Хора откачам !!!!

милата напълно те разбирам при нас положението беше трагично ,аз все отлагах отлагах и режима го направих чак в 9 месец и ми отне точно 1 седмица ,моята майка ми помагаше като твоята  ,но когата единия беше болен ги разделях защото се получаваше същото като вас ,не за да ги предпазя един от друг а за да може да се наспим,така че пробвай и ти отдели майка ти и момиченцето си в друга стая поне за през ноща така и двете ще се наспят

Извинявайте, че се намесвам във вашата темичка
Но....., заменям 16 месечно бебе, 8 год. разбойник, 12 и 18 тийн (момичета) ....за бебета близнаци
На шега де.

   Извинявай, нямам време да прочета отново назад, но правили ли сте изследване на носен секрет, да не са някакви незнам какво се водеше стафилококи ли? Тук една приятелка мама каза че по същия начин се е опитвала да лекува сина си и след изследването се оказала че в Шейново са ги прихванали и с адекватно лечение лесно се е оправил.
    Само отново да споделя, в началото за да успявам да се наспивам през ноща кърмех легнала и спях с тях. Тоест таткото ми ги подава, аз им давам да сучат и заспивам, те също след като се наядат, ако се разбудим ги местим в леглата им ако не спим заедно

NikiFin, че ти направо си поспиваш 1-2 ч. нощем и 2-3 денем - просто доста. Аз като си спомня,че сигурно за седмица толкова ми се събираше. Няма денем няма нощем. Първите няколко месеца ходех като разбит самолет. Постоянно някой ревеше,обикновено Здравко. Ако единия заспи става другия. Докато го накърмя,преобуя,оставя в леглото и другия става и пак започва същата процедура. Няма денем,няма нощем. НИкога не съм ги делила и не съм ги оставяла на някой друг да ги гледа. Таткото ходи на работа на смени,трябваше да се старая да не вдигат много шум,че и той да поспи. Просто кошмар,бях като парцал през повечето време и си мислех,че това никога няма да свърши и няма да издържа,но ето че успях.За разлика от Айла аз не съм ги кърмила легнала заедно в началото,защото нямаше кой да ми ги подава,а ако трябва сама да ги настаня за кърмене отнема толкова време,че и аз и те се разсънваме и става още по-трудно приспиването. Сега пак се будят нощем,но за мое и тяхно спокойствие спим заедно,защото и аз трябва да си почина. То иначе не  е работа- на всеки час да ставаш - вземи едния ,остави другия. Всеки ми казва колко било лошо да ги уча да спят при нас,но ако иска  да дойде да ги погледа 1 седмица,пък после да ми дава акъли. То и аз ако имах кротки бебета дето си спят непробудно по 8-9 ч. нощем нямаше да ги държа при мен,ама в моя случай не става. И аз съм човек все пак.
А ти като имаш кой да ти помага ги разделяй,и други мами са ми казвали,че така успяват да си починат.

         О в началото ми беше по-лесно да си ги настаня и двете, просто втората я слагах наблизо и я хващах като котка малкото котенце за дрехите на гърба и я настанявах  Сега пък сами идват 

мила, мисля че това е така наречената следродилна депресия + преумора +  всичко по 3...

доколкото си спомням по онова време и аз бях в подобно състояние..без третото дете..

в момента решението ни е да разделяме децата и резултата е че съботно неделно с едно дете за мен е равнозначно на пълна почивка

опитай:
1. да намериш някой от българия който да ти помага срещу заплащане и да те слуша буквално просто защото му плащаш за това
2. оторизирай майка си за по-голямото дете
3. поне веднъж дневно тегли майна на всичко и всички и отделяй по един час за себе си - разходка или фитнес или ТВ или просто клюка със съседката

с две думи - въведи бързо някакъв ред за да се поосвестиш защото ако ти си добре цялото семейство ще е добре но ако си изнервена няма спасение..

НикиФин, ще се оправиш, просто в момента май наистина всичко ти е дошло в повече.
Хормоналните дисбаланси след раждане влияят различно на всяка жена, с това няма как да се бориш, преумората и тревогите също като че ли са доста.
Настрой се положително, все пак много малко време е минало, с децата се "познавате" от има-няма два месеца
Ще си изработиш схема, която е на-удачна точно за твоята ситуация.
Знаеш, че много майки на близнаци, вкл. и аз, са се справили сами, т.е. не е невъзможно. ангажира допълнително, ти дава и предимството на опита, който други нямат.
Фактът, че имаш и по-голямо момченце, освен, че те
 Айде горе главата и кураж!

