Момичета ето и първата част от обещания разказ и снимки от Гръцките земи.
Започвам с това, което каза chumbi - Ах, Ралфиета, твоите мечти за моренце май ще се реализират... Ама ти толкова силно го желаеше, че нямаше как да не стане.
Наистина много си мечтаех за моренце, но не съм дръзвала дори да мечтая за почивка в чужбина след като преди няма и 3 месеца се завърнах от екскурзия в Гърция. И ето след като ме изненадаха само ден-два преди отпътуването на 20 юли сутринта казвахме Чао на Зарата. Уви тя ни изпрати обвита в пушек. По ирония на съдбата 130 години след като града е бил опожарен почти до основи, отново близо до града пламнаха пожари, пушекът от които се стелеше много далеч. И за да е пълен разказа ми ето няколко снимки и видеоклипчета (уточнявам че не са мои открих ги в нета, но бих желала да ви ги покажа) - снимка и пак снимка
Началото, продължението и гасенето
Всичко е започнало от гората край това село - клип1 и клип2. След това е запалено на второ място ето ТУК. Двата пожара от въздуха - ТУК. В заключение.
Не бяхме наясно колко е сериозно положението с пожара край града, но се надявахме че ни предстоят три дни изпълнени с положителни емоции. За по-малко от три часа и половина ние вече бяхме в Александрополис. Пътуването бе приятно и въобще не видяхме шофьори -камикадзета както по БГ пътищата. Много лесно намерихме селцето Макри, намиращо се само на 10км. от Александрополис. Съвсем близо бе и маслиновата горичка с нашият хотел в нея. Той се състои от два блока, на два етажа. Общо разполага с 57 стаи. Нашата стая бе двойна, но разполагаше освен със спалня, допълнително легло и разтегателен фотьойл, така че вътре спокойно могат да спят четирима. Терасата бе с невероятна гледка към морето.
Плажната ивица бе прекрасна, а прозрачно чистата вода и малките полирани камъчета, ме очароваха. Морето е значително по-солено от нашето Черно море и след като си поплувал и излезеш навън, по теб остават мънички прашинки морска сол.
Тук цената на шезлог бе само 3 евро, но това включваше и напитка по избор. За мен бе страхотно само за 6лв да си имам шезлонг под чадър, да пия вълшебното гръцко фрапе, сервирано с бутилка студена минерална вода.
На плажа в петък бе много спокойно, но през уикенда имаше доста повече плажуващи.През целия ден идваха и си отиваха хора. Изненада ме факта, че тук в 18 часа все още има страшно много хора(вероятно заради жегата предпочитат да ходят на плаж надвечер). Дори и в 22-23 часа все още може да видите много романтични души, наслаждаващи се на спокойствието на морето и игрите на лунните лъчи с водната повърхност. Водата бе толкова топла, че си струваше човек да направи едно нощно къпане.
За мен лично това местенце е чудесно за тотален релакс - толкова спокойно, няма я лудницата и блъсканицата от нашите плажове, няма ги продавачите на семки, царевица и др. Е срещнахме и мургави събратя, които се оказаха българи - занимаваха се с почистване на плажната ивица пред едно от кафетата, слагането и подреждането на шезлонги, разпъването на нови чадъри.
Странно, но нямаше бягащи дечица по плажа. Повечето си играеха край родителите си или кротко седяха на брега, където вълните ги къпеха. Не видях нито едно да си прави пясъчен замък както нас навремето или да копае дупки в пясъка. Милите не знам дали са прекалено строго възпитани или просто не е прието да си играят така.
Впечатли ме и факта, че никой не се притесняваше да остави багажа си и да влезе да се къпе в морето. Много отиваха на обяд и да поспят следобед и се връщаха отново на плажа, където ги очакваха шезлонгите и плажните им чанти. Вярно е, че това е нещо нормално ама не и в БГ.
Близкото селце Макри бе очарователно. По-скоро обаче ми напомняше на някое отдалечено и позабравено родопско село, отколкото на морски курорт. Улиците на селото са тесни, повечето от къщите са твърде стари, но собствениците им са започнали подновяването им. Срещаха се и доста нови и красиви къщи, със спретнати дворчета, красиви цветни градини, барбекю и почти задължителното малко параклисче.
