Аз бих поставила ултиматум, ако не помогне, бих си тръгнала.
Мъже много... Няма такъв, заради когото си струва да се откажеш от дете.
Мъже много... Няма такъв, заради когото си струва да се откажеш от дете.
- Публикувана: 21 авг. 2007, 16:58 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2007, 13:04 ч.
Moyat muj ne jelae da imame dete.....:(((
А мислила ли си за варианта-оставаш с него и се рзделяш с мечтата си.След Х години той те зарязва,а ти оставаш сама.Той си намира млада приятелка и............има дете?Това се случи на моя позната,но вече беше твърде късно да се радва на свои деца.36 години не са много.Имаш още време да осъществиш мечтата си с някой друг.За всеки влак си има пътници.
А поставяла ли си ребром въпроса- че не можеш да си представиш живота си без дете, че се чувстваш обсебена от мисълта и дори с напредването на времето това ти чувство става панически силно, че искаш дете от НЕГО, но ако той е твърдо против ще загърбиш любовта си и ще направиш всичко необходимо да намериш баща за детето си. Ако той е склонен да се разделите, но да не се пречупи и да направите опити за собствено дете- замисли се дали имате бъдеще наистина като двойка.
Аз бях в някаква подобна на твоята ситуация- мъжът ми също има дете от 1-ви брак и смятяше, че е приключил с темата бебета, грижи за малко дете и т.н. Така и не разбрах дали се страхува, дали има лоши спомени и въобще -мотивите му.
Аз също като теб опитвах с добро, с разговори, опитвах и с лошо- с ултиматуми, със заплахи и т.н. Но бях докарала нещата до там, че едва ли не всяка вечер намирах начин да пробутам темата отново на масата и пак да си кажа какво мисля. Започнах сериозно да говоря за изкуствено оплождане с донорски материал, казах му че ходя на изследвания, за да съм сигурна, че няма проблем да забременея. Просто направих в един момент адска преса върху него- без скандали, само му разказвах моите мисли и начин на действие. Вярно, скъсах си нервите, защото той мълчеше или казваше- темата е изчерпана за него. В един момент взех решение за себе си, че правя последен опит и ако не стане нищо и не го убедя някакси- наистина ще трябва да се разделим. Направих резервации и го "поканих" да дойде с мен на едно много романтично място, сред красота и далеч от ежедневието. На втория ден след пристигането ни там някакси нещата станаха естествено- дали красотата и обстановката повлия на мъжа ми, дали предразполагането към мечти и излизането от познатата обстановка. Не знам, но успях. Той просто каза "ей колко ще е хубаво да си направим точно тук бебе". Сега имаме син на 1 година, който изпълни света ни. Мисля, че мъж ми изобщо не си спомня или предпочете да забрави онези безкрайни вечери и разговори. Аз не мога да забравя, но усилията и нервите си заслужаваха.
Това е моят опит. Желая ти успех!
Аз бях в някаква подобна на твоята ситуация- мъжът ми също има дете от 1-ви брак и смятяше, че е приключил с темата бебета, грижи за малко дете и т.н. Така и не разбрах дали се страхува, дали има лоши спомени и въобще -мотивите му.
Аз също като теб опитвах с добро, с разговори, опитвах и с лошо- с ултиматуми, със заплахи и т.н. Но бях докарала нещата до там, че едва ли не всяка вечер намирах начин да пробутам темата отново на масата и пак да си кажа какво мисля. Започнах сериозно да говоря за изкуствено оплождане с донорски материал, казах му че ходя на изследвания, за да съм сигурна, че няма проблем да забременея. Просто направих в един момент адска преса върху него- без скандали, само му разказвах моите мисли и начин на действие. Вярно, скъсах си нервите, защото той мълчеше или казваше- темата е изчерпана за него. В един момент взех решение за себе си, че правя последен опит и ако не стане нищо и не го убедя някакси- наистина ще трябва да се разделим. Направих резервации и го "поканих" да дойде с мен на едно много романтично място, сред красота и далеч от ежедневието. На втория ден след пристигането ни там някакси нещата станаха естествено- дали красотата и обстановката повлия на мъжа ми, дали предразполагането към мечти и излизането от познатата обстановка. Не знам, но успях. Той просто каза "ей колко ще е хубаво да си направим точно тук бебе". Сега имаме син на 1 година, който изпълни света ни. Мисля, че мъж ми изобщо не си спомня или предпочете да забрави онези безкрайни вечери и разговори. Аз не мога да забравя, но усилията и нервите си заслужаваха.
Това е моят опит. Желая ти успех!
Vaobshte ne mi e yasno kak tvoyat muj e pretarpyal takava metamorfoza!!! Ti si izvadila kasmet, kakavto az edva li shte imam. I pri nas "temata e izcherpana", mnenieto po vaprosa e izrazeno mnogokratno "yasno i glasno" i nyama kakvo da obsujdame poveche. I az opitvam vsichko, vyarvay mi! Otgovorat e, che me razbira i che ako tolkova silno iskam da imam dete, to sam svobodna da osashtestvya mechtata si, no ne s nego. Za vsichko ostanalo e perfekten i shte izluja, ako kaja, che sam nedovolna ot neshto. Da ti e jivo i zadravo detence! Radvay se na uspeha si i po-dobre zabravi "onezi bezkrayni vecheri i razgovori". Ti si shtastlivka! Jelaya ti vsichko nay-dobro!
Ами прати ми твоя мъж и вземи моя, щото той ужасно много иска дете, а аз НЕ!
A ti zashto NE?????????? ZASHTO???????
Аз също живях седем години с мъж който не искаше дете с разликата, че нямаше други деца и не знаех защо не иска да има. Последните три години от връзката бяха кошмарни. То не бяха приказки то не бяха молби то не бяха ревове и увещания. За три години не ми дойде на ума и за един ден да се разделя с него. Той беше много добър ,бяхме си уредили живота аз го обичах обаче това за детето ме човъркаше и дълбаеше. Един ден реших , че искам повече дете от колкото него и така имам дете само , че от друг. Сега се чудя как съм могла да търпя толкова време. Добре че поне не изтървах влака и то последния вагон с последното купе и последното място.
Съвет в никакъв случай не искам да давам.
Просто се опитвам да си представя как някой мъж ще поиска да направя такава жертва за него - да се откажа някога да имам деца, само защото него го мързи. И в същото време да вярвам, че ме обича. Обича?!
Че то след такъв нож в гърба всичко мога да очаквам от този мъж. И да ме зареже за по-млада и всякакви предателски неща. Никога не бих могла да разчитам на такъв човек за нищо, камо ли да живея с него и да го смятам за любовта на живота си.
Просто се опитвам да си представя как някой мъж ще поиска да направя такава жертва за него - да се откажа някога да имам деца, само защото него го мързи. И в същото време да вярвам, че ме обича. Обича?!
Че то след такъв нож в гърба всичко мога да очаквам от този мъж. И да ме зареже за по-млада и всякакви предателски неща. Никога не бих могла да разчитам на такъв човек за нищо, камо ли да живея с него и да го смятам за любовта на живота си.
Аз бих поставила ултиматум, ако не помогне, бих си тръгнала.
Мъже много... Няма такъв, заради когото си струва да се откажеш от дете.
Мъже много... Няма такъв, заради когото си струва да се откажеш от дете.
Съвет в никакъв случай не искам да давам.
Просто се опитвам да си представя как някой мъж ще поиска да направя такава жертва за него - да се откажа някога да имам деца, само защото него го мързи. И в същото време да вярвам, че ме обича. Обича?!
Че то след такъв нож в гърба всичко мога да очаквам от този мъж. И да ме зареже за по-млада и всякакви предателски неща. Никога не бих могла да разчитам на такъв човек за нищо, камо ли да живея с него и да го смятам за любовта на живота си.
Просто се опитвам да си представя как някой мъж ще поиска да направя такава жертва за него - да се откажа някога да имам деца, само защото него го мързи. И в същото време да вярвам, че ме обича. Обича?!
Че то след такъв нож в гърба всичко мога да очаквам от този мъж. И да ме зареже за по-млада и всякакви предателски неща. Никога не бих могла да разчитам на такъв човек за нищо, камо ли да живея с него и да го смятам за любовта на живота си.
Събери си багажа и му кажи, че го напускаш, ако те обича така, както ти него, ще се съгласи. Ако ли не, търси си щастието другаде, докато е време.
Karina, prava si po princip, no toy mi e dokazal, che moga da razchitam napulno na nego za vsichko ostanalo. Naistina e strashno svesten muj. Samo taya saprotiva za bebe da ya nyamashe.......
Любовта се изпитва едва тогава, когато се налага да направиш жертва. Тогава се вижда кое колко струва.
Пак ти казвам, никога не бих дала съвет на някого да напусне партньора си, само коментирах аз как бих реагирала. А в твоя случай ти трябва да вземеш решението.
Наистина ви е хубаво заедно, разбирате се и т.н., но животът не свършва с днешния ден. Как ще се чувстваш с него след 10 години, когато първоначалната ви страст е отминала и отношенията са станали леко посивели от ежедневието. Дали той самият ще е достатъчен, за да изпълни живота ти тогава? А след още 10 години?
Дали когато дойде момента, в който ще си окончателно сигурна, че повече наистина не можеш да имаш деца, той ще стои до теб и ще държи ръката ти? Дали това ще е достатъчна утеха за теб, дали няма да се озлобиш към него, когато разбереш, че шансът си е заминал завинаги?
Пробвала ли си да му предложиш да забременееш от донор, щом не иска той да е бащата? Как би приел такава идея?
Karina, prava si po princip, no toy mi e dokazal, che moga da razchitam napulno na nego za vsichko ostanalo. Naistina e strashno svesten muj. Samo taya saprotiva za bebe da ya nyamashe.......
Любовта се изпитва едва тогава, когато се налага да направиш жертва. Тогава се вижда кое колко струва.
Пак ти казвам, никога не бих дала съвет на някого да напусне партньора си, само коментирах аз как бих реагирала. А в твоя случай ти трябва да вземеш решението.
Наистина ви е хубаво заедно, разбирате се и т.н., но животът не свършва с днешния ден. Как ще се чувстваш с него след 10 години, когато първоначалната ви страст е отминала и отношенията са станали леко посивели от ежедневието. Дали той самият ще е достатъчен, за да изпълни живота ти тогава? А след още 10 години?
Дали когато дойде момента, в който ще си окончателно сигурна, че повече наистина не можеш да имаш деца, той ще стои до теб и ще държи ръката ти? Дали това ще е достатъчна утеха за теб, дали няма да се озлобиш към него, когато разбереш, че шансът си е заминал завинаги?
Пробвала ли си да му предложиш да забременееш от донор, щом не иска той да е бащата? Как би приел такава идея?
Mojat syprug kato se zapoznahme syshto mi zajavi, che ne iska da ima deza i tova e negovoto uslovie. Az za sebe si bjah sigurna, che iskam dete i ne znaeh, dali shte moga da ostana s nego, ako ne si promeni mnenieto za dete. Dobre, che sled izvestno vreme sam kaza, che bi se syglasil da imame dete. Kato go popitah zashto si e promenil taka korenno mnenieto, otgovora beshe, che inache shtjal da me zagubi. Sega sym mnogo shtastliva, che imam deteto. A toj pri trudni situazii ne propuska da spomene, che ne e iskal dete.
Ne iskam da ti davam syvet, dano myjyt ti si promeni mnenieto.
V tvoj interes e da si izjasnish kakvo iskash za sebe si i na kakyv kompromis si gotova. Ako naistina te obicha i dyrji na teb, verojatno bi napravil jertvata da se syglasi na dete. Ako ne, ti trjabva da si najasno mojesh li da ostanesh s chovek, kojto ne e gotov da ti izpylni naj-sykrovenoto jelanie (ako deteto e takova za teb). Ot druga strana ne e zadyljitelno da imash deza, lichno reshenie na vseki!
Dezata pravjat jivota po-pylen, no i dosta po-slojen i po-otgovoren.
Imaj predvid, che edno bebe postavja vsjaka vryzka na izpitanie, osobeno ako ne e jelano i ot dvamata.
Ne iskam da ti davam syvet, dano myjyt ti si promeni mnenieto.
V tvoj interes e da si izjasnish kakvo iskash za sebe si i na kakyv kompromis si gotova. Ako naistina te obicha i dyrji na teb, verojatno bi napravil jertvata da se syglasi na dete. Ako ne, ti trjabva da si najasno mojesh li da ostanesh s chovek, kojto ne e gotov da ti izpylni naj-sykrovenoto jelanie (ako deteto e takova za teb). Ot druga strana ne e zadyljitelno da imash deza, lichno reshenie na vseki!
Dezata pravjat jivota po-pylen, no i dosta po-slojen i po-otgovoren.
Imaj predvid, che edno bebe postavja vsjaka vryzka na izpitanie, osobeno ako ne e jelano i ot dvamata.
