Публикувана: 4 юли 2007, 01:55 ч.
Последно мнение: 14 юли 2007, 15:50 ч.

Аххххх мъжът ми

17 731
102
1

Гост

# 90 10 юли 2007, 19:29 ч.

В подножието на планината
Мнения: 813

Може би вместо майка ти да идва е по-добре ти да отидеш при нея.Мисля,че времето,което прекарате разделени ще поуспокои нещата.
Няма да е зле(въпреки,че не знам как точно ще го постигнеш)да имаш занимание само и единствено за теб-било фитнес,било посещение на музеи,на градският парк.Опитай се да намериш време за себе си.Така ще си му по-интересна и той ще прекарва известно време в грижи за децата.
Запиши се на шофьорски курсове.Тъкмо ще можеш да излизаш с децата,когато него го няма.
И наистина изчакай момент,когато е в настроение,защото откритото противопоставяне никога не дава добри резултати.
Съгласна съм с NadG,че не е нормално да воюваш с мъжа си и да си му враг. Откакто го осъзнах отношенията в моето семейство станаха много по-хармонични.

# 91 10 юли 2007, 22:55 ч.

Мнения: 255

Здравей ,така като т е чета много добре си осмисляш ситуацията само дето не можеш да я контролираш напълно и своя мъж също. Споко с времето ще се научиш да обръщаш по-малко внимание на капризите на мъжа си и мрънкането му за парите и разходките и ще започнеш да посвещаваш повече време на себе си и децата. От опит знам ,че такива мъже като твоя са с много чепати характери ,но като си "начешат" ината омекват и стават агънца. Между другото той да не е овен или маке?

# 92 11 юли 2007, 02:14 ч.

Мнения: 1 100

Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

# 93 11 юли 2007, 08:39 ч.

Мнения: 884

Цитат на: NadG в вт, 10 юли 2007, 10:55

Цитат на: Renika в нд, 08 юли 2007, 15:40

Искам да кажа с най-добри намерения на NadG,че точно тези "прекрасни"мигове заедно със съпруга ми си ги спечелих с много топлина и добро отношение към него,с много разбиране за да не би случйно да се обиди за нещо.Не казвам,че в скандалите е решението.Но като се съгласяваш с всичко в един момент просто ставаш безгласна за него,а когато решиш все пак че нещо не ти изнася е страшно възмотен от поведението ти.....

Ехеее далеч не казвам, че аз действам на принципа "винаги съгласна" - просто отделям нещата, които за мен са абсолютно важни да станат по моя начин и за тях имам внимателно твърда линия на поведение, за дреболии изобщо не се задълбочавам да мисля дори. За мен е важно да сме щастливи, че сме заедно, да оценяваме ужасно високо, че всеки от нас е избрал именно този човек да бъде до мен и до него. Малко ми е трудно да обясня, но идеята ми е, че аз държа да ми е уюутно до този мъж, до моя мъж и за да получа това, давам същото. Стремя се мъжът ми да се гордее с мен - преди всичко друго, и в допълнение да чувства със сърцето и съзнанието си, че никога в живота няма да му повиша тон или да се цупя, муся, да вдигам скандали. Аз държа безкрайно много на същото и разбирателството поставям над всичко. Нали затова е партньорството - през трудното и през лесното да знаеш, че този човек е с теб. За мен не е приемливо да воювам с мъжа си, д му правя фасони, да съм му враг. Той е най-прекрасното нещо в моя живот (и то по съвсем конкретни причини, които не ми се разказват сега). И изисквам същото отношение с такава твърдост, че колкото и да съм грижовна, мъжът ми прекрасно знае границите. Те не се изказват с думи, а се усещат от контакта с човека. В обобщение - отношенията се градят всеки миг, малодушието и страха не са мекота и нежност.

Здравейте! Това, че искам съпругът ми да се гордее с мен, го на писах преди седмица в друга тема във форума, и бях отсвирена от много дами. ..,сигурна съм , от такива, които имат проблеми в къщи, и то такива, че се налага да влизат като гости, за да ги споделят.Към авторките на подобни теми /включително и тази/-върнете себеуважението си, няма как поне малко да контролирате живота си, когато се възприемате като слугини и детегледачки. Мъжете обичат жени със самочувствие, а вие явно по една или друга причина нямате такова. Защо се е случило така? Защото вие сте го позволили!Започнете да уважавате и мъжете си, тук може да се прокрадва и доза дипломатичност и дори добронамерена манипулация-ние сме жени и имаме толкова силни оръжия...Не може в семейството всичко да се постига след скандали и поредица от спечелени и загубени битки. Накрая войната свършва и ...хайде във форума като гости...Например, преди време една дама , след няколко скандала и дълги семейни сериозни разговори, успя да накара съпругът си да поеме чистенето на банята. Човекът обещал, но аз съм сигурна, че съвсем скоро ще забрави за обещанието си, а по-добър резултат може да се постигне с по-хитри и безболезнени методи... Престанете да се мерите в семейството кой- кой е и колко може-днес ще може единият нещо, утре другият друго ще направи. Изрази като "да върна някому жеста" , "да делим нещо наполовина" в семейството не звучат адекватно . И накрая искам да се извиня, ако пак съм обидила някого, може би не съм особено обективна, но истината е , че проблеми съм имала в брака си в първите3-4 години, сега сме заедно вече11, и на мен ми става все по-хубаво. А и не е важно, кой е поредния обидил се комплексар, важно е да бъда полезна с опита и съветите си на тези, които имат нужда от тях... Hug

# 94 11 юли 2007, 09:57 ч.

Здравейте момичета,
аз явно не съм се изказвала правилно.
Нека ви обясня нещо:
1. Аз и мъжът ми сме толкова близки колкото е възможно това м/у двама човека. На него казвам неща които и на майка си и на най-близката си приятелка не бих казала! Нямаме задръжки един спрямо друг.
2. И аз и той сме много "люти" както той ми говори така и аз с него. "Езикови бариери" нямаме Joy

Ние сме вироглави и държим да сме прави.
3. Ние сме били разделени за общо 9-10 дни (заради работа) за 10-те год. в които сме заедно.
4 Парите никога не са били проблем.
5. Никой от нас не е проявявал желание да е далече от другия.
6. Разбираме се прекрасно, по всички съществени въпроси.
7. Никога нищо не се купува без знанието на ДВАМАТА
8.Пиша анонимно защото смятам че това дава свобода на ВАС за максимално честни и обективни мнения да ми дадете нужният съвет, аз не се срамувам от нищо.
9.Не съм комплексирана, гледаща го в учите девойка. Имам достатъчно самоуважение. Имам собствен бизнес и собствени пари.

Къде е проблема:
Мъжът ми много се изнерви последните години. Той е много емоционален и лабилен в стресови ситуации. Натрупаното напрежение с годините си казва думата. Прекалено много работа. Прекалено малко сън. Има моменти в които просто му избиват бушоните и си го излива на първият човек пред него. Силно съм убедена че ако беше друг на мое място щеше да го отнесе. Мъжът ми не е "нежна душа" от типа "лоши момчета" е! За това съм го харесала Embarassed

Никога в нормално състояние не се държи лошо с мен, нито аз със него. Всяко скарване (почти на 95%) е провокирано от нервното му поведение.
Аз не тропам с крак, не се налагам...не съм лигла. Когато смятам че дадено действие ще се отрази зле на 4 месечното ми бебе го спирам в крачка. Както беше с желанието му да ходи на разходка на майната си.
За книгите се скарахме защото той се намеси в моя разговор с дъщеря ми и той ги плати защото аз си бях забравила портмонето в къщи. Той си намери повод да си излее нервите в/у мен...това просто беше повод да го направи. Както казах той се извини, защото знаеше че се държа като абсолютно прасе тогава.
Този уикенд не сме имали никакви проблеми. В събота той отново пожела да отидем в онова градче, аз се подготвих с неща за бебока и отидохме...беше супер. В неделя в 5.30 реши че иска да отиде на едно място което е мнооого по-далече. Този път пак се опънах. Той почна да вилнее леко и аз му казах "...добре, да знаеш че смятам че тръгваме много късно. Ще имаме съвсем малко време там. Смяташ ли за правилно да мъкнем бебето толкова време в колата за нищо? " А той "Искам, искам,искам..." ОК минахме през къщи, взех всичко необходимо за бебока и преглътнах желанието да се опълча.
Както казах тръгнахме в 5.30. Там се минава един залив с ферибот. Пристигнахме в 8.00!!! Времето се оказа зверски студено и духаше толкова силно че се набутахме в първото гнусно ресторантче, ядохме по един гадех хамбургер. Имахме точно 40мин. и бегом в колата и обратно за да не изпуснем обратния ферибот. Прибрахме се в 12.00ч. Бебето уморено, скапано от път, реве...Е, призна че е сбъркал и каза че никога няма да тръгва неподготвен вече. Питах го дали разбира защо като ми каже в 5-6ч че иска да ходи на майната си аз не се съгласявам? Да, разбра този път Mr. Green

Ето един пример как мога да преглътна за да му угодя, но за сметка на бебенцето. Казах му че е за последно и той се съгласи. Това ми стига Joy

Знам че е много трудно да разкажеш живота си с няколко думи във форум...Като кажеш някой проблем, всички си мислят че семейството е в криза, че жената задължително е мачкана и съсипана. Не е така! Казвам всичко това защото повечето съвети отидоха вече в сферата на фантастиката.

