Мъж без инициатива? Изморих се!

Аман от тези мъже!  Какво им става?
Това, което на мен понякога ми се е искало да направя в такива ситуации е да избягам за една - две седмици. При нас също имаше подобен период и той беше доста дългичък.
Безброй разговори, говоря спокойно, опитвам се да обясня как се чувствам, как изнемогвам, а то стената по - добре ще ме разбере.
Случи се така да вляза в болница и на него му се наложи да поеме моите задължения (демек всичко). Това като студен душ му дойде.
Сега в 12 часа вечерта си идва и почва да мие чинии. Събота и неделя помага, за да може да поизлезем семейно. Даже проявява инициатива детето да води на детски празници.
Така че, може би малко трябва да се стресне. Не че ти пожелавам в болница да ходиш, ама нека поостане малко сам с децата и задълженията.
Успех   

И аз вчера го водих този разговор, ще видим резултата, наистина му трябва един як шут в задника за да се стегне, стига вече сме мили и разбиращи, защото те от това не разбират и не оценят. Вземи си почивни дни и отиди някъде САМА.Няма да се изгърби за 3-4 дни, стига сме ги жалили, егати "силния пол", май са силни само на думи. Успех и пиши за развитието 

Същият проблем! Постигам кратък ефект като се развикам. Съжалявам, но май не мога да помогна

lost_id, искрено ти съчувствам!
Едно да те питам само, от кога е така и защо е така? Той самият знае ли?

И към всички - а когато се запознавахте и заживявахте с мъжете си какви бяха?

Все едно чета за моя мъж и моя живот. Разликата е в това, че имам само едно дете. Не знам, от година си водим един и същи разговор на няколко месеца и всичко си остава в приказките. Аз лично не издържам вече. Казах му, че предпочитам да се разделим отколкото да живеем аз и детето така. Каза "да, ще опитам да променя нещата". Така ги промени, че нямам думи. Спи по цял ден и по цяла нощ от неделя - болен е . Само той боледува, няма как трябва да го търпим. На всичкото отгоре спи като пън, а детето по цял ден си е в нас, че и той е болен, а аз съм на работа и само го мисля, все едно сам съм го оставила в нас. Обаче човека е зле и трябва да си полежи една седмица, за да се излекува. Не издържам повече и в най-скоро време ще си събера багажа наистина.
Пак се ядосах!

Не знам да се радвам ли или да плача че не съм единствена!! Мисля че ние ги създадохме тези мъже, моя не беше такъв, но като видя че аз добре се справям с всичко той се отпусна , не че е мързелив , напротив работи много ,но не проявава никаква инициативност!! Аз трябва да реша ще ходим ли някъде, къде ще запишем децата, с какво да ги лекуваме и т.н , а той ако му сведа задачите подрбоно описани ще ги изпълни!! Ако обаче закъснея примерно и пропусна да кажа "купи хляб" никога няма да погледне дали имаме и да купи, оправданието е "ти не ми каза"!? В началото се сърдех, после разбрах че трябва да говоря, започнах на няколко месеца като изпуша да му спретвам скандали, имаха ефект но промяната траеше по месец, накрая му казах че ако така продължава ,аз да се грижа за всичко , то той вече не ми е необходим , и тогава чак започна да се променя към по-добро, но все още крачките са малки!!!

да ви успокоя ли че и при нас е така
често му казвам че вече не ми е нужен, защото всичко сама си правя, но ефект-нула

Ами донякъде и ние сме си виновни. Тичаме да вършим всичко, а те започват да привикват така и ходи го накарай да свърши нещо после

Скоро се хванах, че и аз се подавам на мързел, ако има кой да върши всичко останало. Бях за няколко дни при нашите и майка ми готви, сервира, отсервира, мие, чисти и така...аз не се сещах след няколко дни даже да и помогна Взех го като даденост. То си е нейно задължение и така, даже не се чувствах виновна. Ужас Осъзнах се, ама на края, когато трябваше да си тръгна.

Всички ли мъже са еднакви   Аз в скоро време ще направя ето това    или    Само пред РС-то кисне и за нищо не се сеща сам да помогне. Със скандал постигам ефект, но временен

Ами съсвем разбираемо е! Ние ги учим, че сме силни, че сме знаещи, че сме можещи, че носим на всичко, а после се оплакваме.
Еманципация, майка!!! И до какво ни доведе тя?  До там, че почнахме сами да вършм всичко (вкл. и мъжките задължения - много са, да ни ги изброявам), а не до равнопоставеност на половете.
Вместо това, ако бяхме си чоплили маникюрите по цял ден, а да не се втуркаме да им помагаме във всичко (ама нали си ги обичаме и не можем да си позволим да се потят сами, милите ) щяхме да сме си къде по-рахат.  Ама не - ние трябва да се докажем на всички колко сме перфектни и многостранно развити личности, така че - сами сме си виновни.
В следващия си живот ще бъда друга!! И ще искам помощ за всяко нещо, колкото и да е незначително и елементарно, та да знае, че без него не мога да се справя .

Ами и моят е такъв, само дето нищо не разбира от компютри и моя си е лична територия остава и това да ми завземе. Иначе понякога ми помага в домакинството ама за детето никак. Даже съм пуснала и тема Играят ли си вашите мъже с децата си? Какво да се прави май всичките са еднакви. Ех има и по тежки случаи..........................

Ох, майко мила, за кой ли път се убеждавам, че всички мъже са еднакви!!?? Твоя пост все едно за моя мъж се отнася....
Май няма значение къде са расли, кой ги е възпитавал, и къде са учили и колко знаят...
Но имам чувството че tanya_75  е съвсем права за еманципацията. Познавам жени дето наистина само маникюр и прически въртят по цял ден, а мъжете им ги носят на ръце и тичат по тях, че и децата си гледат...
Като гледам моя мъж, с викане нещата няма да се оправят, просто вече съм се отчаяла

 

По този повод да ви кажа с годините се задълбочава. На времето се смеех на свекърва си като ме съветваше "Не показвай, че можеш всичко, че ще ти се качи на главата!" Ама на 22 дали някой обръща внимание на такива неща? И сега като го видя моето старо момче с пасианса, като погледна, че къщата плаче за ремонт и като го чуя това "Че какво й е на къщата бе мише? Какви майстори сега да търся , лято е!", все за нея миличката се сещам.

Спри да го будиш сутрин - ще закъснее 2-3 пъти за работа и ще се сети що е будилник. И т.н. в същия дух - лесно ще си спомни думата самостоятелност.

Искам да кажа, че всичко зависи от теб. Защо не седнеш и не си починеш, когато усетиш нужда от почивка? Как така да си я просиш, не разбрах съвсем?

И аз се изморих, а като гледам доста сме на този хал. Чудя се по какъв начин можеш да накараш един човек, който не забелязва половин година, че контактът е изваден от кутията и трябва да вземе една отверка и да го стегне за броени минути или че от местенето гърба на гардероба е паднал и дрехите ти могат да се озоват зад гардероба или че трябва да боядиса стаята, защото скоро ще му се роди първото дете, а тя не е боядисвана от повече от 6/7 години. Как да мотивираш един човек, който предпочита да не забелязва нищо или ако му обърнеш внимание, какво има да се върши отсича "не ми се занимава сега" или "няма да стане".
Чудя се и колко търпение е нормално да има една жена в такъв случай. Ние се приближаваме към зловещата 7ма година от брака и сякаш безразличието към всекидневната работа и нежеланието да се свърши каквото и да било се засилват със всеки изминал ден. Много е неприятно, когато държиш на този човек, защото емоционално или интелектуално си пасвате идеално и в един момент предпочиташ или да се обърнеш на роб и освен да задоволяваш всяка негова прищявка, да му вършиш и мъжката работа или да станеш като него и в един момент да сте зарити от мръсотия, несвършена домакинска работа ( в това число и мъжка) и апатия към всичко. Да , но когато в семейството има вече деца или те са на път някак си не мога, а и не бих си позволила тази нагласа да се пренесе и  върху тях или те да страдат от неговата неинициативност.  Затова в 7ми месец боядисах вратата на тоалетната, която беше за боядисване от 3-4 години, оправих счупения гардероб ( извадих всички дрехи и го поизместих за да мога да мина от към гърба и да го закова), сглобих ново шкафче с мивка, че старото се разпадна, поправих сифона на мивката, който капеше, почистих основно цялото жилище и му подредих всички дрехи, които бяха нахвърляни в разкования преди това гардероб. Но това не е всичко. След като разбрах, че човекът няма да боядиса стаята, където мисля да спи бебето в 8ми месец взех валяка и боядисах стаята съвсем сама( за съжаление нямам близки хора, които да ми помагат), купих нови пердетата, закачих си ги ( таваните са високи към 3м), размествах разни шкафчета, за да направя повече място, оправих извадения контакт, изчистих отново основно цялото жилище. Съзнавах, че може да ми се случи нещо, но слава Богу, той си знае работата и ме пази Просто се чувствах длъжна да го направя заради новия човек, който ще дойде в семейството. Най - натъжена обаче останах от коментарите след това " Малее ква си проста!", Тоя цвят ( за стените става въпрос) не ми харесва, кви са тия грозни пердета, да ги махаш, кво и имаше на вратата на тоалетната, що се занимаваш, той гардероба си беше наред, ами да, като е изваден контакта вземаш отверката и го правиш, кво си се разчистила, то не си личи да е чисто, ауууу, колко е чисто, голяма работа.... и такива още много....
Аз също питам какво да направя. Знам, че в такъв случай като моя е най-добре да си събера куфарите и сбогом, но не ми се иска. Преди не беше такъв. Сега за всяко нещо репликата е " що ме занимаваш". Понякога виня себе си като си спомня за приказката за зелника, но другият начин също не го намирам за решение. Дълго стана...имах нужда да излея това, което ми тежи, като всички останали тук.

Колко позната история, малко тъжна, но това е трагедията на Бг-мъжа, Не е ли малко повече разглезен...или .......

Ето я и моята история.
С  приятеля ми(вече годеник) сме заедно от почти 8 години.През първите5-6 години историята беше подобна на вашите.Тотален мързел,безразличие и безотговорност.Ден да мине ,друг да дойде.Беше ми дошло до гуша.Търчех и се разправях със всичко и за всичк.Ремонти,поправки,градинарство,домакинство,разправии с институций ,визови проблеми(живеем в чужбина),ходех на работа по цял ден ,справях се и с финансовите задължения ,когато той останеше без работа.А нашия човек само питаше "какво ще ям?" и се отдаваше на любимото си занимание-да играе карти.Нула инициатива за каквото и да било.Миналата година се разболях тежко.Ревматоиден артрит.Обездвижих се,станах полу-инвалид.Организма ми не издържа на непрестаното напрежение,и се предаде на генно наследената иначе болест.А тя просто си стояла и чакала нещо да я отключи.Е,аз съм и дала предостатъчно.
Преминахме заедно през всичко.Болката,сълзите,страхът,борбата,надеждата...
Сега съм добре.Но вече не съм жена за всичко.Имам си мъж за това.Мъж,който се научи да оценява а не да приема за даденост всичко около себе си.Мъж,който плачеше заедно с мен,когато аз плачех от болка и безсилие,който ми държеше ръката при болезнените медицински манипулации,който оцени какво е имал,и как трябва да се промени за да го задържи.Мъж на когото казах ДА когато ми поиска ръката преди няколко месеца..
Сега вече всеки си знае мястото и приоритетите.Хората казват,че всичко лошо се случва с причина..
Моля ви,не позвлявайте това да се случи и с вас.При мен края беше щастлив,но знае ли човек.?Не се претрепвайте и не пренебрегвайте себе си и здравето си заради безинициатвните си половинки.Поставете себе си преди всички останали.Останалото ще се нареди от самосебе си..

