- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
Аз лично посещавам този подфорум, но не съм писала, не зная защо. 
По професия съм специален педагог и съм работила с всякакви деца с увреждания. За мен те са като всички други деца. Даже нещо повече - те са по-силни, защото въпреки различията си се борят да оцелеят в това безразлично към тях общество, а наистина това е доста голямо предизвикателство. А това да се страхуваш да контактуваш с такива деца, за да не са и твоите такива е направо жестоко безумие. Случваше ми се докато бях бременна колеги да се опитват да ме предпазят от прекия контакт с тези деца. Направо недоумявах от тези глупости. Как може да има толкова ограничени хора?
Малко популистки звучи, но наистина това ми е мнението.
По професия съм специален педагог и съм работила с всякакви деца с увреждания. За мен те са като всички други деца. Даже нещо повече - те са по-силни, защото въпреки различията си се борят да оцелеят в това безразлично към тях общество, а наистина това е доста голямо предизвикателство. А това да се страхуваш да контактуваш с такива деца, за да не са и твоите такива е направо жестоко безумие. Случваше ми се докато бях бременна колеги да се опитват да ме предпазят от прекия контакт с тези деца. Направо недоумявах от тези глупости. Как може да има толкова ограничени хора? Малко популистки звучи, но наистина това ми е мнението.
Не влизам там, защото мъката на тези деца и техните родители ме потриса до дъното на душата ми и ме боли безкрайно за това колко несправедлив е живота, а тъй като знам, че няма как да им помогна реално само да ги чета ми се струва некоректно от моя стлана......малко като "сейр" да погледам (не казвам в никакъв случай, че другите, които четат там са сейрджии обаче! Просто аз за себе си го чувствам така). Опитвам се да помагам там където с пари може да се промени нещо винаги, защото всеки от нас заслужава щастие (особенно децата ни) и никой от нас не е застрахован от нещастия!
При мен са нужни 2 опции за отговор.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
и аз така.
Посещавам го, но не редовно. Аз работя с такива деца, но не съм писала, защото доста често моето мнение далеч се различава от това на родителите.
Извинете че отклонявам въпроса,но както обясних по горе ,аз съм родител на дете с увреждане и ще ми бъде много интересно ,ако разбера с какво се различавам по разбирания от другите
Покрай темата за кака Здравка, влязох в Родители преживели загуба. Никога не бях влизала, но сега го направих и не съжалявам. Рядко се срещат такива хора. Седя и чета и знам, че аз нямам и никога няма да имам тяхната сила. Плача и пиша. А четох сравнително не натоварваща тема. Не мога да продължа и знам, че едва ли пак ще вляза, нямам Силата.
Дълбок поклон пред всички пишещи в тези 2 форума.
Дълбок поклон пред всички пишещи в тези 2 форума.