Търся едно детско стихче, ама....

Лече Буболече

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...

Джиджа, много благодаря  То било много дълго бе

 , длъжко ами, чудих се дали да ти пускам цялото 

уф,на 4 г. го рецитирах това стихотворенийце и така ми е влязло в главата,че още го поня.

Аз пък не бях го чувала,но много ми хареса

ЕЙ, ама много готино стихотворение. 
Аз пък сега се опитвам да се сетя за следното:

Там под старата върба
става дружна веселба....

Ако някой го продължи ще се радвам-много го обичам, а съм го забравила.

Там под старата върба
става дружна веселба.
Пее жаба-жаборана,
Лиса бие барабана,
а едно мишле отпред,
свири бодро на тромпет.
Хопа-хоп!Хопа-хоп!
Тропа-троп, тропа-троп!
Но заръси ситен дъжд,
пръснаха се изведнъж!
Само жаба-жаборана
да си пее там остана.

много сладко стихотворение, да

мен ми беше любимо и това:


         РАБОТНА МЕЦАНА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
 
А пък, мечетата трички,
дълго играли самички,
ходили те на разходка,
 пускали дървена лодка,
в бистрото бързо поточе,
що през гората клокочи.
Обедно слънце изпекло,
тихо най-малкото рекло:
"Време за ядене стана,
няма я мама Мецана,
няма ни крушка, ни дрянка,
дай да полегнем на сянка."
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

това и аз много го харесвам.

и аз
някои части от него ги бях забравила,
но сега си ги припомних 

Като заговорихме за стихчета,има една песничка,която синът ми много харесва да му пея,ама не съм сигурна дали е вярна и май не я знам цялата. Дано някой се сети-
Виждам те,гледам те,
с теб играя аз,дете.
Ако искаш заповядай
да направим колело

Май беше силна импровизация,но това знам от нея,а и аз много я харесвам.Ако някой се сети моля да напише текста 

steli76, мисля, че е от игра за локомотив...

Виждам те, гледам те,
С теб играя аз, другар.
Ако искаш, заповядай
Да направим влак така!

Ау, каква страхотна темичка! 

Джиджа, огън си    !

Джиджа, ти да не си енциклопедия ?! Аз сега се сещам и за любимата ми приказка, която е на Ангел Каралийчев-"Майчина сълза".
Ако не е нахално и ако я имаш ще съм благодарна да ми я пратиш на пощата mi6ka666@abv.bg 

Джиджа,голяма импровизация е било явно от моя страна... Благодаря!

а аз я зная така:

виждам те, гледам те
с теб играя аз дете.
ако искаш, заповядай
да направим влакчето.
тра - ла -ла.....

А откъде го взехте стихчето за буболечето да си го разпечатам и кой му е автора-супер сладко е-три пъти го четох на каката.

D:\pr\pic.kris\картини\dekstop

ооо, почерпка!!!! ОООО грешка, ама и вие опитайте

yovanka, автор е Георги Авгарски

Ето линк за още такива, дано ви харесат 
http://www.zadecata.com/deteto/Prikazen/K_stgolemi.htm

Много готина темичка
Ако пък някой знае продължението на тази песничка, ще съм му благодарна да го сподели:

Зайчето си наранило лявото краче.
Седнало и затъжило под едно дръвче.
Чула го една калинка: "Слушай, я да спреш.
Бива ли от драскотинка толкоз да ревеш?"

И после...?

хей много сладка тема:) Припомних си детските години и как обичах мам да ми чете стихчета
Стана ми много мило
 

Daniele

Зайчето си наранило
лявото краче,
седнало и затъжило
под едно дръвче.

Чула го една калинка
-Слушай зайо, я да спреш!
Бива ли за драскотинка
толкоз да ревеш!
Раничката с йод намаза,
върза го с трева,
и усмихнаго му каза
-Вече оздравя!

Джиджа, страхотна си. Да не си детска учителка, че толкова много ги знаеш. Браво на теб!!!

  за Джиджа 
Ето ви още няколко стихчета, може да си ги припомни някой:

МОЕТО КОЛЯНО

Тази сутрин се събудих рано
Заради тебе, Коляно одрано.
Ти навярно още спиш
И затуй не ме болиш.
Но ако се впусна в бяг
„Олеле” ще викна пак.
Под одеялото отдавна
Вече чакам, без да шавна.
Е, одрано-неодрано,
Ти си моето коляно –
Туй е факт неоспорим.
Затова да се сдобрим –
толкова е просто – виж:
аз ще тичам –
ти ще спиш!

