Самотата...

  • 2 448
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 953
след като той работи ,не се оплаквай.
ти си щастлива ,че има мъж,който да работи за вашето благоденствие.
ами какво да кажат тези,дето мъжете им работа не захващат,и пият и т.н.
прекрати тази връзка.
не си заслужава ,за единия секс да губиш всичко.
наистина човек оценява че е имал нещо,едва когато го загуби,но трябва да слагаш плюс и минус преди това.успех ти желая и ако няма друга причина,не си разваляй живота.

# 16
  • Мнения: 268
Как Сийке, пак си го казала перфектно!   bouquet

Към авторката - Искрено ти съчувствам и разбирам как се чувстваш и колко е ужасно да си самотна - и аз имах такъв период известно време, толкова самотна бях, че чак не ми се живееше... Но това беше преди да срещна съпруга ми. От тогава, дори да го няма физически, като знам че го имам в живота си, не изпитвам самота! Според мен проблемът не е само в това, че съпругът ти отсъства. Ако беше така, не мисля, че щеше да се "отдадеш" на друг мъж, пък бил той и бивш. Може би имате и други проблеми в брака си. И моят мъж работеше по 13-14 часа на ден, 6 дена в седмицата, и ужасно ми липсваше присъствието му, но не съм мислила да се утешавам с любовник... Замисли се дали искаш да запазиш брака си или не - само ти знаеш дали си струва, ние не знаем в действителност какви са ви отношенията и дали с него или без него ще си по-добре!

# 17
Има моменти когато се чувствам като теб.Съпруга ми пътува и го няма по няколко месеца.Хич не ми е лесно,ама хич.Но ме успокоява мисълта ,че когато е тук е с мен  мен по цял ден.
Просто трябва да намериш своя покой

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
На Кристал постът е невероятен. И аз бих дала същия съвет  bouquet

# 19
  • София
  • Мнения: 2 217
Винаги съм знаела, че далечните разстояния и седмиците отсъствие отчуждават хората. Моя пример: мъжът ми имаше възможност за такава работа - много добре платена. Ние сме едно средно семейство, чакаме трето дете, живеем в гарсониера....с перспектива за по-голямо жилище след 6-7 месеца, на една заплата - няма да пиша колко е, че ще се смеят.....
Мъжът ми отказа работата - каза, че това значело да си разбие семейството. Едно е да се прибира всеки ден и да има поне половин час време за мен, друго е със седмици и месеци да го няма.
Може да не сте имали друг избор, незнам.
Това, че се виждаш с друг човек донякъде е и обяснимо, но нали разбираш, че не е добре.
Не мога да те осъдя за нищо, дори и че ти минават мисли от рода да те няма - права беше една от мамите - на никой не му пука, само ти ще се лишиш от хубавите неща в живота. Ами детенцето, Боже, колко е важно да не го предадеш.....

Общи условия

Активация на акаунт