Както и обратното - жената с дете трудно може да усети трагедията на тази без деца дали тази неделя да отиде на среща с гаджето или да си остане вкъщи да се наспи или колко е важно да заеме точно тази длъжност в този момент.
Хората се обединяват около общите за тях проблеми и постижения, произход или цели. Къде съзнателно, къде несъзнателно търсим хора, които биха изтълкували точно нашите думи и действия. И какъв по-подходящ човек от този със сходнен начин на живот?
Ми... аз явно съм жена без дете, защото въпросът с храненето ми се вижда дреболия, а това с длъжността не. Не е хубаво да се абсолютизира. С изключение на 1-2 приятелства, които завързах покрай детето - ми е безкрайно досадно да слушам приказките на женените с деца - откровенно предпочитам тези без. Животът ми не се върти около детето ми определено, което не мисля, че ме прави лоша майка