Де се запиляло?
Грабна черна врана
Зъбчето ми бяло.
И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
“Пак си много сладка!”

Бабо Мравке, где така?
Тичам Щурчо за храна...
..
...
...Аз пък няма да ти дам ги ди дърти мързелан.   До тука го знам, а по-нататък? Знам че е много дълго 

Изобщо не е дълго!
Заповядай!   


Бабо Мравке, где така?

- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гъдулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

 iliana68, благодаря ти! Точно то е! Толкова весело ми стана като го прочетох.

Я да ви напиша и аз нашите любими:
"Медената пита": Баба Меца  е сърдита,
че синът и без да пита,
още рано във зори, хванал гъстите гори.
Тя кого ли не попита
меченцето къде скита,
но напразно,  не сполучи,
нийде нищо да научи.
А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.
По -нататък няма да го пиша, че е мн. дълго, ама цялото си го знам 
Друго много любима ни е "Гъбарко:
Под един вековен бук,
много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче,
често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички
имат си крака, ръчички,
а пък тя седи горката,
неподвижна във гората.
Ах защо ли не минава,
вече доктор Га тъдява,
казват малките врабчета,
че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче,
чу наблизо, че се грачи, начаса изви снага
и съгледа д-р Га..............и т.н

Имаме и едно, което ми го казваше мама на мен, а аз сега го казвам всеки ден на мойте щерка:
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
 Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
 умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели, т
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"

Im_im,
Оххх, това последното ме разплака Мнопго е хубаво. Нещо съм се разнежила

Ей ,че хубава темичка -подсещанка .Като стана въпрос я да питам и аз за една песничка -червена?

Червена шапчица красивааа
получих за рожденният си ден
изглежда много ми отиваа,
че вълчо влюби се в мен ...

Майка ми навремето я пееше на Рали,ама все песничката завършваше:
Толкова знам ,моето момиче.

Поздрави за страхотната темичка, чудесни сте!
Реших и аз да се влключа с нещичко и се надявам да ви хареса! Това са стихчета, приказки и залъгалки от Асен Разцветников, от една мн. стара книжка.

                                  Лъвът и мишлето




Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов.
Но не щеш ли, насреща му се задало едно петленце бяло.
-- Петленце-момченце -- рекъл лъвът, -- не бягай от моя път! Ти додето кажеш "фър-фър"!, аз ще кажа със пищова си "гър-гър!' и ти ще паднеш убито във зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям!
-- Каак! -- разлютило се петлето. -- Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага, и ноща пред мене бяга! А като кажа "Клъв!", поглъщам един лъв! И тебе ще те глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива!
-- Олеле, моля ти се, юначе! -- започнал лъвът да плаче. -- Ето, падам ти тук на колене: остави ме да поживея до утре поне!
-- Не, не, не! -- отвърнало петлето, па пристъпило напето. -- Ти си един лошав лъв и пиеш кръв!
И тъй както страшният лъв, разтреперан, стоял, то казало "клъв!" и го погълнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето.