Клики на майките

Това, не е нещо което споделяш с другите, нямам толкова близка майка, с която да коментирам, по принцип мразя коментари, всичко забелязвам - външен вид, поведение, обноски, отмятам си едно наум за тази жена и толкоз. Ще ти кажа какви жени ми допадат от пръв поглед - спретнати / не скъпо или евтино облечени, а с вкус/, със спокойно държане, без викове, ръкомахане и много дърдорене, с открит и ведър поглед, такива които стоят наблизо до децата си и ги наблюдават какви ги вършат, които не те разпитват на 2-рата минута къде живееш, твой ли си е апартамента, мъжа ти къде работи и пр. Понякога от пръв поглед се създава симпатия, допадате си просто, но пак рядко прекрачвам границата на периферния контакт. Просто съм такъв човек - трудно установявам контакт, много подбирам близкия си кръг, придирчива съм и много се привързвам, предпочитам да пазя дистанция.

Lo,  !

daizy,  !

Споделям вижданията ви!

Интересна тема!

Вълк единак

Аз съм същият тип човек и харесвам този тип хора, но в никакъв случай това ми поведение не е продиктувано от снобизъм или нещо подобно, просто смятам, че не е нужно да общувам с всички.
При мен така се получи, че с 2-те ми най-близки приятелки забременяхме почти по едно и също време, излизаме заедно, децата ни играят заедно, дори и след като се роди малкият ми син пак продължих да излизам с тях, сестра ми също се присъедини към нас, защото и тя стана майка.Всъщност след раждането на децата ни, взаимоотношенията ни станаха още по-близки, мъжете ни и те се разбират, ходим си на гости и така.
Единственото, което ме притеснява е, че децата ни свикнаха заедно, движат се като група и трудно допускат други деца да играят с тях. Когато са по сами играят и с други деца, но когато са заедно се чувстват много силни, защитават се един друг и нищо не можеш да им кажеш. А пък малкият ми син и бебето на сестра ми са им слабост.

Има разделение и за мен в това няма лошо!
Винаги си избирам среда, от която мога да науча нещо.
Там където се чешат езици и мерят цици никога не ми е било интересно.
Някак си съвсем непринудено се ориентирам винаги към майчета-хипарчета, или пък такива, подкрепящи естествените неща(не само по отношение на децата, а и въобще).
Влекат ме не групите, а вълчиците единаци, най-вероятно защото и аз съм от този тип.
Въобще не само майчета, а и всякакви хора си харесвам по следния признак:
да не са порастнали прекалено много и да са запазили в голяма степен (колкото се може по-голяма) детето в себе си.

Пък аз даже и не съм разбрала , че има такова нещо,
като родих детето и докато го гледах, се сприятелих с още едно момиче, и така двете си отгледахме децата. Хидили сме по градинки, но не на една и съща, за да мига да познавам, дори и визуално другите майки, но като се замисля не съм се и заглеждала.
Откакто почнах работа пък на градинка май съм стъпвала 2-3 пъти (доколкото това е мястото, където са съсредоточени кликите),
в градината обаче, определено имаше родители с които не ми беше приятен контакт, и го свеждах до учтивост.

Тук е малък град и почти всички се познават. Разделението е най-вече по принципа на "уседналост"-т.е. майки, на които децата им стоят на едно място в момента (спят в количката, играят си седнали, обикалят около масата или са малки и не могат да ходят)-тези късметлийки си пият кафето заедно. Ако се съберат повечко майки-сядат на отделни маси-в по симпатии или по ред на идването. Групата на прохождащите, палавите, тичащите надалече деца са по-асоциални майки-те някакси по-трудно сезаговарят-само си разменят по някоя реплика докато се разминават.
Аз съм много общителна и познавам много от майките. Естествено с някои лафа повече ми върви. Когато си говорим за деца-това, че техните разбирания за отглеждане на дете съвпадат с моите определено помага. Случвало ми се е също да избягвам определени майки с деца-известно време например отбягвах да се срещам с една много симпатична майка,с която много ми върви лафа-просто нейното бебе имаше ревлив период и винаги когато се срещахме будеше моето-и накрая като ги видех и заобикалях. Слава богу-вече отмина. И една друга мама отбягвам, защото е много приказлива-направо ако се заговорим не мога да се откача (освентова може би ви е направило впечатление, че не съм от най-мълчаливите, а е неудобно някак да говорим едновременно )
Сред мамите с които най-много си допадаме (и децата ни са на подобна възраст та се виждаме често) 2 кърмим, 1 храни с АМ, 1 кърми с изцеждане до година и спря, 1 храни с кисело мляко. Всяка захрани по различен начин, т.е. общия признак е възрастта на децата.

верно ли са те разпитвали така? С такива думи, директно?

да, два пъти млади жени с малки деца и онзи ден една баба с внучето си, почнах да си мисля, че явно са стандратни въпроси, но след като и ти се изненадваш, значи повредата не е в моя телевизор 

Замислих се над това, на мен пък откакто забраменях и родих ми е адски трудно да общувам с приятелките си без деца, освен че им е непонятно как все бързам и нямам време, нямам и теми на разговор, освен да слушам за техните кариери в полет, или за новите им гаджета. Така се случи, че аз първа създадох семейство и забременях, приоритетите ми се наредиха по коренно различен от техния начин. Имало е моменти, в които разговорите ми с тях са ме карали да се чувствам откровено затъпяла, комплексирана и старомодна, затова в контакта с други майки и разговора за памперси и хранене / а вече и възпитание/ намирам някакво успокоение, чувствам сродна душа.

Така е.
Битието определя съзнанието.

В смисъл?

В пряк смисъл.

Както живеем, така и мислим в повечето случаи. Много е трудно на неомъжена или омъжена без деца жена да разбере всички дребни и не толкова дребни радости и грижи по едно дете. За нея най-вероятно въпросът за храната или грешното контролно са дреболии.
Както и обратното - жената с дете трудно може да усети трагедията на тази без деца дали тази неделя да отиде на среща с гаджето или да си остане вкъщи да се наспи или колко е важно да заеме точно тази длъжност в този момент.

Хората се обединяват около общите за тях проблеми и постижения, произход или цели. Къде съзнателно, къде несъзнателно търсим хора, които биха изтълкували точно нашите думи и действия. И какъв по-подходящ човек от този със сходнен начин на живот?

Разбрах те  абсолютно си права.

Единствената група, в която участвам, са няколко мами от форума. Заедно бременеехме /запознахме се към 2рия месец/, родихме ноември миналата година през една седмица. Аз за съжаление не съм преставала да работя /от къщи/ и по-рядко се включвам към сбирките им, но не познавам други майки, с които да си контактувам, основно поради липса на време. Иначе всички кърмим, захранихме късно и горе-долу отглеждаме децата си по сходен начин, но ако не ни свързваха децата едва ли бихме били близки - всички сме с различни интереси и начин на живот, но вече са ми предпочитана компания пред приятелките без деца. Клюкаме си, естествено, но това е типично за женски компании.