Да, Александра, но значи ли че той я признал сега, че я споменаваш с неговата фамилия???
- Публикувана: 13 юли 2007, 07:13 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 16:24 ч.
Много ми е мъчно!
Да, Александра, но значи ли че той я признал сега, че я споменаваш с неговата фамилия???
Знам, че той я е виждал само веднъж като дете и е изчезнал от живота и.
Той каза да го съдя ако искам нещо. Аз обаче излишни пари и нерви нямам, та затова.
?Нека си поеме отговорността за детето, поне финансово... крещял, псувал..., ама че пръч!
До този момент си е поемал финансовия ангажимент. Нека да е ясно.
Но тепърва ще ме наказва за смелостта ми да му се обаждам.
Та затова сме умрели ние двете.
Подозирам аз, че чака да минат трите години, та да ни отсвири окончателно.
Но тепърва ще ме наказва за смелостта ми да му се обаждам.
Та затова сме умрели ние двете.
Подозирам аз, че чака да минат трите години, та да ни отсвири окончателно.
Какви 3 години! Задълженията са до 18 + до 25 , ако учи.
Гледай сега, Мадам, накратко.
Той се надява да не го съдя, защото знае, че със смешната издръжка, която ще постанови съда няма да си отгледам детето.
От друга страна той обещал нещо си вкъщи, което аз няма как да го знам.
И с това телефонно обаждане аз прецаквам нещата. Идилията се разпада.
Любовницата е отдавна забравена уж, ама има дете. А тя това не го приема и няма да го приеме. И затова човекът е бесен...че ни има...
Всъщност просто исках да споделя, че заради някой, който не знае какво иска, съм поставена в ситуацията да живея отделно от дъщеря ми...за неопределен период от време. Толкова.
Той се надява да не го съдя, защото знае, че със смешната издръжка, която ще постанови съда няма да си отгледам детето.
От друга страна той обещал нещо си вкъщи, което аз няма как да го знам.
И с това телефонно обаждане аз прецаквам нещата. Идилията се разпада.
Любовницата е отдавна забравена уж, ама има дете. А тя това не го приема и няма да го приеме. И затова човекът е бесен...че ни има...
Всъщност просто исках да споделя, че заради някой, който не знае какво иска, съм поставена в ситуацията да живея отделно от дъщеря ми...за неопределен период от време. Толкова.
...искрено се надявам някой ден дъщеря му да му го изкара през носа 
...искрено се надявам някой ден дъщеря му да му го изкара през носа
Сабина, като дойдеш в София ще се обадиш и ще се запознаем .Мисли си ,че се налага да дойдеш тук за да има парички за вас двете и така ще ти е по- лесно.А за малката не се тревожи баба и и дядо и ще се справят ,а тя ще чака с нетърпение мама да си дойде и да получи една голяма прегръдка ,целувка, подаръче.......
А ние ще чакаме мама пък в София за да я водим накафе:)
А ние ще чакаме мама пък в София за да я водим накафе:)
''Всъщност просто исках да споделя, че заради някой, който не знае какво иска, съм поставена в ситуацията да живея отделно от дъщеря ми...за неопределен период от време. Толкова.''
не е да кажеш първата гадост , която трябва да преминеш заради оня таралясник , вече имаш опит
знаеш ли кое е хубавото- че имаш на кого да разчиташ за отглеждането на малката- и майка и баща в комплект. слава богу. можеше да се налага да си я мъкнеш и нея заедно с багажите и документите тука насам-натам и стреса -тройно по голям, отколкото да знаеш, че закусва добре, разхождат я, вечеря, гледа си детските с баба и дядо . много ти завиждам благородно за тия двама човека.
ако знаеш как си мечтая да имах сега майка до себе си, на която да знам, че ще мога да разчитам по женски за всичко като се появи бебето
доста липсва
не е да кажеш първата гадост , която трябва да преминеш заради оня таралясник , вече имаш опит
знаеш ли кое е хубавото- че имаш на кого да разчиташ за отглеждането на малката- и майка и баща в комплект. слава богу. можеше да се налага да си я мъкнеш и нея заедно с багажите и документите тука насам-натам и стреса -тройно по голям, отколкото да знаеш, че закусва добре, разхождат я, вечеря, гледа си детските с баба и дядо . много ти завиждам благородно за тия двама човека.
