Хора откачам !!!!

.. ами ..  .. не знам как аз да ти вдъхна кураж .. недопустимо е таткото да не се включва в гледането .. поне според мен .. при нас в къщи имаме система .. родителите ми живеят под нас .. и още в самото начало се разбрахме .. кой .. с какво и докъде да помага .. винаги е имало случаи да прехвръкнат искри .. и реплики .. но .. в рамките на разумното .. опитай се първо да се успокоиш .. нервността винаги се предава на децата .. и после да подредиш нещата около себе си .. и най вече със съпруга си .. няма да живееш с майка си .. 

 Милата,споко и това ще мине ,какво да ти кажа ,много е гадно че мъжът ти не ти помага и майка ти те критикува .Моят съпруг е другата крайност но да не те дразня.В началото е най голям зор ,моите първи 2 месеца са ми като кошмар -недоспали 2-мата ходихме като призраци.После олеква вече е много весело като ходят и се опитват да общуват даже не ми се оставят на бабите, който по рано не можеха все да намерят време за тях,нали работят и са много заети В никакъв случай не си лоша майка не се упреквай ,гледането на 2 мръвки хи не е лесна работа .Аз бях изпаднала в нервна криза едва ли не около годинката в периода на прохождане голям зор видях единият  го носех на врата а другият го водех за ръчичка,бабите в парка искаха да ми помагат . голям цирк,най лошото беше че в къщи /бяхме при свекървата/ имаше една камара народ но всеки се ослушваше,бях бясна.Успокоих се като останахме само 4 мата-направих си организация за деня и беше по лесно. Такъв е момента че всичко те дразни опитай да поспиваш остави ги за 2-3 часа  на ден на майка ти да види че не е толкова лесно за колкото го мисли.мисли позитивно колкото и да ти е криво идват по добри времена радвай се на буболечките !!!много прегръдки от мен задочно и успех

Скъпа като те слушам се сещам за себе си и аз си мислех ,че от мене маика нестава!Исках да ги гледам като по книга и все се ядосвах като и другите не го правят така.Че свекървата е взела биберона от земята и само го е избърсала ,а не е отишла да го измие с вода и т. н.абе глупости колкото искаш.Я се успокои тръшни децата на майкати да ги гледа както си иска.Няма да ги остави нито гладни нито жадни,какво друго искаш?Докато проходят е по трудно,че все са ти в ръцете ама не се отчайвай те растат като гъбки.Кураж мила,няма да се предаваш я.Успокой се и ще видиш,че не е толкова страшно.Пък на таткото му идърпай ушите и да вземе да се стегне!ако има нещо друго пиши,ако не друго то поне морално щете подкрепим. И СПОКО!

Предполагам, че повечето тук са имали момент, в който са откачали - особено в началото. Майка ми беше при мен първите 40 дни, после си замина, мъж нямаше...не си спомням как са минали първите месеци - не спях, нервна бях, всичко ме дразнеше, не вярвах,че ще успея да се справя с нещата и да гледам и деца, и къща, и себе си. Чувствах се дебела, изоставена, необичана и никому ненужна. После майка ми си замина и когато останах съвсем сама установих,че  мога много повече неща, когато знам, че няма на кого да разчитам и всичко зависи единствено от мен. Недоспиването ти е най-големия проблем, ако успееш да направиш някакъв график с мъжа ти за ставането през нощта ще ти бъде голямо облекчение. Не приучавай децата да ги носиш на ръце когато плачат - знам, че когато ги чуваш се  плашиш добре ли са, нервираш се, защото имаш да свършиш нещо друго,  подлудяват те, защото дори когато отидеш при тях не млъкват...не е голяма утеха, но и това ще мине. Научи се да игнорираш всичко, което не е спешно - това, че ще поплачат в креватчетата си докато измиеш чиниите или си вземеш душ не е фатално. Пускай им музика или приказка за фон - понякога просто човешки глас в стаята ги успокоява и разсейва за известно време. Ако свикнат, че лицето ти ще се появява над техните при всеки звук, ще ти се стъжни. Ще реват дори когато просто им е скучно. Зарязвай всяка домакинска работа, която може да бъде отложена - прекарвайте повече време навън в разходки. Докато те няма нека майка ти помогне в къщата с това, което не си успяла да свършиш или през уикенда пращай таткото с малките в парка, а ти остани у дома и оправи каквото си оставила за по-късно или просто си почини малко. Докато имаш помощ се възползвай и ги остави сами да къпят дечицата, за да имаш поне половин час почивка или просто някакво време да свършиш нещо различно от гледане на бебета. Като минат няколко месеца ще влезете в ритъм, ще вършиш нещата на конвейр и всичко ще ти се струва съвсем в реда на нещата. Първите месеци са ужасни, но депресиите и отчаянието не оправят нещата. Дай си малко време на себе си и на малките да свикнете един с друг - с времето ще установиш, че всъщност се справяш чудесно, те ще започнат да спят малко повече нощем, ако не ги свикнеш да ги дундуркаш непрестанно ще започнат да се заиграват сами и лека полека ще изработиш правилният за теб график за деня. Просто имай търпение и по никакъв начин не се оставяй на разни черни мисли да те смачкват!
Кураж и целувки за малките пуканки.

Знаех си, че тук ми е спасението. Май най-голяма нужда имам от разбиране и само при вас го намирам. Нещата са малко сложни при нас. Защото таткото си има право - поел е изцяло грижата за големият ни син - води го и го прибира от ясла, храни, с него е нон стоп когато си е в къщи детето. Явно си мисли, че това стига и бебоците ми ги е предоставил изцяло. Ще вземе едното когато реват и двете, но иначе не. Мисли, че са изцяло мое задължение. Нощем Ева като пищи с чиста съвест я изнася в съседната стая. Но аз не мога да я слушам и си я вземам да си я успокоявам. Майка ми много помага жената ама и прави много глупости. Научила ги е не само на ръце ами и на дундуркане. Пея от как са се родили да ги остави на мира, но тя се не разбира. Резултатът можете да си го представите. Момченцето ми е болно вече месец със запушен нос. Често се случва да го носим по цяла нощ защото като го сложим да легне и се задушава. В дните, когато носът му е леко поотпушен и може да си диша сам така хърка, че в една стая с него не може да се спи. Понякога си слагам тапи за уши ама не смея много, че искам да го слушам как диша да не го задуши изведнъж. Единствената възможност за спане е през деня да ги оставя за 2 часа на майка ми между храненията. И тогава само мисля и се нервя и докато заспя требе да ставам да ги кърмя  . Ева реве на цръв кое му се вика и няма как да я оставиш да пищи. Реве от глад, реве като ака, реве след като се е изакала, реве преди да заспи ... реве на практика нон стоп. А Теди като реве още повече му се запушва носа. На вс отгоре в болницата от рев получи пъпна херния, защото го бяха омотали в йици и маркучи и не можех да го вземам да го успокоявам. Така че гледаме да не го оставяме да реве по възможност изобщо. И заради този негов нос майка ми е забранила да го къпем и вече 2 седмици не е виждал водица горкия 
За къщната работа като готвене и чистене отдавна съм забравила - затънали сме в мизерия и изобщо не ми пука. Само перални пускам, че просто нямам друг избор с 3 деца 

Здраве мила,мога само да ти пожелая кураж и сила,знам че едва ли ти е успокоение,но знай че ще мине.И моята майка беше в къщи до 40 ден,а аз само и се карах,въпреки че нищо не ми е казвала милата.Явно си изпаднала в так наречената "следродилна депресия",който я е изкарал да свирка,мен ме пропусна,защото точно като реших да се предавам и нашия татко замина и да знаеш само как се стегнах,чак пушек се вдигаше от мен ,толкова организирана и експедитивна станах.Вярно ,нямам по-голямо дете,но си мисля че ще се справиш.Моя единия също много плачеше,още в родилния дом му започнаха коликите и само на разходките мълчеше.А за кърменето не мога да ти дам съвет,аз кърма нямах и въпреки това се мъчех да ги държа по 10 минути,но един по едни
 Смятам че след още 2-3 месеца ще си забравила тези неволи и ще те мъчат следващите проблеми,затова пиши тук,винаги ще намериш подкрепа и разбиране

Не мога да ти дам кой знае колко добър съвет, моите бяха много кротки, не съм преживяла и на полувината от твоите проблеми. Но не се предавай, изисквай повече и повече от мъжа си (моят също не помага, ако не му се развикам). На майка си отстоявай своето, тъй като ти все пак си имаш едно дете и знаеш как се гледа. Може би при мен всичко вървеше добре отначало, защото бях забранила на всички да гушкат нон-стоп децата (все пак помощ имах само до погачата, а после....сама).
Но пък, знаеш ли, сама се оправях много по-добре, отколкото със помощ.
Това мога да те посъветвам, въпреки че ти трябва да обръщаш внимание и на баткото...
Кураж!!!!!

Прочетох за запушеният нос на сина ти  , аз имах същия проблем с дъщеря ми . Беше на 40 дни когато педиатърката че леко запушеното и за момента носле е голям проблем и трябва да се лекува изписани капки Коларгол/ на сребърна основа са / , след това почна големия ужас е така като теб с мъжа ми я носехме на почивки дори и през ноща за да може да диша , след Коларгола ми казаха само морска вода докторите а детето по-добре не ставаше , сама за себе си усетих че след каквито и да е капки отделя обилно секрет и само влошават нещата . Това след месец мъки , отидох на лекар-уши , нос ,гърло , пуснах и носогърлен секрет и междувременно от 2 дни бях спрала всички капки .Лекаря УНГ потвърди моите опасения че тази супер секреция от носа е от капките и другите неща които и слагам в носа , каза ми всичко да спра , да овлажнявам много въздуха в стаята и  /беше зима и се отоплявахме/,и ако до 7-10 дни не се оправи евентуално нов консулт , но каза че има деца с чувствителна лигавица които горе долу до 1 година така регират на дразнители като сух въздух или стеримар или друго в носа . Каза ми че до 1 година единствено при нужда да ползвам като капки за нос  отвара от лайка /сламеножълта на цвят да е / и най-много за 2-3дни иначе бебешката лигавица е много чувствителна и пак ще реагира така . Тай ми изписа и правени капки за 2 дни да изхранят лигавицата , но и от тях леко ни текваше нослето и ги сложих само веднъж .Спрях всичко  запушения нос изчезна след седем дни , само нощем като се изсушеше въздуха похъркваше малко , но след  седмица купихме и овлажнител за въздуха и това разреши проблема напълно .Е налагаше се по два пъти на ден да изсмуквам с аспиратора секрети от нослето и , но тя и с тях си дишаше без проблем , не беше онова страшно задушаване . Знам какво е с мъжа ми я  носехме права на почивки , между другото най-ефикасно беше да я носи права с лице на пред леко наклонена напред, след около40-60минути такова носене детето направо повръщаше локви прозрачен секрет и и олекваше за следващия половин един час .Да не би и вас някой лекар да ви е объркал с капки . Дано се оправи бързо бебока , явно нещо му дразни лигавицата трябва да се разбере какво ние вече се чудехме алергия от каво може да е а се оказа проблема в сухия въздух и във проклетите капки за нос и проклетата морска вода за нос , която явно не на всеки понася

Благодаря ти много. Нашият проблем не е точно същия, защото започна изведнъж с жестоко запушване, иначе си дишаше нормално. Откриха му рино вирус. Но вече много се проточи и вероятно това се дължи на капките. Ще спра физиол разтвор. Нашият УНГ ме посъветва да слагам кърма от първата бистрата преди всяко кърмене за да го поотпуши и да може да яде. Но не винаги успявам да изцедя. Според майка ми кърмата най-добре му влияе. Но когато му е много запушен носът просто нищо не помага  .

Здравей,
моите момичета са на 3,5 месеца и напълно те разбирам какво ти е.Съвсем скоро минах по твоя път, малко по малко нещата стават по-лесни в някои отношения. Повечето време минава в кърмене и аз кърмих легнала, така си почивам и понякога заспивам докато ги храня. Опитай да ги кърмиш легнала, а и те заспиват така по-лесно, поне на този етап трябва да спят повечко, защото сега моите хубавици почти не спят през деня.И във всеки труден момент си казвай "И това ще отмине". Цункай бебоците и се опитай да бъдеш по-спокойна, знам че е трудно - в началото постоянно ревях и се ядосвах за всичко, но няма смисъл.

Здравей, NikiFin!
Много се зарадвах, като ти видях новите лентички в една стара тема, а после и прочетох, че раждането е минало леко. Да са ти живи и здрави дечицата, а гледам че баткото скоро е имал РД.

Аз също си мисля, че май караш следродилна депресия. Аз бях по същия начин и то само с едно дете и то при положение, че тя не ревеше. Първите два месеца няма нито една снимка, изобщо не знаех къде се намирам, при мен проблемът беше, че тя не искаше да суче, и аз по цял ден и нощ се цедих, отделно храних, преобувах, разхождах, чистих и всичко останало. Мисля, че трябва малко да поспиш и да починеш и всичко ще се оправи. Аз като спрях цеденето и се понаспах се родих. Така че използвай всяка възможност да си починеш и се поуспокой малко, ако може излезте някъде с мъжа ти, хем да се поразсееш, хем да си поговорите и да му кажеш как се чувстваш. Все ще измислите нещо, а и този период ще отмине.

Между другото баткото как приема бебетата, ти се притесняваше за него, ама май той ще ти е вече най-безпроблемен.

Стискаме ти палци и ще видиш как всичко ще се нареди 
А после ще ми даваш съвети 

Кураж мила,всичко ще отмине,аз съм по назад от теб,ни майка ни свекърва,таткото помага ама тръгва от понеделник на работа.

     Аз също бях зарязала всякаква къщна работа първия месец-два. Таткото се прибираше от работа и чистеше, готвеше и къпеше малките. Все още само той ги къпе. Никога не съм имала и искала помощ от бабите, просто съм доста нервна и повече се ядосвам отколкото да помагат.
      Първите месеци също бяха кошмарни, но поне проблема с наспиването го реших именно с кърмене легнала на двете едновременно, всъщност по този начин решавах всякакъв проблем с тях. Единствено така се успокояваха от всичко, колики, глад, нервност и тн. Реално аз не дондурках и не се чудех как да ги успокоявах, а си лежах  и почивах също. Разбира се не всичко е толко розово, понякога реално се схващах от лежане, но важното е да се издържи първите месеци. Не че и после няма трудности, но както и другите мами са писали се установява някакъв график и режим.
       Поздрави на малките сладурчета и на баткото 

Мила, кураж, първите месеци е най-страшно. За мен първите 3 бяха истински кошмар, докато се науча да ги кърмя заедно и докато поразредят храненията. Просто ходех насън, сънувах как децата пищят, задушават се или някой друг кошмар и се будех по 100 пъти на нощ, кога от децата, кога от кошмар. Ние имахме  възможност д а вземем бавачка още отначало и по-добре, защото и мен бабите ме изнервят ужасно и моята майка най - много го отнася милата, нали ми е най-близка, все тя опира пешкира. На бавачката поне можеш да й кажеш направи това, не прави онова, а бабите живеят с чувството, че имат право за всичко и ти нищо не разбираш,  а те са капацитет по всички въпроси.

Търпение още 2 месеца и нещата ще станат по-лесни.  Мъжа ти обаче трябва да ти помага. Проведи си един разговор с него и уточнете схемата със задълженията, защото майка ти скоро си тръгва и оставаш сама да се грижиш за бебетата. Тогава той трябва да помага много. И моя не е от най -желаещите да помагат, затова те разбирам добре Но поне ми е осигурил бавачка и чистачка, така че ме компенсира по някакъв начин.

Ще успееш, не се стряскай, просто трябва време да мине

Да ти кажа, предпочитам да не моля мъжа ми за нищо щото и той е един бес...  Не му се разминават скандалите де, които определено имат ефект ама ми костват страшно много нерви и по възможност ги избягвам и предпочитам да си свърша сама работата доколкото ми е по силите. Много съм мислела и продължавам да мисля по въпроса за детегледачка и изобщо домашна помощница. Проблемът е, че не мога да си избера, не мога да поверя къщата и децата си на кой да е. Майка ми е най-добрия вариант защото е много всеотдайна и наистина и пука за мен и децата. Ама па е толкова устата и дразнеща, че усира целия положителен ефект. Накрая излиза, че жената се мъчи и старае и аз я овикам.  Най-големият и плюс е че е на разположение 24 часа. Дом помощница за 24 часа няма далавера да вземам щото тя така или иначе няма да работи 24 часа, просто няма толкова работа, а трябва да си и плащам. Почасово може да наема ама направо изпитвам ужас да остана сама с децата. Майка ми я оставям по нейно желание понякога за час два когато наистина се наложи, но тя е жалка картинка - държи и дундурка едното дете, а другото с крак му движи леглото за успокоение щото те много реват и много често едновременно. Да не говорим, че понякога не смогва да ги нахрани щото дори да успее да им направи мляко не може да им го даде. За уригване да не говорим. преобуването обикновено става на тъгъдък през което време другото пищи. Много са ревливи. Тя ги е научила на ръца и сега е невъзможно един човек да се оправи с тях. Пък те изобщо не спят през деня, не знам кви са тия деца. Спят само на ръце за малко докато ги държиш - не знам как издържат.
А мъжо си иска вечер да си почине, да си прочете вестника, да си изгледа ТВто, да си апне манджичка и изобщо не е навит да си променя навиците. Той има нужда от почивка за да може да си върти бизнеса, а аз нямам нужда от почивка за да си гледам децата. Не разбира и не иска да разбере човека. Помага от немай къде когато и двете пищят и не му се слуша рев. Ама иначе да помогне понеже осъзнава нуждата ми от помощ - не. Такъв си е. Майка ми вика, че всички мъже са такива да се не ядосвам. Ама не вервам. Верно че изкарва парите и  е поел изцяло грижата за голямото дете, та не е съвсем за изхвърляне  Ама все пак за мен е нормално като виждаш че един човек не подвива крак, а ти си почиваш да му помогнеш поне малко  , още повече че става дума за собствената ти жена. На майка си винаги ще помогне без даже да има нужда и без да го кара, просто от уважение и съпричастност. Ама жена си явно още не я е приел като най-близкия човек както би следвало да бъде 

Напълно те разбирам. И аз често сама предпочитам да си върша нещата, вместо да слушам обяснения и скандали по 2 часа за нещо, което се върши за 2 минути. Хем при бавачка, чистачка и мъж

Кураж  Най-трудното е сега, но след месец - два ще се оправят нещата.

Мила Ники!

Четох малко по диагонал и се извинявам ако не съм доразбрала нещо.Много ми е позната твоята картинка.И аз имам по голям батко(сега вече на и близнаците,които са вече на година и половина.На мен лично не ми е станало по-леко.Мисля че проблема не е следродилната ти депресия.Просто е нечовешко да се справиш сама!!След като имаш по голямо детенце ти е ясно,че после почва кошмара,периода на прохождане,след това искат да се качват навсякаде,пипане в контактите,предапазителите на които не са проблем за малките пръстчета и т.н. и т.н.Непрекъснат стрес.Така че се вземи в ръце и вместо ти да се чудиш как да се организираш,организираи хората около теб.След като имате финансова възможност да си вземете бавачка не го отлагай!Към нея прибавяш и майка си!И излизай сама навън за час два.Действа много зареждащо и после сама ще бързаш към дома,пълна с енергия,а ти самата поуспокоена.Аз досега гледах близнаците сама и направо съм на ръба на лудостта.Да не говорим че не мога да спя,а заспя ли сънувам кошмари и на сутринта се събуждам още по уморена. Мъжът ми винаги предлагаше да си вземем жена да ми помага,но аз на майка героиня ли се правех не знам,та най-накрая имаме жена която се грижи за домакинството и не проблем да и оставя децата,като сега например да драсна два реда тук.И определено съм по добре.А за запушения нос,единия близнак беше така до към една година.На нас физиологичния разтвор само ни помогна.И то не като капки,а направо съм промивала носа с него.Но ти можеш да вземеш един,(забравих му името,в аптеката ще ти кажат)като спрей и е лесен за слагане.Освен това защо не къпете горкото дете,това е основното което трябва да се прави,като в банята да има пара(пускаш душа от високо и правиш пара )Ще видиш колко ще му олекне.И като слагаш детето да спи го слагай полулегнало.Ох Много съвети давам,но ако искаш можеш да пробваш.Успех и помисли за себе си,помогни си сама!

Мерси за "успокоението"  . А за физ  разтвор - капя капки, ама не помага. Докторът каза да го ползвам само когато има запечени сополи да ги разтваря. А при запушен нос кърма. И тя не помага кой знае колко. Взела съм спрей с физ разтвор. Но не е малко спрейче, а голям флакон като дезодорант и пише че е за над 6 годишна възраст. И не смея да го ползвам за едномесечно бебе. Сигурна ли си, че не е опасно. Само чакам някой да ме окуражи и ще го ползвам. Но ме е страх от пристрастяване от друга страна. Не знам какъв е бил вашият проблем, но при нас е доста зле. Запушва се носът особено нощем и се буди понеже не може да диша и трябва да го носим, защото само това му помага да диша - изправен и да се движи. Тук е хладно, вали почти непрекъснато, не знам дали не е и от времето. Понякога си мисля да ида в БГ на жегите може да му помогнат. Не знам как може 3 седмици да си диша нормално и изведнъж да се появи този проблем уж от вирус и толкова много време да не изчезне  . Давай съвети, ама най ще са ми полезни тези за детето. Аз все някак си ще намеря начин да оцелея - най-голямата ми мъка е, че е болен 

NikiFin,аз също пръсках на малките с такъв спрей,всъщност то е морска вода(СТЕРИМАР)и определено ми вършеше много добра работа,според мен не би следвало да има някакъв проблем относно ползването му -няма никаква химия само пречистена морка водичка,така че смело действай,но определено не им харесва на бебчовците

Да определено беше Стеримар!Наистина това е наи обикновена солена вода.Педиатър ми го изписа когато близнаците бяха на 8 месеца.Преди това давах смело с обикновения физиологичен разтвор в меки ампули.В съчетание с парна баня и полулегнало положение за сън.Но определено студеното и променливо време оказва влияние(ако не се касае за нещо наистина сериозно разбира се)
Поздрави

Хайде и аз да се включа и да те окуража ако мога. Спомням си,че бях чела твой пост преди много време,още беше бременна и се чудеше как ще се справяш,защото мъжа ти не е склонен да помага,големия ви син е много палав,а свекърва ти казва,че не е проблем да си гледаш всичките деца сама
Направо ми е много мъчно за теб,защото си представям какво ти е в чужда държава и с мъж,който не те подкрепя. Много е трудно,наистина. Аз също първите 2-3 месеца не знаех на кой свят съм,не можех да се наспя нито денем нито нощем. Даже не да се наспя,а да поспя. Момченцето ни много плачеше,всякак - и в леглото,и на ръце,и да го носим и да го гушкаме нищо не помагаше. Просто се чудех като ревне след колко време ще поспре поне за един час да дремна. Мъжът ми помагаше колкото може,но е много нервен и като ревне започва да го овиква сякаш детето е виновно,че плаче и се изнервяхме още повече всички,та аз предпочитах сама да си го дундуркам,поне да не ми крещи и той на главата. Иначе ние живеем със свекървата,но и тя много знаеща и все в ръцете ми,постоянно акъли дава,а аз си знам как искам да си гледам децата и още повече,че като тя постоянно е насреща мъжа ми се ослушва и бяга от одговорност,а аз искам той да ми помага,не тя,все пак не съм ги правила с нея тези деца. И също като майка ти постоянно на ръце- реват,не реват така,че да се чудя после какво да ги правя. Че и на ръце да ги преспива. Едва от скоро като пролзаиха се преборвам с нея да не ги взима постоянно,а да ги остави сами да се развиват и то пак с много скандали.
Аз май изобщо не те успокоявам,но исках да ти кажа,че като мине малко време,около 3-4 месец нещата се подобряват наистина. И аз не го вярвах в началото,мислех че почивка няма да има и няма да издържа,но ето че успях . Сега се грижа сама за тях,пак ми е трудно,но не е като в началото. Още не съм успяла да се наспя цяла нощ,даже и повече от 3 часа без прекъсване не съм спала нито денем нито нощем,но организма ми някак се нагоди и свикнах.
За помощта наистина изисквай я от мъжа си,явно той е от мъжете,които сами не се сещат. И при нас е така и много ми е мъчно като чета как други татковци поемат такива грижи като къпане,сменяне на памперси,обличане и т.н ежедневни дейности,които уж нищо не са,но като трябва да ги правиш по безброй пъти направо се увиждат. Но и аз като теб в повечето случаи предпочитамсама да си свърша работата вместо да изпадам в дълги караници,обяснения,викове и ако ми свърши работата,то ще е през пръсти и после трябва да я върша наново.Какво да се прави,такива сме си ги избрали. Сигурна съм,че твоя ,както и моя,има други положителни качества,заради които си с него.
Това е всичко,с което мога да те успокоя - с времето ще става по-добре. Даже и прохождането не ме плаши толкова на фона на първите месеци,просто защото като човек си е отпочинал и понаспал се по-лесно приема трудностите. Кураж,ще се справиш. А когато ти е трудно и няма с кого да споделиш винаги можеш да се обърнеш към нас и лично към мен,насреща съм,макар че съм далеко.
 

Привет Джина. Отначало си помислих, че сестра ми се е включила и е писала и много се зачудих, понеже никога не влиза в такива форуми. И тя се казва Джина.  Да ти кажа само факта, че си ми обърнала внимание и си положително настроена ми действа благотворно.
Напоследък се успокоявам като си мисля, че децата ми са здрави (е Тединко има проблем с нослето, ама мисълта ми е, че може да е и по-зле). Мъжете ще ги борим - перфектни няма. Иначе ясно, че все имат някакви качества щом сме ги взели точно тях. Забелязвам, че поне има желание да се учи човека  и малък напредък забелязвам. Въпреки че вчера пак ми дигна кръвното - дръпнал Давид така жестоко докато тичал, че паднал на главата си. Голям скандал отнесе, но се радвам поне че си осъзнава грешката - иначе викаше Голяма работа, нищо му няма той е мъж 
Майка ми много ме дразни, но пък от др страна по-всеотдайна гледачка която ми е на разположение 24 часа не мога да намеря. Така че трябва да се примиря и изтърпя, че без нея съвсем ще се скапя. Всъщност едва ли ще се справя сама. Гледай и ти плюсовете на всекърва ти - сигурна съм че има такива - дори самото и присъствие там е успокояващо.
За бъдещето изобщо не искам да мисля - с Давид не ставаше по-лесно. Но може би си правя, че първите 3 месеца са най-гадните. 

Трябва да се подкрепяме,няма как Иначе съвсем ще изперкаме
Хубаво е,че мъжа ти влиза в час. С много повтаряне и говорене нещата ще се променят,поне при нас е така. А за майка ти напълно те разбирам,но му мисли като си замине ,така че стискай зъби иначе по-зле.Поне в началото да ти помогне.
Да те питам само мъжа ти датчанин ли е? Май да като се сещам сега за свекърва ти. Много ми е чудно как се живее с чужденец в чужбина Малко преди да срещна мъжа си си мислех и аз да замина за Дания с един мъж,сега не съжалявам че не го направих. Не ме разбирай погрешно,не казвам,че не си постъпила правилно,просто аз за себе си се замислих. Но наистина мога малко поне да се поставя на мястото ти. Дано поне с близнаците нещата да стават по-лесни. Моя Здравко дето не спираше да реве сега е станал един кротушко добродушко. И последно -защо в лентичките децата са с един ден разлика,преди и след 12 ли ги извадиха? Аз много исках моите да се родят в два различни дни,но те избурзаха с 2 часа

Не ми се мисли какво ще става като си замине майка ми. Нещата при мен се нареждат или провалят в последния момент 
Датчанин е мъжът ми. Аз не съжалявам, че съм си го избрала - на по-добър не съм попадала, дори не познавам такъв от мъжете на приятелките ми. Или просто щото си е мой си е най-добрия, та дори и далеч от перфектен.  Познавам няколко мъжове датски отблизо и не мога да кажа, че имат повече качества от българите. Но за семейство като цяло като че ли повече стават, щото са кротки и тактични, не са скандалджии и са точни. В чужбина може да ти е гадно, а може и да ти е добре - зависи колко си адаптивен и как се уредиш.
Иначе са на различни дати близнаците защото Ева се роди точно 1 мин преди полунощ и то според болничния часовник. Кой го знае колко е бил верен - на мъжът ми часовника показваше 1 мин след полунощ. Аз пък исках да са на една дата и ако знаех, че техния часовник е показвал друго щях да ги помоля да ги запишат на една дата. Ама те ме поставиха пред свършен факт - казаха, че вече ги били записали така и край.  Според мен си беше жив номер, нарочно го направиха. Да не говорим, че цялото ми раждане за мен си беше жив експеримент от тяхна страна. Сигурно съм единствената родила близнаци без упойка в последните години. А докато бременеех се правеха, че ми дават право на избор кога и как да родя и аз се чудех ли чудех. И накрая стана съвсем трето, което изобщо не очаквах да ми се случи. Може и да си внушавам де особено след всичките ми премеждия в последствие по датските болници. Ама вече знам, че там кракът ми ще стъпи само ако заумирам.

Здравей, NikiFin! На първо място поздравления за дечицата и дано скоро се оправи положението, навсякъде казват, че първите 3 месеца са най-трудните - малко ти остава  Виж, на мен всичко тепърва ми предстои 
Намесвам се в темичката ти, защото си една от малкото майки раждала наскоро в чужбина и понеже Дания, може би, е доста сходна с Холандия, където аз живея и скоро ще раждам. Какви проблеми срещна при раждането, оставам с впечатлението, че си доста разочарована. Аз досега съм уж доволна от лекарите тук, но никога не е късно да се "изложат" и ще ми е интересно да знам какво евентуално мога да направя или да изисквам. Знам, че тук нищо не ти дават ако не е наложително, не знам дали е така и в Дания - общо взето са големи привърженици на естественото раждане. Аз нямам нищо против това, дори се надявам да родя естествено, но не знам дали мога да очаквам и други проблеми.
Предварително ти благодаря и още веднъж най-сърдечни поздрави на всички вас   

Не съм чела за неволите около раждането ти,но ти съчуствам. Там нали трябва да е по-добро обслужването в болниците? Или има разделение за датчани и други?
ЗА мъжете датчали и изобщо западноевропеици съм абсолютно съгласна,че са на много години пред нашите,поне в по-голямата си част,като разбира се и в двата случая има изключения. Отношението им жената е много по-различно. НО аз лично не бих могла да се преборя с носталгията. При теб сигурно е по-различно,защото ти имаш свое семейство там,дечица и сигурно си свикнала с тамошния начин на живот.
Все забравям да те питам как е малкия,има ли подобрения с дишането? Някой от съветите на майките от форума свърши ли работа? Аз не мога да ти дам такъв,защото не съм имала подобен проблем.Знам,че в начлото все бяха със запушени нослета и дишаха тежко,но не ни е било проблем. Дано скоро се оправи и да се укроти,че да можеш да поспиш и да си починеш малко

Първия път като раждах бях доволна. Може би защото нямаше проблеми с бебето. С близнаците беше малко сложно защото се родиха леко недоносени. И никак не останах доволна от престоя си в болницата. Непрекъснато ме следяха как ги гледам, влизаха и излизаха нон стоп в стаята, нямах почивка 5 мин. А децата реват и бех откачила - бяхме с майка ми и изобщо не можахме да мигнем 1 седмица. Насилваха децата да се хранят по много идиотски начин - събличаха ги голи да ги разсънват,тукаха им шишето в устата насила,  сонди им пъхаха уж не яли достатъчно и ни съсипаха направо. А на тях нищо им нямаше, просто по-бавничко дърпаха. Самото раждане - и тук държат на естественото. Но пък от др страна не ти създават естествени условия да родиш. Накичват те с всякакви измервателни уреди отвсякъде и не можеш да мръднеш. Представи си да те боли с часове и да лежиш като труп по гръб защото трябва да следят тонове. Леглата не са пригодени изобщо за раждане - няма къде да се хванеш, да подпреш, абе нищо. Кошмар. Ако искаш упойка не ти слагат, ама ако не искаш и ти слагат. Изобщо много са опаки, правят си квото си искат и само се преструват, че се съобразяват с пациентите. Не знам как е в Холандия, може би не е същото. Тук се грижат за родилките, децата, болните ПРЕКАЛЕНО много и това много натоварва. И правят много излишни неща, излишно мъчат пациентите. Абе не съм доволна хич 

   Е това наистина ме разби.... Съжалявам, че се е наложило да преживееш всичко това... Аз лично си починах сравнително добре  и съм доволна от престоя си в болницата. През деня малките си бяха при мен, но никой не ме следеше, а през ноща ги оставях да ги гледат и си починах.
   Кажи наистина как е малкия, нослето оправи ли се, има ли някакво подобрение? Успяхте ли да влезете в някакъв режим. Как  си с наспиването. Аз лично в началото за да се наспя се налагаше да спя тъй да се каже с тях, просто си лягах давах им да сучат и заспивах понякога преди тях, но поне успявах  и аз да се наспя.

Djina Уж няма разделение на датчани и други. Ама кой знае - не съм обръщала внимание на това.
Иначе Тединко си е все така - запушва се (нощем особено) и се отпушва нослето без видима причина. И пак като е отпушен не е съвсем, усеща се че трудно диша и хърка страхотно - по-силно от дядо си. Поне вече паниката не е толкова голяма и не си мислим че умира, а го носим, капем кърма и така спасяваме положенито. Тук май наследствено са обременени с този проблем, доколкото разбрах от свеки. Язък, вика майка ми, че е взел хубавия нос на баща си като е дефектен. А Ева май е взела моя - грозен ама действа безотказно.
Aila Нямаме никакъв режим, но се каня да направя. Заради тези болести не се получава. Будят се нощем едно от друго, Ева се буди от хуркането на брат си, ревне, той се събуди и така цяла нощ си реват. Сега изселих Ева в др стая да видим как ще прекараме нощта. Аз изобщо не се наспивам - нощем по 1-2 часа и още 2-3 часа сутрин ги връчвам на майка ми и така пропускат едно кърмене и карат на шише само и само да поспя. Иначе е невъзможно да се спи щото кърмя почти нон стоп.

милата напълно те разбирам при нас положението беше трагично ,аз все отлагах отлагах и режима го направих чак в 9 месец и ми отне точно 1 седмица ,моята майка ми помагаше като твоята  ,но когата единия беше болен ги разделях защото се получаваше същото като вас ,не за да ги предпазя един от друг а за да може да се наспим,така че пробвай и ти отдели майка ти и момиченцето си в друга стая поне за през ноща така и двете ще се наспят

Извинявайте, че се намесвам във вашата темичка
Но....., заменям 16 месечно бебе, 8 год. разбойник, 12 и 18 тийн (момичета) ....за бебета близнаци
На шега де.

   Извинявай, нямам време да прочета отново назад, но правили ли сте изследване на носен секрет, да не са някакви незнам какво се водеше стафилококи ли? Тук една приятелка мама каза че по същия начин се е опитвала да лекува сина си и след изследването се оказала че в Шейново са ги прихванали и с адекватно лечение лесно се е оправил.
    Само отново да споделя, в началото за да успявам да се наспивам през ноща кърмех легнала и спях с тях. Тоест таткото ми ги подава, аз им давам да сучат и заспивам, те също след като се наядат, ако се разбудим ги местим в леглата им ако не спим заедно

NikiFin, че ти направо си поспиваш 1-2 ч. нощем и 2-3 денем - просто доста. Аз като си спомня,че сигурно за седмица толкова ми се събираше. Няма денем няма нощем. Първите няколко месеца ходех като разбит самолет. Постоянно някой ревеше,обикновено Здравко. Ако единия заспи става другия. Докато го накърмя,преобуя,оставя в леглото и другия става и пак започва същата процедура. Няма денем,няма нощем. НИкога не съм ги делила и не съм ги оставяла на някой друг да ги гледа. Таткото ходи на работа на смени,трябваше да се старая да не вдигат много шум,че и той да поспи. Просто кошмар,бях като парцал през повечето време и си мислех,че това никога няма да свърши и няма да издържа,но ето че успях.За разлика от Айла аз не съм ги кърмила легнала заедно в началото,защото нямаше кой да ми ги подава,а ако трябва сама да ги настаня за кърмене отнема толкова време,че и аз и те се разсънваме и става още по-трудно приспиването. Сега пак се будят нощем,но за мое и тяхно спокойствие спим заедно,защото и аз трябва да си почина. То иначе не  е работа- на всеки час да ставаш - вземи едния ,остави другия. Всеки ми казва колко било лошо да ги уча да спят при нас,но ако иска  да дойде да ги погледа 1 седмица,пък после да ми дава акъли. То и аз ако имах кротки бебета дето си спят непробудно по 8-9 ч. нощем нямаше да ги държа при мен,ама в моя случай не става. И аз съм човек все пак.
А ти като имаш кой да ти помага ги разделяй,и други мами са ми казвали,че така успяват да си починат.

         О в началото ми беше по-лесно да си ги настаня и двете, просто втората я слагах наблизо и я хващах като котка малкото котенце за дрехите на гърба и я настанявах  Сега пък сами идват 

мила, мисля че това е така наречената следродилна депресия + преумора +  всичко по 3...

доколкото си спомням по онова време и аз бях в подобно състояние..без третото дете..

в момента решението ни е да разделяме децата и резултата е че съботно неделно с едно дете за мен е равнозначно на пълна почивка

опитай:
1. да намериш някой от българия който да ти помага срещу заплащане и да те слуша буквално просто защото му плащаш за това
2. оторизирай майка си за по-голямото дете
3. поне веднъж дневно тегли майна на всичко и всички и отделяй по един час за себе си - разходка или фитнес или ТВ или просто клюка със съседката

с две думи - въведи бързо някакъв ред за да се поосвестиш защото ако ти си добре цялото семейство ще е добре но ако си изнервена няма спасение..

НикиФин, ще се оправиш, просто в момента май наистина всичко ти е дошло в повече.
Хормоналните дисбаланси след раждане влияят различно на всяка жена, с това няма как да се бориш, преумората и тревогите също като че ли са доста.
Настрой се положително, все пак много малко време е минало, с децата се "познавате" от има-няма два месеца
Ще си изработиш схема, която е на-удачна точно за твоята ситуация.
Знаеш, че много майки на близнаци, вкл. и аз, са се справили сами, т.е. не е невъзможно. ангажира допълнително, ти дава и предимството на опита, който други нямат.
Фактът, че имаш и по-голямо момченце, освен, че те
 Айде горе главата и кураж!

uBeTo Ева много реве и само цица я успокоява. Затова не искам да притеснявам майка ми с нея - така или иначе не може да и помогне и пак мен ще вика. Затова си я държа близо, в съседната стая я пратих. Уж да не се будят един от друг ама пак си се будиха - усещат ли се кво ли не знам. А може и да се чуват, защото все пак се чува малко. Не искам да натоварвам майка ми нощем с децата защото и без това през деня не подвива крак и поне нощем да си почине. Още повече, че баткото ни спи в съседната на нея стая и я буди нощем по няколко пъти, и като за капак се събужда в 5.30 и тя го поема за да не ни буди нас 
Aila правехме изследване на секрет още в самото начало. Откриха рино вирус. Но се предполага, че вече го няма - за 1 месец все трябва да е изчезнал. Но мисля ако иска доктора да пусне пак. Ако не планувам ходене до БГ след месец и там ще направя пробата ако е възможно.
Аз не мога да кърмя двете едновременно - опитах ама не става. А съвсем нямам идея как ще лежа и ще кърмя 2 и ще спим всички. 
Евала на мъжът ти, че ти ги е подавал - моят хич не си дава зор.
Djina , може да се каже, че си поспивам сега с този режим, който установих от седмица щото вече се не траеше. Гризе ме съвестта, че лишавам бебоците от едно кърмене, но мисля че не е фатално да ядат от добавката, и без това често дохранвам, че не стига кърма, а сега още повече намалява. Но до преди седмица се радвах на 2 часа сън, щото понякога дори не заспивах денонощно. Те нощем непрекъснато ядат и серат и времето минава толкова бързо като човек не сяда - верно няма нощ няма ден. Тук по книгите пише, че към 6я месец бебетата вече нямат нужда от нощно хранене. Много странно, след като на снаха ми  и двете деца са отказали нощното хранене 2 седмици след раждането и са си спали по цяла нощ, че даже по 12 часа. 
victress , е това е проблемът, че майка ми не ме слуша, а държи аз нея да я слушам. Казах и че ще и плащам и и плащам и държа да праи квото и кажа, но то не разбира от дума  . Не мога да намеря човек, на който имам 100% доверие - имам чувство, че всеки чужд човек ще ги претупва щото не са негови.  За баткото се грижи таткото - майка ми не може да му смогне - тя е немощна, а той е толкова як, че ще я бие още малко. Да не говорим, че само тича и то толкова бързо, че тя изобщо не може да го стигне. А фитнесът е само в мечтите ми - нямам сили за никакви упражнения.

моите на месец и нещо се отказаха сами от нощните хранения. последното беше към 20 часа и закуска към 7-8 часа

НикиФин, благодаря ти за подробния отговор, макар и с малко закъснение - за съжаление последните дни съм малко прикована на легло  и не мога много да пиша. Май и за мен моментът наближава и ще видим как ще се справят тук - със сигурност тук за разлика от Дания не полагат прекомерни грижи - само най-необходимото, ако всичко е наред в болница се стои 24 часа и не знам след това как ще се оправям. Но ще му мисля, когато дойде момента.
Желая ти от все сърце положението да се оправи и мерси още веднъж, че отдели време, за да ми отговориш   

fata morgana , още по-добре, че не стоиш в болница. 24 часа стигат, ако всичко е наред да се окопитиш и да те светнат как в общи линии да се оправяш с бебето. Природата и майчиният инстинкт се грижат най-добре за бебето - в болницата просто нищо не могат да ти предложат. Но ако има проблем с теб или бебето сигурна съм, че няма да ви изселят без да се оправите. Настрои се за големи трудности и неспане. Спи колкото можеш сега. Не че може да се наспиш веднъж завинаги, но поне да събереш сили за раждането и за началния стрес.

съчувствия..не знам какво да кажа..
напук на всички съвременни теории при мен много помогна стриктния режим на децата, дали при вас това няма да е също от полза?

Хей Ники!

Само да те успокоя че и аз раждах без упойка моите  близнаци!Уж секцио уж екстри и накрая бам.При това предизвикано раждане.Силна система изведъж силни контракции и хайде..Мислех че ще умра.Първия ми син го раждах с епидурална,нищо не усетих.Е после от главоболие не можах да стана месец от леглото.
Затова ако има четвърто вече ще е секцио,да опитаме всичките видове...

Ники Фин май всички сме били така през първите месеци. И аз като теб имам по-голямо момче преди близнаците. По-голямо силно казано защото като те се родиха беше на 3 годинки само. Не ща да си спомням как се разминавахме на косъм по тясната пътека между всички кревати с мъж ми, носейки по едно бебе на ръце... Понякога дремейки не успявахме да се разминем съвсем    Едното бебе беше с херния и явно го болеше, защото ревеше непрекъснато и спеше само по корем. Оперираха го чак на 1,6 г. До тогава беше мъка! Знаеш ли в какво сме го приспивали, защото ни откапваха ръцете? В детско самосвалче, от тези големите пластмасовите. После порасна, започна да изпада от коритото на камиончето... абе като се сетя сега ми е смешно, ама те разбирам напълно! Кураж мила, ще премине, а ти трябва да издържиш и ще го направиш дори и да не ти се вярва, че си способна! 

Както и да прозвучи си действа успокоително като знам, че не съм единствената и имам реален шанс да оцелея, хехе.
Тhanks all 

Ето ме пак. Значи съм жива Пак съм на ръба да откажа кърменето. Толкова е зле положението, че вече се чудя какво да направя. Дори не ми е ясно, че отказването от кърмене, ще помогне. Проблемът е, че бебоците са пристрастени към циците ми. Не че ядат, а като че ли ги ползват за залъгалка. Особено нощем. Ядат всеки час, цоцнат 2 пъти и заспят. И след малко се будят пак, предполагам гладни. Напоследък изобщо не заспивам. Ева изобщо не иска да погледне шише. Преди сутрин и пробутваше майка ми бутилка, ама сега се изхитри и реве докато не си получи цицата. Мисля, че докато цицата е вариант съвсем ще откажат шишето и ще си реват докато не я получат. Но на мен ми е невъзможно да кърмя нон стоп, и то нощем, айде през деня правят по 2 часа пауза (разбира се не и като излезем на разходка - тогава винаги решават че са гладни и ядат през цялата разходка. Добре че измислих номера със слинга и кърменето в движение, иначе няма шанс да стигна където съм тръгнала  ). Та си мисля ако не им давам цица упорито сигурно ще проядат от шише и така ще мога да им направя режим, а не да не знам колко са яли и да давам цица при всеки писък. А те се изхитриха и само това им затваря устата. Днес казах на сестрата за намеренията си тя направо ме подкрепи.  Каза че ако минусите на кърменето са повече от плюсовете да не се чувствам зле ако реша да спра. И толкова колкото съм кърмила било постижение - направо щях да я разцелувам, че не ме порица. Чудя се какво да правя и ще полудея от чудене 

Nikifin, Знаеш какво е моето мнение,аз съм твърдо ЗА кърменето дори на всеки чак или минута както беше при нас и все още е ,нищо че скоро ще навършим годинка. Аз ти казах как си реших проблема с наспиването - като започнах да спя с тях,иначе е ставане през 15 мин. И нашите зверчета са пристрастени към муцането и не се отказаха да сучат даже и след шишето,бутаха го и си искаха пак мама,даже и на биберон не можах да ги науча по същата причина. Но на мен не ми тежи и се радвам,че сучат ,така си ги чувствам особено свързни с мен така както не са с никой друг. Но не знам теб какво да те посъветвам,явно е,че ти нямаш желание да ги кърмиш и ако е повече натоварване за теб и го правиш с нежелание не знам наистина дали не е по-добре да спреш. Айла ще ме убие за това,което ти казвам,но просто то или ти идва отвътре или не,с което не искам да кажа,че не си добра майка или да те порицавам. Всеки решава за себе си. Аз искам само да те помоля да погледнеш и от тяхна гледна точка,не само от твоя и да решиш кое е най-добро за тях и за теб и да намериш най-добрия вариант за вас .
Успех 

ох, кърмя с голямо желание, но на моменти просто ми писва тази тотална зависимост. винаги когато съм тук кърмя, в момента също. имам чувство,че чак въздух не ми стига. време да си взема душ, да се среша и т.н. са проблем. преди да се родят се бях заканила да ги кърмя поне до годинка. ама като гледам нищо чудно наистина да си кърмя толкова, щото Ева с всеки изминал ден все повече намразва шишето. Жал ми е за дечицата да ги отбивам. Ама знам, че е както свикнеш - едни предпочитат шише и не искат да засучат, а други си искат цица. И двата вида растат и се развиват нормално, чак пък такава беда не е. Пък и като минат на шише току виж и биберон зацокали и ми мирне главата. Тук по улиците като тръгна имам чувство, че само моите бебета реват - всички други цоцат биби и спят като прасци  . Виждала съм родители с по 3 деца натоварили в количка и си пазаруват спокойно, а ония си кротят вътре. А ние с майка ми с 2 бебета едва се оправяме и все бързаме бързо да свършваме и да се прибираме, а често и не успяваме да си свършим работата

Напълно те разбирам И аз си мисля,че само ние имаме деца,които 1 минута не могат да стоят мирни без да реват и да се въртят,винаги мрънкат, сега като пораснаха давам бисквити и каквото ми попадне само и само да помълчат 5 мин. , а това означава,че количката прилича на кочина. И аз имам други познати с близнаци,които винаги са спретнати и чистички и културно си седят в количката без да мрънкат и без да се налага да ги носят на ръце. Но какво да се прави,такъв ни бил късмета,дано като по-големи са добри деца.
За кърмето ти казах- решението е твое,но не си мисли,че като започнеш да им даваш биберон изведнъж децата ще се променят и ще станат по-кротки,изобщо си го избии от главата

И аз да се вкл.Моите са вече на 4 години и е мн. по лесно,но като бебета хич не беше.
Искам да ви кажа за физиологичния разтвор,че от бебета до ден днешен го ползвам и то не няколко капки ,а колкото повече можеш да впръскаш за да промие секрета и е най доброто средство.Като по големи вече,но не помня от коя възраст ми изписваха Коларголовите капки 0,2 %,които изсушават секрета и лекуват бактериите в гърлото,също помага.
И до ден днешен ,въпреки ,че не ми бяха ревливи ,съм със спомена ,че не ми се гледат бебета,само хранех,сменях памперси и докато се обърна пак.Но сега е друго,страхотна радост са  ,говориме си ,гушкаме се и когато ги няма направо няма какво да правя.
Аз също съм от майките които мисли ,че освен тя друг никой не може така да ги гледа,но това лято ги дадох със сто зора при свекърва ми на село за 2 седмици и трябва да ви кажа за мое учудване ,че те не искаха да се връщат ,а аз от 4 години си починах страхотно и си успокоих нервите.
Всичко ще бъде наред ,само търпение и помни ,че не си единствената минала по този път.

az sa6to izpolzvax sterimar lekarkata mi be6e kazala 4e se polu4ava ot sondite s koito gi xranjt se razdrazva ligavizata i  otdelj pove4e sekret.imax bg. pompi4ka ZA SOPOLKI I DOSTA DOBRE IZSMUKVA6E SEKRETA.MISLJ 4E TRJBVA DA GO DARZI6 NA 6EZLONK4E ZA6TOTO E LEKO POVDIGNATO I NJMA DA SE ZADU6AVA,A I PO TJX IMA IGRA4KI V KOITO DA SE ZAGLEZDAT.A MOGE DA GO DARZI6 V CARSITA ZA KOLATA TE SA6TO SA POVDIGNATI.NE SE TREVOGI KOGATO ZAPO4NAT DA SEDAT  6TE SI PO4INE6.AZ GI SLAGAX SEDNALI OT 7 MESEZ I TAKA IZ ZJLATA KA6TA ,TAKA GOTVEX ,PUSKAX IM TELEVIZIJ ,BUTAX GI S KOLI4KATA I TAM SPJXA,NA VAN IM BE6E DOSTA INTERESNO.NO DOKATO LEZAXA BJX PO4TI V TVOETO POLOGENIE.POSTOJNO VSI4KO ME DRAZNE6E I  NJMAX VREME DORI DA SE IZKAPJ.DRA6 SE O6TE 3 MESEZA I POSLE 6TE SE TOPO4INE6

Единственото успокоение, което мога да ти дам е, че и аз в момента съм в последен стадий от полудяването. В началото беше трудно докато ги кърмих, след това дохранвах, защото не стигаше. Като навършиха 5 месеца се разболяха, преминаха на диетична храна, кърмата ми вече беше намаляла и спрях да ги кърмя. След това забравих трудностите и 5 месеца не можех да се оплача. Всеки ме питаше по улиците как се оправям, а аз отговарях, че слушат и ми е много лесно. От 3 седмици се преместихме в нов апартамент (преди живеехме при майка ми). Което означава, че трябва аз да чистя, пера, глада, готвя и т.н, На това отгоре едната започна да се дере постоянно. До сега заспиваха сами, сега ако не я преспя на ръце не спира да се дере. Ако не спи трябва да съм до кошарата. Отдалеча ли се започва да се дере. Хем ме вижда и пак. Какво ли не правя, но не и не. В понеделник, както бях изнервена, защото цял ден рева, тръгнах да и сменям памперса и да я обличам за разходка на дъската, а тя пак се дере, през това време другата си бръкна в гърлото, повърна и се задаваи, аз за миг забравих, че едната е на дъската и щеше да падне. ядосах се още повече, защото мъжа ми в понеделник, сряда и петък след работа ходи да тренира (а аз се отказах от тренировките) и се пребира в 20,00. Иначе поне ги къпе. А с кухнята полудявам. Храним се по час и половина и накрая отварям пюре- купено, защото не я искат кухнята. Сега ще я сменяме. Единствено с което се успокоявам е ,че реването идва от никненето на зъбки.

Та искам да ти кажа- кураж и търпение. Ще полудяваме заедно.