ВЧЕРА МАМА МЕ НАКАЗА

Вчера мама ме наказа –
Счупих розовата ваза.
С два зюмбюла,
С три лалета –
Падна,
стана на парчета.
Мама рече –
Стига хлипа,
Тъй е, който
Всичко пипа.
Тя не знае –
Тая ваза
Днес ме викна
И ми каза:
„Виж ме как лъщя и светя
С два зюмбюла, с три лалета.”
А съм толкова натясно –
в ъгъла, на ниска маса!
Уж да стигне до бюфета,
А пък стана на парчета!

Темата е страхотна

Да сте чували тази песничка....

Отпред отпред на каручката
седнала седнала внучката
дърпа я дърпа я Марето
на дядо на дядо Магарето

......не се сещам как беше по нататък

....Отпред, отпред на каручката
е седнала, седнала внучката
и вози я, вози я Марето -
на дядо, на дядо магарето.
Ще идат, ще идат на лозето,
че зряло е, зряло е гроздето.
Ще стане, ще стане помощничка
със малката, малката кошничка!....

_venera, не съм детска учителка, но ще ми се наложи да се сблъскам с тези неща скоро, та затова...

Благодаря ти

Надявам се авторката на темата да не се сърди че я ползвам  да попитам и аз за едно стихотворение  започваше така 
''Върви ме ние двамата аз малкия и тя голямата
 пет пари не даваме приказки си съчиняваме "

Джиджа,бебенце ли чакаш?

Солетка, това са Анини приказки на Стефан Цанев. Купих я преди известно време...Хубава е.

Меца мецана и на мен ми е любима и честичко я казвам на малката, но сега докато четях се сетих за едно стихче за зъбче, което е паднало, ама как беше точно  Някой дали се сеща?

Благодаря ви  iliana68 и Смърфиета   
 Знам че е от Стефан Цанев  едно време като бях малка много я обичах тази книжка но тя изчезна някъде и сега в ума си се върти само това куплетче а искам да я намеря и да ги чета на детето  /даже си спомням че имаше  едно стихче и аз едни патета на един мотор/.
Сега поне ще знам какво да търся /Анини приказки/ и да си купя книжката отново.
Още веднъж 

Може би говориш за това стихче?

Щърбулатка

Дора Габе

В моята устичка
Предно зъбче няма
Паднало самичко,
Като спахме с мама.
Дирим под юргана –
Де се запиляло?
Грабна черна врана
Зъбчето ми бяло.
И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
“Пак си много сладка!”

Бабо Мравке, где така?
Тичам Щурчо за храна...
..
...
...Аз пък няма да ти дам ги ди дърти мързелан.   До тука го знам, а по-нататък? Знам че е много дълго 

Изобщо не е дълго!
Заповядай!   


Бабо Мравке, где така?

- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гъдулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

 iliana68, благодаря ти! Точно то е! Толкова весело ми стана като го прочетох.

Я да ви напиша и аз нашите любими:
"Медената пита": Баба Меца  е сърдита,
че синът и без да пита,
още рано във зори, хванал гъстите гори.
Тя кого ли не попита
меченцето къде скита,
но напразно,  не сполучи,
нийде нищо да научи.
А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.
По -нататък няма да го пиша, че е мн. дълго, ама цялото си го знам 
Друго много любима ни е "Гъбарко:
Под един вековен бук,
много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче,
често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички
имат си крака, ръчички,
а пък тя седи горката,
неподвижна във гората.
Ах защо ли не минава,
вече доктор Га тъдява,
казват малките врабчета,
че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче,
чу наблизо, че се грачи, начаса изви снага
и съгледа д-р Га..............и т.н

Имаме и едно, което ми го казваше мама на мен, а аз сега го казвам всеки ден на мойте щерка:
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
 Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
 умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели, т
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо"

Im_im,
Оххх, това последното ме разплака Мнопго е хубаво. Нещо съм се разнежила

Ей ,че хубава темичка -подсещанка .Като стана въпрос я да питам и аз за една песничка -червена?

Червена шапчица красивааа
получих за рожденният си ден
изглежда много ми отиваа,
че вълчо влюби се в мен ...

Майка ми навремето я пееше на Рали,ама все песничката завършваше:
Толкова знам ,моето момиче.

Поздрави за страхотната темичка, чудесни сте!
Реших и аз да се влключа с нещичко и се надявам да ви хареса! Това са стихчета, приказки и залъгалки от Асен Разцветников, от една мн. стара книжка.