ако знаеш как си мечтая да имах сега майка до себе си, на която да знам, че ще мога да разчитам по женски за всичко като се появи бебето
доста липсва 
Cабинче, преди около 15 години една приятелка на майка ми си беше дошла в България от САЩ, за първи път от 70та, когато избягала. Разведена, сама, с нейните деца и сина на сестра си, а вече е имала условна присъда за бягство. Дори майка и не е знаела какви ги кадри, баща и е бил преследван от комунистите, та и без нейните бягства са били на прицел.Възхищавам и се как е стискала заби с 3 хлапенца, м-дю 3 и 7 годишни. Та тогава една нейна реплика ме потресе, тогава, сега я разбирам. Жената ми каза, че при полет, ако стане нещо, кислородната маска с първите глътки въздух са за майката, кой иначе ще се погрижи и детето и да диша.Майката да е добре, за да може и детенцето да е добре. Не мисли, че си си зарязала дъщеричката, нали го правиш за да е по-хубаво и на двете ви после! А и детенцето е с твоите родители, не с кой да е!
И не забравяй, всичко се връща на този свят, вече започвам да виждам как децата ми открито се подиграват на баща си, застават на моя страна и колкото и да са малки, е, не много де, си дават сметка за много неща.
Някои хора си мислят, че са щастливи, други просто го знаят и усещат.
И не забравяй, всичко се връща на този свят, вече започвам да виждам как децата ми открито се подиграват на баща си, застават на моя страна и колкото и да са малки, е, не много де, си дават сметка за много неща.
Някои хора си мислят, че са щастливи, други просто го знаят и усещат.
Сабина, може би знаеш, че моето дете го гледа баба му в Бургас, а аз работя в София. Тъй като е доста далече не мога да пътувам всяка седмица и го виждам дори през седмица. Но пък дните в които съм с него съм само с него. Не се занимавам с нищо друго. Занимаваме се, ходим по разходки, гушкаме се.
Аз го оставих там когато беше на 3 месеца. Мислех, че няма да ме познава като порасне, като ме вижда толквоа рядко.
Не ми беше леко да го направя и до ден днешен ме боли, че не сме заедно. Но знам, че това беше най-доброто за момента. Понякога плача като видя малко дете, защото ми липсва дребосъка...
И правя всичко възможно да уредя нещата да си го прибера...
Аз го оставих там когато беше на 3 месеца. Мислех, че няма да ме познава като порасне, като ме вижда толквоа рядко.
Не ми беше леко да го направя и до ден днешен ме боли, че не сме заедно. Но знам, че това беше най-доброто за момента. Понякога плача като видя малко дете, защото ми липсва дребосъка...
И правя всичко възможно да уредя нещата да си го прибера...
Стънче, не знаех...
Хич не ти е леко на теб
Ами нямам особено голям избор. Да остана в Тетевен, означава да се погубя психически
Да работя (евентуално) за смешни пари и да нямам никаква самостоятелност.
С родителите ми се разбирам прекрасно, те ми дадоха за една година толкова, колкото един мъж не би дал за цял живот, но времето си казва думата...Различни поколения, сблъсъци...
Не искам да се караме за глупости.
Така, че ще се стягам (себе си и багаж) и на есен с песен.
Пък каквото-такова
Благодаря на всички за подкрепата!
Хич не ти е леко на теб
Ами нямам особено голям избор. Да остана в Тетевен, означава да се погубя психически
Да работя (евентуално) за смешни пари и да нямам никаква самостоятелност.
С родителите ми се разбирам прекрасно, те ми дадоха за една година толкова, колкото един мъж не би дал за цял живот, но времето си казва думата...Различни поколения, сблъсъци...
Не искам да се караме за глупости.
Така, че ще се стягам (себе си и багаж) и на есен с песен.
Пък каквото-такова
Благодаря на всички за подкрепата!