Пристанището на селото бе една от атракциите. Вечер от там тръгваха рибарите, а когато се прибират можеш да погледаш улова им.
Плажната ивица на селото е много малка, за разлика от тази край хотела ни. Ресторантчето край пристана бе едно от хубавите и разполагаше с детски кът. Там се намираше и стогодишният чинар, с който се гордеят в селото.
Близо до пристанището е и пещерата на циклопите или по-точно на циклопа Полифем(син на морския бог Посейдон, Одисей направил вино, с което напил циклопа, а когато заспал опиянен, го ослепил. След това завързал себе си и оцелелите си другари под коремите на Полифемовите овци и избягали).
В центъра на селцето бе пълно с кокетни ресторантчета. Всяко предлагащо разбира се морска кухня. Аз обаче след като при предишното ходене в Гърция имах стомашни проблеми след пробване на морски дарове, реших да не рискувам и хапнахме традиционното сувлаки и пържени картофки.
В ресторанчето обаче ми направи страхотно впечатление, че още със сядането ти носят малка чашка с някакъв вид червено вино за аперитив. (Аз уж не пия и съм почитателка главно на бяло вино, ликьори и коктейли, но това ми хареса). Веднага сервират и едни огромни филии препечен хляб, поръсен със зехтин и подправки. Аз нали преди да тръгна за Гръцко тъкмо бях се сдобила с хлебопечка, всякакъв вид хляб ми бе тръпка.
Направи ме впечатление, че гърците излизаха вечер късно на ресторант - около 21:30 - 22:30ч. Но пък за сметка на това в големи, шумни компании и си хапваха доста.
Ние обаче гледахме да приключим с вечерята до към 23ч., а след това да се насладим на прохладата край брега на Бяло море. Да се разходим по плажа и да изпием по едно питие.
Снимките към тази първа част на разказа ми са в това албумче
Може да ги разгледате и на слайдшоу ТУК
Искрено се надявам да не съм досадила с дългия пост и многото снимки.
Започвам с това, което каза chumbi - Ах, Ралфиета, твоите мечти за моренце май ще се реализират... Ама ти толкова силно го желаеше, че нямаше как да не стане.
Наистина много си мечтаех за моренце, но не съм дръзвала дори да мечтая за почивка в чужбина след като преди няма и 3 месеца се завърнах от екскурзия в Гърция. И ето след като ме изненадаха само ден-два преди отпътуването на 20 юли сутринта казвахме Чао на Зарата. Уви тя ни изпрати обвита в пушек. По ирония на съдбата 130 години след като града е бил опожарен почти до основи, отново близо до града пламнаха пожари, пушекът от които се стелеше много далеч. И за да е пълен разказа ми ето няколко снимки и видеоклипчета (уточнявам че не са мои открих ги в нета, но бих желала да ви ги покажа) - снимка и пак снимка
Началото, продължението и гасенето
Всичко е започнало от гората край това село - клип1 и клип2. След това е запалено на второ място ето ТУК. Двата пожара от въздуха - ТУК. В заключение.
Не бяхме наясно колко е сериозно положението с пожара край града, но се надявахме че ни предстоят три дни изпълнени с положителни емоции. За по-малко от три часа и половина ние вече бяхме в Александрополис. Пътуването бе приятно и въобще не видяхме шофьори -камикадзета както по БГ пътищата. Много лесно намерихме селцето Макри, намиращо се само на 10км. от Александрополис. Съвсем близо бе и маслиновата горичка с нашият хотел в нея. Той се състои от два блока, на два етажа. Общо разполага с 57 стаи. Нашата стая бе двойна, но разполагаше освен със спалня, допълнително легло и разтегателен фотьойл, така че вътре спокойно могат да спят четирима. Терасата бе с невероятна гледка към морето.
Плажната ивица бе прекрасна, а прозрачно чистата вода и малките полирани камъчета, ме очароваха. Морето е значително по-солено от нашето Черно море и след като си поплувал и излезеш навън, по теб остават мънички прашинки морска сол.
Тук цената на шезлог бе само 3 евро, но това включваше и напитка по избор. За мен бе страхотно само за 6лв да си имам шезлонг под чадър, да пия вълшебното гръцко фрапе, сервирано с бутилка студена минерална вода.
На плажа в петък бе много спокойно, но през уикенда имаше доста повече плажуващи.През целия ден идваха и си отиваха хора. Изненада ме факта, че тук в 18 часа все още има страшно много хора(вероятно заради жегата предпочитат да ходят на плаж надвечер). Дори и в 22-23 часа все още може да видите много романтични души, наслаждаващи се на спокойствието на морето и игрите на лунните лъчи с водната повърхност. Водата бе толкова топла, че си струваше човек да направи едно нощно къпане.
За мен лично това местенце е чудесно за тотален релакс - толкова спокойно, няма я лудницата и блъсканицата от нашите плажове, няма ги продавачите на семки, царевица и др. Е срещнахме и мургави събратя, които се оказаха българи - занимаваха се с почистване на плажната ивица пред едно от кафетата, слагането и подреждането на шезлонги, разпъването на нови чадъри.
Странно, но нямаше бягащи дечица по плажа. Повечето си играеха край родителите си или кротко седяха на брега, където вълните ги къпеха. Не видях нито едно да си прави пясъчен замък както нас навремето или да копае дупки в пясъка. Милите не знам дали са прекалено строго възпитани или просто не е прието да си играят така.
Впечатли ме и факта, че никой не се притесняваше да остави багажа си и да влезе да се къпе в морето. Много отиваха на обяд и да поспят следобед и се връщаха отново на плажа, където ги очакваха шезлонгите и плажните им чанти. Вярно е, че това е нещо нормално ама не и в БГ.
Близкото селце Макри бе очарователно. По-скоро обаче ми напомняше на някое отдалечено и позабравено родопско село, отколкото на морски курорт. Улиците на селото са тесни, повечето от къщите са твърде стари, но собствениците им са започнали подновяването им. Срещаха се и доста нови и красиви къщи, със спретнати дворчета, красиви цветни градини, барбекю и почти задължителното малко параклисче.
Пристанището на селото бе една от атракциите. Вечер от там тръгваха рибарите, а когато се прибират можеш да погледаш улова им.
Плажната ивица на селото е много малка, за разлика от тази край хотела ни. Ресторантчето край пристана бе едно от хубавите и разполагаше с детски кът. Там се намираше и стогодишният чинар, с който се гордеят в селото.
Близо до пристанището е и пещерата на циклопите или по-точно на циклопа Полифем(син на морския бог Посейдон, Одисей направил вино, с което напил циклопа, а когато заспал опиянен, го ослепил. След това завързал себе си и оцелелите си другари под коремите на Полифемовите овци и избягали).
В центъра на селцето бе пълно с кокетни ресторантчета. Всяко предлагащо разбира се морска кухня. Аз обаче след като при предишното ходене в Гърция имах стомашни проблеми след пробване на морски дарове, реших да не рискувам и хапнахме традиционното сувлаки и пържени картофки.
В ресторанчето обаче ми направи страхотно впечатление, че още със сядането ти носят малка чашка с някакъв вид червено вино за аперитив. (Аз уж не пия и съм почитателка главно на бяло вино, ликьори и коктейли, но това ми хареса). Веднага сервират и едни огромни филии препечен хляб, поръсен със зехтин и подправки. Аз нали преди да тръгна за Гръцко тъкмо бях се сдобила с хлебопечка, всякакъв вид хляб ми бе тръпка.
Направи ме впечатление, че гърците излизаха вечер късно на ресторант - около 21:30 - 22:30ч. Но пък за сметка на това в големи, шумни компании и си хапваха доста.
Ние обаче гледахме да приключим с вечерята до към 23ч., а след това да се насладим на прохладата край брега на Бяло море. Да се разходим по плажа и да изпием по едно питие.
Снимките към тази първа част на разказа ми са в това албумче
Може да ги разгледате и на слайдшоу ТУК
Искрено се надявам да не съм досадила с дългия пост и многото снимки.
Покрай коментара на mimkata и линка, който си дала усещам как и аз скоро ще загубя малко време разглеждайки Дубай в Google Earth.
, и днес ще пазя къщата. 
След дъжд качулка. 
, а ти имаш ли си билети вече платени? Да направите едно плажуване и за нас, че както се очертава, тази година ще гледаме плаж само на картинка. 
и сутринта се успахме всичи дружно 
, но за съжаление кратката ваканция вече свърши. Все още не мога да се настроя на работен режим и с удоволствие чета разказите ви за ваканции и за далечни места.
)