uBeTo Ева много реве и само цица я успокоява. Затова не искам да притеснявам майка ми с нея - така или иначе не може да и помогне и пак мен ще вика. Затова си я държа близо, в съседната стая я пратих. Уж да не се будят един от друг ама пак си се будиха - усещат ли се кво ли не знам. А може и да се чуват, защото все пак се чува малко. Не искам да натоварвам майка ми нощем с децата защото и без това през деня не подвива крак и поне нощем да си почине. Още повече, че баткото ни спи в съседната на нея стая и я буди нощем по няколко пъти, и като за капак се събужда в 5.30 и тя го поема за да не ни буди нас 
Aila правехме изследване на секрет още в самото начало. Откриха рино вирус. Но се предполага, че вече го няма - за 1 месец все трябва да е изчезнал. Но мисля ако иска доктора да пусне пак. Ако не планувам ходене до БГ след месец и там ще направя пробата ако е възможно.
Аз не мога да кърмя двете едновременно - опитах ама не става. А съвсем нямам идея как ще лежа и ще кърмя 2 и ще спим всички. 
Евала на мъжът ти, че ти ги е подавал - моят хич не си дава зор.
Djina , може да се каже, че си поспивам сега с този режим, който установих от седмица щото вече се не траеше. Гризе ме съвестта, че лишавам бебоците от едно кърмене, но мисля че не е фатално да ядат от добавката, и без това често дохранвам, че не стига кърма, а сега още повече намалява. Но до преди седмица се радвах на 2 часа сън, щото понякога дори не заспивах денонощно. Те нощем непрекъснато ядат и серат и времето минава толкова бързо като човек не сяда - верно няма нощ няма ден. Тук по книгите пише, че към 6я месец бебетата вече нямат нужда от нощно хранене. Много странно, след като на снаха ми  и двете деца са отказали нощното хранене 2 седмици след раждането и са си спали по цяла нощ, че даже по 12 часа. 
victress , е това е проблемът, че майка ми не ме слуша, а държи аз нея да я слушам. Казах и че ще и плащам и и плащам и държа да праи квото и кажа, но то не разбира от дума  . Не мога да намеря човек, на който имам 100% доверие - имам чувство, че всеки чужд човек ще ги претупва щото не са негови.  За баткото се грижи таткото - майка ми не може да му смогне - тя е немощна, а той е толкова як, че ще я бие още малко. Да не говорим, че само тича и то толкова бързо, че тя изобщо не може да го стигне. А фитнесът е само в мечтите ми - нямам сили за никакви упражнения.

моите на месец и нещо се отказаха сами от нощните хранения. последното беше към 20 часа и закуска към 7-8 часа

НикиФин, благодаря ти за подробния отговор, макар и с малко закъснение - за съжаление последните дни съм малко прикована на легло  и не мога много да пиша. Май и за мен моментът наближава и ще видим как ще се справят тук - със сигурност тук за разлика от Дания не полагат прекомерни грижи - само най-необходимото, ако всичко е наред в болница се стои 24 часа и не знам след това как ще се оправям. Но ще му мисля, когато дойде момента.
Желая ти от все сърце положението да се оправи и мерси още веднъж, че отдели време, за да ми отговориш   

fata morgana , още по-добре, че не стоиш в болница. 24 часа стигат, ако всичко е наред да се окопитиш и да те светнат как в общи линии да се оправяш с бебето. Природата и майчиният инстинкт се грижат най-добре за бебето - в болницата просто нищо не могат да ти предложат. Но ако има проблем с теб или бебето сигурна съм, че няма да ви изселят без да се оправите. Настрои се за големи трудности и неспане. Спи колкото можеш сега. Не че може да се наспиш веднъж завинаги, но поне да събереш сили за раждането и за началния стрес.

съчувствия..не знам какво да кажа..
напук на всички съвременни теории при мен много помогна стриктния режим на децата, дали при вас това няма да е също от полза?

Хей Ники!

Само да те успокоя че и аз раждах без упойка моите  близнаци!Уж секцио уж екстри и накрая бам.При това предизвикано раждане.Силна система изведъж силни контракции и хайде..Мислех че ще умра.Първия ми син го раждах с епидурална,нищо не усетих.Е после от главоболие не можах да стана месец от леглото.
Затова ако има четвърто вече ще е секцио,да опитаме всичките видове...

Ники Фин май всички сме били така през първите месеци. И аз като теб имам по-голямо момче преди близнаците. По-голямо силно казано защото като те се родиха беше на 3 годинки само. Не ща да си спомням как се разминавахме на косъм по тясната пътека между всички кревати с мъж ми, носейки по едно бебе на ръце... Понякога дремейки не успявахме да се разминем съвсем    Едното бебе беше с херния и явно го болеше, защото ревеше непрекъснато и спеше само по корем. Оперираха го чак на 1,6 г. До тогава беше мъка! Знаеш ли в какво сме го приспивали, защото ни откапваха ръцете? В детско самосвалче, от тези големите пластмасовите. После порасна, започна да изпада от коритото на камиончето... абе като се сетя сега ми е смешно, ама те разбирам напълно! Кураж мила, ще премине, а ти трябва да издържиш и ще го направиш дори и да не ти се вярва, че си способна!