Въпросът е как да стане- да оставим къщата да се зарие с боклуци, хладилникът- празен, а децата- на самотек или подходът е друг?

Историята е гадна, но още по-гадно е, че не е единствена.
Мъже се държат, като деца, жени ги дондуркат и коткат.

Аз имам една 'теория' за този феномен у мъжете и понеже познавам повече бг мъже - за тях.
според мен са много комплексирани от вечно успяващите и справящите се жени.
българската жена е някакъв феномен природен - тя прави всичко. всичко.
онзи ден приятелка сподели, че й се счупило колело на количка, влязла в една железария,
купила си чук, помолила 'някакъв мъж' да й помогне, но той като видял, че тя може си плюл на петите.
чичо ми пък преди 20г. беше рекъл на леля ми, като се прибира от работа и така или иначе минава през пазара да вземе И две връзки праз. който е носил такова нещо, знае какво е да се носи. от млад татко българин съм чувала ' не ги възпитаваш правилно', което според мен е възможния връх на това инфантилно поведение

та, лека полека българската жена доказа, че може да ражда и възпитава, домакинства, да прави кариера, да пазарува и да готви всеки ден, да борави с чук, да сформира бригади за ремонт и да носи праз.

разберете, капризите са полезни. и печеливши. не познавам нещастна и отрудена капризна жена.
затова пък познавам труженички с по 2 деца и мъж, които опъват цял живот.

гордея се да кажа, че като изпека едно пиле с картофи мъжът ми казва, че съм най-великата домакиня на света.
не съм и не искам да му показвам, че мога абсолютно всичко!

За това грозно тяхно отношение много са виновни техните майки, след това ние, жените им които заслепени в началото от чувства и емоции забравяме да мислим за себе си. Моят мъж за да свърши нещо трябва да направя скандал, той е свикнал мама да му купува гащите, мама да му пере, мама да му подрежда гардероба, мама да му готви, да му сервира, да му мие чиниите и прочие неща. И това цели 28 години. И аз сега как да го променя? С луди разправии. Няма да допусна аз да стана бледа сянка и слугиня вкъщи, а той да се опъва като берберски каиш пред телевизора и само да пита какво има за ядене и какво съм правила аз цял ден та не било изчистено. Детето си гледам изцяло и само аз. Не му го давам защото не може изобщо да го гледа, започва да ме вика като ненормален ами то не дишало, кашляло, повръщало, и прочие. Нямам нерви. И като включим и майка му, към която имам жестока непоносимост, защото е безумно проста, полудявам на моменти, идва ми да скоча от четвъртия етаж.

Незнам Рени.Отговора е индивидуален за всеки.С личния си опит исках да дам пример,че нервирането води до сериозни заболявания.Тя къщата нека си се зарива с боклуци ,ама Кой ще се грижи за децата ако нещо се случи с нас??

Чета и не вярвам на очите си
Знам, че има такива мъже, но не подозирах, че са толкова много!
Баща ми е абсолютно същият както го описват повечето от вас. Като им ходя на гости и чуя реплика от рода "Гледай я сега майка ти как не ми е извадила тениска с къс ръкав, заради нея сега ще умра от жега!" и се потрисам. И много други! Майка ми работи на 2 места, а той се пенсионира и сутрин ходи на риба и се прибира на обяд за да си дойде тя в обедната почивка да му сложи ядене
Честно ви казвам - действайте сега, докато сте още млади и нещо може да се промени, с възрастта този проблем става все по-ужасен. Един телефон не иска да звънне по негов въпрос, а й се обажда тя да го направи, какво остава за нешо друго...

А не мислите ли че ние сме си виновни. В къщи е същата история. Жаля го моя че много работи и в къщи не го оставям нищо да пипне.  Сега е на някаква сложна диета щото е наддал 100 грама и ми разправя колко е лесно да се пази диета. Е да ама аз всичко съм напазарувала и по нощите готвя някакви измислени ястия, слагам  ги в кутии и в хладилната чанта. И той само носи и яде 6 различни ястия на ден размерени до грам а аз  вечер мия 6 кутии и пак приготвям.  Оставих го в събота да изведе малкия в парка като даже го бях обула с обувките. Отидох на козметик и като се прибрах какво да видя - мъжа ми спи а малкия лежи до него с едно шише мляко. Не искал бил да излезе, искал да спи - в 10 сутринта и в 11.30 точно преди да обядва си смучеше шишето. Виках, трещях и го изведе ама аз сега как да му оставя детето да го гледа? Обаче съм решила че ще ги оставям и да се оправят защото иначе аз изведа детето а той си чете книжка или си седи на компа и домакинството чака мен. И аз хем дремя с детето навън, хем после чистя докато то спи. И си мисля че на децата нищо няма да им стане да останат малко насаме с баща си защото ми писва все аз да съм лошата и хем да отглеждам хем да възпитавам а баща им само да ги гуши и да им носи подаръци.
А по въпроса с буденето имах една колежка която ме изкефи максимално. Скарала се с мъжа си и той спрял да й говори. И вечерта й оставил една бележка "събуди ме в 6". Сутринта се успал и като станал видял бележка "часът е 6, ставай" При всеки скандал се заканвам и аз така да правя, но нещо съм много "мека Мария" и все си жаля "работника"..

аз понеже ви се поядосах да кажа нещо за капризите 
мъжете ви трябва да са наясно, че нещата стават с някакъв процес.
тоест, без да се дудне и досажда, разбира се, трябва да се оплаквате.

нека ако не може да види какво сте свършили, да чуе, че нещата преминават през процес, който не е бил лек.
моето момче, откакто сме се оженили го водя за ръчичка из помещенията всеки път, като изчистя.
и казвам кога и къде ми е било тежко. и казвам, че ми е било гадно да бъркам в неговия кенеф с моята ръчичка, за да е такъв бял и чист.
като готвя  го изпращам да разбърка нещо, за да види, че нещата се готвят, а не се появяват на масата свише. и че като отвориш фурната , когато навън е 40 градуса е болезнено.
когато гледам филм го изпращам да ми донесе нещо.
научила съм го, че аз тежко не вдигам, че тая матка ще ни трябва.
той ме изпраща за вода, но аз я складирам в гаража и не я мъкна нагоре.
има още милион такива неща, които правя, които вече ми идват отвътре и не са обмислени.
обичам да го глезя, никога не му правя забележка, че виси на компа, например, че си оставя маратонките в спалнята и тн. не му влизам в офиса, където е мишън импосибъл за подреждане, и почистване.
не му натяквам , че не е свършил нещо ( например, в двора ни има едни клони, които чакат да бъдат изхвърлени от април месец).  и тн.

малко като курс по дресировка го изкарах, но в общи линии..какво да се лъжем

 

Въобще не ви знам как търпите такива дивотии...
Не ми се е налаглао, чувствам се късметлийка направо.
Дресирам и аз, Лени, не е много нужно, но ей тези и аз ги прилагам, превантивно, да няма един ден, ма кво беше, кво стана:
Успех на всички пожелавам, дано да имате подобрения.

Честно, чудя ви се как ги траете такива мъже 
Аз имах един търтеоподобен - не мерси, повече не желая 

Слава Богу, мъжа ми сега не е такъв. Винаги много помага, дори и след като е станал в 4 сутринта за работа и работи по 11 часа. При нас Неделя е моя почивен ден - той прави закуска, обяд, вечеря, мие чинии, гледа детето.
Цял живот ще благодаря на свекърва ми, че е родила и отгледала такова злато!

е тоя твоя наред ли е да ти приказва такива неща при бъбречна криза? Явно на него не му се е случвало, ама може ли да е толкоз прост? Ужас просто!

 

Какъв е тоя мъж?!

Никаква съпричастност, никаква обич, никаква загриженост! Защо изобщо ти е такъв мъж!

По темата - Абсолютно подкрепям Лени!
Аз по принцип съм голям каприз, но в началото имах огромно желание да се грижа за мъжът ми, не ми тежеше, правех го с кеф, той също. Но с течение на времето аз поемах все повече задължения, а той все повече започна да си почива, но емоционално, интелектуално и сексуално винаги е бил до мен, винаги ме хвали, поощрява, оценява това, което правя.
От както се роди малкият ни син обаче, аз започнах да настоявам и да изисквам помощта му, но не с викане и дуднене, а с омилкване, думи от рода на "Слънце, много ми е трудно да се оправям сама, изтощена съм, били направил нещо за вечеря, били излязал с Лю да кара колело и така нататък..." Когато е наистина много изморен и знам, че е имал тежък работен ден не го занимавам, оставям го да си почине, защото все пак и той е човек, но в останалите случаи държа да си поделяме задълженията, защото освен, че се грижа за децата и аз работя, въпреки че работата ми е лека.

Момичета, Лени е права, безобразно права.
Аз подкрепям изцяло такова поведение и откровено ви казвам, че имам способността да се справя с какво ли не, но мъжа ми не го знае.
За мой ужас, свекърва ми е именно от жените, които са всеможещи-работещи, гледащи домакинство, деца, мъж и т.н. и от самото начало на връзката ни, аз не съм спряла да мрънкам. Мрънкам за всичко, дори и за най-дребното нещо, независимо, че понякога не ми се мрънка.
Приятелките ми, с които съм от детинство заедно, познавайки ме отлично, се смеят понякога с глас, когато ме чуват как говоря с мъжа ми.
В резултат искам да ви споделя, че постигнах страхотен успех и от една страна мъжа ми се чувства пълноценен и супергерой /аз не пропускам и да го четкам, ествствено, как ако не е той, аз никога не бих се справила сама- всъщност ествествено, че бих/, от друга аз почти не си мърдам пръста и не се затормозявам с почти нищо. Не чистя, не готвя, не пазарувам, не ремонтирам, не вдигам нищо тежко/освен дъщеря ми понякога/,  ходя на работа и детето не гледам много по този повод, защото основно майка ми и свекърва ми се занимават с това.
Разбира се всичко това редовно провокира някои реакции от страна на доброжелатели и роднини на мъжа ми, но на мен това не ми прави особено впечатление.
Разбира се, основно на негов гръб лежи и финансовата страна на нещата-независимо, че аз мога и това да си позволя, меко казано, имам собствени доходи, които в случая са си само на мое разположение.
Дано да съм ви била полезна, момичета, бъдете малко по-глезени, лигли, мрънкащи или какъвто друг сининим се сетите.
Бъдете женствени.
Не мога да давам съвети за такива неща, но някои от случките, които разказахте тук направо ме изумиха и разстроиха.
И не забравяйте, че мъжете са мъже, те са силния пол, който е призван да се грижи за вас, а не вие за тях.
От сърце ви пожелавам успех   

момичета, аз не позволявам такова нещо да се случи. то любов, любов, но в едно семейство всеки си има отговорности. имам чудесен пример с майка ми и баща ми, тя работи, опъва за всичко и цял живот носи баща ми на гърба си. отдавна, много преди да срещна моя мъж се бях зарекла, че такова нещо няма да позволя, ако ще сама да си гния цял живот. мъжа ми е супер пич, помага ми във всичко и ако понякога забравя или бърка винаги говорим и се разбираме.
не знам обаче, когато са минали толкова години и е станала такава рутина нещата се изродяват много. мъжете се превръщат в ленивци, а жените се превръщат в "мърморани"...тогава обрата е труден. права е мацката, която каза, че след като се е разболяла мъжът й я е оценил. само че защо е нужно да се стига дотам?! за съжаление след години движение в тази инерция само нещо такова може да изкара мързеливеца от уютната му роля.
борете се

