Мъж без инициатива? Изморих се!

аз понеже ви се поядосах да кажа нещо за капризите 
мъжете ви трябва да са наясно, че нещата стават с някакъв процес.
тоест, без да се дудне и досажда, разбира се, трябва да се оплаквате.

нека ако не може да види какво сте свършили, да чуе, че нещата преминават през процес, който не е бил лек.
моето момче, откакто сме се оженили го водя за ръчичка из помещенията всеки път, като изчистя.
и казвам кога и къде ми е било тежко. и казвам, че ми е било гадно да бъркам в неговия кенеф с моята ръчичка, за да е такъв бял и чист.
като готвя  го изпращам да разбърка нещо, за да види, че нещата се готвят, а не се появяват на масата свише. и че като отвориш фурната , когато навън е 40 градуса е болезнено.
когато гледам филм го изпращам да ми донесе нещо.
научила съм го, че аз тежко не вдигам, че тая матка ще ни трябва.
той ме изпраща за вода, но аз я складирам в гаража и не я мъкна нагоре.
има още милион такива неща, които правя, които вече ми идват отвътре и не са обмислени.
обичам да го глезя, никога не му правя забележка, че виси на компа, например, че си оставя маратонките в спалнята и тн. не му влизам в офиса, където е мишън импосибъл за подреждане, и почистване.
не му натяквам , че не е свършил нещо ( например, в двора ни има едни клони, които чакат да бъдат изхвърлени от април месец).  и тн.

малко като курс по дресировка го изкарах, но в общи линии..какво да се лъжем

 

Въобще не ви знам как търпите такива дивотии...
Не ми се е налаглао, чувствам се късметлийка направо.
Дресирам и аз, Лени, не е много нужно, но ей тези и аз ги прилагам, превантивно, да няма един ден, ма кво беше, кво стана:
Успех на всички пожелавам, дано да имате подобрения.

Честно, чудя ви се как ги траете такива мъже 
Аз имах един търтеоподобен - не мерси, повече не желая 

Слава Богу, мъжа ми сега не е такъв. Винаги много помага, дори и след като е станал в 4 сутринта за работа и работи по 11 часа. При нас Неделя е моя почивен ден - той прави закуска, обяд, вечеря, мие чинии, гледа детето.
Цял живот ще благодаря на свекърва ми, че е родила и отгледала такова злато!

е тоя твоя наред ли е да ти приказва такива неща при бъбречна криза? Явно на него не му се е случвало, ама може ли да е толкоз прост? Ужас просто!

 

Какъв е тоя мъж?!

Никаква съпричастност, никаква обич, никаква загриженост! Защо изобщо ти е такъв мъж!

По темата - Абсолютно подкрепям Лени!
Аз по принцип съм голям каприз, но в началото имах огромно желание да се грижа за мъжът ми, не ми тежеше, правех го с кеф, той също. Но с течение на времето аз поемах все повече задължения, а той все повече започна да си почива, но емоционално, интелектуално и сексуално винаги е бил до мен, винаги ме хвали, поощрява, оценява това, което правя.
От както се роди малкият ни син обаче, аз започнах да настоявам и да изисквам помощта му, но не с викане и дуднене, а с омилкване, думи от рода на "Слънце, много ми е трудно да се оправям сама, изтощена съм, били направил нещо за вечеря, били излязал с Лю да кара колело и така нататък..." Когато е наистина много изморен и знам, че е имал тежък работен ден не го занимавам, оставям го да си почине, защото все пак и той е човек, но в останалите случаи държа да си поделяме задълженията, защото освен, че се грижа за децата и аз работя, въпреки че работата ми е лека.

Момичета, Лени е права, безобразно права.
Аз подкрепям изцяло такова поведение и откровено ви казвам, че имам способността да се справя с какво ли не, но мъжа ми не го знае.
За мой ужас, свекърва ми е именно от жените, които са всеможещи-работещи, гледащи домакинство, деца, мъж и т.н. и от самото начало на връзката ни, аз не съм спряла да мрънкам. Мрънкам за всичко, дори и за най-дребното нещо, независимо, че понякога не ми се мрънка.
Приятелките ми, с които съм от детинство заедно, познавайки ме отлично, се смеят понякога с глас, когато ме чуват как говоря с мъжа ми.
В резултат искам да ви споделя, че постигнах страхотен успех и от една страна мъжа ми се чувства пълноценен и супергерой /аз не пропускам и да го четкам, ествствено, как ако не е той, аз никога не бих се справила сама- всъщност ествествено, че бих/, от друга аз почти не си мърдам пръста и не се затормозявам с почти нищо. Не чистя, не готвя, не пазарувам, не ремонтирам, не вдигам нищо тежко/освен дъщеря ми понякога/,  ходя на работа и детето не гледам много по този повод, защото основно майка ми и свекърва ми се занимават с това.
Разбира се всичко това редовно провокира някои реакции от страна на доброжелатели и роднини на мъжа ми, но на мен това не ми прави особено впечатление.
Разбира се, основно на негов гръб лежи и финансовата страна на нещата-независимо, че аз мога и това да си позволя, меко казано, имам собствени доходи, които в случая са си само на мое разположение.
Дано да съм ви била полезна, момичета, бъдете малко по-глезени, лигли, мрънкащи или какъвто друг сининим се сетите.
Бъдете женствени.
Не мога да давам съвети за такива неща, но някои от случките, които разказахте тук направо ме изумиха и разстроиха.
И не забравяйте, че мъжете са мъже, те са силния пол, който е призван да се грижи за вас, а не вие за тях.
От сърце ви пожелавам успех   

момичета, аз не позволявам такова нещо да се случи. то любов, любов, но в едно семейство всеки си има отговорности. имам чудесен пример с майка ми и баща ми, тя работи, опъва за всичко и цял живот носи баща ми на гърба си. отдавна, много преди да срещна моя мъж се бях зарекла, че такова нещо няма да позволя, ако ще сама да си гния цял живот. мъжа ми е супер пич, помага ми във всичко и ако понякога забравя или бърка винаги говорим и се разбираме.
не знам обаче, когато са минали толкова години и е станала такава рутина нещата се изродяват много. мъжете се превръщат в ленивци, а жените се превръщат в "мърморани"...тогава обрата е труден. права е мацката, която каза, че след като се е разболяла мъжът й я е оценил. само че защо е нужно да се стига дотам?! за съжаление след години движение в тази инерция само нещо такова може да изкара мързеливеца от уютната му роля.
борете се

Azzy, може би това да е верният подход, въпреки че  при теб конкретно ми се струва, че ти си приела това поведение, от което тук се оплакваме, само че в лицето на жена. Иска ми се рецепта за това, не как да използвам мъжът си максимално, а как да постигна равновесие в семейството, така че всеки да си върши съвестно задълженията, а не единият само да опъва, а другия да се скатава. Не ми тежи домакинската работа и бих я  вършила с удоволствие, само обаче ако като дойде края на седмицата и решим да чистим по-основно например, мъжът ми не ми се обяснява как му развалям уикенда и че много съм му бучала с прахосмукачката, а вземе че се включи и той за да свършим по-бързо и ако като се наяде си почисти масата и си нареди мръсните чинии в миялната, а не ги остави да седят докато се спекат, ако като види, че има нещо за ремонтиране не чака да мине една година докато в края на краищата жена му вземе чука и оправи нещата, а си върши задълженията навреме , без мърморене и подканяне.
Мисля, че в едно семейство е нужен баланс а лежане на гърба на другия.

elfljo, съжалявам, че ти звучи така.
Определено не използвам мъжа си, просто го манипулирам донякъде.
И определно тактиката е по-успешна, отколкото ако реша да крещя- тогава не би имало ефект, по-скоро обратното.
И определено не се смятам, че се скатавам, но не смятам от друга страна, че призванието ми е да летя с парцали и чукове по цял ден.
Прекрасна домакиня съм, но имам кой да върши работата и задълженията, които са ми досадни обикновено и това ще се случва със или без мъжа ми, но аз държа той да одобрява всичко, свързано със семейството ни.
Обожавам, когато мъжа ми ме изненадва с вечеря, която е приготвил лично за мен, хобито му е да готви.
Свободното си време прекарвам с мъжа ми и дъщеря ми, когато не го уплътнявам с козметика, фризьор, СПА или шопинг с приятелките ми.
Така живея, независимо дали ще го наречеш "лежане на гърба на другия", но аз се чувсетвам прекрасно, пожелавам го на всяка жена.

Малееее...ужас...
Ако можеш го махай тоя...Не заслужава жена като теб,.... 

Аzzy, хубаво е, че си намерила хармонията в семейството си  , независимо как на мен или на които и да било друг звучи. Дано и аз скоро да намеря моята хармония. От крещене и мърморене полза наистина няма.

аха, аз дори имах впе4атление, 4е българите помагат много пове4е от италианците.


Лени, вси4ко много хубаво, ама кел файда като работата ти си я свърШила. той и моя знае кое колко труд струва и е много съгласен, 4е трябва взаимопомоЩ и пр., изобЩо, теорети4ната 4аст му е ок. практи4еската е малко над нулата.

изобЩо много тъжно ми стана от тази тема. за пореден път се оказва, 4е трябва да играеШ театър, за да постигнеШ неЩо. баси, големи хора, с претенции за разумно поведение и култура, би трябвало да са достатъ4ни условия, за да свърШи всеки някаква работа... без игри4ки, изнудвания, лиготии и капризи.
ама явно желанието за една елементарна взаимна отговорност е 4ист идеализъм, заради който и аз си плаЩам.


а знаеШ ли кое е най_гадното? по мои наблЮдения над приятелки с мъжки рожби, плЮеЩи свекървата, която на ниЩо не нау4ила сина си и възпитаваЩи в съЩото време по съЩия на4ин мом4енцата си. на една, която ми е много близка си позволих да намекна, 4е може би е редно детето да има някакви задължения в къЩи. отговор : "а, за к'во, за да слугува на някоя дрисла един ден?"  

мисля си, то за мен е късно ве4е, ама поне дъЩерите ми да ги "възпитам" по методите на Лени, та белким не слугуват и те на някой дрисльо  

Хващам се за това изречение, но....не сте ли се замисляли че в отношенията си с хората не само в семейството, а и на работа, човек трябва един вид да играе тетаър, за да постигне това, което иска?
Ако влезеш и изревеш на подчинените си "Направи еди какво си" съвсем няма да е същото ако го обясниш човешки и с уважение, така че хем да ги погъделичкаш, хем да стане ясно какво се иска.