Лъгали ли са ви, че...

Не беше ли на изпитателен срок? Не следя темата, може и да пропускам нещо.

не е на срочен договор.

Объркала съм се явно. А изпитателния, ако не бъде продължен , не е ли все едно? Наистина не съм наясно.

Договор се сключва след изпитателния срок (евентуално).

... или автоматично след шестмесечния срок договора става безсрочен.

Кумата ми е попаднала в същата ситуация (постъпва на работа и десетина дни по-късно разбира че е бременна), но наистина не е знаела. Една приятелка разбра в края на четвърти месец ... цветна бременност, какво да направи. Никакви признаци, никакви проблеми, работи си до последно! Тези обяснения ги давам, за да допуснеш, че има вариант да не е знаела. А дали е така, не се знае!
Аз бих поговорила с нея, че ако не си промени отношението към работата, а продължи така ще си ходи. Ако не се чувства способна в момента (визирам бременността - тежи и и т.н) на ЖК-то дават болнични, нека си вземе и след майчинството "добре дошла", но на работа, а не своеволно да си променя работното време и да лешпери на работа, като се извинява с това, че е бременна.

Добро обобщение.

  Ами всъщност при нас има назначени 5 бременни пръснати из няколкото фирми. Само 2 от тях са действително наши служителки. Това трябва ли да е някакво геройство или подвиг?

И в конкретния казус не се говори за СЛУЧАЙНА бремена, а за вече назначена служителка.

Ох много е сложно.
Ние също имахме подобен случай. момичето също беше на изпитателен срок, и си вършеше много съвестно работата, но в момента в който се разбра че е бременна, просто не беше назначена на работа. продължи да работи (мисля че на някакъв граждански договор) до момента в който излезе в майчински. Всичко това беше продитувано от факта, че ако я бяха назначили на трудов договор, на тази позизция(офис мениджър), след това трябваше на нейно  място да се назначи някой по заместване, който след това да бъде освободен от тази длъжност, което доста улсожняваше нещата. Затова преценихме, че е по-добре просто тя да не бъде назначена.
Що се отнася до немарливостта на работното място- все пак имайте в предвид че бременността се отразява разлчино на всяка една жена  и не можете да я обвинявате, че си е намалила работното време, или че не е работи колкото останалите.
Аз лично съм бременна в осмия месец, официално след една седмица трябва да изляза  в болничен(45 дневен преди раждането), но не само че ходя и ще продължа да ходя на работа, докато мога, но и работя също толкова здраво колкото преди. Често ми се налага да оставам след работно време, както и да идвам в офиса през почивните си дни.
Единственото нещо което се е променило  е, че преди можех да си позволя да си легна в 11, 12 или 1ч, и сутринта да стана в 8 за работа, докато сега заспивам веднага след новините и през почивните си дни ако не се наложи да съм в офиса, спя по цял ден. Но в никакъв случай бременността ми не се е отразила на начина ми на работа.

Авторката твърди , че вече са говорили с нея , но промяна няма !
Аз също бих имала колебания по отношение на това кога да я изгоня от работа - преди или след майчинството. 

Една моя колежка до преди месец също работеше в напреднала бременност по цял ден и много здраво, пак от криво разбрано чувство за дълг и глупости на търкалета. Като че ли може да се свърши цялата работа по света. В резултат от преумора, стрес и недоспиване роди по средата на осмия месец и за съжаление бебето не оцеля. Всички бяхме потресени, за нея да не говорим. Това бебе го чакаха 10 години ... Има усложнения и лекарите са и казали, че едва ли вече ще може да забременее. Сега всички колеги се редуваме да ходим при нея за да и помагаме да се справи с депресията и нежеланието да живее. А пряката и шефка си събра багажа и замина на море. Нито веднъж не доЙде с нас до болницата, нито и каза браво, че заради пикливата работа жената си загуби детето, нито потупване по рамото, нито тиквен медал. Така, че това, което го пишете с ходенето на работа до самото раждане, че и непосредствено след това не е, ама наистина не е никакво героЙство. Направо си е безотговорно издевателсво над собственото здраве, както и над това на нероденото бебе. Но докато не стане такава беля, никоЙ не го мисли така.  Не случаЙно в законодателството е предвиден отпуск и болничен за такива състояния. Зад дивия роботохолизъм обикновено се крие алчност и кариеризъм. Е няма да спечелите всички пари на земята, това е. И ако някоЙ вземе да твърди, че работи като луд за чест и слава защото обича работата си и я обича повече от здравето си и от детето си, не се съмняваЙте, че става дума за истинска психопатология.
ХаЙде сега, нас с Лиска можете да ни обезкостите и накълцате.

и аз се присъединявам към желаещите да бъдат скълцани.

убихте ли мързеливата бременна с камъни вече?

И аз, и аз. Давайте.

Знам ли, има ли значение бременната вече, тук обаче голяма битка се заформи, скоро очи ще почнат да хвърчат...
Цветето, дето е пуснала темата или има много работа и не се появява, или просто вече няма отношение към темата. Или е било просто поредната уловка "как да уволня бременна по-лесно"...

Та дори и да влезе да напише как се развиват нещата, емоциите тук ще продължат, просто за доказване на необходимостта българската майка да се самодокаже колко е права, как е ходила геройски на работа, или колко е добра и влизаща в положението на другите. Тъй като умните по правило отстъпват, а тукспорещите от двете страни са умни, то победител нивга не ще има, темата ще бъде заключена на (давайте предположения на коя) страница.

Почти идентичен случай имаше и при нас, като тя си взе и болничен мнооооого време преди да излезе по майчинство. Шефът я съкрати в деня, в който се върна от майчинство.