                                  Лъвът и мишлето




Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов.
Но не щеш ли, насреща му се задало едно петленце бяло.
-- Петленце-момченце -- рекъл лъвът, -- не бягай от моя път! Ти додето кажеш "фър-фър"!, аз ще кажа със пищова си "гър-гър!' и ти ще паднеш убито във зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям!
-- Каак! -- разлютило се петлето. -- Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага, и ноща пред мене бяга! А като кажа "Клъв!", поглъщам един лъв! И тебе ще те глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива!
-- Олеле, моля ти се, юначе! -- започнал лъвът да плаче. -- Ето, падам ти тук на колене: остави ме да поживея до утре поне!
-- Не, не, не! -- отвърнало петлето, па пристъпило напето. -- Ти си един лошав лъв и пиеш кръв!
И тъй както страшният лъв, разтреперан, стоял, то казало "клъв!" и го погълнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето.

Пускам и още нещо.

                                  Приказчица

Имало едно време една врана - и с това приказката се захвана. Враната си измътила две вранчета със черни глави и приказката се преполови. Пораснали те, па взели, че отлетели зад далечните върши - и приказката се свърши.

Шапката на баба Сова

Купила си баба Сова
от Лисана шапка нова,
но набързо я избрала
и така и не видяла,
че наместо шапка здрава
пуста Лиса й продава
ей такава парцалана -
хем съдрана,
хем непрана.
Па се тюхка баба Сова:
" На ти сега шапка нова!"

А някой сеща ли се за подобно стихотворение в момчешкия вариант, не го откривам с търсачката.

И аз много бих искала момчешко стихотворение, но не съм срещала нищо подобно 

Преди малко, докато търсих едно стихотворение, попаднах на ето това
http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php?section=1&page=-1

ЧУДЕСНА ТЕМА !!!!! Аз искам да питам за една песничка, която дъщеря ми вече втора седмица я припява, но не се сеща за целия текст...

Та песничката започва така ..

Ах, каква картинка чудна,
брей каква загадка трудна..
зайо стреля с ловна пушка
таралеж на клон се люшка

Малко е импровизирана , но ако някой се сеща ...

И аз искам да попитам за песничка, ако някой се сеща:


...Вятърко да вее,
Снежко да вилнее,
като пойна птичка
тъй лети шейничка...

Предварително благодаря!

Dery, намерих нещо подобно, дано да е това, което търсиш :

Моите ръчички
имат ръкавички
топлички и малки
само за пързалки

Пляскайте с ръчички
с нови ръкавички

Вятърко да вее,
Снежко да лудее
като малка птичка
ще летя самичка

Ето едно, което е за момченце, но е много тъжно: Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
 

Автор неизвестен

Чудни случки

Бре, каква картина чудна!
Бре, каква загадка трудна!
Мравка тегли вагонетка.
Слонче кара моторетка.
Зайо стреля с ловна пушка.
Таралеж на клон се люшка.
Риба плува по небето.
Охлюв бяга през полето.
Бре, каква картина чудна!
Бре, каква загадка трудна!

Лъчезар Станчев

Явно е това, благодаря!


  ужасно е!

Im_am, точно това е! Благодаря ти много!  Вярно, че момичешкият вариант е с по-весела нотка в същинската си част. Все едно момчешките майки само готвим и перем
И аз ревнах като го четох първия път.   Веднага си го принтирам, да не го затрия.

iliana68 , благодария ти много !!!!! 

Имаше една песничка, но помня само  това:
С рокличка чиста, засмяна
заедно с теб ще пера
твоя отмяна ще стана,
мамичко мила, добра

пр.: Да порасна чак до твойто рамо
        пак ще те обичам, мила мамо...
Някой дали я е чувал?
И една дето баба ми я пееше:
Смело кораба ще водиш и с ракета ще летиш
ако много, много знаеш, ако много можеш ти
При това, при това запомни, че е така:
трябва винаги в света математика.

Здравейте и от мен!

Темата е много хубава и бързам и аз да попитам нещо...
Моята баба пее на сина ми една песничка, която той харесва много, но за съжаление тя е позабравила текста... та повтаряме само това:

Мари бабо гърбава имаш щерка хубава,
 дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем сватове...

Сигурно е доста стара, дано я знаете... 

A аз търся едно дълго стихотворение-приказка, което съм играла на сценка като дете. Аз бях мецана и си спомням това: Започваше с:
Меца:" Търся медни пити днес , ниви с узрял овес
Ти не знаеш ли Лисано тук наблизо дали няма?