Azzy, може би това да е верният подход, въпреки че  при теб конкретно ми се струва, че ти си приела това поведение, от което тук се оплакваме, само че в лицето на жена. Иска ми се рецепта за това, не как да използвам мъжът си максимално, а как да постигна равновесие в семейството, така че всеки да си върши съвестно задълженията, а не единият само да опъва, а другия да се скатава. Не ми тежи домакинската работа и бих я  вършила с удоволствие, само обаче ако като дойде края на седмицата и решим да чистим по-основно например, мъжът ми не ми се обяснява как му развалям уикенда и че много съм му бучала с прахосмукачката, а вземе че се включи и той за да свършим по-бързо и ако като се наяде си почисти масата и си нареди мръсните чинии в миялната, а не ги остави да седят докато се спекат, ако като види, че има нещо за ремонтиране не чака да мине една година докато в края на краищата жена му вземе чука и оправи нещата, а си върши задълженията навреме , без мърморене и подканяне.
Мисля, че в едно семейство е нужен баланс а лежане на гърба на другия.

elfljo, съжалявам, че ти звучи така.
Определено не използвам мъжа си, просто го манипулирам донякъде.
И определно тактиката е по-успешна, отколкото ако реша да крещя- тогава не би имало ефект, по-скоро обратното.
И определено не се смятам, че се скатавам, но не смятам от друга страна, че призванието ми е да летя с парцали и чукове по цял ден.
Прекрасна домакиня съм, но имам кой да върши работата и задълженията, които са ми досадни обикновено и това ще се случва със или без мъжа ми, но аз държа той да одобрява всичко, свързано със семейството ни.
Обожавам, когато мъжа ми ме изненадва с вечеря, която е приготвил лично за мен, хобито му е да готви.
Свободното си време прекарвам с мъжа ми и дъщеря ми, когато не го уплътнявам с козметика, фризьор, СПА или шопинг с приятелките ми.
Така живея, независимо дали ще го наречеш "лежане на гърба на другия", но аз се чувсетвам прекрасно, пожелавам го на всяка жена.

Малееее...ужас...
Ако можеш го махай тоя...Не заслужава жена като теб,.... 

Аzzy, хубаво е, че си намерила хармонията в семейството си  , независимо как на мен или на които и да било друг звучи. Дано и аз скоро да намеря моята хармония. От крещене и мърморене полза наистина няма.

аха, аз дори имах впе4атление, 4е българите помагат много пове4е от италианците.


Лени, вси4ко много хубаво, ама кел файда като работата ти си я свърШила. той и моя знае кое колко труд струва и е много съгласен, 4е трябва взаимопомоЩ и пр., изобЩо, теорети4ната 4аст му е ок. практи4еската е малко над нулата.

изобЩо много тъжно ми стана от тази тема. за пореден път се оказва, 4е трябва да играеШ театър, за да постигнеШ неЩо. баси, големи хора, с претенции за разумно поведение и култура, би трябвало да са достатъ4ни условия, за да свърШи всеки някаква работа... без игри4ки, изнудвания, лиготии и капризи.
ама явно желанието за една елементарна взаимна отговорност е 4ист идеализъм, заради който и аз си плаЩам.


а знаеШ ли кое е най_гадното? по мои наблЮдения над приятелки с мъжки рожби, плЮеЩи свекървата, която на ниЩо не нау4ила сина си и възпитаваЩи в съЩото време по съЩия на4ин мом4енцата си. на една, която ми е много близка си позволих да намекна, 4е може би е редно детето да има някакви задължения в къЩи. отговор : "а, за к'во, за да слугува на някоя дрисла един ден?"  

мисля си, то за мен е късно ве4е, ама поне дъЩерите ми да ги "възпитам" по методите на Лени, та белким не слугуват и те на някой дрисльо  

Хващам се за това изречение, но....не сте ли се замисляли че в отношенията си с хората не само в семейството, а и на работа, човек трябва един вид да играе тетаър, за да постигне това, което иска?
Ако влезеш и изревеш на подчинените си "Направи еди какво си" съвсем няма да е същото ако го обясниш човешки и с уважение, така че хем да ги погъделичкаш, хем да стане ясно какво се иска.

Единствените безкрайни неща са вселената и женската глупост.

Мила, feiam, не го приемай като театър, игрички, лиготии и т.н.
Наречи го дипломатичност и добро възпитание, ако щеш.
Рокси добре се е изразила, аз ще допълня. Познавам хора, които твърдят, че са много откровени и прями, а всъщност са нетактични, груби и невъзпитани.
Тази тема е поредното доказателство за това.
Аз написах нещо, което в цивилизования свят се казва женственост, дипломатичност, тактичност, търпение и най-вече ум, но в очите на едно момиче аз съм използвачка, лентяй, скатавка и лежаща на гърба на мъжа си.
Но ми става тъжно, когато попадам на такива теми.
Ако на мен ми се случи да вия от болка, защото имам бъбречна криза, а мъжа ми ме подмине с безразличие, това би ме смазало от унижение.
Затова написах и поста си, ако на някой му помогне поне малко, ще съм удовлетворена.

r0ksi и Azzy, 4удесно разбрах идеята ви и съм убедена, 4е работи. 

явно аз не съм се обяснила както трябва. на мен никой не ми казва по завоалиран, деликатен и нам си к'ъв на4ин, да свърШа неЩо (за в къЩи говорим, все пак работните отноШения са си друго). върШа си го, заЩото знам, 4е е за правене.
така 4е, не мога да разбера заЩо трябва да използвам някакви методи, за да си поеме другият 4овек отговорностите.

4удесно си давам сметка, оба4е, 4е  имам липси в "женските" тактики и признавам, нямам намерение тепърва да се променям в този аспект. 

Ами нормално- щом не искаш да се променяш и си с пълното съзнание за това си носиш последствията.
За съжаление в 99% от случаите живота си върви по утвърдени правила- правиш еди какво си- случва се съответното.
Не всички вървят в коловозите, но все пак те са изкопани неслучайно.
Или както казва баща ми- който има брада трябва да има и гребенче да си я реши.

А пък действането напук е най неработещото от всичко възможно- с теб някой не се отнася както трябва и ти караш така. Животът ти се прецаква все повече и повече, ама ти си караш както си знаеш и не се замисляш хич. Все някой трябва да направи крачка за да излезете и двамата от кръга.

Ами приеми че мъжете сме глупави и за много от домашните неща изобщо не се сещаме. И всъщност ще си много близо до истината. Ако ти си мислиш че има нещо за вършене - не мисли че мъжа ти мисли същото. Мъжете мислим по съвсем различен начин. На него това нещо може изобщо да не му прави впечатление.
Ако искаш някой да направи нещо, ако искаш помош за нешо - кажи му го, ама без да се мусиш и да се сърдиш. Мъжете не четем мисли! Ако го направи - ОК.
Ако не го направи - напомни му. Ако пак не го направи - вече имаш повод да се сърдиш.
Тва е което работи.

Ама мъжете  сте наистина нагли  Очевидно се раждате полусляпи, полуглухи и без обоняние защото никога не виждате от каква помощ има нужда жената и от какво се нуждае домът ви. Ние жените сме просто феномени - непрекъснато забелязваме,че вкъщи няма нищо за ядене и някой трябва да напазарува, само ние виждаме какво вкъщи има нужда от ремонт (природата ни е дарила с рентгенови очи за разлика от вас), само ние усещаме,че боклука не търпи отлагане да бъде изхвърлен и само ние не никога не сме твърде изморени за да свършим един милион домашни задължения. Айде да се спрете малко с тия тъпотии за четенето на мисли и мусенето. Имаме пълно основание да се мусим, когато мъжете ни не забелязват какво става около тях (естествено това е само у дома  - навън забелязвате всичко - сякаш ви порастват втори чифт очи на тила)

Честността изисква да признаем че жените например никога няма по самоинициатива да отидат да сменят нещо в  колата, преди тя да спре да върви. А повечето мъже си следят колите много съвестно и старателно без да им се напомня.И други примери могат да бъдат намерени.
Всички сме различни

Не съм съгласна. Примерът не е никак удачен.

Абе колко са мъжете, на които ще им направи впечатление, че по секцията се е посъбрала прах и ще се сетят да забършат? Или че е време прозорците да се измият? Или фурната? Или фугите в банята?... Аз не съм срещала такъв. Просто не им е в кръвта. Момчетата и момичетата още от съвсем малки имат различни интереси. Аз съм се опитвала да предизвикам интерес у моите дъщери към "момчешки" играчки, ама не става... от 2 годишни се вълнуват от гримове, шнолички, панделки, роклички, цветенца, пеперудки, сърчица и дантелки, основно в розово.
Според мен задълженията трябва да се разделят- примерно той ще изхвърля боклука, ще мие банята и ще прави салата. Щото иначе са едни пазарлъци, едни обещания как ще свърши всичко, ама малко по-късно... И накрая- пак "прислужницата"

Ето това е истината, а който иска - да си се муси. От мусене файда рядко има.

ДА - а според мен са единици жените, сред чийто интереси попада домакинстването. Вършат го по принуда не защото им е интересно да чистят. И аз предпочитам да седна да гледам мач, пред това да чистя - нищо,че мразя футбола.

И как така го вършат по принуда? Някой седи зад тях с камшика ли? 
Последно пиша и вече няма да споря, ако искаш вярвай ако искаш недей, но ако се опиташ да ме разбереш ще ти е по-лесен живота просто.
Ти може да предпочиташ да седнеш да гледаш мач, ама постоянно ще те гложди че не са измити прозорците и че не бил избърсан праха. Или поне по мои впечатления повечето жени са така. А повечето мъже ще си гледат мача и ще си пийват бира и изобщо няма да им пука за праха и за прозорците. За това си има причина - то не е случайно. Ако го проумееш ще си спестиш много сръдни и неприятности.

и какво излезе сега?
че има три категории - безпомощни слугини, манипулаторки и идеални.
блазе им на идеалните, че мъжете им всичко правят, без покана и по собствено желание.
жалко, че бяха заети, като тръгнах да се задомявам. 

моят мъж е патологично мързелив ( както и аз) и без обяснения, искания и манипулация нямаше да
мръдне от дивана. преди да се оженим, майка му всеки ден идваше да му оправя леглото, переше го и го привикваше да се храни у тях  (съседи сме). беше постлала за едно хубаво слугинско бъдеще за мен. 
благодарение на усилията ми, да го науча, че не мога всичко и не правя всичко, сме постигнали
разумно разпределение на слугинството в семейството, което ме удовлетворява.
да, никога няма да бъда идеалната 'мамма', но съм ок така -  домакинството е по-назад в списъка ми ангажименти за деня 

Ами аз си пийвам бира и хич не ми пука за прозорците  Мъжът до мен не ме е превърнал в слугиня - той върши повечето неща вкъщи- ако аз нямам възмоност върши всичко.  Прозорците ги мие дъждът или фирми, които се занимават с това. Говоря за мъжете по принцип. Да прав си ,че има причина и не е случайно - мъжете са мързеливи по принцип. Добре,че моят ме обича и вижда,че не ми е по силите аз да се занимавам със всичко та ме отменя  Удобно ви е да твърдите,че всички сте такива и че ние трябва да се нагодим към вашите специфики ама не е така.

