Наистина не знам как да я започна тая тема. Как точно да формулирам това, което чувствам в момента. Не съм сама, омъжена съм, само че съм адски самотна. СЪпругът ми работи по толкова много, че със седмици не се прибира, чуваме се по телефона всеки ден, но на мен това не ми е достатъчно. Липсва ми присъствието на човек до мен, липсват ми разговорите,липсва ми секса, искам истинско семейство, по дяволите. И направих още по - голяма глупост, преди време видях човек, с когото навремето имахме връзка, незнам защо но се оттадох до такава степен, че ... май загубих наистина себе си. Той също е семеен. Мислите не ми дават мира, всеки ден се побърквам от ужас, че мога да загубя всичко, ама наистина всичко. Дали няма да е по - лесно, ако просто ме няма на тоя свят, няма ли на всички да им е по - лесно без мен. Незнам дали трябва да пиша всичко това, но тежи ми, искам да споделя. Наистина ли няма щастие тук някъде или на мен не ми е писано да съм щастлива? Незнам какво да правя с живота си, ако го нямаше мъничето до мен отдавна да съм се отказала да се боря и просто да ме няма.
- Публикувана: 3 септ. 2007, 00:28 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2007, 18:32 ч.
Самотата...
Моят съпруг също е непрекъснато на работа, излиза сутрин в 7 и се прибира вечер в 21, всеки ден, час-два за мен и заспива от умора понякога. Чуваме се пред деня не веднъж, а по 10 пъти и всеки свободен миг е за нас двамата. Даже понякога лишаваме децата от малкото свободно време на баща им, за да има за мен и него! Доколкото схващам, от малкото, което си написала, това, че съпругът ти работи непрекъснато е единствената пречка между вас. Ще разбереш, че всъщност си била щастлива, ако направиш глупостта да загубиш семейството си! И ще си наясно, едва тогава, че си имала щастието което си мислиш, че не си, но ще е късно. Едва тогава има опасност да разбереш истинското значение на самотата. Срещата... минало, заминало. Не и позволявай да остави следа в живота ти! И не си въобразявай, че ако теб те няма света ще стане по-прекрасен и всичко в него ще се подреди от раз! С това няма да решиш нещата, имаш дете! 
Абе, да ти кажа, има и по-лошо. Представи си съпругът ти да е непрекъснато до теб, денем и нощем, да работите даже заедно... Е, ами и ангелчета с крила да са хората, пак ще си втръснат! 
И тогава става: "О, ужас, мъжът ми не ме оставя да дишам свободно, писна ми от него!" 
Само не разбрах едно - страдаш, че мъжът ти не е непрекъснато вкъщи, а любовникът ти е, така ли да го разбирам? Че той не седи ли при семейството си? Т.е., би трябвало и той да ти липсва през повечето време...
Мдам, странно племе сме жените. Понеже не ни харесва нашият брак, дай сега да разбием и някой чужд, да си начешем крастата...
И тогава става: "О, ужас, мъжът ми не ме оставя да дишам свободно, писна ми от него!" Само не разбрах едно - страдаш, че мъжът ти не е непрекъснато вкъщи, а любовникът ти е, така ли да го разбирам? Че той не седи ли при семейството си? Т.е., би трябвало и той да ти липсва през повечето време...
Мдам, странно племе сме жените. Понеже не ни харесва нашият брак, дай сега да разбием и някой чужд, да си начешем крастата...
Ние сме в същото положение със съпруга. Прекалено много работи. Виждаме се вечер за по час, два. Но виждаме се е силно казано. Или е на телефона по - работа или на компютъра. Често ми е самотно. Оправия няма. Засега не съм мислила да завържа връзка, не само от страх, ами и още го обичам. Точно затова ми е трудно когато не го виждам. Но знам, че той се скъсва от работа, за да се чувстваме аз и детето добре. Да си позволим всичко, което пожелаем. Нямам право да се сърдя. Въпреки, че ако пожелаем тати поне за ден, няма как да стан4е
Защо да те няма. Живей живота си така като желаеш. Няма нищо по трудно от това мъжа ти да е до теб, но да го няма. Да поискаш малко от неговото внимание, но да го няма. Да искаш малко подкрепа, но да я няма. Ако по някакъв начин си намерила това, което търсиш другаде, защо се чувстваш зле. Ако мислиш, че е по - добре нещата със съпруга ти да свършат. Добре. Но не го прави заради другия, а заради себе си.
Защо да те няма. Живей живота си така като желаеш. Няма нищо по трудно от това мъжа ти да е до теб, но да го няма. Да поискаш малко от неговото внимание, но да го няма. Да искаш малко подкрепа, но да я няма. Ако по някакъв начин си намерила това, което търсиш другаде, защо се чувстваш зле. Ако мислиш, че е по - добре нещата със съпруга ти да свършат. Добре. Но не го прави заради другия, а заради себе си.
Не залитай.Не прави тази грешка.
Чувате се всеки ден-той те мисли.
Направи малкото мигове с него-златни.Времената се менят, един ден той ще е по-близо/ чисто физически/ до теб, ще спре да пътува, работи се сменят...
Минала съм през това,подкрепях и все още подкрепям мъжа си.Все пак за нас работи така/ освен и за себе си, разбира се/Само че той не ми се обажда вече, не ме търси, вечер думите утихват в очакване той да сподели нещо.Не допускай това-показвай му, че те интересува, споделяй му.
Чувате се всеки ден-той те мисли.
Направи малкото мигове с него-златни.Времената се менят, един ден той ще е по-близо/ чисто физически/ до теб, ще спре да пътува, работи се сменят...
Минала съм през това,подкрепях и все още подкрепям мъжа си.Все пак за нас работи така/ освен и за себе си, разбира се/Само че той не ми се обажда вече, не ме търси, вечер думите утихват в очакване той да сподели нещо.Не допускай това-показвай му, че те интересува, споделяй му.
И аз бях сама с детето, в чужд град без приятели. Самотата наистина е страшно и плашещо чуство. На всичкото отгоре имахме скандали с мъжа ми. Нещата бяха стигнали до раздяла. Но никога не си и помислих да търся утеха в чужда прегръдка. Ако ти си намерила такава, нека бъде временна, без емоционална обвързаност.
Аз, доколкото разбирам, съпругът не пътува, а просто работи и не се прибира.
Това е различно.
Колкото и да работи един мъж, той има нужда от почивка.И я получава.Има нужда и от секс.И го получава.Според описаната от теб ситуация - не вкъщи и не с теб.
Обмисли ситуацията, вмсто да се чувстваш виновна.Предложи му да му правиш компания вечер в офиса, докато работи.Предложи му вечеря - спонтанно.Изненадай го романтично на работното му място.
Наистина прецени ситуацията и разбери какво точно се случва.
Всичко това, ако наистина съм разбрала правилно, защото аз не видях нищо за комадировки, а само за работа и отсъствие от дома.
Това е различно.
Колкото и да работи един мъж, той има нужда от почивка.И я получава.Има нужда и от секс.И го получава.Според описаната от теб ситуация - не вкъщи и не с теб.
Обмисли ситуацията, вмсто да се чувстваш виновна.Предложи му да му правиш компания вечер в офиса, докато работи.Предложи му вечеря - спонтанно.Изненадай го романтично на работното му място.
Наистина прецени ситуацията и разбери какво точно се случва.
Всичко това, ако наистина съм разбрала правилно, защото аз не видях нищо за комадировки, а само за работа и отсъствие от дома.
Стига, не мисли по този начин: Според мен в момента изпитваш някаква вина, че имаш чувства към друг с когото не можеш да си. Не бленувай! И с този другия можеше да си в това положение, ако ти беше мъж.
Погледни реално: всички сте здрави (надявам се), имаш детенце. Мисля, че най-разумното е да прекратиш връзката със семейния, защото в момента разваляш освен твоето семейство и още едно - неговото. Поговори с мъжа си. Ако няма ефект, иди някъде с дечко на почивка, помъчи се да излизаш с познати, свържи се с други майки, които имат деца.
И аз съм в подобно положение, но не мисля, че като тръгна с друг мъж ще ми се оправи проблема, само ще си създам други. Говоря му да не се претоварва, че и той има нужда от почивка, че искам детето ми да опознава баща си. И виждам напредък.
А ако може съпругът ти да си смени работата с друга където не се налага толкоз да отсъства...
Цитат
Не знам какво да правя с живота си, ако го нямаше мъничето до мен отдавна да съм се отказала да се боря и просто да ме няма.
Погледни реално: всички сте здрави (надявам се), имаш детенце. Мисля, че най-разумното е да прекратиш връзката със семейния, защото в момента разваляш освен твоето семейство и още едно - неговото. Поговори с мъжа си. Ако няма ефект, иди някъде с дечко на почивка, помъчи се да излизаш с познати, свържи се с други майки, които имат деца.
И аз съм в подобно положение, но не мисля, че като тръгна с друг мъж ще ми се оправи проблема, само ще си създам други. Говоря му да не се претоварва, че и той има нужда от почивка, че искам детето ми да опознава баща си. И виждам напредък.
А ако може съпругът ти да си смени работата с друга където не се налага толкоз да отсъства...
Тука, по София, пак се захванаха да облагородяват междублоковите пространства, щото избори са се задали. Хубави ги направиха и катерушките, и люлките, и пързалките.
Аз да ти разкажа за една година от 15 годишния си брак. Остана безработен моят другар. Все вкъщи си беше - чинии, прахосмукачка, подреждане, водене и прибиране на дете, домашни, уроци - грижи нямах, всичко го пое. И все беше на разположение - за добра дума, потупване по рамото и секс.
Да, ама за туй, дето ще е на масата, и сметките аз си скъсвах гъза от работа (като за двама). И хич не ми беше до мили думи, близост и секс.
А пък в други години е било различно...
Е, ми това е бракът, вземаш се с някого по някакви причини, и после нещата се променят - понякога са супер, понякога - гадни.
Аз да ти разкажа за една година от 15 годишния си брак. Остана безработен моят другар. Все вкъщи си беше - чинии, прахосмукачка, подреждане, водене и прибиране на дете, домашни, уроци - грижи нямах, всичко го пое. И все беше на разположение - за добра дума, потупване по рамото и секс.
Да, ама за туй, дето ще е на масата, и сметките аз си скъсвах гъза от работа (като за двама). И хич не ми беше до мили думи, близост и секс.
А пък в други години е било различно...
Е, ми това е бракът, вземаш се с някого по някакви причини, и после нещата се променят - понякога са супер, понякога - гадни.
Пази това ,което имаш,не го прахосвай,не го губи-семейството си!Всеки някога се е чувствал самотен,аз също понякога се чувствам така.В днешно време в много семейства единият отсъства физически по 10 или повече часа дневно от дома си.Дай си сметка,че съпругът ти работи за вас-теб и детето.Не му забивай нож в гърба.Помисли какво пък ще ти е положението и чувствата,ако си размените ролите с мъжа ти-ти на работа с дни и седмици,а той -относително свободен у дома с детето.
Приеми реалността и не търси измамно щастие - визирам връзката ти с бившето гадже,което пък е и семейно.
Вземи се в ръце!Майка и съпруга си-без повече песимизъм.Ще изгрее слънцето и на вашата семейна улица.Успех!
Приеми реалността и не търси измамно щастие - визирам връзката ти с бившето гадже,което пък е и семейно.
Вземи се в ръце!Майка и съпруга си-без повече песимизъм.Ще изгрее слънцето и на вашата семейна улица.Успех!
Самотата е състояние на духа.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Самотата е състояние на духа.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Azzy, много точно си го казала! 
след като той работи ,не се оплаквай.
ти си щастлива ,че има мъж,който да работи за вашето благоденствие.
ами какво да кажат тези,дето мъжете им работа не захващат,и пият и т.н.
прекрати тази връзка.
не си заслужава ,за единия секс да губиш всичко.
наистина човек оценява че е имал нещо,едва когато го загуби,но трябва да слагаш плюс и минус преди това.успех ти желая и ако няма друга причина,не си разваляй живота.
ти си щастлива ,че има мъж,който да работи за вашето благоденствие.
ами какво да кажат тези,дето мъжете им работа не захващат,и пият и т.н.
прекрати тази връзка.
не си заслужава ,за единия секс да губиш всичко.
наистина човек оценява че е имал нещо,едва когато го загуби,но трябва да слагаш плюс и минус преди това.успех ти желая и ако няма друга причина,не си разваляй живота.
Как Сийке, пак си го казала перфектно! 
Към авторката - Искрено ти съчувствам и разбирам как се чувстваш и колко е ужасно да си самотна - и аз имах такъв период известно време, толкова самотна бях, че чак не ми се живееше... Но това беше преди да срещна съпруга ми. От тогава, дори да го няма физически, като знам че го имам в живота си, не изпитвам самота! Според мен проблемът не е само в това, че съпругът ти отсъства. Ако беше така, не мисля, че щеше да се "отдадеш" на друг мъж, пък бил той и бивш. Може би имате и други проблеми в брака си. И моят мъж работеше по 13-14 часа на ден, 6 дена в седмицата, и ужасно ми липсваше присъствието му, но не съм мислила да се утешавам с любовник... Замисли се дали искаш да запазиш брака си или не - само ти знаеш дали си струва, ние не знаем в действителност какви са ви отношенията и дали с него или без него ще си по-добре!
Към авторката - Искрено ти съчувствам и разбирам как се чувстваш и колко е ужасно да си самотна - и аз имах такъв период известно време, толкова самотна бях, че чак не ми се живееше... Но това беше преди да срещна съпруга ми. От тогава, дори да го няма физически, като знам че го имам в живота си, не изпитвам самота! Според мен проблемът не е само в това, че съпругът ти отсъства. Ако беше така, не мисля, че щеше да се "отдадеш" на друг мъж, пък бил той и бивш. Може би имате и други проблеми в брака си. И моят мъж работеше по 13-14 часа на ден, 6 дена в седмицата, и ужасно ми липсваше присъствието му, но не съм мислила да се утешавам с любовник... Замисли се дали искаш да запазиш брака си или не - само ти знаеш дали си струва, ние не знаем в действителност какви са ви отношенията и дали с него или без него ще си по-добре!
Винаги съм знаела, че далечните разстояния и седмиците отсъствие отчуждават хората. Моя пример: мъжът ми имаше възможност за такава работа - много добре платена. Ние сме едно средно семейство, чакаме трето дете, живеем в гарсониера....с перспектива за по-голямо жилище след 6-7 месеца, на една заплата - няма да пиша колко е, че ще се смеят.....
Мъжът ми отказа работата - каза, че това значело да си разбие семейството. Едно е да се прибира всеки ден и да има поне половин час време за мен, друго е със седмици и месеци да го няма.
Може да не сте имали друг избор, незнам.
Това, че се виждаш с друг човек донякъде е и обяснимо, но нали разбираш, че не е добре.
Не мога да те осъдя за нищо, дори и че ти минават мисли от рода да те няма - права беше една от мамите - на никой не му пука, само ти ще се лишиш от хубавите неща в живота. Ами детенцето, Боже, колко е важно да не го предадеш.....
Мъжът ми отказа работата - каза, че това значело да си разбие семейството. Едно е да се прибира всеки ден и да има поне половин час време за мен, друго е със седмици и месеци да го няма.
Може да не сте имали друг избор, незнам.
Това, че се виждаш с друг човек донякъде е и обяснимо, но нали разбираш, че не е добре.
Не мога да те осъдя за нищо, дори и че ти минават мисли от рода да те няма - права беше една от мамите - на никой не му пука, само ти ще се лишиш от хубавите неща в живота. Ами детенцето, Боже, колко е важно да не го предадеш.....