Лисана: Има къщичка в гората , нито ниска, ни висока....."И по нататък не се сещам изобщо" Участваха много герой и мишката и петел май и какво още беше?

И ние повтаряме само това

За да не пускам нова тема реших да пиша тук. Като малка си спомням, че имаше едно анимационно филмче"Ушко и Зъбчо". Разказваше се за две зайчета. Някой знае ли как мага да го намеря? 

Филмчето се казва "Приказки под шипковия храст". Пробвай в DMCA-removal-from-Google, DMCA-removal-from-Google. В тях сме намирали и "Ну погоди".

Мари бабо гърбава имаш щерка хубава,
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина.

Ако не ми я дадеш,
краката ми да ядеш, 
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина. 

Така я знам аз. 

И аз искам да питам за първата. Дано някой я знае.
А втората наскоро я пееше мойта щерка, ще я питам довечера. Дано не я е забравила.

Safo, благодаря
Сега поне ще има още няколко реда да си пеем

Хаха , то цяла тема станало  Чак сега видях. Ще научим и ние някое ново

Ето още много тук: http://www.bg-mamma.com/site/content/category/9/38/88/

Много сладка и приятна тема.Да питам и аз.Знам една песничка,която пея на моето мъниче,ама дали е цялата?

Похвали се зайче на своето майче,
на татко,на батко,на бабка,на дядко:
В училище всички добри ученици
сега изучаваме чужди езици.
На кравешки ето-говоря с телето-мууууу,
на котешки тука отлично мяукам-мяуууу...

Та знаете ли дали има още?

супер сте 

Похвали се зайче

 

Похвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко..
В училище всички
добри ученици
сега изучаваме чужди езици.



На кучешки зная
аз вече да лая:
бау, бау, бау.
На котешки тука
отлично мяукам.
мяу, мяу, мяу.

Похвали се зайче
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко:
- В училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.

Знам кравешки, ето,
говоря с телето.
муу, муу, муу.
Разбирам и бухал,
когато забуха.
буу, буу, буу.

Разбирам и сврака,
когато заграка.
га, га, га.
И жаба из блато,
когато закряка.
квак, квак, квак.

Имаше една песничка - за крачетата, ръчичките. Спомням си само това обаче:

Защо, защо, защо са ми крачетата?
Защо, защо, кажи ми ти защо -
да изпреваря с тях момчетата.

Някой спомня ли си я?

Много благодаря,Im im!!!! 

Имам една любима приказка. Преди години я рецитирах (само началото  )на племенницата ми .... но тя порасна. Сега е наред дъщеря ми.

ГЪБАРКО

Под един вековен бук много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче, често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката, неподвижна във гората.

Но защо ли не минава вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета, че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче – чу наблизо, че се грачи.
Начаса изви снага и съгледа … доктор Га.

Докторът се приближи. Каза: “Гъбке, не тъжи” .
Сложи и крачета здрави и ръчички и постави.
Па обу и панталонки със презрамчици от клонки,
и като помисли малко, име даде и Гъбарко.

После чантата затвори и усмихнат заговори:
“Имаш си крака и вече стана истинско човече.
Ще ти кажа без да питаш – тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи, работи, а не лежи!”

Ала тези думи скромни наш Гъбарко не запомни.
След минута полетя между храсти и цветя.
Тънка мрежа в храсталака паяк е оплел и чака.
Кой ли в нея ще се хване, кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица от комар или мушица.
Но до неговия храст спря Гъбарко наш след час.
Как ще иде надалече? Паяжината му пречи
и със палави крачета я разкъса на парчета.

Паякът се разяри. Грабна тънък прът дори.
А Гъбарко взе да бяга, щом като видя тояга
И се спря, едва когато стигна жабешкото блато.
Зърна щъркел сред водата с фотоапарат в ръката.

А на гладката тръстика жаба се върти и вика:
“Снимай докато сме двама. Виж, наблизо други няма.”
Щъркът хвърли апарата. Улови я за краката,
после цяла я налапа и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен. Бе Гъбарко поизплашен,
но когато се свести, почна пак да пакости.
Вече беше се стъмнило. Кацнал на дърво изгнило,
бухалът бе сбрал мишлета от балкани и полета.

Учеха при него те как се пише и чете,
но Гъбарко замяука: “Котарак пристигна тука!”
мишките крака протягат, в миг се впуснаха да бягат
към тръстиката висока. И … прекъсна се урока…

сутринта настъпи хлад. Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям. Викна: “Дайте ми да ям!”
- Тук безплатна е храната за работници в гората.
Никой теб не те познава. Що работиш ти тъдява?

- Аз работник съм – зидар, нося кофи пълни с вар.
- Тъй ли! Е, тогаз седни, от чорбата си хапни!
Тъй Гъбарко със измама яде колкото за двама
Но Кълвачът за беда долетя и го видя.
Скри се Лъжльо във тревата, но заплете си краката.
Те безсилни се извиха и без шум се отлепиха.
А нещастникът в тревата плаче: “Да вървя не мога!”
Врабчо каза: “Ей сега ще повикам доктор Га.”

Докторът е тука вече. Той на помощ се притече –
Бързо чантата прерови, сложи пак крачета нови.
Беше се ядосал много. На Гъбарко каза строго:
“Който лъже – за награда като тебе ще пострада!”

И мушици и зверчета гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара на Гъбарко все се кара:
“Гледай, всички ти се чудят. Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ – сам видях. Най-добре тръгни със тях!”

Ето, Мравката, добрата, хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка, сбрала шарена дружинка.
Там, где ручеят тече, Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага спусна се да му помага.

Неуморно със топора удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада: с грохот бора взе да пада.
Стреснаха се пеперуди. Даже Меца се пробуди.
Чудят се – какво ли стана, че така ехти Балкана.

Труд кипи до късен здрач. Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати – зеле, моркови, домати.
Катеричката намери орех и се покатери.
И доволна – на гърба метна пълната торба.

Вижте, в детската градина сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни учи приказки и песни.
Тъй животните в гората си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните и са весели честити.

Наш Гъбарко се поправи и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина и край цъфнала къпина
Спря Гъбарко и му рече: “Значи ти не лъжеш вече,
Даже си труда обикнал и със работата – свикнал.
Затова венец в награда теб заслужено се пада.

"Мари бабо гърбава имаш щерка хубава,
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина.

Ако ти ми я дадеш
 мед и масло да я ядеш
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина

Ако не ми я дадеш,
краката ми да ядеш, 
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина."

това е нашия вариант
а, това ние любимо  Софи го знае наизуст

"Буболечка пречка"

Сред гората на пътечка спряла черна Буболечка.
- Тука дом ще си направя - къща хубава и здрава! - рекла.
И ето че след два - три дена
къщата била стъкмена:
стълбище, балконче с чупка,
кръгъл покрив от черупка.
Влязла вътре Буболечката,
сложила дръвца на печката,
бобена чорбица куснала,
телевизора си пуснала.
Но отвънка забръмчал
лек автомобил и спрял.
Бръмбарът шофьор изскочил
и към къщата посочил:
- Кой на пътя ми се пречка?
Звяр ли или буболечка?
Буболечката от прага
му размахала тояга:
- Брей, че е нахален тоя!
Назад! Пътеката е моя!
Бръмбърт от яд посърнал
и на заден ход се върнал.
Подир него отдалече
се задало малко Мече,
летните си кънки вързало -
за игра в гората бързало.
- Кой е преградил пътечката?
- Аз! - излязла Буболечката. -
Да се махаш, че не знам -
може и да те изям!
Разтреперало се Мечето
и избягало далече то.
На пътеката, обаче,
спрели още минувачи:
с две каручки, с три файтона,
с осем тежки камиона.
Спрели не да си починат -
нямало отгде да минат.
А направо към къщурката
втурнала се костенурката.
На света живяла тя
повече от сто лета.
Оглушала, ослепяла -
нито чула, ни видяла -
през кащурката преминала,
до основите я сринала.
Закрещяла Буболечката:
- Падна на гърба ми печката,
телевизорът ми гръмна,
жива няма да осъмна!
Рекли всички разядосани:
- Тия жалби за какво са ни?
Ти на пътя ни седиш -
трябва да се извиниш!
Всичко станало й ясно -
хванали са я на тясно.
Нямало къде да шава,
почнала да обещава:
- Много съм виновна, знам!
Честна дума ще ви дам:
обещавам да съм вече
най-доброто Буболече!
Не излъгала. Успяла -
думата си удържала!

Още една страхотна темичка!

Жабешка разходка

Тръгна жаба на разходка
по реката с нова лодка.
С ключ заключи жабуняка
шапка сложи и заквака:

Хайде, качвайте се всички
мили попови лъжички.
Щърколан сега го няма
ще ви вози с лодка мама.