2 въпроса?

4 години
2 седмици за всички документи, с изключение на свидетелството от НСС, което ни отне 6 седмици

9 години правихме бебе и толкова ни отне да вземем решение, а документите ги подготвихме за 3 месеца.

Ето ти една подобна тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=191459.0

10г правихме бебе, а 2м подготвих документи, а малкия си дойде в къщи след 3месеца. Въпрос на искрено желание и много инат и воля. Човек убивам заради детето си.

За четири години - четири неуспешни бременности...

На 8 май взехме решение за осиновяване.

На 6 юни подадохме заявлението.

На 10 август бяхме вписани в регистъра. 

(10 август е и датата, на която загубих първото си бебе в 5 - ти месец през 2003)

Дете и до сега се пробваме да си направим, а документите приготвихме за 7 дни - то и по.бързо можеше, ама за едната бележка държаха на едноседмичния срок 

При мен не е имало решение да творя дете, а желание да имам и отгледам дете. И то винаги е било в мен от най-ранна юношеска възраст! Винаги съм мислела за осиновяване (въпреки, че по родови традиции ми се "падаше" многодетство; раждане на близнаци и не съм се съмнявала, че ще имам дъщеря (единствената ми "претенция" в социалния доклад). Интересно ми е ЗАЩО такива са били мислите и усещанията ми и все още нямам категоричен отговор, а само рационални обяснения и хипотези!
Веднъж само надникнах в клюкарника от любопитство: "какви теми се разискват там?" и мернах нещо от типа:"Имате ли усещане за мисия на живота си?". За сега не съм отговорила там (дали имам свестен компютър, качествена нет връзка или пък време)!? Но откакто открих и достигнах до дългоочакваното ми дете ме обзе сигурност и спокойствие за смисъл на живота ми.
Подготовката на документите ми отне малко време - само от минималните срокове за подготовка на формулярите. Но  изготвянето  на социалния доклад и попадането в регистъра... да ги сметна ми ъ... май някъде 6-7месеца (имам личен принос за големия срок, защото отказах да подпиша съгласие за надзор от социалните на взимоотношенията ни с детето ми - струваше ми се контролиращо и от не особено компетентни хора в повечето случаи). Това върна преписката:"Такъв прецедент!" И за да попадна в регистъра трябваше доброзорно да ревизирам становището си: "Нещата трябва да вървят по процедура!"...Мда, В България РАЗЛИЧИЕТО НЕ СЕ ТОЛЕРИРА!
От попадането в регистъра до първата покана за среща с дете минаха още 1г.4 месеца. То стана и моя дъщеря, макар, че не я разпознах чрез телесни сигнали, а на ниво разум си дадох сметка, че нямам капацитет да загърбя, което и да е дете и да забравя очите му... Сега се радвам на промяната в тях!

А подготовката на социалния доклад... колко време отнема?
От началото на подготовката на документите до вписването в регистъра колко време минава?

Зависи, различно е - някои отдели приемат само заявлението, а документите можеш да ги вадиш по време на проучването - т.е. горе - долу 3 месеца и нещо, други искат да кандидатстваш с готови документие - тук смятай - 3 месеца средно и нещо за проучването и преди това между 2 седмици и 1 месец за вадене на документите.

10 години се опитваме да имаме дете.
Документите ги събрахме за 10 дена /някои с връзки/ само дето Следствената я чакам 3 седмица и мисля да звънна по телефона и да     някой, иначе на портала ме питаха "бързаме ли"  че кой не бърза за тая работа. Относно социалните ми по район ми се струва отсега, че не си дават много много зор: 1. Само с целия комплект документи ще ми дадат вх. №  2. Два пъти звънях с доуточняващи въпроси относно документите и двата пъти ми казват "ами незнам"  е кой да знае тогава    може би съм длъжна аз да знам. Уфф дано да съм останала с грешно впечатление 

Забравих да ви кажа че решението за осиновяване го взех за 1 ден и то след като по случайност влязох в този форум.  Благодарна съм че ви има

Браво на теб Kossi

   Четири години опити.
    Документите станаха за две седмици.Най-дълго се чакат документите от прокуратурата, че не сме лишени от родителски права, и че не се води следствие-излизат за 15 дни. После се мотахме две седмици за препоръките и а-днес, а-утре, и то стана цял месец докато ги подадем. Е, вчера я свърших тази работа.  Обаче ми казаха, че ме чака дъъълго чакане.

Зън-зън, проучването ще мине за нула време...

Дори няма да се усетиш...

Следи стриктно дали социалните спазват сроковете си...

По този начин, чрез деликатно "побутване" нашият доклад стана само за два месеца...

Иначе още щях да го чакам...

Прегръщам те и кратко чакане ти желая...

   Благодаря, bobkas!    И аз те гушкам!

4 години през които направихме 3 IVF, а документите събрахме за не повече от две седмици, последва една година чакане и точно когато бяхме на прага на отчаянието и в главата ми започнаха да нахлуват мисли от рода на "всичко е връзки , пари и т.н", получихме дълго очакваното писмо, след три дни бе първата ни среща а след още 21, "най-красивото бебе на планетата", както го наричахме тогава, защото вече не е бебе а "муж", си беше у дома. В деня когато се видяхме за пръв път, се върнахме до дирекцията и подадохме документите, не искаха да ги приемат имало срок едномесечен да си помислим. Съпругът ми попита " Вие виждали ли сте детето?" Отговорът: "От 6 месеца не сме". Показа им го на лист А4 и ги попита " Според вас за това дете има ли смисъл да мислим? Това е нашето дете и си го искаме у дома час по скоро. Приеха ни документите и ни казаха че няма да стане скоро защото "СЪДЪТ ПОЧИВА", при което аз подлудях и им отговорих, че има съдебна ваканция но това не означава че съдът почива и че са длъжни да внесат молбата ни в съда. Нататък бе лесно, насрочиха дело за след 3 дни и на 24.08 успешно си прибрахме детенце у дома.

Браво на теб , а за тази принцеса се нареждам на опашката за кандидат свекърви

От вписването в книгата на дома, тогава беше така, до извикването ни за да ни представят дете изминаха почти 2 г. Преди това 2 неуспешни Ин витро. Вече не ги броя колко години са минали, но мисля, че просто толкова врме е трябвало , за да имам най- красивото и добро дете. От 21,09 до 21. 11. 2001 беше най голямото чакане.