Ти имаш свои представи за живота си, той - негови.
Ако обаче той "поддаде" и имате дете по общо съгласие, защото дори не ми минава през ума, че хора преминали пубертетските години могат да си причиняват неща от рода на "да забременееш без негово съгласие", дали тогава няма да искаш той да изживява същата еуфория, която ще изживяваш и ти, дали няма да си силно разочарована ако той те помоли да поемеш повечето от грижите за детето, дали няма да се почувстваш предадена и притисната до стената. Защото в момента той се чувства притиснат до стената и най-вероятно за да "поддаде" ще поиска от теб ти да се натовариш с грижите покрай детето.
Сега переспективата да се грижиш за дете сигурно ти изглежда розова, но ако нямаш пълното разбиране и подкрепа от партньора си е много трудно.
Партньорът ми не искаше деца, не толкова силно колкото твоя, но даде ясно да се разбере, че не иска, харесва си живота такъв, какъвто е, но ме обича и ще направи компромис. Сега обича дъщеря ни и много се грижи за нея, но никога не мога да му се сърдя, ако не дойде с нас в парка или ме остави да се боря сама с някоя детска истерия.
Понякога ми е тежко, но си припомням, че той е направил огромна жертва тогава и че всичко, което съм искала е дете в ръцете ми и точно този мъж до мен.
Единият от вас е пред тежък избор да направи огромна жертва, но и другият ще трябва да живее със съзнанието, че му е оказана огромна чест.