Не мисля, че мъжете са мързеливи по принцип. Моят почти не ми помага в домакинството, но е ангажиран с много други неща по къщата. И понякога работи като вол от тъмно до тъмно без да се оплаква. Но да забележи, че децата са оставили следи от пръстчета по огледалото- забрави!

И моят е безинициативен ... ако не му казвам какво да прави и как да го прави е загубен 

  Много жени правят тази грешка в началото - "спортистка, общественичка и красавица", както пише в една книга. Като се поуморят теглят майната на прозорците, отварят една ледена бира  и нещата си идват на мястото. И аз в началото го давах голяма отличничка и правех всичко. Той само ходеше на работа. Един ден каза, че вечерята била безсолна. Това му беше последната топла вечеря. Разбра, че ютията е на ток, къде е копчето на пералнята, че имаме печка и прочие. Аз пък разбрах, че мъжът ми е много готин, но не владее телепатия. Такива ми ти работи.

Де го намери?  Да не би ти да си неинициативната? 

  Поздравления   

Според мен проблема не е че мъжете ни са мързеливи. Те просто нямат усет за домакинство и гледане на деца. Изобщо не им минават през ума подобни "дреболии". Като няма сготвено и няма кой да сготви мажат по една филия или поръчват пица и готово. Не всички са под този знаменател, но повечето са точно такива. Изобщо, ама за секунда даже не им минава през ума че трябва да се помете, да се измие пода или да се измият чиниите. И за това не винаги са виновни майките им. Защото моя мъж например много го е юркала майка му. Има две по-големи сестри които са вършили домакинската работа и като са се оженили свекървата е научила мъжа ми да върши какво ли не. До такава степен че като се оженихме ми заяви че е "измил чиниите на живота си и няма да пипне повече мръсна чиния". Като се опънах отиде и купи миялна. А свекървата като го изпусна научи свекъра ми да мие чинии и да чисти. И сега като дойде в къщи и види че мъжа ми се мотае ме пита как така позволявам и започва тя да го командари. кара го даже тестото за кекса да бърка. Така че не винаги е до майката. По-скоро си е до мисленето на мъжа. Той не забелязва никога че прозорците са мръсни. Сяда си насред разпилените играчки и не се замисля да ги прибере. А и мрънкането не навсякъде върви. Като се размрънкам ми заявява щом се чувствам уморена да оставя така нещата и толкова, но да не го занимавам с глупости. Нищо нямало да ни стане от мръсния под, защо да събираме играчките като малкия пак ще ги разхвърля и т.н. и т.н.

Ето и марти ви го каза.

Все едно един х** ги е правил Даже репликите им са еднакви

не сме се разбрали.  нейсе 



Дааа. отри4ам категори4но и аз, 4е домакинстването ми е генети4но заложено 
и Пантер, тая историйка ми писна да я слуШам, разказвайте си ги на младите моми4енца, те сигурно Ще се хванат. след 18 години напомняне, повтаряне, натъртване, списък на задълженията и всЕк'ви други манипулационни методи, единственото неЩо, което знам със сигурност е, 4е ако 4овек (мъж? ) иска да направи неЩо го прави. ако не, то не е е генетика, не е Марс, не знам ве4е какво оЩе можете да си измислите. а, и оЩе неЩо знам, поне за моя мъж: ако искам да свърШи неЩо, трябва да действам като командир. тогава е вси4ко ясно и се върШи.

както и да е де, аз съм си разреШила проблема : като не иска да помага, плаЩа на жена за тези работи. аз съм приклЮ4ила с изявите си като уондър умън. 

Винаги има изключения. Има жени който са ужасни домакини, има и мъже които се справят много добре с домашните задължения. Има жени които мразят деца, има мъже които обожават деца, много добре се справят с тях и са отлични начални учители.
Изключенията само потвърждават правилата.
И ако искаш можеш да отречеш, че само жените могат да раждат - ама това няма да промени реалността. А думите ти след това по-скоро подкрепят моето мнение.

обЩи приказки са това, Ше знаеШ
пак Ще повторя : големи хора сме и е редно да си поемем задълженията без разни "генети4ни" извинения. когато се съжителства, всеки се приспособява към положението, нали така? както аз съм се приспособила и уважавам неговите желания и претенции, така би трябвало и той да успее да го направи. както аз съм се нау4ила да върШа някои работи, така и той може да се нау4и. въпрос на уважение и отноШение. всякакви биологи4но следствени при4ини са вятър работа.

освен ако не реШим да приемем, 4е една голяма 4аст от мъжете са безмозъ4ни съЩества (да не кажа по_силна дума ), Щото това е единствената основателна при4ина, за да не нау4иШ неЩо. не говорим за ядрена физика, все пак.

Безмозъчните същества са достатъчно много и от двата пола.
Биологичните фактори не са вятър работа.
Въпроса не е в невъзможността - въпроса е в наклонността. А иначе всеки трябва да си приспособява към партньора - с това съм съгласен.

Jaime, изкефиха ме изказванията ти.  За съжаление си абсолютно права за всичко.
Аз за жалост не мога да се правя на шут и непрекъснато да търся деликатен начин по които да казвам очевидни неща, като например това че 2 плочки в банята чакам вече 2-ра година да се залепят. Една приятелка онзи ден ме попита - "ама що го чакаш, я си ги залепи сама"  Е добре де, ако почна и плочките да си лепя сама, освен всичко останало което върша, за кво ми е този мъж, за хубост ли? 

Моят мъж готвеше и това му харесваше, но беше решил, че тъй като той ме отменя в това изконно мое задължение, всичко друго трябва сама да го правя. Знаете ли, кое е по-лошо от това нищо да не забелязва? Да забелязва- че е събрал прах, че плочките са се замърсили, като избършете телевизора да иде да вземе парцала и да мине след вас защото е забелязал пропуск и т.н. и да идва да ви го съобщава с тон, който ви кара да се чувствате 

Не знам какво друго да те посъветвам освен "неволята учи". Давай му отговорности примерно връчваш му парите и го молиш преди работа да плати тел. примерно, ако забрави не казваш нищо, накрая го спират и той като пита, защо няма телефон му казваш, че е забравил да го плати. Не виждам друг начин. Това става и при възпитанието на децата. Понякога трябва да се опарят за да разберат, че не трябва да пипат, понеже с приказки не става. Или му казваш, че трябва да излезеш да се погрижи за малко за децата и отиваш на кафе за 20-30мин. хем ти си почиваш, хем той няма да има избор и ще трябва да се по-занимава с тях и т.н.
И моя мъж куца в някой отношения (играта с детето висенето на компютъра и поемането на инициатива да оправи нещо в къщи), но от друга стана и много помага, не ме занимава със сметки, разходи, пазарене и т.н. от мен се изисква само списъка с продукти да му кажа.

Когато една жена каже - мъжът ми е станал мързелив и нищо не прави това автоматично значи, че този мъж се е оттегчил или че е депресиран от нещо. Говорете с тях, понякога проблема може да е и по голям.

появи се и психоаналитика  - ритна топката в полето на 'виновната' жена, която не го развлича достатъчно и е позволила да се депресира и оттегчи горкото малко, невинно, мъжко същественце
аз да попитам - ако една жена не се е боядисвала от 3 месеца, защото мие, чисти, пазарува, възпитава, работи и мъкне торбите, докато силния пол след работа опъва оттегчено краченца  и чака да му сервират - кой е в депресия?

продължавам да повтарям,че само капризната жена не е жертва.

а за генетиката - моля ти се, пантер, да не мислиш, че ми е генетично заложено сега да стана от компютъра и да отида да приготвя вечеря 

 

Интересно ми е колко от жените като видят прах по секцията или петно на пода, няма да се подразнят и да забършат? А колко мъже ще проявят самоинициатива и ще го направят?

Въвеждаме системата-"Който не работи, няма да яде"!Или пък с неговите камъни по неговата глава...от вратата на дивана и - "САЛАТА ТАЗИ ВЕЧЕР МЕ МЪРЗИ ДА ПРАВЯ,а и сериала ми почва бе мило"...

Не само капризната жена не е жертва. Не са такива тези жени, които не ОСИНОВЯВАТ мъжете си.
Колкото до небоядисаната от три месеца коса - това си е направо смешно като аргумент. Омъжи се за жена и ще си решиш проблемите.

Така се прави! Всеки има законното право да го мързи. 

Абе мързи ги защото така са намерили. Имам един приятел вдовец който отглежда сам дъщеря си. Жена му е починала при раждането и оттогава вече 16 години се грижи сам за детето. Да видите как знае по-добре от мен къде са най-евтини доматите и детските обувки и как сме го чакали с децата да изглади за да тръгнем на разходка. Хем работи, хем си върши цялата домакинска работа сам и трепери над момичето - при всяка нова бенка тича по лекари.  Та кой както намери. Нашите готованци са намерили на хляба мекото и понеже са ни направили по 1-2 деца са спокойни че няма къде да им мърдаме. Леля ми като се разведе ми каза че от тук натам ще търси мъже само за секс. Повече на никой няма да слугува.

не знам къде заподозря, че имам проблеми , но съм съгласна с мнението ти.

Само мога да ти пожелая успех от тук нататък ...

съгласна съм с лелята, да знаеШ.

голЕма смеШка. 
и аз съм много отег4ена, но знам ли заЩо не мързелувам на дивана. 
а, да сетих се, от генетиката Ще да е : 4уството за 4истота е явно запазена  ХХ марка 

И аз като го помоля да направи нещо , той се фръцва и казва "Добре, че не ме интересува как изглежда къщата "  ...

Оххх........ и аз да вляза в отбора! 
Преди седмица вдигнах ужасен скандал, дори си счупих очилата блъскайки с тях по масата. Ноооо........ усетих, че не е нужно да психясвам и да откачам.... Темерутщина му е майката и пълен игнор!!! Обявих на всеослушание, че слугинята напуска и който както иска да се оправя. Казах, че няма да прибера нищо, което не съм извадила сама. Е, лудница е в къщи, но имам надежда. Ще видим до кога.
Едно е сигурно - трябват крути мерки докато е време иначе затъването в блатото е неспасяемо!!!

Еи сега майка ми ми разказа как успешно се възпитава мъж. Та преди няколко седмици брат ми бил на купон от работата и се прибрал пиян. По принцип пие по малко в компания, но винаги с мярка. Тогава обаче бил добре наквасен. Чула се от тяхната спалня голяма тупурдия и снаха ми се изнесла в другата стая да спи. Цяла седмица спала в другата стая, не прала, не готвила, не вдигала масата, не мила чинии - абсолютно нищо. Брат ми е много кротък и не вярвам да е имало бой или други изцепки а и майка ми не е чула (а съм сигурна че е слушала внимателно:))Така че основателни причини за голям скандал не знаем да има.  Майка ми разбрала от племенника ми какво става, но поканила само детето да се храни при тях. Въпреки че й е било жал за брат ми изобщо не си отворила устата да помогне и цяла седмица го гледала как ходи омърлушен и си прави сандвичи. Сдобрили се по някое време обаче сега брат ми не близва алкохол. А в събота майка ми видяла брат ми да минава къщата с прахосмукачката докато снаха ми била легнала да си почива. Въпреки че става дума за брат ми и двете с майка ми сме на страната на снаха ми. Шапка й свалям че още в началото на брака им докато има власт успява да контролира положението без да прощава. Това е според мен рецептата за добре "възпитан" мъж. За съжаление нито аз нито майка ми вече имаме такава власт за да опитаме да променим нещо. След 17 години брак не съм сигурна че ако се пренеса в друга стая ще ме потърсят веднага. Може би чак като свършат храната в хладилника и чистите дрехи ще се сетят е се сърдя.