Аххххх мъжът ми

  • 17 802
  • 102
  •   1
Отговори
# 60
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Мила, вината е изцяло негова и трябва да го накараш да се осъзнае! Ти не му правиш услуга като гледаш децата, той не ти прави услуга като работи по цял ден - вие сте едно семейство и всеки трябва да си влезе в ролята за да направи най-доброто за тези дечица.
В никакъв случай той няма право да си изкарва нервите на теб и особено пред детето - децата са чувствителни и ПОМНЯТ! Милото дете - представям си колко виновно се е почувствало, че е поискало 2 книжки.
И моят мъж работеше по 12-13-14 часа на ден, но като се върнеше от работа готвеше и миеше чинии, а също и ставаше през нощта да сменя памперси. Обаче в момента си намери работа с по-малко часове за да може да прекарва повече време с нас. Вярно, че не прави толкова пари колкото преди, но най-важно е семейството, здравето, разбирателството, любовта.
Накарай го да разбере, че човек не живее за да работи, а работи за да живее.
Когато майка ти дойде на гости, ще имаш на кой да оставяш дечицата за 1-2 часа за да можете да излезете само двамата на ресторант или където ви е приятно. Възползвайте се от тази ситуация за да поговорите - не преглъщай обидите - ако го направиш ще става само по-лошо. Похвали го за хубавите неща, които прави - мъжете обичат тези неща, въпреки че не си признават.

# 61
Не знам какво да ти кажа, аз съм в подобна ситуация, с малко разменени роли. В нашия случай аз изкарвам голямата част от доходите и аз не говоря в момента  Mr. Green. Мразя да съм далеч от него, всичко ми липсва - разговор, докосване, но просто съм много уморена. Имахме големи планове в началото, после децата едно след друго, за две години майчинство той не спря да ми пили на главата как съм в застой, как съм обещала друго, как той всичко сам прави, чувствах се виновна и зависима  Sad. Върнах се на работа, заплатата и отговорностите ми растат, обичам си работата но ме изцежда все повече. Той от друга страна се заби в неперспективна позиция без никакво напрежение, малко пари, при това кара по час и половина дотам сутрин и толкова обратно за да се прибере вечер. Вечно е уморен, иска тишина, има мачове, боли го гърлото  Rolling Eyes ... Хванах се че просто го отглеждам наравно с децата, а грижите по него са повече даже.  Вечно ги извеждам сама, аз им чета, обличам, храня, водя на киндергарден ... Последния уикенд отказа да се помръдне от дивана ... Изчистих покрай него и спрях да говоря. Много сме говорили, знам че няма какво да се каже. Не знам само какво да правя  Sad ...
Вашата история е по-различна, не виждам как ще го промениш, професията му е проблема. Това не е професия, а диагноза по-скоро  Confused За мен проблема е това нагрубяване и избухване, аз не бих го понесла, мъжа ми даже тон не ми е повишавал. Трябва да разбереш защо мисли че има право да те псува, ти правиш ли го ? Защо той да може ? Мисля че трябва да поотгледаш децата и да се върнеш на работа, така ще може той да си отдъхне. Разберете се единия почивен ден да е само за него, да разпуска, а в другия да сте заедно навън  Thinking. Може би трябва да си смени и работата, ня може да няма по-спокойна позиция, за сметка на нервите му. Стресът убива мозъчни клетки, те не се възстановяват  Sad ...

# 62
  • Мнения: 20
Здравейте на всички онлайн!Случайно попаднах в този форум и дълго се колебаех дали да пиша,след като два дни следя всичко написано от вас.Мислех,че само аз се чуствам така ,но виждам че има много жени в подобна ситуация.И при мен фактите са различни,но резултатът е същият.Аз съм си в България,с мъжа ми сме заедно от 7г.,от няма година сме женени и имаме бебе на 3м..Той е свестен мъж,грижи се матерялно нищо да не ни липсва,но много обича приятелите си и хич неможе без тях.Както повечето от вас и аз по цял ден съм в къщи или в парка ,грижа се за домакинството и вечер само го чакам да се прибере за да разпусна малко,да поговоря с някого за нещо различно от памперси и т.н..Да , ама не...Тъкмо се е прибрал и веднага се намира с кой да излезе да пие бира.И това почти всеки ден,без значение през седмицата ли е или през уикенда.Да взима ме със себе си когато съм свободна,но защото съм си го измолила.Нали се сещате-изцяло мъжка компания,какво да правя аз там,нито пия,а и само съм щяла да им слушам простотиите.Рядко излизаме само двамата,а като случайно отидеме сутрин в парка с въже трябва да го вържа.И така аз му казвам,че това ме дразни и искам малко да сме си само двамата,той ми вика,че всички мъже са така,имат нужда от свобода. Аз си вися в къщи понякога до 1,2 през ноща да го чакам,а като си отворя устата за да кажа че това ми е неприятно ставам виновна за всичко.Де да знам явно съм станала много ограничена и не я разбирам тази свобода.Добре хубаво нека всеки да излиза с когото иска и да прави каквото си иска,но тогава какво е семейство?Трябва ли и аз да започна да излизам с други хора и да не го карам да сме заедно,а да си гледа своите интереси.Непонасям скандалите,въпреки че той казва че все си тъся такива и винаги много плача като ме нагруби,което направо го вбесява.Незная какво да правя.Иска ми се да сме повече време заедно,да съм някак си по-значима за него.Имам чувстото че той просто няма нужда от мен.....Иначе ми помага в домакинството когато иска и секса ни е много добър.Като ми писне понякога и му кажа,че и аз ще се прибера посред нощите той ми казва да ходя където искам не го е грижа,само да не е с детето.

# 63
  • Мнения: 20
Добавям само,че много обичам мъжа си и безкрайно страдам от създалата се ситуация.Иначе когато преглъщам и се правя,че нищто не се е случило всичко е прекрасно.И преди да се ожениме беше така,заблуждавах се че когато нещтата се задълбочат ще съм от по-голямо значение за него.Незнаех,че освен за моят мъж се омъжвам и за още двама,трима(приятели).Много искам да постъпя интелигентно и разбрано и нещата да ,се оправт,защото опитите ми да си затварям очите напоследък взеха да се провалят.

# 64
  • Мнения: 804
Добавям само,че много обичам мъжа си и безкрайно страдам от създалата се ситуация.Иначе когато преглъщам и се правя,че нищто не се е случило всичко е прекрасно.И преди да се ожениме беше така,заблуждавах се че когато нещтата се задълбочат ще съм от по-голямо значение за него.Незнаех,че освен за моят мъж се омъжвам и за още двама,трима(приятели).Много искам да постъпя интелигентно и разбрано и нещата да ,се оправт,защото опитите ми да си затварям очите напоследък взеха да се провалят.
Изчакай да се оженят приятелите, жените им може да не са така толерантни  Mr. Green. Това в кръга на шегата разбира се.
Много е неприятна тази ситуация с приятелите, особено ако се живее в квартала в който си прекарал детството си. За решение в такава ситуация универсална рецепта няма. Лошо е да си затваряш очите и да понасяш всичко мълчаливо, лошо е и да правиш скандали.
Ако имаш възможност, намери някой да се грижи за детето след като го сложиш да спи и излез. Може при комшийка да отидеш, но му покажи, че и ти имаш нужда да се срещаш с хора и не може да си денонощно затворена само с детето. Прибирай се една минута след него, но след него. не знам дали ще продължава да твърди, че не го интересува къде ходиш и има шанс да разреди срещите с приятелите. Ако това не е приложимо започни да каниш приятелки у вас. пийте биричка и си говорете за ваши неща. колкото сте по-приказливи и по-шумни, толкова по-добре. Няма мъж който дълго да издържи на това.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 65
  • Мнения: 20
Докато  приятелите му се оженят има вероятност аз да стана "бабче".До колкото ги познавам това скоро неможе да им се случи.Да,позна за ситуацията.Живея при него в квартала в  който е израснал.Там имам много малко познати.Направих ОГРОМНАТА ГРЕШКА да изоставя повечето си приятели и да му отдам цялото си време и внимание.Има на кого да оставя детето за няколко часа и да изляза ,но ме е страх да не реши,че му правя напук и да стане по-лошо.Незнам коя приятелка би седяла с мен до малките часове на нощта.Много мило,че ми отговорихте толкова бързо!

# 66
  • Мнения: 20
Като последно добавям само че приемам всякакви съвети.Ще имам време да ги прочета ,защото довечера пак ще ходи с някои да почерпи еди за каквоси.....Нито съм ревнива,нито имам някакво собственическо чувство,просто напоследък не се виждам къде точно съм в живота му.

# 67
  • София
  • Мнения: 1 733
Реника, какво му плачеш, трябва твърдост на твоята позиция, но и да не остава с впечатлението, че го ограничаваш, защото тия мъже това ги подлудява.
Малко повече отговорност бих му прехвърлила аз. Аз по цял ден ако съм с детето, ще искам вечер малко време за себе си - нека той се грижи за него, пък аз да поизляза.
Отделно, не бих му се молила да ме взема със себе си като излиза, а бих си създала мое пространство, и важни неща И извън него.

Имах един такъв случай с моя приятел, една вечер го прибрах от запиване в 4 сутринта с викове по телефона и после грандиозен скандал. Не казвам, че беше хубаво, но му дадох да се разбере, че това просто не може да е ежедневие. Моята тактика е: всеки път като ме поставят в небрано лозе, аз гледам да се реванширам Laughing Хората не се превъзпитават, но поне се научават да правят някакви компромиси, ако държат един на друг.

# 68
Renika, ситуацията в която си е наистина много кофти. Аз така не разбирам семейство...Не казвам че в моето нещата са идеални както се вижда Joy
 JoyЕдно от нещата което никога не бих толерирала е някой да се изживява като ерген при положение, че има жена и дете...Мъжът ми един път така зачезна с една група ергени и ме остави в къщи като ми беше супер лошо сама с детето....ЕЕЕЕЕ не! Заключих го без да ми мигне окото, ходи да спи при единият ерген, от тогава такова нещо не се е случвало. Мисълта ми е такава, ако и ти започнеш да си джиткаш, да си търсиш свой живот, само защото той го прави в крайна сметка какво остава от семейството newsm78 По-добре разделени и да дава пари, поне няма да се заблуждаваш че имаш мъж. Не е прав! Знам до какво води това поведение в единият партньор, води до нещастие цял живот и много често развод. И го знам, защото родителите ми се разделиха по тази причина! Трябва да си категорична в изискванията си, и да си държиш на обещанията ако му кажеш че ще направиш нещо. Това е едно от нещата за които категорично се махам от къщата.
При нас  нещата са от друго естество...Мъжът ми е много нервен и претоварен и си отпуска нервите когато не трябва и се стига до тежки сблъсъци защото и аз не си мълча Mr. Green
Но, той винаги е до мен, никога не ме е оставил сама с детето, освен в горният случай. Помага финансовото на майка ми и е изхарчил едно 7-8000 долара за неблагодарният ми брат #Cussing out
Някой каза че не ми бил давал пари...той не ми дава пари, имаме си лични сметки и пълен достъп до семейните кредитни карти,  с парите които имам мога да живея 1 г без да работя с децата си тук, а ако си отида в БГ мнооого повече. Така че нямам проблем там, не е и да не съм заета, бебето ми е на 4 месеца а имам и кака във ваканция, започването на работа съм го отложила за известно време...
Мъжът ми и аз имаме проблеми във връзка с многото му работа и нервите...Дали аз го псувам, като почна и той се изчервява, това не е нещо за гордеене ама каквото викнало такова се обадило...Сега уж говорихме че трябва малко да намали работата и че трябва да се владее с нервите, защото така наранява всички с вулгарните си приказки. Обикновено както казах през седмицата проблеми няма а и в неделя са му минали дивотиите. Проблема е как да се справим със съботните истерии newsm78 Егати и проблема #Crazy Joy
Вчера си дойде в 2 часа от работа и каза че ще ни води на ресторант, изкарахме се много забавно..След това ни закара до къщи и каза..днес няма да се връщам на работа...за съжаление един много важен шеф имаше някакъв проблем и го помоли за помощ, та това отне 2-3 часа. След като му помогна за нещата затвори компютъра и каза "хайде на разходка", ходихме на кафе, разходихме се в един крайморски парк, отидохме на пазар...и говорихме за целият ни глупав проблем Grinning
Мисля че се опитва да погледне как е отстрани...беше абсолютно убеден че аз съм виновна за караницата в колата, но след като му казах как се развиха нещата той млъкна и каза че явно се е заблудил и ме помоли да съм по-търпелива като е нервен за да го преодолее по-бързо. Аз му казах че аз мълча в 99%  от случаите и затова се разминават скандалите, но има моменти когато не мога да го успокоя а той ме заразява с нервността си.
Така че за сега знам че ще има подобрение и междувременно ще се превъзпитаваме взаимно...
Благодаря на всички които взеха отношение и съм почти шокирана че не стана заяждане в темата  bouquet както почти във всяка която чета напоследък.
 Hug Hug Hug

# 69
  • Мнения: 20
Здравейте на всички включили се в тази тема!Благодаря за мненията.Неисках да ви отегчавам с някаква си своя"драма",просто във ваше лице видях някого на когото да си кажа какво ми е.Иначе в мъжа ми няма грам агресия,нервност или т.н.,напротив много е неемоционален-ЗА КОЕТО ИСКРЕНО МУ ЗАВИЖДАМ!Когато говориме и казвам че някои неща не ми харесват съвсем спокойно ми казва,че "всичко е нормално" и "невиждал къде е проблема",а като се опитам да се изясним ставам "властна истеричка".И така е вече около 3 години,откогато всъщност живея при него.Може би всичко почна от когато бяхме гаджета-вариантите бяха той да е няколко вечери в нас или обратното аз у тях,като за времето което сме сами всеки е ходил където поиска и с когото поиска.Тогава не го питах с кого къде и как,ако сам ми сподели нещо -добре.Което е разбираемо докато не сме под един покрив.Първата година от съвместното ни съжителство обаче протече по описания вече начин.Аз тогава много се ядосвах,отслабнах,станах вяла и тъжна.От тогава работите разбира се се пооправиха,но все се опитва да се прави на женен ерген.И така се завърта един порочен кръг-като си мълча и нито питам,нито искам нещо по вчпроса всичко е ОК ,ако кажа че има проблем ставам истерична а той неочаква да има такава жена.Незнам кога нещата ще се оправят.Като изключиме това имаме добро съжителство,много неща сме направили заедно за дома си,имаме прекрасен син който се роди с голямото желание и на двамата,всичко беше планирано,финансово сме добре и независими с хубави професии.Просто за тези години така и неуспях да разбера как да го накарам да се чувства достатъчно свободен и все пак по-често да се радваме на компанията му.До сега нито съм го заключвала за да не си влезе,нито аз съм бягала,опитвах се да не се стига до там.Казах че мога да изляза и аз да се прибера доста късно,но ме е страх че ще го изтълкува погрешно и по-лошо ще стане.Май единственото решение да притъпя всякакви чувства у себе си.Да опитам да постигна"дзен"-един среден път лишен от емоции.Извинявайте за глупостите ми и приятен ден не всички!

# 70
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Реника, защо ще се изоставяш така? ти не искаш ли да бъдеш щастлива?той да си изживее живота както му е кеф,а ти? след няколко години ще се чудиш защо си пропиляла най- хубавите години от живота да страдаш заради човек,който не се съобразява с теб. а и не разбрах какво означава,че ще стане по-лошо,ако започнеш да излизаш? дано не съм била много крайна.

# 71
  • Мнения: 642
Renika, aз това с тия "бири с приятели" през вечер просто не го разбирам!!! Ами най-добрият приятел съм му аз, а на мене - той! "Бирите с приятелите" си ги пием заедно - те у нас на гости, ние у тях на гости, или когато имаме на кого да оставим децата, някъде навън. ПОнякога аз самата съм го молила да се види с някой прятел на кафе (на бира) защото ми става неудобно, че мъжът ми им отказва седмица след седмица - изморен е, или си имаме якаква семейно ангажименти - да пазаруваме в някой хипермаркет с децата, да закачим шкаф в банята, да окосим тревата на двора, да играем на боулинг на компютъра един срещу друг... таква работи. Има нещо комплексарско у мъже, които са тип "аз отивам да пия бира с приятелите, ти жена, си гледай детето - с нас ще ти е тъпо...". Какво? Искат да покажат на "тайфата", че макар женени нищо за тях не се е променило от преди ли? Ами променило се е и то ВСИЧКО! Не са ли осъзнавали, че си свързват живота с любимото момиче и оттук нататък ще се раждат любимите дечица в любимото семейно гнезденце и пр. , а любимата бира с приятели остава за цвят от дъжд на вятър и то не като преди досред нощите. И аз се извинявам, ако съм крайна.

# 72
  • Мнения: 2 336
Много време се чудих какво точно да напиша по новия проблем.
Ясно е, че повечето сме за това един човек като се бракува приоритетно да си е със семейството. Независимо мъж ли, жена ли е.
Не знам и точно какво да посъветвам момичето. Как да набие в главата на мъжа си, че семейството е на първо място?
Перманентното му отсъствие от къщи неминуемо ще доведе до по - сериозни проблеми. Седни проведи един спокоен разговор без излишни емоции. Ясен и точен. Мъжете така предпочитат. Кажи си разбираемо изискванията. Искам един път седмично (месечно) само да излизаш сам и толкова!
Ако пак не стане мисли за по-радикални методи.
Истина е, че това не е живот!

# 73
  • Мнения: 20
Здравейте отново!Първо ще поясня на Миши какво имам предвид-значи като си говориме по въпроса някои път като съвсем ми прекипи  му казвам че и аз щте отида ако трябва и в кафенето до блока,ще му оставя детето и ще вися там с часове и от този род неща.Та след като ми каже "да вървя където искам" ми обяснява колко неинтелигентно и инфантилно е поведението "хайде сега да си правиме напук",и как ако аз постъпя така и той ще ми го върне и то да ми е още по- гадно.Правилното решение за него са компромисите,и ето той ги правел-все пак се прибирал и да отбележиме не пиян,както се случвало при 90% от женените мъже в България според неговата си статистика.Просто той очаквал да съм различната жена,да съм изцяло либерална,никога да неплача или ядосвам.Да ви кажа честно просто искам да си живея живота и да се радвам на всичко хубаво около мен и сина ми.Писна ми да ме е яд все за едно и също,че като се прибере от работа веднага някой друг ще има нужда от компанията му.Няма да се заяждам с него прсто изцяло самостоятелна ще стана,ако проима нужда от мене -добре,нека сам да си я потърси.Няма вече да се конкурирам насила с друг за вниманието му.Много е ниприятно ти да плачеш и бебето ти заедно с тебе.Дано не сте ме разбрали погрешно-неискам да се обяснявам той колко е крив,а аз колко съм права ,а просто ако някой е бил в подобна ситуация да сподели опита си,може пък да се поуча,човек трябва да се развива нали тъка..... Wink Wink

Последна редакция: сб, 07 юли 2007, 18:27 от Renika

# 74
  • Мнения: 642
Здравейте отново!Първо ще поясня на Миши какво имам предвид-значи като си говориме по въпроса някои път като съвсем ми прекипи  му казвам че и аз щте отида ако трябва и в кафенето до блока,ще му оставя детето и ще вися там с часове и от този род неща.Та след като ми каже "да вървя където искам" ми обяснява колко неинтелигентно и инфантилно е поведението "хайде сега да си правиме напук",и как ако аз постъпя така и той ще ми го върне и то да ми е още по- гадно.Правилното решение за него са компромисите,и ето той ги правел-все пак се прибирал и да отбележиме не пиян,както се случвало при 90% от женените мъже в България според неговата си статистика.Просто той очаквал да съм различната жена,да съм изцяло либерална,никога да неплача или ядосвам.Да ви кажа честно просто искам да си живея живота и да се радвам на всичко хубаво около мен и сина ми.Писна ми да ме е яд все за едно и също,че като се прибере от работа веднага някой друг ще има нужда от компанията му.Няма да се заяждам с него прсто изцяло самостоятелна ще стана,ако проима нужда от мене -добре,нека сам да си я потърси.Няма вече да се конкурирам насила с друг за вниманието му.Много е ниприятно ти да плачеш и бебето ти заедно с тебе.Дано не сте ме разбрали погрешно-неискам да се обяснявам той колко е крив,а аз колко съм права ,а просто ако някой е бил в подобна ситуация да сподели опита си,може пък да се поуча,човек трябва да се развива нали тъка..... Wink Wink

А така, няма ли да изгубиш любовта си към него някой ден - ще се отдалечавате все повече един от друг, всеки ще запълва празнината с други, свои си начини (приятели) и един ден  няма ли да се събудите с чувството, че сте просто съквартиранти с общ бюджет? Мисля, че ако го обичаши  той- теб е време да спер с нереалните си очаквания "тя никога да не плаче, да не се изнервя, да не вдига скандали". Ти си това , което си. И му кажи, че както има м мъже, които излизат с приятели и се напиват, мъже, които излизат с приятели и не се напиват, така има и мъже, които излизат без семейството си с приятели 1 път месечно ( а понякога и по-рядко и установявта, че им е било тъпо без любимата до себе си...
Освен това, аз бих му казала, че може би трябва да се замисли, че има мъже, които биха те обичали точно такава каквато си, копнееща за вниманието на своята половинка и това ще ги прави горди, а не срамуващи се и чувстващи се "контролирани" от "властна истеричка"...
Не искам да те депресирам - и без това сега си  все още с "объркани" хормони след раждането, но не мисля, чегрешката е в теб и че трябва да се примириш и да продължиш д аси "вяла и тжна" както сама си писала... Успех, мила! Бори се за щастието си.

Общи условия

Активация на акаунт