- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
П.П. Отключвам.
Стана ми интересно. Може пък дискусията да е полезна все пак.
За мен лично анкетата е полезна и интересна като родител на дете с увреждане и на здраво такова. 
Аз влизам и в Родители преживели загуба.Не ми харесва,че има родители,загубили най-ценното в този живот,но и тяхното мислене,техния начин на разбиране на живота,ми помагат.Ако мога така да се изразя-"крада" от тях и се опитвам да стана по-добра,по-трезвомислеща....по-съпричастна.
Посещавам го редовно!Там са събрани изключително силни и достойни за уважение хора!
Посещавам го понякога,
отначало ми се струваше неетично да чета за проблемите на родители с увредени деца без да мога да помогна реално, а едва ли не от любопитство. Осъзнавам, че това да се случи нещо с детето ти е възможно най-тежкото преживяване.
Веднъж прочетох разговор между родители на деца със синдрома на Даун и останах възхитена от силата им. От положителната нагласа и радостта, с която приемат всеки успех.
И преди ми е било ясно, но тогава осъзнах напълно, че всяко дете се нуждае преди всичко от много любов, всичко останало не е толкова важно.
И тези родители правят точно най-доброто - обичат децата си и ги приемат каквито са.
Това е достойно за възхищение!
отначало ми се струваше неетично да чета за проблемите на родители с увредени деца без да мога да помогна реално, а едва ли не от любопитство. Осъзнавам, че това да се случи нещо с детето ти е възможно най-тежкото преживяване.
Веднъж прочетох разговор между родители на деца със синдрома на Даун и останах възхитена от силата им. От положителната нагласа и радостта, с която приемат всеки успех.
И преди ми е било ясно, но тогава осъзнах напълно, че всяко дете се нуждае преди всичко от много любов, всичко останало не е толкова важно.
И тези родители правят точно най-доброто - обичат децата си и ги приемат каквито са.
Това е достойно за възхищение!
Аз разбирам напълно хората, които не искат да четат там.
Не разбирам тези, които срещайки дете с увреждане на улицата дърпат своето здраво, казват му да не гледа, да не говори и да не пита за него.
Следствието обикновено е възрастен човек, който проектира обществени сгради (примерно) с високи стъпала и не вижда нищо нередно в това. Както и лекар, който съветва родилка да остави детето си в институция и да си роди здраво.
Та..не е нужно да четете там редовно.
Достатъчно е да мислите за тези деца/хора като за нещо реално и незаразно.
Не разбирам тези, които срещайки дете с увреждане на улицата дърпат своето здраво, казват му да не гледа, да не говори и да не пита за него.
Следствието обикновено е възрастен човек, който проектира обществени сгради (примерно) с високи стъпала и не вижда нищо нередно в това. Както и лекар, който съветва родилка да остави детето си в институция и да си роди здраво.
Та..не е нужно да четете там редовно.
Достатъчно е да мислите за тези деца/хора като за нещо реално и незаразно.
Посещавам редовно форума за деца с увреждания и от време на време посещавам форума на родители преживели загуба.
Искам да ви кажа, че родителите на специалните дечица са едни невероятни хора. Помагали са ми когато имах нужда от помощ и съвета и аз съм се опитвала да помагам. Участвам с удоволствие в темите от рода на "общество - деца с увреждания". Опитвам се да помагам и финансово не само за болни дечица, но и за инициативи свързани с това да направим живота по-лек на децата с увреждания (например рампи за училищата). И ще ги подкрепям по всякакъв начин.
За форума на родители преживели загуба, тежко е там, много е тежко и не можеш да помогнеш. Просто подкрепа и мили думи и това е
Искам да ви кажа, че родителите на специалните дечица са едни невероятни хора. Помагали са ми когато имах нужда от помощ и съвета и аз съм се опитвала да помагам. Участвам с удоволствие в темите от рода на "общество - деца с увреждания". Опитвам се да помагам и финансово не само за болни дечица, но и за инициативи свързани с това да направим живота по-лек на децата с увреждания (например рампи за училищата). И ще ги подкрепям по всякакъв начин.
За форума на родители преживели загуба, тежко е там, много е тежко и не можеш да помогнеш. Просто подкрепа и мили думи и това е
Моето ангелче нарочно не ми е в подписа, много се разстройвах и го махнах. 
Посещавала съм и двата форума, но избягвам да го правя, защото страшно много се натоварвам. Съчувствам на тези родители за това, което преживяват и за силата да се борят.
Имам семейни прични да се страувам за развитието на детето си и за това съм леко праноична за него и го наблюдавам внимателно, но като влизам в съответния форум "Деца с увреждания" и още повече се разстройвам и страхувам
Имам семейни прични да се страувам за развитието на детето си и за това съм леко праноична за него и го наблюдавам внимателно, но като влизам в съответния форум "Деца с увреждания" и още повече се разстройвам и страхувам
посещавам го. не редовно. всеки път плача.
посещавам го когато усетя, че съм си повярвала много, посещавам и този за загубилите децата си.
дали анкетата е уместна, нямам определена позиция, но мисля, че когато знаеш за чуждата мъка и се замисляш над нея, това те прави с една частица по-добър.
така че, след като дори косвено е свързана с мъката на майките от подфорума за специални деца, май че е уместна.
не намерих обаче своя отговор. а той е, че границата ми на душевна болка понякога не е много висока.
посещавам го когато усетя, че съм си повярвала много, посещавам и този за загубилите децата си.
дали анкетата е уместна, нямам определена позиция, но мисля, че когато знаеш за чуждата мъка и се замисляш над нея, това те прави с една частица по-добър.
така че, след като дори косвено е свързана с мъката на майките от подфорума за специални деца, май че е уместна.
не намерих обаче своя отговор. а той е, че границата ми на душевна болка понякога не е много висока.
Като родител, преживял загуба естествено пиша и чета в съответния форум. Във всички останали по рядко чета и пиша и мога да кажа че рядко някоя тема ми става интересна. Чета повече информативно. Мисля, че всичко е според интересите и проблемите. Когато бях бременна първия път също не съм чела в "Родители преживели загуба". Не защото съм смятала, че на мен няма да ми се случи, а просто за да не се разстройвам и да мисля позитивно. Е, да ама не... И сега там е моето място, където и да пиша и чета из целия форум, никъде няма да се почувствам така добре както там... Има наистина изключителни момичета и само може да се черпи от тяхната сила и вяра! А темите съвсем не са само тъжни...
В анкетата не посочих отговор и няма да ги коментирам
В анкетата не посочих отговор и няма да ги коментирам