Публикувана: 20 авг. 2007, 23:22 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2008, 18:41 ч.

Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

13 553
270
1

# 30 22 авг. 2007, 00:36 ч.

София
Мнения: 688

Не гледам дъщеря ми точно по принципите на attachment parenting, но я кърмя на поискване, взимам я при мен при първото събуждане, не съм я оставяла да реве, че да се учи на самостоятелност. Все пак мъжът ми и майка ми мислят, че може още по-бързо да се отзовавам, като се разплаче, явно са още по-меки и от мен. Като беше на няколко месеца, имаше страхотни колики и беше доста ревлива, независимо колко я гушкахме. Доста по-късно стана по-доверчива към нас и започна да се успокоява, ако я гушнем аз или баща й. В момента е доста самостоятелна, ако идем в детски клуб или на гости, гушва първата какичка, която й хареса и не се сеща повече за мен. Докато не падне или не огладнее Simple Smile

.
Майка ми, както казах, също ме е гледала, без да ме оставя да се наревавам, но пък не е имала кърма поради семейни проблеми и ме хранила с кисело мляко. Не мога да кажа, че сме супер близки, че си споделяме прекалено, но се виждаме много често. Не мисля, че могат да се правят чак толкова генерални изводи от това как човек е гледан като бебе. Все пак важно е и как е продължило възпитанието по-нататък.

# 31 22 авг. 2007, 02:05 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 963

Цитат на: Маграт в вт, 21 авг 2007, 19:55

.Под това се разбира носене на детето постоянно, а не само когато се разплаче;кърмене на поискване, съвместен сън ...

Ами всъщност, не, не е точно това АП. Това са част от принципите му, или дори не точно принципите, а вид интерпретация на някои от тях. Какво означава носене постоянно? Ама ако детето не иска да бъде носен постоянно? Ами ако постоянното носене те изтощава? Ами ако не му е комфортно да спи до теб и се буди често с плач, а ти установиш, че преместването му в легло, закрепено до твоето, прави и нощите и дните му много по-спокойни и твоите също?

Затова и същността на АП е доста по-общо и философски ориентирана, а не просто набор от правила, които трябва да се спазват. Самият "баща" на АП, д-р Сиърс, обяснява, че то не е просто стриктно следване на правила и окуражава родителите да търсят своите начини, с които максимално да отговарят на нуждите на собствено си дете и семейство. Така че, АП е философия, ориентирана към задоволяване нуждите и потребностите на детето и създаване на емоционална близост и привързаност между родител и дете, носеща удовлетвореност и за двете страни. А принципите са една общо насока, коят би постигнали това, а не стриктни правила за следване.

# 32 22 авг. 2007, 02:30 ч.

Мнения: 4 242

Цитат на: Мама Ежка в вт, 21 авг 2007, 18:04

Цитат на: Мери в вт, 21 авг 2007, 12:33

помисли дали така няма да им направиш мечешка услуга за в бъдеще... прекалената свързаност и зависимост не са добра основа за израстване на самоуверен и самостоятелен човек.

Тук става въпрос за това, че когато детето получава цялата ти любов и внимание и посветиш времето си на него, то пораства с увереността, че е обичано и то безрезервно. Така детето става по-уверено в себе си, а оттук и по-самостоятелно. Освен това като се отзоваваш на плача му го учиш, че може да разчита на теб и когато има проблем може да се обърне към теб, а "самостоятелното" дете (като мен) ще се обърне за помощ и съвет към приятелите си, които обаче не винаги знаят кое е най-добро.

От къде е изваден този цитат? Това не са мои мисли!

jam аз виждам от сега резултат, Ива расте различна от околните гледани по старата схема, не нервничи, не мрънка, не ми се налага почти да и правя забележки, камо ли да я навиквам, разбираме се с две думи.
Определено обаче не тича при мен вече за всичко, в повечето случаи решава проблемите си (в общуването с децата да речем) сама, взима сама решения по много въпроси (дрехите си примерно),успокоява се сама и идва с думите "мамо намрънках се и се успокоих вече" когато и е криво и т.н. Не мисля че е прекалено привързано дете.
А да, аз съм я гледала точно по начина описан по горе, спане с мен, кърмене на поразия, носене и не оставяне да плаче никак, и не сме се делили за повече от 2-3 часа и то много рядко, на пясъка с нея (докато ме искаше), игри и занимавки през целия ден (домакинствам нощем от как се е родила).

Последна редакция: ср, 22 авг 2007, 02:36 от Мери

# 33 22 авг. 2007, 12:11 ч.

Мнения: 1 896

Единствено това, че не трябва да се занимават сами децата, не го приемам - то си е съвсем естествено нещо. Аз пък не приемам да съм постоянно вторачена в детето и не одобрявам, когато други правят това (с моето дете). Точно затова също не одобрявам гледачки и баби.
Според мен точно тук е тънката разлика между привързаното родителство и разглезването - привързано родителство означава детето да се включва към моите занимания, ако желае, а не аз да питам него какво да правя. Ако още е малко и го нося, през това време да си върша нещо мое. Ако е по-голямо, да се занимава с нещо, докато аз се занимавам с моите си неща - да си играе само на площадката и пързалките, когато стане достатъчно голямо за това и т.н. Не понасям някой да му върви смед задника сякаш той всеки момент ще се пребие, ще падне, ще се изцапа или нещо също толкоз катастрофално. Моето дете се занимава само в голяма част от времето определено и се чувства доволно от тази самостоятелност, щото знае, че винаги съм наблизо ако му потрябвам.

# 34 22 авг. 2007, 13:18 ч.

Мнения: 13 878

Накарахте ме да се замисля.
Възпитавах дъщеря си също Анти-споковски.Не разбирах защо трябва да залъгвам с водичка, да храня по график, да не държа на ръце защото щяло да привикне и друго подобно. За 9 години дъщеря ми израстна едно обичливо и дете със собствено мнение , което се уважава от възрастните.
Сега със сина ми( на 7 месеца) прилагам същите мерки но виждам че расте един абсолютен глезльо. Така разбирам, че не е възможно да се мерят различни неща с един и същ аршин, т.е. всичко зависи от характера на бебето. За едни деца този постоянен "допир" може да действа много стимулиращо, но други резултатът да е съвсем друг - примерно дразнене от прекаленото "задушаване" или тотално "олигавяне".
Трудно е да намериш златната среда ....

# 35 22 авг. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 481

Цитат на: basilisk в ср, 22 авг 2007, 12:11

Toва звучи чудесно и аз целях точно това. За съжаление за сега не се получава и детето ми не иска да се занимава само за повече от 10 -тина минути (надявам се, че Мери е права като казва, че е все още мъничка). Въпреки всичко аз също не тичам по петите и когато сме навън. Оставям я да изследва света около себе си, да опитва къде може да мине и да се изкачи сама.

# 36 22 авг. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 498

Според мен въпросът за плодовете може да се прецени най-добре от майка, която вече е отгледала дете по старите схеми и сега прилага нов подход към другото си дете - т.е би видяла разлика въпреки разликите в темперамента на децата си.

И все пак се осмелявам да твърдя, че се чувствам много по-уверена майка и с "послушно" дете, за разлика от други и намирам причината именно в начина по който подхождам с детето си, а именно - следвам нейните сигнали и интуицията си, която съвпада с т.нар. привързано родителство.

Не съм за термина анти-СПОК.. newsm78

нямам такива спомени от последното издание на книгата - мисля, че там не се препоръчва оставяне на детето да реве и т.н. Такива неща срещам в ужасните бг педиатрични препоръки и в повечето книги всъщност.

Истинските подове ще са в дългосрочен план, и то за самото дете. Давайки му доверие в заобикалящия го свят, то ще е много по-уверено и способно на самостоятелност през юношеството си. Рано е да се говори за това когато става дума за възраст от 2 до 4.

Цитат на: Червената Кралица в ср, 22 авг 2007, 02:05

Така че, АП е философия, ориентирана към задоволяване нуждите и потребностите на детето и създаване на емоционална близост и привързаност между родител и дете, носеща удовлетвореност и за двете страни. А принципите са една общо насока, коят би постигнали това, а не стриктни правила за следване.

Мисля, че в съвременния свят на свръх-информация и технологически революции децата ни имат огромна нужда от физическа близост.

Последна редакция: ср, 22 авг 2007, 14:53 от ronja

# 37 22 авг. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 204

Възпитавах голямата си дъщеря (вече на 9 години) донякъде като Спок, донякъде както новите течения. Захраних рано, опитвах се да я оставям самичка (но чак след 9 месец), иначе тя беше доста плачливо бебе и почти всяка вечер се приспивахме с люшкане и мнооооого песни. Като поотрасна я оставях по-често самичка... бях студентка, имах изпити и т.н. В резултат сега е много самостоятелна (на моменти повече отколкото ми се иска) Simple Smile

, има собствено мнение по всички въпроси, но някак липсва голяма близост между нас. Разговаря с мен за много неща, но трудно споделя.
Сега, малката сестричка я гледам по новия начин. Но тя е и друг характер - рядко са били моментите, в които да не може да заспи сама (от съвсем мъничка, слагайки я в леглото, е заспивала без да плаче). Слагам я от малка в една детска къщичка с играчки и се занимава сама, понякога повече от 1/2 час, което с голямата и сега е трудно постижимо.
Иначе и двете ги гушкам и целувам, и двете ги обичам много, и всяка от тях си има свой собствен чар Simple Smile

Но отсега си личи, че са различни като характери. Голямата е като остър камък, всичко става с много убеждавания, обяснявания защо точно така и по този начин трябва да се направи. Тя винаги има готово решение как да станат нещата. С малката... все още не знам, но изглежда доста по-спокойно дете.
Има време Simple Smile

ще разбера.

# 38 22 авг. 2007, 15:36 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 963

Цитат на: basilisk в ср, 22 авг 2007, 12:11

... привързано родителство означава детето да се включва към моите занимания, ако желае, а не аз да питам него какво да правя. Ако още е малко и го нося, през това време да си върша нещо мое. Ако е по-голямо, да се занимава с нещо, докато аз се занимавам с моитеа си неща - да си играе само на площадката и пързалките, когато стане достатъчно голямо за това и т.н.

Ето това, а и въобще целият постинг, отговаря абсолютно на моите разбирания. Мери спомена, че по цял ден играе и се занимава с детето си, а върши домак. работа нощем. При мен не е така. Аз си върша домакинството, други задължения и занимания през деня. Докато беше бебе - синът ми беше в слинга през това време, сега или участва в тях (има вече няколко изпотрошени чинии и чаши при съвместното ни миене на съдовете, а и други поразии от съвместните ни операции Mr. Green

) или пък си се занимава сам с нещо си около мен като от време на време търси вниманието ми, при което аз спирам да правя това, което правя за малко или пък го включвам и него, после на него може да му омръзне и да си намери друго развлечение. Имаме си време, когато съм на пълно разположение - играем, четем, пеем, разхождаме се навън, но това не е целият ден. Вечерта, времето след като заспи, обикновено са ми за релакс, развлечения и обръщане внимание на баща му. Grinning

Цитат на: ronja в ср, 22 авг 2007, 14:36

Така е, дори и да не беше времето на свръхинформация и технологични революции.

# 39 22 авг. 2007, 15:59 ч.

Мнения: 2 829

Червената Кралица, точно така искам и за да отглеждам детето си-ще се допитвам за съвети при нужда Simple Smile

Засега-имам усмихнато, доволно дете, и в същото време и аз се чувствам страхотно. Периода от раждането на сина ми до сега е най-приятният в живота ми до сега. За мен именно това са "плодовете" на привързаното родителство-не само детето да порастне щастливо, здраво и добре възпитано, но и майката и таткото да живеят щастливо, леко и приятно докато си отглеждат детето.
Вие мами как се чувствате? Как ви се отразява майчинството?

# 40 22 авг. 2007, 16:14 ч.

Мнения: 1 117

Спок съм го чела отгоре - отгоре с по-големият си син. Не му знаех какви са съветите , но по-късно като се усведомих , определено не ми допаднаха.
Смятам ,че децата са коренно различни - дори и тези от едни и същи родители Laughing

Например големият ми син си беше много спокойно дете- сам си беше създал режим на хранене , игра и спане ,че ако му беше нарушен ставаше много сърдит. Случвало се е да спи при нас , когато е бил болен или ако се събудеше рано сутрин го вземах при мен да си доспим двамата Laughing

Обичаше да се заиграва сам , но искаше винаги да съм край него. Гушках го и го целувах постоянно , но го правех когато е на леглото или в кушетката . И досега мрази някой да го въргаля на ръце . И сега ме целува и прегръща от разстояние Wink

