Решението не е лесно, но и според мен е по-добре така - Вяра да е известно време при родителите ти. Много деца са изгледани с помощта на баби и дядовци в по-голяма или по-малка степен. А особено като нямаш помощта на мъж - според мен е разумно да използваш помощта и подкрепата на родителите и приятели. Особено когато те я дават с желание.
Ще имаш повече време да си подредиш квартира/жилище, да намериш работа и да се утвърдиш там.
Като се стабилизираш в София - можеш да си я прибереш. Мен също са ме гледали 2-те ми баби, когато майка ми е била бременна с по-малкия ми брат (бил съм около 2 годишен някъде), ама честно казано имам съвсем бледи спомени за тоя период (макар че имам). Така че не е нищо страшно и необичайно, макар че за майка сигурно е кофти да вижда детето си рядко (доколкото аз като мъж мога да си го представя).
Успех и късмет.
Ще имаш повече време да си подредиш квартира/жилище, да намериш работа и да се утвърдиш там.
Като се стабилизираш в София - можеш да си я прибереш. Мен също са ме гледали 2-те ми баби, когато майка ми е била бременна с по-малкия ми брат (бил съм около 2 годишен някъде), ама честно казано имам съвсем бледи спомени за тоя период (макар че имам). Така че не е нищо страшно и необичайно, макар че за майка сигурно е кофти да вижда детето си рядко (доколкото аз като мъж мога да си го представя).
Успех и късмет.
.......аз тъкмо реших, че имаме отговор от бабата и дядото на Вяра....
