Аз на моите им казвам mom + dad , но и на двамата им е ясно че не влагам никаква емоция в обръщението. Радват се на това обръщение защото другия вариант беше да им казвам бабо и дядо;) На малко име не мога да се обърна към тях - имената и на двамата не звучат добре и много рядко съм ги произнасяла, но името не прави човека - добри хора са, не ни създават проблеми, не ми се натрапват с мнението и присъствието си и не се сърдят че избягвам семейни сбирки с тях. Знам че ако ми се обадят посред нощ и имат нужда от помощ, никога няма да откажа, както и те на мен.
- Публикувана: 12 март 2005, 18:26 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2006, 20:13 ч.
Обръщение към родителите на съпруга
Преди да се омъжа не се обръщах с име към свекър ми и свекърва ми 
и ми беше много неудобно,чаках да ме погледнат за да им кажа нещо.В деня в който се оженихме ги питах директно,свекър ми се усмихна и каза "ако искаш казвай ни майко и татко,но да знаеш,че тогава аз ще ти казвам "снахо",за това дай да си говорим на малки имена 
"Аз живея в Гърция и тук са приети и двата варията,но се радвам,че те нямаха претенции да им казвам "мамо"и"татко"
и ми беше много неудобно,чаках да ме погледнат за да им кажа нещо.В деня в който се оженихме ги питах директно,свекър ми се усмихна и каза "ако искаш казвай ни майко и татко,но да знаеш,че тогава аз ще ти казвам "снахо",за това дай да си говорим на малки имена "Аз живея в Гърция и тук са приети и двата варията,но се радвам,че те нямаха претенции да им казвам "мамо"и"татко"
Ох, такъв проблем ми беше на мене това с обръЩенията 
Понякога като трябваше да им кажа неЩо, 4аках да се обърнат към мен, за да не се налага да им викам по име, 4е ми беше много неудобно. Нали все са ме у4или на възрастните да не им викам по име...
Сега ве4е им казвам "бабито" и "деди" (със съответният превод), Щото в крайна сметка са ве4е баба и дядо и така хем аз се измъквам от неудобното положение, хем на тях им става хубаво заради "уну4ето"
Ина4е братов4едката ми знам 4е се обръЩа към свекърва си по име, Щото тук по принцип така е прието.
Понякога като трябваше да им кажа неЩо, 4аках да се обърнат към мен, за да не се налага да им викам по име, 4е ми беше много неудобно. Нали все са ме у4или на възрастните да не им викам по име... Сега ве4е им казвам "бабито" и "деди" (със съответният превод), Щото в крайна сметка са ве4е баба и дядо и така хем аз се измъквам от неудобното положение, хем на тях им става хубаво заради "уну4ето"
Ина4е братов4едката ми знам 4е се обръЩа към свекърва си по име, Щото тук по принцип така е прието. 
Мъжо е българ4е, та докато прелее 4аШата ги мамосвах и татосвах и те бяха във възторг, докато еди ден "мама" не ми каза,"Виж какво бе Мамо, татко ти е много притеснен, престани да ни тормозиШ детето, Ние сме неговото семейство, а не ти, заЩото жени много, но родители едни, нали мамо"
Е, 4е като ми падна пердето....
Оттогава никак не ги нари4ам, заЩото не ми се е слу4вало да контактувам с тях....
Е, 4е като ми падна пердето....
Оттогава никак не ги нари4ам, заЩото не ми се е слу4вало да контактувам с тях....
Цитат на: natalyna
Не знам как е при вас, но тук в Чехия снахите говорят на "ВИЕ" на свекъра и свекървата си, както и на бабата и дядото на мъжа си. Например се обръщат с "Майко, вие....". Аз това не го знаех и си почнах по български да говоря на "ТИ".
Колко поzнато
И в рускоговорящите страни е така. И аz като се zапоzнах с тях почхнах на ти, никой не ме беше предупредил... тогава още не ми бяха свекър и свекърва. После вечерта скъпото ми каzа, че така не било прието, трябвало на ВИЕ да им се говори... и аz като му спретнах един цирк
.... Първо, стана ми много обидно, че трябва на вие да им говоря, сякаш са нещо велико и по висше от мне. И второ, аz не мога да приема аz да им говоря на ВИЕ, те на ТИ... че кви са те 
Че така сега им говоря на ти ( и те на мен
) zа ужас на всички руски приятели, но в редките ни контакти саме себеси принуждавам да им каzвам мамо и тате. Компромиси 
по име
познаваме се няколко години преди да се оженим, и просто нищо не се промени след сватбата 
познаваме се няколко години преди да се оженим, и просто нищо не се промени след сватбата
. ...докато еди ден "мама" не ми каза,"Виж какво бе Мамо, татко ти е много притеснен, престани да ни тормозиШ детето, Ние сме неговото семейство, а не ти, заЩото жени много, но родители едни, нали мамо"...
Аз не мога още да се осъзная, понеже сме далеч, но когато се случва - наричам ги по име, макар да ми е много трудно. Мъжът ми няма проблеми и от начало още си ги нарича по име моите.
Мамо и татко - съгласна съм, само едни са... Това е някакъв архаизъм...
Един пример за това, че и в Англия хората се обръщат към свекърва, тъща с майко и татко е моето семейство. Всичките ми -как се казва на български съпругът на сестрата на мъжа ми? - брадърс ин ло наричат свекърва ми майко и свекъра ми с татко.
За разлика от мен, която се обръща по име към тях.
За разлика от мен, която се обръща по име към тях.
И аз се обръщам на име, обаче им говоря на Вие, въпреки че сме вече достатъчно близки, а и са много симпатични и внимателни хора. Но явно с това "вие" така и ще си остане.
Въобще тук с това "вие" все още много се тормозя, защото дори към млади хора, по-малки и от мен, ако не са ти приятели, трябва да им се говори на "вие". Уф, никога не съм сигурна... преди време се опитах да заговоря на "ти" на младата жена, която от време-навреме гледа сина ми и с която реших че вече сме достатъчно близки, обаче тя продължи да ми се обръща на "Вие". Така че явно за по-сигурно си карам с "вие"-то, но така като че ли с никой човек не може особено да се сближи...
Въобще тук с това "вие" все още много се тормозя, защото дори към млади хора, по-малки и от мен, ако не са ти приятели, трябва да им се говори на "вие". Уф, никога не съм сигурна... преди време се опитах да заговоря на "ти" на младата жена, която от време-навреме гледа сина ми и с която реших че вече сме достатъчно близки, обаче тя продължи да ми се обръща на "Вие". Така че явно за по-сигурно си карам с "вие"-то, но така като че ли с никой човек не може особено да се сближи...