Тогава си вършех домашната работа спокойно , а като поотрасна и той се включваше и много се радваше
Много съжалявам ,че тогава нямаше кой да ми даде безценни съвети, с които да го кърмя по-дълго време Sad

Успях само до към шестия месец .
Малкият ми син е като ,че ли е брат на бурята и хаоса Rolling Eyes

Кърмим се на поискване - което ме радва най-много , но постоянно за нещо хленца, реве , сърди се Simple Smile

Играчките му са интересни само за 5 минути . Е когато е на ръце - тогава е голям кеф за него . Със сънят е постоянно скаран от самото раждане Confused

Изобщо човекът иска изцяло всички само с него да се занимават Simple Smile

Но да са живи и здрави децата и да порастнат Simple Smile

Само това искам Simple Smile

# 41 22 авг. 2007, 16:21 ч.

Мнения: 173

Аз виждам един такъв плод всеки ден в огледалото.
Баща ми е пътувал когато съм била малка, и майка е спала с мен докато съм станала три годишна, гушкала ме е много, носела ме при всяко изплакване, кърмела ме е на поискване и ме е гледала цитирам "без да се съобразява с баби и акушерки"

Сега съм образец на спокойствие, уверена в себе си, без да съм разглезена. Това което е написала Noemi, сякаш съм го писала аз.

# 42 22 авг. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 1 503

Аз се дразня ,че Христо не може да играе никак сам.Иска винаги да съм до него,ако са тук баби и дядовци,той влачи тях.Навън обаче положението е коренно различно.Въобще не му пука дали съм до него или съм на 200 метра(което пък за мен е леко тревожно).ИНаче и аз съм в графа "хиперотдадена".За този вид родителство научих скоро.Т.е. след като вече съм го практикувала Thinking

Христо обожава да бъде носен,от което аз не съм много доволна.Тежи близо 14 кг и ако трябва да го мъкна по цял ден(аз го мъкна така или иначе в по-голяма част от деня) просто ще изчезна от вселената.Незнам защо за хората е прието бабата да разхожда внучето редовно,както и незнам, какво подтиква същата тази баба ,при първият удобен случай ,я да научи на някой не дотам приятен мурафет детето ти ,я да му пъхне някоя"забранена"храна.Доста неща не са ми ясни във връзката майка(баща)-дете-баба(дядо),но това е друга тема Naughty

Избягвам да поверчвам детето си на друг!Плодовете ... или както казва баба ми"да не мислиш ,че ще ти с.ре златни монети след като си толкова отдадена".Може и да е права,ама като пусто така ми идва отвътре newsm78

П.П.А докога според "привързаното родителство"детето спи при мама и тате

# 43 22 авг. 2007, 17:59 ч.

Мнения: 1 225

Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

Аз ги виждам и съм горда майка Hug

Все още приспивам сина ми с приказка и погалване по косата, за което винаги получавам само упреци Rolling Eyes

от компетентни родители.
В замяна - имам едно много добро, старателно, споделящо 7 годишно дете, с което много се гордея. А в момента,малката му сестра, отново ме ползва за легло Simple Smile

и спи върху мен.

Не знам майка ми дали ме е гледала по Спок, но най-вероятно. Така и не можа да изгради доверие помежду ни. А толкова ми е липсвал някой с който да споделям ...

# 44 22 авг. 2007, 19:36 ч.

Мнения: 1 896

Цитат на: lady di в ср, 22 авг 2007, 14:22

За съжаление за сега не се получава и детето ми не иска да се занимава само за повече от 10 -тина минути (надявам се, че Мери е права като казва, че е все още мъничка). Въпреки всичко аз също не тичам по петите и когато сме навън. Оставям я да изследва света около себе си, да опитва къде може да мине и да се изкачи сама.

И аз мисля, че просто още е доста малка. И моят син беше "лепка" на тази възраст. Пък и по-късно си има някакви периоди моето дете поне, когато се чувства по-неуверен и има повишена нужда от гушкане и близък контакт докато си възвърне равновесието. Мисля, че ако човек им уважава тези периоди и им дава това от което имат нужда, по-лесно им минава.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори по темата КЪРМЕНЕ - тема 36

Проблем след дохранване

Отбит е, но в гърдите има още мляко

ОТБИВАНЕ - 2

Причина:

Причина: