Много ми е мъчно!

Ето,и на мен се слу4и.Не се от4айвай,изобщо.Но и не му давай права в ръцете.Ами ако после се омъжиш в 4ужбина/като мен/или просто детето иска да у4и някъде другаде....имаш ли представа как ще те пържи,с единствената идея да те тормози....

Те на това се надяват, ама не са познали...
Няма да ме сринат с техните простотии!

Ами концентрирам се. По цял ден сме заедно. Играем, смеем се, ходим по разходки. Много я обичам, но като я погледна - виждам него, а те двамата си приличат като две капки вода. И веднага в главата ми някакви сцени от постни латиносериали, в които малкото момиченце безутешно плаче за баща си...Дрън-дрън...
Освен това майчинството ми оставя много свободно време за лоши мисли май 
Ако съм заета плътно с някаква умствена дейност, сигурно бързо-бързо ще му тегля мислено една...и толкова...

Ако съм заета плътно с някаква умствена дейност, сигурно бързо-бързо ще му тегля мислено една...и толкова...

Затова ти казвам аз - запълвай си максимално главата с други неща = работа, задачи, ангажименти всякакви, за да не ти остава време да се замисляш и да се тормозиш!

Снощи не можах да спя.
Пред очите ми бяха празните погледи на родителите, изпращащи детето си...
Въртях се в леглото и си мислех за тях.

Май за себе си взех някакво решение, макар че ще го обсъдя и с адвокат.
Така като попрочетох разни стари теми, видях че в моята позиция няма какво друго да очаквам от вражеската рода. Много съм заблудена и наивна, ей...Мисля, че всички разсъждават и постъпват като мен...Ай ма съм смотана 

бе смотана не си  ама ти се ще людете наоколо да са по цвете, ама  кво да се прай = нЕма да се косиш!

айде, весел викенд!
 

Изобщо не очаквай да променят отношението си. Има много по-страшни неща в този живот, повярвай ми. Вземи се в ръце, уреди си живота и им натрий носовете. 

Точно това направи
Навремето, когато бях в някаква що-годе подобна ситуация, цялото ми обкръжение очакваше да си наведа главата, да се примиря, да изчезна (може би) . В най-добрия случай очакваха да хвана първия срещнат и да подпиша за отмъщение, обърквайки си живота и разчиствайки пътя по техните.
Много сбъркаха .
Колелото се върти, ясно е, че не може да си все долу, но ако е зациклило прекалено дълго в това положение, никога не му е излишен малко начален тласък

Сабина, те момичетата вече са ти го казали най-важното, а и аз като най-малка и неопитна нямам особено право да те съветвам, ноооооооооооо направо ми призля като прочетох на какво са те подложили 
не заслужава! този мъж просто НЕ ЗАСЛУЖАВА  . независимо каква връзка сте ИМАЛИ  в миналото, не можеш да кажеш на майка на детето си ''мъртва си за мен'' и за детето не съществува. не прави грешката да му дадеш права върху Вяра ( знаеш, че носи ли неговото име- той може да направи лудичка от тормоз ако реши , има ли права, сега ти е мъчно, тогава незнам как ще се спасиш). това е твоята независимост от този...мъж ( ще се въздържам) . имай я в ръцете и не я похабявай.
а за бъдещето...в момента твоите мисли , са и мои, вече преносвайки и мислейки за бебето си...но -вяра, трябва да имаме вяра ( ти си имаш 1 истинска дето те радва  , трябва и в сърцето, за гадостта на хората не мисли) . пожелавам ти и ти пращам сила, защото ти си силна, но понякога нещата стават прекалено тежки, за да не плачеш.много прегръдки ти пращам 

Единственото, което имах предвид е, че очевидно за нея това е още много тежко и далеч от тях и съответно простотията, която са готови да изливат върху нея и малката, ще й бъде по-лесно да продължи напаред.  Аз  също не живея  вголям град и смея да кажа, че човек трябва да е доста корав, за да издържи на хорските глупости,  няма я тази анонимност, която в Сф значително улеснява живота, ако се окажеш забъркан в такива сложни отношения.

  Докато не простиш сама на себе си,няма да простиш и на него,а това ти пречи да продължиш.Болката е дълбока и трябва да намериш твоя си начин да я преодолееш,да избършеш сълзите си и да вдигнеш глава.Казваш,че той дълго време те е заблуждавал и поддържал фалшива представа...Два пъти повече време ще трябва,за да забравиш-хубавите неща,макар и нереални.И още ,за да откриеш новия живот-независимо дали в лицето на нов човек до вас,нова работа и нови хора,Не просто вярвай в чудеса-разчитай на тях
  Не искам и да си мисля жена му дали вярва или не,дали последното дете е укрепило вразката(да бе, да),ама е много грозно от нейна страна да напада дъщерята ти и теб и много жалко децата и да чуят тези думи от нейната уста Направо ми се повдига!!!!!!!!!
   Успех,в каквото и да си решила да търсиш-дали ще водиш дела(и да имаш още повече и по-близки контакти стях ) или ще предпочетеш сама да взимаш решения за бъдещето на Вяра! Но  моля те-никой мъж не си струва сълзите и никой баща не може да наранява майката на детето си-значи той просто не ви заслужава!Насочи мислите си и времето си в друга посока и се пребори с негативната енергия в теб,за да можеш с чисто сърце и спокойна душа да прегръщаш твоето злато
   

с тебе сме, Сабина 

Хайде де, няма ли най-после и твоето човече да се ражда...
Как са нещата при теб?

САБИНА,чета и не знам какво да ти кажа,защото в такава ситуация нямам опит.
Моето мнение е да водиш дела и да не го освобождаваш от отговорност,но ако това нарани още повече самата теб Ти трябва да го решиш.
А ако можеш да смениш града и средата не се и замисляй,така ще се измъкнеш по-бързо!
Каквото и да стане,желая ти кураж и по-бързо да минава

моето човече явно още му е добре вътре, става голямо . терминът ми се измести и затова казах, че го чакам всеки момент иначе нещата...са много много по-зле откакто бяха когато всеки ден отварях нова тема и плачех тука . нищо хубаво не потръгна от тогава. просто с течение на всички караници с таткото, разбрах, че за него вече нищо не означавам. хубавата любов , която някога имахме, и на която стана плод детето, я няма. лошото е , че до броени дни живеех в тази любов, въпреки всичко , което се случи, пъти по -влюбена в него и с всеки наближаващ ден на раждането, все по-обнадеждена, че той ще дойде да живее с мене независимо къде ...нещата за него обаче се бяха променили, не ме обичаше вече, не ме искаше , имаше вече много други красиви неща в живота си , за да иска мене...болката, когато чувах :'' не мога да съм с тебе, няма взаимност'' , грубия тон , с който ми говореше, това, че не ме целуваше , когато го целувах или докосвах, жестокото отблъскване беше непоносимо за 1 влюбена жена, каквато бях аз, камоли пък за 1 бременна и носеща неговото дете...готова бях да се унижавам, да се боря , но когато виждах, че поведението ми се използва само, за да ми се подиграва, болката стана непоносима, защото не можех да кажа както ти сега спокойно ( пред нас) казваш:''не го обичам този човек''. аз го обичах, и имах нужда от него, гонех го и го молех, молех му се без грам достойнство, защото ...в крайна сметка, мъчех се да събера бъдещото си семейство, болеше ме отчайващо, че той ще замине на море точно когато ще раждам, болеше ме , че се дърпа от мене като от краставо коте, чувствах се нищожна, каквато той ми вмени, че съм , че съм никой и само той е бил единственият човек, който някога ме е обичал...да, така беше, но този човек избра най-тежкия момент , за да ме стъпче тотално. успя да ми вмени цялата вина за проблемите които се бяха случили помежду ни ( няма пак да разправям вс ги знаете) и аз я поех, защото все някой трябваше да я поеме, за да потръгнат нещата  те обаче не потръгнаха...за него сякаш заслужавах цял живот да бъда тъпкана, обиждана и подигравана. и така, сега ми причернява от болка като видя татковци с бременни си жени , татковци с малките си бебета, щастливи бременни жени,като знам, че сега е на морето ...всички непрестанни обвинения ме накараха да загубя вяра сама в себе си и да се почувствам ужасно жалка и нищожна...нямаща сили за нищо  дори да се защитавам. и още боли , и още не мога да кажа твоето смело "не го обичам"", още не ми е прегоряло отвътре, даже жестоко ми пари  искам просто да умра. извинявай, че ти оспамих темата, но ти винаги си ме разбирала ...

Само едно не мога да разбера,защо всички сте настръхнали срещу жена му на тоз помяр.Ми може грозно да звучат тези думи от устата и ,ама извинете,точно тук доста от вас плюят точно такива ,които са им откраднали мъжете и т.н..да не кажа,точно една такава като Сабина може би,която е била от другата страна...
то пък бива солидарност,ама не можах да се сдържа вече...