Благодаря, bobkas! 
И аз те гушкам! 
И аз те гушкам! - Публикувана: 10 авг. 2007, 10:17 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2007, 15:31 ч.
2 въпроса?
4 години през които направихме 3 IVF, а документите събрахме за не повече от две седмици, последва една година чакане и точно когато бяхме на прага на отчаянието и в главата ми започнаха да нахлуват мисли от рода на "всичко е връзки , пари и т.н", получихме дълго очакваното писмо, след три дни бе първата ни среща а след още 21, "най-красивото бебе на планетата", както го наричахме тогава, защото вече не е бебе а "муж", си беше у дома. В деня когато се видяхме за пръв път, се върнахме до дирекцията и подадохме документите, не искаха да ги приемат имало срок едномесечен да си помислим. Съпругът ми попита " Вие виждали ли сте детето?" Отговорът: "От 6 месеца не сме". Показа им го на лист А4 и ги попита " Според вас за това дете има ли смисъл да мислим? Това е нашето дете и си го искаме у дома час по скоро. Приеха ни документите и ни казаха че няма да стане скоро защото "СЪДЪТ ПОЧИВА", при което аз подлудях и им отговорих, че има съдебна ваканция но това не означава че съдът почива и че са длъжни да внесат молбата ни в съда. Нататък бе лесно, насрочиха дело за след 3 дни и на 24.08 успешно си прибрахме детенце у дома.
13години неуспешни опити 2 не успешни ин-витро. В началото на тази година събрахме докоментите на 24май ни включиха в списака с връзки защото иначе още щяхме да чакаме за вписване. На 20юли ни дойде писмото. отидохме в дома в Пловдив още следобяда и ни показха почти двумесечната Пресияна която толкова ни очарова че започнахме веднага да подготвяме документите.И резултата от тези мъки сега спи до мен.
От вписването в книгата на дома, тогава беше така, до извикването ни за да ни представят дете изминаха почти 2 г. Преди това 2 неуспешни Ин витро. Вече не ги броя колко години са минали, но мисля, че просто толкова врме е трябвало , за да имам най- красивото и добро дете. От 21,09 до 21. 11. 2001 беше най голямото чакане.
Препоръчани теми