За последно повтарям че всичко е идеално м/у нас с изключение на някои уикенди които трябва да се научим да сме по-търпеливи и разбира се на не изливаме нерви натрупани през седмицата един в/у друг.
Благодаря отново на всички включили се!
Hug

# 95 11 юли 2007, 10:03 ч.

София
Мнения: 1 732

Една жена, мен ми се струва, че в последните няколко реда сама си намерила решение на проблема си.

# 96 11 юли 2007, 10:19 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: Miracle_girl в ср, 11 юли 2007, 02:14

Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

Май и жената трябва да си вземе, че е доста нервна - може би следродилна депресия и преумора.

Извинявай за многото безумни съвети, които получи, обаче ти така представи нещата. А от последния ти пост излиза, че всичко си е ОК, само дето сте се поскарали малко.

Пожелавам ти повече търпение, и от твоя, и от негова страна.

# 97 11 юли 2007, 10:32 ч.

Мнения: 884

Цитат на: luda в ср, 11 юли 2007, 10:19

Цитат на: Miracle_girl в ср, 11 юли 2007, 02:14

Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

И аз мисля така-успокоила си се и според мен с времето ще започнеш да вземаш по-точните решения -трезво и бързо!Съпругът ти-също!

# 98 11 юли 2007, 14:48 ч.

Мнения: X

Една жена, гледай си мъжа и преглъщай по-честичко някои ситуации, в които да се убеди сам, че не е прав. Знам колко е трудно това, но явно се налага да го направиш 2-3 пъти с възпитателна цел. Така ще спестите не само няколко скандала, но и ще се разберете по принципни въпроси.

Желая ти много търпение и здрави нерви. Щом им любов, всичко друго ще се нареди.
Дано той намери начин да разпуска напрежението от работата.

# 99 11 юли 2007, 17:58 ч.

Мнения: 804

Цитат на: TIHA VODA в ср, 11 юли 2007, 08:39

Здравейте! Това, че искам съпругът ми да се гордее с мен, .......

Чак не ми се вярва колко си млада и колко си мъдра. Всяка дума от това мога да кажа и от свое име. Само дето моят брак трае 30 години. Усещането мъжът ти да се гордее с теб е страхотно. Не говоря за гордост от типа "виж каква кукла имам", а за истинската гордост от този който е до теб...

# 100 13 юли 2007, 23:05 ч.

Мнения: 100

Една жена,звучи ми ужасно това положение,в което си.Ако моят мъж ми заяви,че няма да приеме майка ми в дома ни някой ден,не той,а Аз ще се изнеса!!!! #Cussing out

Според мен,връзката ви има нужда от освежаване,от разнообразяване.Не знам от колко време сте на чуждото място,но би било добре да си намерите приятели,например друго семейство с деца,с които да си ходите на гости от време на време.Или поканете у вас негови колеги от работа.Сигурно ще ти е трудно да домакинстваш,но поне ще опознаеш хората ,с които прекарва ежедневието си съпругът ти.Това със сигурност ще внесе нови теми в съвместния ви живот.
Просто направете някаква промяна,излезте за малко от рутината,това е моят съвет.А дано до ден днешен да сте си разрешили проблема.Желая ти успех! Peace

# 101 14 юли 2007, 07:20 ч.

The wild, wild west
Мнения: 147

А аз пък се питам: Какво прави един човек работохолик? Отговорът - ами някой хора са си по природа такива не е достатъчен. Според мен има по-дълбока причина: прекалена амбициозност, несигурност, липса на други интереси, доказване пред някого, прекалено чувство за отговорност ...
Според мен там ви е на вас големия проблем и явно е психологически при него, но трябва да го преодолее и ти трябва да му помогнеш. Направо е недопустимо, че не караш кола, при положение, че ти самата признаваш е от немарливост.... Аз съм доста категорична и за това, че жената също трябва да изкарва пари и то добри пари, не 1/4 от заплатата на мъжа си, иначе няма как той да не се чувства притиснат до стената да бачка до спукване... И най-важното, просто трябва съвсем категорично да му покажеш, че допълните пари, които изкарва не си заслужават. Ако трябва намали си нарочно разходите, покажи му че наистина не те интересуват и че ще си щастлива и с по-малко. А за последиците за здравето му не искам и да си мисля - с тези 15 часа на ден бачкане, какво остава от този човек???

# 102 14 юли 2007, 15:50 ч.

Мнения: 1 422

Цитат на: Шоколадкина в сб, 14 юли 2007, 07:20

Работохолизъм различните хора дефинират различно. Примерно това, което за мен е нормално, за другиго може да е прекалено. Това, което аз изисквам и очаквам от хората си, може някой в тяхното обкръжение да не одобрява. Така че според мен е важно да разбереш кое привлича съпруга ти към работата му. Може това просто да му сотавя огромно удоволствие, хората са различни....

Препоръчани теми

Знаете ли какво установих

Излизане вечер по мъжки

Казах на мъжа си да си върви

бебето плаче на сън

Причина:

Причина: