Еи сега майка ми ми разказа как успешно се възпитава мъж. Та преди няколко седмици брат ми бил на купон от работата и се прибрал пиян. По принцип пие по малко в компания, но винаги с мярка. Тогава обаче бил добре наквасен. Чула се от тяхната спалня голяма тупурдия и снаха ми се изнесла в другата стая да спи. Цяла седмица спала в другата стая, не прала, не готвила, не вдигала масата, не мила чинии - абсолютно нищо. Брат ми е много кротък и не вярвам да е имало бой или други изцепки а и майка ми не е чула (а съм сигурна че е слушала внимателно:))Така че основателни причини за голям скандал не знаем да има. Майка ми разбрала от племенника ми какво става, но поканила само детето да се храни при тях. Въпреки че й е било жал за брат ми изобщо не си отворила устата да помогне и цяла седмица го гледала как ходи омърлушен и си прави сандвичи. Сдобрили се по някое време обаче сега брат ми не близва алкохол. А в събота майка ми видяла брат ми да минава къщата с прахосмукачката докато снаха ми била легнала да си почива. Въпреки че става дума за брат ми и двете с майка ми сме на страната на снаха ми. Шапка й свалям че още в началото на брака им докато има власт успява да контролира положението без да прощава. Това е според мен рецептата за добре "възпитан" мъж. За съжаление нито аз нито майка ми вече имаме такава власт за да опитаме да променим нещо. След 17 години брак не съм сигурна че ако се пренеса в друга стая ще ме потърсят веднага. Може би чак като свършат храната в хладилника и чистите дрехи ще се сетят е се сърдя.
- Публикувана: 14 юни 2007, 14:13 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2007, 15:17 ч.
Мъж без инициатива? Изморих се!
Мъжа ми почти не се застоява вкъщи и затова е такъв ... в работата му го хранят- закуска, обед и вечеря , перат го и го гладят .... вечер като се прибере взима детето и хукват на игра .... събота и неделя не стоим в София и така ...аз обаче по цял ден обитавам къщата и се дразня, че не е направена добре
оф,мъжете без инициатива са масово явление вече,рядко има такива,които да имат желание за разни неща.Все трябва да им се налива акъл в главите,да им се казва направи това,онова.А това е супер изнервящо,в един момент жената се чувства така все едно има дете,а не мъж на който да разчита и разбира се след време някои жени просто решават,че сами могат да се справят прекрасно,за това са и повечето разводи.Така че авторката на темата нека си прецени за себе си има ли смисъл да продължава по същия начин,аз бих се замислила сериозно на твое място.Живота е прекалено кратък и не бих си позволила да живея в некомфортна за мен ситуация.Бъди егоистка,научи се да казваш ''не'' на мъжа си,единственно и само от теб зависи дали тази ситуация ще продължи.Всеки може да бъде щастлив стига да го пожелае.
Еи сега майка ми ми разказа как успешно се възпитава мъж. Та преди няколко седмици брат ми бил на купон от работата и се прибрал пиян. По принцип пие по малко в компания, но винаги с мярка. Тогава обаче бил добре наквасен. Чула се от тяхната спалня голяма тупурдия и снаха ми се изнесла в другата стая да спи. Цяла седмица спала в другата стая, не прала, не готвила, не вдигала масата, не мила чинии - абсолютно нищо. Брат ми е много кротък и не вярвам да е имало бой или други изцепки а и майка ми не е чула (а съм сигурна че е слушала внимателно:))Така че основателни причини за голям скандал не знаем да има. Майка ми разбрала от племенника ми какво става, но поканила само детето да се храни при тях. Въпреки че й е било жал за брат ми изобщо не си отворила устата да помогне и цяла седмица го гледала как ходи омърлушен и си прави сандвичи. Сдобрили се по някое време обаче сега брат ми не близва алкохол. А в събота майка ми видяла брат ми да минава къщата с прахосмукачката докато снаха ми била легнала да си почива. Въпреки че става дума за брат ми и двете с майка ми сме на страната на снаха ми. Шапка й свалям че още в началото на брака им докато има власт успява да контролира положението без да прощава. Това е според мен рецептата за добре "възпитан" мъж. За съжаление нито аз нито майка ми вече имаме такава власт за да опитаме да променим нещо. След 17 години брак не съм сигурна че ако се пренеса в друга стая ще ме потърсят веднага. Може би чак като свършат храната в хладилника и чистите дрехи ще се сетят е се сърдя.
. През почивните дни и след работа най обича и предимно седи пред телевизора или компютъра. Ако аз не поема инициативата да направим нещо,да отидем някъде, не се сеща сам. С децата дори не се хваща да си поиграе....че и ги навиква като не е на кеф. 
Ако ли реша и правя нещо за себе си - ми го изкарва едва ли не през носа със това какво да направя за му е по лесно на него докато ме няма, и като се прибера у дома пак е паднала бомба.
Искам и се опитвам да му помогна да се промени, защото го обичам, знам че може и по друг начин да живее и защото ми е тъжно да го гледам как деградира и бездейства. Не мисля че е много добър пример за децата.
Искам да вървим напред и да израстваме заедно..... а той май не иска!
Ако ли реша и правя нещо за себе си - ми го изкарва едва ли не през носа със това какво да направя за му е по лесно на него докато ме няма, и като се прибера у дома пак е паднала бомба.
Искам и се опитвам да му помогна да се промени, защото го обичам, знам че може и по друг начин да живее и защото ми е тъжно да го гледам как деградира и бездейства. Не мисля че е много добър пример за децата.
Искам да вървим напред и да израстваме заедно..... а той май не иска!
. В такъв момент мъжете почват да се оглеждат около себе си и да търсят някакво ново разведряване /с една дума любовница/. Опитай се да не бъдеш прекалено взискателна и обсебваща, да намираш време за себе си и да се постараеш мъжа ти да те забележи отново като жена 
и да се влюби отново в тебе. Дори ако може да оставите децата при родители и сами да отидете някъде мисля е нещо, което ще се отрази благотворно и на двама ви. 
selenna
не мисля, че това е задължителната причина. И аз съм със съпруга си от 7г., но не съм забелязала подобно нещо, взаимоотношенията ни са чудесни. Смятам, че е до човека и до представата му за задълженията на жените и мъжете. Често мъжете копират поведението на родителите си и понякога си сменят ролите със съпругите си понеже са възприели това поведение за норма.
не мисля, че това е задължителната причина. И аз съм със съпруга си от 7г., но не съм забелязала подобно нещо, взаимоотношенията ни са чудесни. Смятам, че е до човека и до представата му за задълженията на жените и мъжете. Често мъжете копират поведението на родителите си и понякога си сменят ролите със съпругите си понеже са възприели това поведение за норма.
Я да си измиете очите 
Мартисън пише за 17 години брак + още две. Така че седемте отдавна ги е задминала.
Иначе по темата- и моя понякога няма инициатива за едно или друго нещо, но пък никой не е идеален. Аз се грижа за тези неша, той за други. А...и натрупания прах изобщо не ме дразни, за разлика от него, скача веднага да го ттрие от телевизора. Всякакви хора има
Мартисън пише за 17 години брак + още две. Така че седемте отдавна ги е задминала.
Иначе по темата- и моя понякога няма инициатива за едно или друго нещо, но пък никой не е идеален. Аз се грижа за тези неша, той за други. А...и натрупания прах изобщо не ме дразни, за разлика от него, скача веднага да го ттрие от телевизора. Всякакви хора има
Тинка напълно съм съгласна с тебе. Нали и аз си имам в къщи един такъв неинициативен, който седи пред телевизора и компютъра . Но понеже съм на 9тата година, ще ти кажа, че за мене 7мата си беше точно такава много критична. Толкова ми беше писнало да съм прислужницата в къщи, да съм работника, майката, детегледачката и всичко каквото жените си знаеме, че дори направих крачка встрани, с което не се гордея, но пък човек се учи докато е жив. 
. Но понеже съм на 9тата година, ще ти кажа, че за мене 7мата си беше точно такава много критична. Толкова ми беше писнало да съм прислужницата в къщи, да съм работника, майката, детегледачката и всичко каквото жените си знаеме, че дори направих крачка встрани, с което не се гордея, но пък човек се учи докато е жив.
Ситуацията е следната - С моя мъж сме заедно от 7 години.
r0ksi за друг човек ли говорим или за същия който е пуснал темата?
Защото аз говоря за този случай, а и selenna също ми се струва, че говори за него.selenna явно във всяко семейство е строго индивидуално. Но смятам, че всеки проблем (при добро желание от двете страни) може да се разреши със разговор. Но понякога това много ни куца и стигаме до грешни заключения относно съпрузите си. Разбирам те и на мен ми писва понякога от цялата домакинска работа, но за щастие мъжа ми ме подкрепя и ми помага. Не го дразни праха по телевизора, не ме задължава да готвя, ако не ми се готви поръчваме храна, не се оплаква от храната която съм сервирала, често ме спира да чистя когато това не ми се прави или сам взима прахосмукачката и т.н. Много е важно взаимопомощта в едно семейство и разбирането и подкрепата, защото ти става по леко когато знаеш, че човека до теб те разбира и е готов да те подкрепи.
Следя темата от няколко дена. Все се чудех дали да пиша, защото съм с мъжа ми само от 4 години и моя опит може би не е показателен.
Но да си кажа
....в началото като започнахме да живеем заедно /при свекървата / той си беше завършено мамино синче, което чакаше да му приготвят дрехите за следващия ден/изгладени сложени на закачалка за следващия ден/, да му принесат и отнесат яденето...това чинии, перални, прахосмукачки му бяха непонятни неща.
В момента няма нищо общо с предишния човек /в домакинско отношение/.
Започнах с това да си чистим сами, перем сами, мием чинии сами и т.н. /задача тежка, при положение, че "мама" гледа неодобрително на моите опити/. Постепенно момчето и започна да отбира от домакинска работа, даже се научи да готви.
Сега вкъщи няма женска работа /мъжката си остава/ каквото мога и върша аз - това може и върши и той. Просто сме си разпределили задълженията, според това кое ни е по-приятно.
Мисълта на този дългичък пост е, че както си го научиш....и обучението започва от първия ден на съвместното съжителство.
П.П. Не искам да звуча като дресьор на кучета, просто така се изразих.
Но да си кажа
....в началото като започнахме да живеем заедно /при свекървата / той си беше завършено мамино синче, което чакаше да му приготвят дрехите за следващия ден/изгладени сложени на закачалка за следващия ден/, да му принесат и отнесат яденето...това чинии, перални, прахосмукачки му бяха непонятни неща.В момента няма нищо общо с предишния човек /в домакинско отношение
/. Започнах с това да си чистим сами, перем сами, мием чинии сами и т.н. /задача тежка, при положение, че "мама" гледа неодобрително на моите опити/. Постепенно момчето и започна да отбира от домакинска работа
, даже се научи да готви.Сега вкъщи няма женска работа /мъжката си остава
/ каквото мога и върша аз - това може и върши и той. Просто сме си разпределили задълженията, според това кое ни е по-приятно.Мисълта на този дългичък пост е, че както си го научиш
....и обучението започва от първия ден на съвместното съжителство.П.П. Не искам да звуча като дресьор на кучета, просто така се изразих
. [ Но смятам, че всеки проблем (при добро желание от двете страни) може да се разреши със разговор. Но понякога това много ни куца и стигаме до грешни заключения относно съпрузите си.
Много е важно взаимопомощта в едно семейство и разбирането и подкрепата, защото ти става по леко когато знаеш, че човека до теб те разбира и е готов да те подкрепи.
[/b][/color]
Поздрави! Ситуацията е следната - С моя мъж сме заедно от 7 години.
r0ksi за друг човек ли говорим или за същия който е пуснал темата?
Защото аз говоря за този случай, а и selenna също ми се струва, че говори за него.