Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

  • 13 551
  • 270
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 101
Аз съм много обгрижвано дете, студентско бебе, с родители на 19 и 20 години, за които съм била една кукла-принцеса. Обгрижвано, заобиколено с внимание. В резултат моята най-добра приятелка е майка ми (след сестра ми), много добре се разбираме и мога да кажа, че съм добре възпитана, с нормално, щастливо и спокойно детство.

Сина ми е на 2г. и почти 4 месеца - изключително кърмен, кърмя го и в момента, колкото и когато си поиска. Спи при нас, леглото му е долепено до спалнята, заради нощното кърмене. Понякога иска да го гушкам докато спи, идва върху моята възглавница, опъвами едната ръка за да сложи главичка върху нея, обръща се, хваща ми другата ръка и я премята през гърдичките или вратлето си,за да го гушна - и така спим. Не сме се отделяли за повече от 3 часа, баби и дядовци никога не са го гледали, нито е спал на друго място освен при нас. Гушкам го когато пожелае, доста го "глезим"

Съвсем смело мога да кажа, че за сега е много разбрано, умно и щастливо дете. Не проявява капризи, усмихнат, отворен,поздравява и се усмихва дори на непознати хора, контактен, страхотен бърборко и още от сега непрекъснато ни разпитва за всичко, което му хрумне, много будно дете. Умеее да дарява и показва обич, така както вижда да правим ние с него. Сигурна съм,че е такъв заради нашето отношение към него. Убедена съм! Вероятно много неща ще се променят с израстването му, но на този етап мисля, че виждам "плодовете" на привързаното родителство.

# 46
  • Мнения: 155
Сиска, много насърчаващ постинг!!! Звучи много сладко това с гушкането през нощта Simple Smile размечтах се
А иначе съм съгласна че си варира от дете до дете.
Склонна съм да вярвам, че две деца гледани по един и същ начин могат да бъдат доста различни. И все пак смятам, че начинът, по който се отнасяме към тях има трайни последствия. А това, че някои деца искат твърде много внимание...ами просто в този момент имат нужда от това. Те могат да се държат по този начин и  ако не сте практикували привързано родителство. Споменах горе, че съм гледана по другия начин, но съм имала период като малка когато съм следвала майка си навсякъде.
Някой каза, че начинът по който се гледа бебето не е толкова важен. Да ама ако този модел продължи и когато детето порасне тогава какво? То се подразбира, че както е почнало така и продължава.

# 47
  • Мнения: 4 242
Цвети, Ива се отдели сама на 2.6г, леглото и беше долепено до спалнята, така че винаги когато пожелае да се мести, и от веднъж реши че иска вече да спи в нейното си легло, пак долепено до спалнята. Тогава започна да става и по самостоятелна в игри и занимания. Сега вече мога спокойно да дремна докато тя си играе, без да изпадне в паника ако не ме вижда. Мога да седна за някой час във форума, без тя да ми виси в ръцете, разбира се преди това час- два сме се занимавали с нещо интересно/образователно. Усеща се отделянето.
А за домакинстването нощем- имах предвид до скоро, докато Ива обсебваше изцяло вниманието ми. Сега мога да си позволя да и дам да ми помага и така се занимаваме двете чистейки или готвейки, което за нея е голямо забавление.

# 48
  • Мнения: 208
Точно днес си мислих относно възпитанието ми и това на бебето. Поздравления за темата
Аз като всички обичам страшно много бебето си , но най-много мразя разлигавени и невъзпитани деца , които вечно мрънкат и искат нещо.За това се опитвам да бъда по средата , гушкам бебето много ;държа го на ръце , но не го друсам/люлям/;кърмя го на поискване; не го оставям да плаче ,когато м има нещо , ако се лигави и ме пробва му личи и.т.н.
 Лично аз съм била толкова самостоятелна и трезво мислеща , че дори нямах детство: никога не съм искала нещо да ми се купи , казвала съм "Имате ли възможност да ми купите .....", никога не съм се лигавила , никога нашите не са ме хвалили , което ме оправи борбена и само полагаща си високи цели.И други добродетели , които ме направиха много силен и независим човек , до толкав че на 15г. мразих родителите си и бях готова да се изнеса и да живея с гаджето си.Станахме чак близки сега като родих .Сега като слушам коментарите им и гледам реакциите им  по повод отношенията ни с малкия, разбирам защо съм ги мразила.
Хиляди пъти съм се кълняла , че няма да причиня на адет ето си това което , моите родители ми причиниха и много се надявам да го спазя.

# 49
  • Мнения: 2 807
Упрекват ме...за...привързаното родителство, за това че не им я оставям и за някой час дори.... И все повтарят колко прекрасно, разсъдливо и спокойно дете е, като си и предлагат услугите да я "оправят" ако им я оставя за седмица дори  Mr. Green
Аз виждам резултати да... Ива е спокойна и самоуверена, наистина много разсъдлива и весела. С каквото захвана да я уча го възприема за отрицателно време...и това смятам се дължи най вече на факта, че не  я е страх или срам да опита, докато аз бях много свито дете, никога няма да вдигна ръка или да изкажа мнение, да дам идея, за да не се изложа ако сбъркам примерно.
Вече е доста самостоятелна, търси вниманието ми разбира е, търси си похвалата когато е постигнала нещо. Мога да и обясня като на възрастен всичко, гледа и слуша с интерес, и разбира, отстъпва, дава.
Всичко е доста различно сега, и смятам колкото и деца още да имам, всички ще спят с мен, ще бъдат кърмени на поискване, докато се откажат някога сами, няма да бъдат оставяни да плачат, нито на баби, градини или гледачки, нито ще се само-възпитават или само-занимават Grinning


Мери, възползвам се от твоя постинг, за да не пиша същите неща  Wink  Hug

За моите дечковци се отнася това, което съм оставила като цитат...

И да, за привързаното родителство, съдейки от поведението и развитието на моите деца, мога само хубави неща да кажа/пиша  Grinning
Вярвам, че така ще е и за в бъдеще  Grinning

# 50
  • г.Каварна
  • Мнения: 111
Момичета, много се радвам, че се регестрирах в форума. И аз гледам си моето дете по антиСпок. В нашия малък град, ме гледаха, като на извънземна, че храня си момиченцето когато поиска и я вземам на ръце, като заплаче. Омръзнаха ми всички майки с техни доводи, че ще съм я научила на ръце и после какво ще съм правяла, но да оставиш детето да плаче, да друсаш количка, за да успокои а не да го вземеш на ръце, това просто не мога да го разбера. Аз съм за повече ласка и внимание на детето, мисля, че колкото повече толкова е по добре и за двамата.

# 51
не съм го чела тоя Спок,но сигурно много щях да се изнервя и ядосвам,ако го бях направила.аз също много гушкам и постоянно гледам да съм покрай моето съкровище,и как иначе.не мога да си представя той да се удари или да плаче за нещо(не без причина) и аз да не обръщам никакво внимание,все едно го няма.
надявам се като поотрасне да е самостоятелен,но това,че сега сме всеотдайни на 1000% към децата си не означава,че цял живот ще се " държат за полите  ни"

# 52
Точно днес си мислих относно възпитанието ми и това на бебето. Поздравления за темата
Аз като всички обичам страшно много бебето си , но най-много мразя разлигавени и невъзпитани деца , които вечно мрънкат и искат нещо.За това се опитвам да бъда по средата , гушкам бебето много ;държа го на ръце , но не го друсам/люлям/;кърмя го на поискване; не го оставям да плаче ,когато м има нещо , ако се лигави и ме пробва му личи и.т.н.
 Лично аз съм била толкова самостоятелна и трезво мислеща , че дори нямах детство: никога не съм искала нещо да ми се купи , казвала съм "Имате ли възможност да ми купите .....", никога не съм се лигавила , никога нашите не са ме хвалили , което ме оправи борбена и само полагаща си високи цели.И други добродетели , които ме направиха много силен и независим човек , до толкав че на 15г. мразих родителите си и бях готова да се изнеса и да живея с гаджето си.Станахме чак близки сега като родих .Сега като слушам коментарите им и гледам реакциите им  по повод отношенията ни с малкия, разбирам защо съм ги мразила.
Хиляди пъти съм се кълняла , че няма да причиня на адет ето си това което , моите родители ми причиниха и много се надявам да го спазя.

успех мила,и продължавай в същоя дух!

# 53

Трудно е да намериш златната среда ....
така е,но пък,когато я намериш виждаш,че усилията са си заслужавали.всичко е индивидуално и зависи от бебето,то ни подсказва какво желае,ние само трябва да го следваме

# 54
  • София
  • Мнения: 6 372
не съм го чела тоя Спок,но сигурно много щях да се изнервя и ядосвам,ако го бях направила.

не - ако го беше направила, щеше да видиш, че там не пише такива неща, каквито се разправят тук, ама нейсе.

"не го знам коя е тоя, ама не е прав"

# 55
  • Мнения: 1 896
Вярно е, Спок никъде не пише да не се гушкат децата, напротив, пише че едно време така са били съветвани родителите, а сега вече е друго. Е, вярно, пише да се хранят бебетата под час и набляга на изкуственото хранене, защото когато е писал той, явно много малко жени са кърмили. Но като цяло подходът му е нежен към децата, за времето си е бил направо супер либерален.

# 56
  • Мнения: 264
Моята дъщеря е гледана по такъв начин - много гушкана, целувана, кърмена на поискване, никога не съм я оставяла да се съдере от бой, винаги съм се обръщала към нея с усмивка. Резултатът - едно лъчезарно, усмихнато дете, със самочувствие и доверие най-вече в мен и после в околния свят, много палава, без агресия, без капризи, спокойно и общително. Надявам се синът ми също да порастне такова лъчезарно дете като сестра си.  newsm04

# 57
  • София
  • Мнения: 688
Не че защитавам Спок, но за да не си измисляме дефиниции като анти-Спок, извадих малко цитати от негова книга (имам я в електронен вариант):

Цитат
Не се страхувайте от бебето. Понякога така се говори за вниманието и грижите, които бебетата изискват, че човек може да помисли, че те се раждат с намерението на всяка цена "да се качат на главите" на родителите си. Това не е вярно! Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.
Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна.
Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по-малко, отколкото от витамини и калории. Именно това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота. Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво.
Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред - може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане.
Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в робиня и го насърчава да стане тиранин.

Цитат
Кърменето е естественото хранене. По принцип по-безопасно е да се вършат нещата естествено, освен когато сте абсолютно сигурни, че съществува по-добър начин. Кърменето има определени преимущества, които са известни, а може би има и други, които още не са ни известни. То помага на майката да се възстанови след раждането. Когато бебето суче, мускулите на стените на матката енергично се свиват и това ускорява възвръщането на нейните нормални размери и положение.
Може да сте чували, че кърмачето се предпазва от някои болести чрез коластрата (течността, която се появява преди истинското мляко). Може да е така, въпреки че не е окончателно доказано. При естествено хранените бебета, които се кърмят от майка си, се наблюдават по-малко стомашни разстройства, отколкото при изкуствено хранените. Голямо преимущество на кърменето е това, че млякото е винаги чисто и от него бебето не може да получи чревна инфекция. От чисто практична гледна точка кърменето спестява много време, защото няма шишета за стерилизиране, няма храна за приготвяне, няма тревоги по съхраняването на храната в хладилник, няма шишета за затопляне. Това преимущество ще оцените особено много, ако ви се наложи да пътувате с бебето си. Разбира се, при кърменето вие пестите и много средства. Има и друго преимущество, което често пъти не се споменава - задоволява се инстинктът на кърмачето за сукане. Бебето може да суче колкото иска. Мисля, че по тази причина смукането на палец е по-рядко сред кърмените бебета.
Най-убедителни доводи за преимуществата на кърменето идват от майките, които са кърмили. Те разказват за огромното удоволствие, което изпитват при мисълта, че дават на бебето си това, което никой друг не може да му даде, при вида на неговата привързаност към гърдата, при неговата близост.

# 58
  • Мнения: 155
Публично се извинявам на д-р СПок Simple Smile
Признавам, чела съм го отгоре отгоре и може да греша. Само се питам когато аз съм  била бебе майка ми каза, че тогава е имало само д-р СПок. Ако не от него, то от кого са научили всички тия златни принципи за бебето което си стои само в креватчето и си плаче докат не заспи от умора и други подобни.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 506
Aми - от акушерките Wink и съседките. Всъщност става дума за един немски лекар от средата на мин.  век, пусто не помня името....той е внедрил всички глупости - детето да се дисциплинира като плаче само в кошарката, да има строг режим на хранене, спане и т.н. А Спок по времето на нашите майки е бил единствената "свястна" книга, малко апокрифна (като всичко американско тогава)....Но неговите виждания НЕ са съвпадали с широко утвърдените.

Ние с моята малка кукла засега горе - долу привързано се гледаме. Тя изобщо не плаче с дни. Спи си отделно, сутрин след кърменето често я гушвам да си доспиваме....Не знам обаче как ще е като тръгна на работа - тази зима, а и в бъдещите "лепкави" периоди....
Абе най-важно е детенце да чувства любов Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт