Греша ли във възпитнието на децата си?

Така както разказваш случката и аз бих отишла да защитя детето си.

Ако учителката беше прибрала телефона ( а не да го изхвърля) и ми се обади, за да й помогна да се справи с "непослушанието" на сина ми - тогава бих й помогнала и не бих се разправяла.

Не ме интересува колко е скъп или евтин телефона, но факта, че го е хвърлила в боклука не е нещо, за което бих замълчала

Монда, майка м беше такава, когато аз бях ученичка, сега с брат ми е същата.
Според мен има моменти в които задължително трябва да покажеш на децата си подкрепа и обич.
Но случая, който описваш не е същият! Аз също бих се скарала първо на виновното дете, телефона (то пък 1000лв телефон в седми клас  ) изобщо не е важен!

мда..... аз съм изхвърляла така  mP3 player- на няколко дни....поставям в такива случаи материалното на последен план. не ме интересува колко струва тази вещ- щом не се  борави с нея по предназначение, съм в състояние да я унищожа, изхжърля...а не  да го приибера и извадя след няколко дни, месец..

Аз пък считам изхвърлянето за жест на грубост и не зачитане на личната собственост.

 Не си позволявам да се отнасям с неуважение към вещите на детето ми и не бих искала и учителите му да го правят. Има и други начини да го науча да ги използва по предназначение.

Изхвърлянето в боклука е това, което ще ме накара да застана зад детето си в тази ситуация

Винаги търся вината първо в моите деца.Опитвам се да защитавам авторитета на учителите.Според мен учителите трябва да се уважават,ако не са прави за нещо ще поговоря с тях в подходящ момент,но в никакъв случай не бих правила подобни циркове.

А няма ли да си помислиш, че е прекалил, за да изкара учитлката от равновесие и тя да постъпи така. Защото тя наистина е блага жена, на около 60 години вече може и, една от първите учителки в това училище...и съм сигурна,че за първи път и се случва  да постъпи така.

Не толерирам и това, че детето говори в час по лелефона. Но да му се изхвърлят личните вещи в боклука не приемам.

Писах по-нагоре, че, ако учителката беше прибрала телефона и се свърже с мен не бих се "разправяла" с нея.

Това, че е излязла от равновесие го разбрах, но не мога да го приема като оправдание за постъпката й

Аз познавам тази учителка, преподавала ми е История 4-5 години в същото училище, в което учи дъщерята на Монда.
Става въпрос за една възпитана, интелигентна и финна рускиня, която беше една идея по-строга с нас, но никога до там че да ни унижава.
За да направи това, значи въпросният семокласник я е предизвикал, може би не еднократно.

Тя не преподава на дъщеря ми за съжаление, но е преподавала на сина ми, като беше в това  училище.

Естествено, че няма за защитя детето си, напраотив.
Ще потъна в земята от срам.

Но 7 клас е малко късничко, нали се сещаш, че тия неща се учат до 1 клас, тоест 7год. възраст кое може и кое не може.

7 клас - родителите са доста позакъсняли, тоест родителите на това дете не са никакви родители, и оттам е ясно, защо отрочето им е такова.

Не в боклука ще хвърля телефона, а ще го изхърля от час направо барабар с телефона този седмокласник.

не забравяй,че учителите нямат никакви права. нямат право и да гонят от час. Длъжни са да го изтърпят някак..

аз бих постъпила като Монда,
моят син е в 5 клас  на няколко пъти ми се налага да ходя през учебно време и ----ама наистина има адски нагли деца,арогантни-
ходя и на родителски срещи,където срещам и родителите на тези арогантни деца---ами,,същите!
Няма лошо--времето е такова ще каже някои --трябва да сме нахални за да сме преуспели,но ми прави впечатление ,че някои родители бъркат понятията--липсва уважение,а тази липса в даден момент ще се обърне към дадения родител.
Нееднократно  учителите молят да не се говори по телефона в час,да се идва  навреме---
смятам,че да се стигне до там -телефона да е в кофата,,въпросния ученик е прекалил

само да кажа,че на една родителска среща --един баща дойде почерпен ,руга госпожите ,руга др.родители---какво да кажа--само--горкото му дете,--след някоя и др.година ще е същото като баща си

Ако това ще те успокои, теб няма да те достигне такава участ с твоя син. Най-малкото, защото никога не би купила на сина си тел. за 1000лв, ама не защото не можеш да си го позволиш.
Фактът "седмокласник с тел за 1000" говори достатъчно за бащата, семейството изобщо, съответно и за детето.
Не разбирам защо се измъчваш, пак ти казвам, не би ти се случило на теб.
Спи спокойно
Я по-добре не спи, ами сядай да пишеш наръчник по възпитание на деца.
Много ме кефи как се отнасяш с децата си  

Точно щях да напиша и аз, че ще го изгоня и - нямали право...Това откога е?

Ами, ако беше изхвърлила учебник/книга?

Виновни са и двамата.
Изхвърлянето на вещ в кошчето не е наказание, което влиза в правомощията на учителката.
Може да го изгони от час, може да му напише забележка, да извика родител, да извика директор, да го изпита и т.н., но не и това  
Няма да защитавам детето, нека получи наказание, но с учителката ще се разправям.

 За съжаление,преподавателката се е издънила, явно са я изкарали от равновесие,да го беше прибрала телефона и да каже,на другия ден детето да си го търси заедно с родител.  Сигурна съм,обаче,че този точно баща пак така ще реагира,дори и само да е отнет телефона,а не хвърлен.
А иначе,мен и сестра ми точно както казва Ета са ни възпитавали и не съм се чувствала особено комфортно-все си лягах преди майка ми да се е върнала от родителска среща ,защото много бърборех в часовете,а пък не ми даваха да издумам лоша дума срещу учител,доста строго ни държаха вкъщи. Другите на сутринта разправяха и коментираха надълго и широко,кой родител какво казал, кой учител какво направил-т.е родителите са си обсъждали вкъщи пред децата всичко това, а аз от майка ми не чувах нищо,освен и само за мен!   
Сега със сина търся някаква златна среда-няма право да проявява неуважение към учител,но и не е имало поводи за такова ( ако се сещате,имаше филм " Да обичаш на инат"). Но и гледам да го изслушвам и да вниквам и в неговата истина за някои случки-палав е и имаме чат-пат инциденти. Също така,гледам пред хора да не му чета конско.

и там е проблемът

знам, преподавах френски в 9-та френска гимназия.

ама седмокласник---какво говорите-------аз съм виждала  преди години когато  мобил.телефони бяха току-що навлезли --дете в предучилищна група с телефон?????представяте ли си???
А,на въпроса  -да подкрепям децата си винаги,когато са прави ---когато не са нарушили правилата-дали ще е в градината или в училище,защото ако погрешно дадената  подкрепа--води до неконтролируеми ситуации--така смятам--детето знае много добре кога е в грешка и ако бъде подкрепено,,утре ще направи по-голяма и така--порочен кръг

Имах друга история...курс по английски.организаран за "нашите"  5  деца. Родителите сме  приятели. Синът ми ходи, но не му се учи английски и се забавлява, като пречи и на останалите ../ всъщност- само на 2 има се учи, на останалите- им се лигави/. извикаха ме да отида и аз- направо го отписах, така както бях платила таксата. Иобщо не отидох да се излагам в школата. упрекнаха ме, че съм о наказала да не ходи, а другите- възтържествували. Ами какво ме интересуват другите- той не иска да учи- спирам го. Насила не се учи азнглийски- изучила съм няколко езика и знам как става...друг е въпросът, че родителите на останалите не знаят и един и си мислят,че като ходят децата им, все нещо ще им остне в главите, защо да  ги отписват..
и ей такива примери много с мен. Моите деца-първи го отнасят, винаги го отнасят и им втълпявам,че в живот има правила, които рябва да се спазват. Замислих се днес- като повечето хора не ги спазват, дали не съм възпитала робско съзнание?

е,чак пък робско?
според мен,,важно е да  си имат собствено мнение  за дадени нещо и умеят да го отстояват--,от друга страна навсякъде има правила общоприети,и хората ги спазват--в цивилизованите страни

А това дете, за което ви говоря, то не е от кротките и не му е за първи път. по всички предмети  се държи по този начин, но  пък не само той, а и целият им клас си позволява такова държание/ или поне голяма част от класа/...но родителят отдава по-голямо значение на постъпката на учителката, отколкото на държанието на сина си. Ето това не мога да го приема. Щом е виновен- да е готов да понесе и сериозни последствия. Той явно е првел напук,щом  3 пъти му е направена забележка.

Определено в тази ситуация, аз не бих подкрепила детето си.  За мен това е абсолютно неуважение към учителя. За съжаление, често пъти, родителите говорят пред децата си с присмех и неуважение за преподавателите им и резултата е на лице. За да изхвърли учителката телефона в коша, сигурно тази история и се случва за n-ти път с въпросният седмокласник и се е почувствала безсилна. А мислите ли, че ако тя му беше прибрала телефона и беше поискала момчето да отиде с баща си, за да си го получи обратно, бащата не би реагирал по същият скандален начин? Въпрос на възпитание. Защото е можел, например да си поговори с учителката спокойно и да се разберат човешки. Кому е нужен този скандал? И да не би тя да се чувства по-малко унизително от това, някой да си играе с телефона по време на часовете и?

 

Не, Монда, не грешиш според мен. Бих постъпила като теб и в двата случая. Друг е въпросът, че едва ли ще купя на детето си телефон за 1000лв.....
То хубаво да защитаваме и подкрепяме децата си, но когато са прави. Наистина има правила, които трябва да се спазват.

Това е израз на безсилието на учителката да се справи в ситуацията-децата се променят и с това и методите за работа с тях.Агресията не помага на никого в случая.

Абстрахирваме се от това, че телефонът струва 1000 лева, да предположим,че е 100. Цената в случая е била важна само за бащата.

Според теб как е трябвало да постъпи?

според мен --най-виновни са родителите на това дете---толерират поведението на отрочено си по всякакъв начин-

Ученикът явно я предизвиква и очаква да я ядоса-колкото по-ядосана,толкова по-добре.Друг вариант е да търси внимание и отново постига целта си -в случая е добре да реагира изненадващо за ученика-това е само върха на айсберга,явно проблема е много по-дълбок.

Като например? Да не помислиш, че се заяждам, просто ми е интерсно как би могла по друг начин да се справи.

Не, той не я предизвиква.... той просто не я забелязва. Днес с телефона, утре с биберона, вчера- някой друг е бил...просто незаинтересованост.

не трябва да търсишвината в собствените си деца, но трябва да имаш и уважението към хората, които се опитват да направят от тях хора . с 2 думи правилно щ? постпваш, ако ги zащитаваш, когато имат право.

Не мисля,че се заяждаш има много техники за справяне с подобно поведение-учат се специално.Както писах случаят е по-дълбок,отколкото изглежда.Изненадваща реакция би била,всяка,която ученикът не очаква-с чувство за хумор,с пренебрежение,с подход към конкретната личност,но въпреки опита учителите не са подготвени за това-проблем,който не е нерешим.Нямат ли си психолог в училище-може да поработи по казуса.

Робското съзнание предполага липса на права, а не наличие на правила. Възпитаваш децата си страхотно и мисля, че няма за какво да се безпокоиш. Поздрав! 

Да, може би си права, Вероника. Психологът би могъл да помогне, но къде остават родителите...Според мен не бива да се търси вина само в учителите.

Ама как пък веднъж не се наложи  да  ги защитя? Явно винаги са били  виновни...И в такъв случай нямам очи да  се разправям. и те знаят,че не могат да разчитат на подкрепата ми в такъв случай. никога не омаловажавам вината им.

Психологът на училището ли? хахахахаа...тя най-много някой бой да изяде

родителите на това дете са за бой--

Монда,не че са били винаги виновни твоите деца,а просто сами си се оправят и сами се защитават,а за пътите когато са сгафили--си разбирала
според мен,подкрепата на  деца-пубертети е ,не в това да ходи човек да се кара с учители съседи ,а  в ежедневното общуване и близостта която си успял да изградиш,

И аз така си мисля

монда, аз писах, не те познавам и не мога съвсем отговорно да ти кажа прави това, а не онова , но ще ти напиш нещо ...
моите родители бяха много заети и все под пара и ... все нямаха време и  ... реагираха така:
учителката пише забележка , не ме питат защо, а казват ... "ти пак ли  ... " ; нещо се скарваме с някого ми казват "не се карай с хората"; разказвам за някакъв проблем на първото работно място и ми казват "ами по - леко, не така др-пнато ,троснато, ти си си малко такава ... "
Е не ми беше особено приятно в моменти, когато  наистина имах нужда от разбиране.
Успех.

Точно това и казах и аз, с други думи.
Онази другата подкрепа е за детската градина.

всичко това за един тъп телефон...........
най- ми е жал за учителката.
Преподавала ми е руското, след това и в гимназията. Тази жена винаги е била уважавана и след годините на демокрация. Тя е сериозна, говори тихо и всички я слушаха. Оценки се изкарваха трудно при нея. ИСтински , 100% учител.

Само като си помисля заради това лайно /без извинение/ в каква ситуация е изпаднала, много ми става мъчно.

"Контрол" му е майката ... "Бий хлапето по главата..." 

абе напоследък приятелката й я бие по главата................с едно Барби. Ама аз като й казвам, че Барби е лоша....

Аз като учителка , да кажа... Не бих изхвърлила телефона, но не защото няма да ми се иска.    Ако ситуацията е била прекалено неконтролируема вече, а тя със сигурност е била такава, това е логично, но не е разумно действие.  То не е помогнало възпитателно на детето, а само му е дало възможността да докаже на учителката и на съучениците, колко е силно, защото тате коли и беси, когато някой наруши спокойствието на чедото.  По закон учителят е господар в часа си. Той не може да изгони ученик, защото е отговорен за живота му в учебно време, но може да постъпи в ситуацията, така както сметне за необходимо. Би трябвало интелигентният родител да изслуша мотивите на учителя и да постъпи адекватно, а не арогантно. Арогантните деца са такива, най-вече защото имат арогантни родители, а с арогантни родители не бива да се занимава човек.    Арогантността е въпрос на възпитание, а не на търсене правата на детето. Учителката ще си има проблеми, но детето в бъдеще повече.
Та ако трябва да съм честна, грешат във възпитанието тези родители, които погазват авторитета на кой да е възрастен пред очите на детето си! Защото родителите също са също възрастни и детето скоро няма да уважава и тях.

С какви хора се събирате!? ... какъв пример дават на детето ти!? ... Барби е не само лоша, а и скъпа ... а и по главата ... добре, че Спайдермен се навърта тия дни из града ...

той не зачита часа, усилията, които ТЯ влага, авторитета Й, мястото Й над него в йерархията на училището, годините Й...... и още хиляди неща, на което тя отговаря с хвърляне на някакъв тъп телефон. Голяма работа, че не му била зачитала личната собственост. изтървала си е нервите жената, и тя е човек, има право на моментни слабости. не смятам, че бих имала какъвто и да е повод да застана зад детето си в такава ситуация, и не само това лично ще го принудя публично да й се извини. или поне се надявам да успея да го направя. а най-много се надявам да не ми се налага

Ама защо така са отрязали учителите откъм права? Че после - не ги уважавали учениците... Ами как да ги уважават, като то самите институции не ги уважават. Отнели им правата за всичко. Дори не могат да накарат един нехранимайко да напусне часа им!

Ако дъщеря ми, ми се обади в 7 клас, за да ми каже, че госпожата й е хвърлила телефона в коша, ще й се скарам яко, че го вади в час. Ама наистина. И ако ида в училището, то ще е, за да питам госпожата, защо го е направила и да й обещая, че повече детето ми няма да играе на игри по телефона си в час. И ще й дам един стар модел Ериксон от първите модели, за да я срам да го вади. А като й дойде пипето, тогава ще си й върна нейния апарат с играта.

Този татко, който е защитил сина си така огнено не го разбирам. И не разбирам никой, който унижава учителите, които се опитват да направят от децата им хора.
Ами помолила го няколко пъти да си прибере телефона, той продължава. Какво да направи? Ще му го вземе, разбира се. А може и да й се е озъбил нещо, за да я провокира до там да си изпусне нервите, че да го хвърли в коша.

Уффф..., кога ще въведат правилници в тези училища и ще станат уважавани от родители и ученици. Казвам ви за пореден път - демокрацията не ни понесе.
Телефон на седмокласник за 1000 лв. , отчайваща картинка.

Ама не може за всяко едно провинение в училище, учителите да звънят на родителя - "Ела да си оправиш детето, моля!"
Нали учителя е там, за да се справи някакси с тези зверчета, които само чакат да направят някоя магария. Значи сина ти си играе в час на някакви игри и тя да ти звънне, за да ти каже, какво прави той и да минеш да се справиш с непослушанието му?
Тя по цял ден ще звъни на този и онзи родител, за да докладва, отрочето им, че не слуша в момента и да минат през училището да му кажат: "Не така, мамин ." 
Според мен, тя трябва да взема решения на момента, докато те са в училището, са под нейна опека. Каквото реши тя, това ще стане. А че мама или тате ще долетят отнякъде, вече не го разбирам. Това би трябвало да остане за вкъщи. В училище - учителя (освен, ако не иска да говори с родителя), в къщи - с мама/тати.

чудесно си го казала Ню, абсолютно споделям. но мисълта ми е: едното дете се чувства защитено-"ей сега  ще видите ато дойде баща ми", а другото- знае,че  ой ще е виновният, ако му хвърлят телефона. дали другото дете не страда в себе си,че него не го защитават? Дали не си мисли,че го обичат по-малко?

Не мисля. Едното е разглезено, а другото знае, че има правила, които трябва да се спазват. Ти си обяснила много другарски и с любов, сигурна съм, какви са твоите разбирания и правила. Детето знае, че мама ще се кара за еди кое си. И няма да одобри.
Ами аз от сега още промивам мозъка на дъщеря ми за есента, че в градината ще й е много хубаво, ще си играе с другите дечица, ще папка, ще спинка, ще слуша госпожите, защото е много добричка... Нали? Ако всеки говори на детето си, че учителя е там, за да го направи човек, че трябва да се уважава и т.н. положителни неща, няма да има чак толкова чудесии.
Да защитиш детето си, когато има за какво, когато е набедено без вина - да, но за да си развява байряците в час, по улиците и т.н.- ми не съм съгласна, че това е начина да се почувства обичано.
Ако детето ти разбие магазин с приятел и го хванат полицаи, ще идеш ли да им вдигнеш скандал, че са го хванали? Мммм , малко трудно. Детето ще си отнесе конското, ще разбере, че така не трябва да се прави, че не е хубаво и прочие... И втори път преди да посегне да върлува, ще се позамисли...
Но с учителите и училището всеки може да се гъбарка, защото те са направо беззащитни . Всеки ги хока, кани им се и им се прави на голяма работа. И ето на - създаде се едно поколение деца, което нехае за всичко.
Боли ме много за това. И тази година племенницата ми става в 1 клас. Страх ме е за нея. Сред какви деца ще попадне, сред какви учители... всичко е ново, с големи деца... И тази разхайтеност. Не знам. Бог да я пази...

Моите родители винаги изхождаха от позицията, че аз съм виновна. Меко казано ми беше противна тази липса на доверие, по тази причина не споделях абсолютно нищо с тях, дори и като станах зрял човек.
По принцип е редно да се изслушат двете страни, не да се изхожда само от едната версия, а за едно дете, малко или голямо, доверието е много важно.

моя син -първо никога нямаше да дойде да ми каже,че учителката му е хвърлила телефона някъде си.Щеше да си го вземе след часа и да премълчи за случката,защото ако аз науча- ще има наказание затова,че си е позволил такова държание в час.Друг е въпроса ,че телефон от 1000лв може да има само ако той си е изкарал тези пари със собствен труд/което значи когато завърши училище/.Бащата на това момче е от любимите ми гирои.Аз поне си го описвам така-дебеловрат,леко напомпен,със мозък като стафида и огромно самочувствие,който казва на детето си"ех тате ти имаш телефон от 1000 лв ,ти си най великия,мачкай бедняците"Аз ако бях въпросната учителка и дойде някакъв си такъв да ми се разправя-незнам какво щяха да му чуят ушите

Толкова ли е зле?Е,то затова такива проблеми остават незабелязани-училщето има нужда от способни хора,но заплащането е мизерно,а работата много и тежка,но и това е призвание.

Да му го вземе и аз това казвам. Само, че без изхвърлянето в коша. Пак да кажа за мен не е приемливо да се постъва така с вещите на детето ми


Ами както иска учителката да постъпва, ако иска да ми се обажда, за да решаваме проблемите заедно, ако иска да изхвърля неща и да се караме по между си

И никак не съм привърженик на идеята, че докато детето ми е в училище аз нямам думата и не поемам отговорност за държанието му

Но с учителите и училището всеки може да се гъбарка, защото те са направо беззащитни . Всеки ги хока, кани им се и им се прави на голяма работа. И ето на - създаде се едно поколение деца, което нехае за всичко.
Боли ме много за това. И тази година племенницата ми става в 1 клас. Страх ме е за нея. Сред какви деца ще попадне, сред какви учители... всичко е ново, с големи деца... И тази разхайтеност. Не знам. Бог да я пази...
[/quote]
Не съм съгласна-има страхотни учители и те нямат такива проблеми-успяват да стигнат до всяко дете.не помните ли,че в класацията на "Великите Българи" имаше и учител и то на челно място Просто много хора не желаят да променят методите си на работа,а съвременните даца са много по-различна от преди 20 години,по-информирани,по-свободомислещи,по-искрени и по-объркани.

Ани, имаш екстрасенски заложби 

Аз също съм на мнение, че с тези орязани правомощия направиха учителите беззащитни и без авторитет пред учениците си.
Монда, не си мисли, че останалите ученици са си казали "ей, на тоя баща му страаашен! как само го защити!" Нормалните, възпитани деца са много на ясно какво точно се е случило. Бас държа, че повечето мислят "моя баща сигурно щеше да ми хвърли един бой (конско)"

Дано да не са си го помислили

Не съм съгласна-има страхотни учители и те нямат такива проблеми-успяват да стигнат до всяко дете.не помните ли,че в класацията на "Великите Българи" имаше и учител и то на челно място Просто много хора не желаят да променят методите си на работа,а съвременните даца са много по-различна от преди 20 години,по-информирани,по-свободомислещи,по-искрени и по-объркани.
[/quote]
просто не можеш да си представиш,какви ученици има и изобщо какви са 70% от осмокласниците /например/Само с твърда ръка и наказания може да се постигне някакво що годе споразумение.Синът ми сега е 10клас и при тях нещата са вече по различни,може би защото повечето вече са преминали пубертета и други неща ги вълнуват от това да се правят на интересни пред учителите,но когато бяха в 7-8 клас не мога да ви опиша за "какво иде реч"Само като усетят,че някой учител е малко по лабилен и му се качваха на главата.Това мобилни телефони ,псувни и какво ли още не-са само малка част от глупостите които си позволяваха.Класния им -мъж на 35г -учител по физическо ,беше вдигнал ръце и просто не знаеше как да се справи ,как да постъпи с учиниците ,които са го боготворели допреди 1 година.
Така,че не учителите ,ами такива татковци са най виновни за състоянието на днешните ученици

Точно защото знаех, че ще бъда наказана или ще ми четат конско, не съм извършила много глупости като ученичка.
Възпитаваше ме само майка ми, баща ми след развода не поддържаше никаква връзка с мен. На моменти тя беше много строга, но съм й благодарна за това.
Винаги преди да направя нещо откачено си представях нейната реакция  Благодарение на това дори не пропуших, както направиха 90% от съучениците ми.
Но в никакъв случай, не съм живяла в страх, просто знаех че има правила и ако ги наруша ще си понеса последствията.

точно за това говоря-децата трябва да имат респект от родителите си и да знаят,че ако сгафят трябва да си понесат последствията

Цитирам дословно от бележника:
  Ученикът няма право да  :
т.4 накърнява с поведението си авторитета и достойнството на учителя;
т.5 създава пречки на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения;
т.8 да ползва мобилен телефон по време на учебните часове.
 Да , сигурно и аз бих изхвърлила в момент на афект телефона след неспазването на тези писани правила  и 7 години в училище не са били достатъчни на някого да ги запомни и спазва.
  По темата-мисля, че възпитаваш отговорни за постъпките си деца и не грешиш.Поне и мен така са ме възпитавали.

ОК, явно контрола е добра тактика, но ...
КЪде е границата? Ето Ета казва, майка и я държала изкъсо. Да, ама аз познавам горе-долу отношенията им, те са като 2 приятелки, а не майка и дъщеря. Моята майка също винаги ми дишаше във врата, но аз винаги съм се успявала да се осуквам, прикривам, много я лъжех. И до ден днешен се опитва да ме контролира, от много години няма никакви успехи на този фронт, обаче не се отказва. Което няма защо да ви обяснявам как ме дразни.
Как някой контролират с твърда ръка в мека ръкавица, а други си оплескват отношенията с децата??

Вероника, оставам с впечатлението, че нямаш около себе си ученици, прекалено идеалистично виждаш нещата.
Дъщеря ми се наложи да я защитя един-единствен път, беше виновна и го направих. Отогава зявно разбра,че каквото и да и се случи, аз съм човекът, който може да и помофне, да я защити. Е,добре,че това беше един-единствен път...В 8ми клас. класната и ми се обади да ми каже, че от 20 дни не е на училище...при което аз онемях на теефона и успях нещо си да смотая ,че е болна и т.н. Беше минала и ваканцията, значи след 1 месец тя ми звънна. /няма да казвам името на елитното училище, не е това темата на разговор/. Изчаках я да се прибере, случи и се това, което  и се случи, каза ми причините, поради които не е ходила и какво е правила в това време/ тя никога не ме лъже/.
Аз се захванах, намерих кой да ми каже в кои дни е отсъствала, намерих и бележка и това жеше. тя никога повече не го повтори, не ми е създала никакъв проблем повече,нито с училището,нито в къщи- в момента е 10 клас, на 17 годинни.
Но синът ми- той винаги е по ръба..в 4 клас имаше проблем с английския- не искаше и не искаше  да го учи. Всички обвиняваха учителката, аз обвинявах него. накрая отидох и и казах- оставете го на поправителен! не му го давайте юнии и го оставете за сетември! Но...уви, на нея просто не и се занимаваше лятото. няколко пъти отидох да я помоля, но тя му остави 3...така той разбра, че и да не учи ангийски- все ще мине метър.. та него никога не го защитавам,защото това, което стгне до мен-винаги той има вина.може би в другите ситуации успява да се оправи сам, както казва Дива.

Някой каза: преподавателката се е издънила. Какво значи - издънила се. Всеки човек има праг на нормално реагиране, а учителите за съжаление цялото ни законодателство отдавна ги е лишило от разумните възможности за реакции спрямо учениците.
Безумно ме изумява това, че се толерират наглите и безочливи ученици, които са единици, за сметка на свестните деца, които са болшинство.
Разбира се, че учителката е реагирала правилно, а ако бяхме нормална държава, бащата трябваше за дребно хулиганство да бъде пратен три дни да почиства някоя градинка.

Аз никога не показвам пред сина ми,че учителят не е прав. и него това го дразни много- знае,че аз не  съм съгласна с учителя, а твърдя обртното. Защото нам,че ако аз призная/ а аз съм безспорен авторитет/- свършено е с този учител....уважение и респект няма да има. И по този повод  ми е казвал- все аз съм виновен, а учителите- прави". ами как да е...

Вината е в родителите 
Няма да коментирам стойноста на телефона /в случая е бил важен за бащата  /.
Родителят е този, който давайки му тази вещ трябва да обясни кога е редно и кога не да се ползва тя.
Става дума за "правилата"  , а когато ги няма - жалко и за двете страни  .
Учителката - ерудирана личност, направила е "грешка" в момент на слабост, за което е уязвима 

Това е добре, но какво следва при нарушаване на тези правила.

Не искам да вземам страна, но ми прави впечатление, че учителите все по често вдигат ръце и казват, че нямат права. Ако и родителите сторят същото .....
Преди доста години учителя можеше да ти забие  шамар и никой по никакъв начин не мислеше, че това е насилие. Днес една по остра дума от страна на учителя е унижение.
Вярно е, че времената са променени, но ученика също има задължения и те трябва да са ясни и на родителите.

практиката е показала, че нищо не следва от страна на училището.Ако и от  родителите не последва...виждаме  ги резултатите.

по-точно от това не бих могла да се изкажа! 

Не,не грешиш.
Мога да си представя,какво и е било на тази учителка,за да стигне до такива крайности.
А какво ще кажете за случай,в който учителката прибира мобилните телефони на целия клас и ги оставя на катедрата,най-спокойно и въздържано и най-бойното момиче на класа се опитва да се бори с нея,за да си вземе телефона???Истинска случка в 9 клас.Не  е лесно.Кавото и да направи,винаги ще има възражения,обсъждания.Родителят е абсолютно виновен за случката.Телефонът може да струва и 100 000 лева,но той самият си е поел риска,пращайки детето си с такъв скъп телефон на училище.И е бил длъжен да му обясни как  и кога се ползва скъпата играчка.
Повече права на учителите и на училищното ръководство и нещата ще се оправят!
Демострацията на скъпи вещи и на благосъстояние не трябва да става в училище,а липсата на възпитание идва от семейството.Нелепо е да се очаква учител да възпитава в рамките на 40 минути 30 деца,всяко със своята семейна среда и своя собствен опит,вместо да им преподава материал.И-училищни психолози!
Нямам много време  и го написах доста объркано.Извинявам се!

Ако повече родители разсъждават като теб, монда, то в часовете ни ще има ред и дисциплина.
Естествено е да са буйни децата, но не е естествено да са нагли благодарение на възпитанието вкъщи.
В часовете е забранено да се3 ползва мобилен и щом ученикът нарушава правилата, то не трябва да се търси вина и на учителя, който вече е безсилен.
И на мен ми се е случвало, аз прибирам телефоните(и това нямам право да правя, че са чужда собственост) и ги давам на класните им, те да им ги връщат както и когато решат.

Факт е, че в днешно време в училищата ни цари анархия. Не знам дали се дължи на прекалено заетите родители, които не обръщат достатъчно внимание на децата си, на факта, че децата се интересуват само от компютри и дискотеки, че спират да играят на колективни игри (както ние едно време правехме пред блока до големи магарици) и много много други фактори от ежедневието.

Но заставам напълно зад учителката, и мен подобно поведение ще ме вбеси. Наистина учителите са педагози и донякъде самоуки психолози, но всичко си има граници. А поведението на бащата и фактът, че синът се движи с тел. за 1000 лв. (3-4 заплати на учителката), само потвърждават това как е възпитано това дете...

Аз даже прекалено много се паникьосвам като стане дума за дъщеря ми и се опитвам да я защитавам при всякакви ситуации - все ме е страх, че някой ще я нарани физически или емоционално. Но това става само в случаите, когато тя с нищо не е предизвикала агресия у човека срещу себе си... Ако детето ми се е държало така безочливо, аз не само че ще защитя учителката, но и ще умра от срам от СЕБЕ СИ, че съм го допуснала като родител!

Не е редно да държиш телефон по време на час, знаем че в днешно време почти всички деца имат телефони но това не означава , че трябва да си играят с тях по време на час и да предизвикват учителите  Все пак телефоните служат за да можем ние родители да имаме връзка с децата ни.
Но както пишат някои преди мен вече има толкова арогантни и безотговорни родители, които глезят и позволяват на децата си много.

В случая който разказваш Монда, аз заставам твърдо зад учителката 

Аз също съм възпитана така. Ето дори един куриоз. Когато закъснявах като ученичка, баба ми казваше: "Професорът може да закъснее, ти не!" След години, когато станах преподавател, баба ми казваше: "Ученикът може да закъснее, ти не!"
Мисля, че грешките трябва да се търсят там, където са наистина, а не априори все единият да е виновен - или ние, или другите. В този дух са и препоръките на съвременните психолози

Грешиш ако нямах опит с ученици не бих писала тук.

Първо бих назидала детето за поведението му, но после бих скастрила и учителката. Не за друго, но все пак това е чужда вещ, спокойно е могла прост да прибере телефона и да го даде на родителите после. Аз като родител може и да изхвърля нещо, но аз съм човека който го е купил. Учителката  според мен е прекалила (колкото и да съжалявам тези жени поради тежката им професия).Един човек не може да разполага с вещите на друг като със свои, независима от вида контакт ( извън семейните имам предвид).

Бащата е виновен.
 Какви са тези телефони повреме на час? И аз бих го изхвърлила. Ако бащата смята, че с телефона, синът му ще научи повече, тогава защо го праща на училище?
 И ако това се случи на моето дете и учителката му изхвърли телефона, ще му обясня, че трябва сам да си заработи паричките за новия. Колкото по-скъп иска, толкова по-усърдно ще заработва.

Не бих защитила детето си, защото е виновно, но не бих го унижавала пред останалите...ще му се скарам сериозно вкъщи....

Аз малко ще се отклоня от темата,но ще ви разкажа на какво съм била свидетел.
Ученикът е 7-ми клас.Т.е.пубертет.
До преди пубертета е бил пълен отличник.Родителите с големи очаквания от него.Но в пубертета се събира с лоша компания и проблемите им започват.Бащата много често е викан в училището.Синът му често бяга от час и се събира с ''компанията'' в кафето до училището.Един ден баща му прави проверка.Намира го не в час,а в барчето.Пада му пердето на човека и като го почва още от там.Товари го в багажника на колата.
Но някой от училището вижда това,не знае,че е баща на детето.Алармират полицията,че е отвлечено дете.Цялата полиция беше вдигната на крак... 

Та искам да кажа,че не винаги първите седем години са решаващи.
Да пази господ от труден пубертет.

Не съм привърженик на крайните мерки. Не съм съгласна да изхвърлят телефона на детето ми,  определено в подобна ситуация смята, че е по-правилно да се извика родителя. Но определено детето заслужава наказание. Аз моя съм го оставяла без телефон за седмица, заради подобна постъпка. Не е лошо да си строг с децата си, а всеки сам определя колко точно строг означава да си това.

аз като една бъдеща дикаторка да се изкажа 
първо , детето ми ще има евтин модел телефон.  (това, че пишльо в 7ми клас носи телефон за хиляда лева ми говори много, не в полза на родителите и изобщо не ме учудва реакцията на таткото).
все си мисля, че има и други начини да покажеш идивидуалност и престиж пред съучениците.
второ, ако се повтори ситуацията, за която говориш много вероятно е, допълнително да отидем двамца да чуя и извинения към учителката.
и трето -  връчвам му една нокия 3310, да поддържаме връзка и  забравя за телефон до момента, в който не си събере хиляда лева да си купи.
от разказа не се разбира дали телефона е бил изваден в крайна сметка от кошчето - приемам, че постъпката на учителката е била акт на отчаяние. кошчето ми се струва логичан пристан на този телефон за момента.

Е, а трудния пубертет какво е? Не е ли резултат и от първите и от следващите седем години неадекватни реакции на родителите? Тя и описаната от теб ситуация говори много за адекватността на тоя баща....

На възрастта на това дете интересите са вече доста диференцирани - ако го влекат точни науки, сигурно няма да е цар по езици. Появят и други интереси, извън учебниците. Съвсем нормално е да не е вече миличкият пълен отличник какъвто е бил на девет годинки.
Щом бяга от час, значи му е дошло до гуша да го смятат само за пълен отличник и е започнал да търси истинското си аз, а не налаганото му по инерция от родителите.
Колкото повече го натискат родителите, без да се опитат да го разберат, толкова повече проблеми ще имат...
И в случаите и със скъпите телефони и с носенето им в училище проблемът пак идва от родителя.

Извинявам се, но не успях да схвана хумора тук...

 Явно е изваден от кошчето,след като бащата-бабаит така бързо се е материализирал на мястото на събитията, синчето се е обадило,явно.
 На мен ми е интересна реакцията от страна на училището в ситуацията и след като в правилника е забранено ползването на телефони в час, има ли наказания и прилагат ли се. Сигурно не.
 При нашите първолаци има системно закъсняващи деца-сетете се,дали детето е виновно в случая или родителите.
Обяснява ни се всеки път,че при определен брой закъснения се трупат неизвинени,а после следва изключване. Но никой не се трогва, а училището няма да изхвърли детето.
 
 На мястото на учителката щях не да го хвърля телефона,а да го строша в главата на ученика-затова и няма да стана учител, а че тя се е издънила-си поддържам мнението.
 

Ами да си го схванала...
То не е за смях,но самият спомен от видяното ме кара да се смея.
Айде сега ме анализирай!Защо се смея?

   
Не мога да разбера едно на тези родители, които защитават децата си в такива абсурдни ситуации. Защо си мислят, че учителката има някакъв проблем, проблем имат те - РОДИТЕЛИТЕ с дете възпитано по този начин. Учителката ще се поядоса час, два ще се прибере в къщи и това е , но за родителите е за цял живот -> Сега анализирайте това. 

Детето ми ходи на училище с GSM от много малко. Така аз съм спокойна, че имам връзка с нея, че е пристигнала както трябва и се е прибрала както си му е реда. Винаги го е носела когато не е било забранявано от училището. От 7-ми клас е с пъти по-скъп телефон от моя, последен модел и вероятно и нейния върви за не по-малко от 1000 лв. на свободен пазар. Не виждам нищо лошо в това, още повече че си подработва детето и си е изкарала сама парите за него. Не бих приела да се изхвърля така нейна вещ, та било то и молив. Ще се разправям с учителката, но вероятно не пред нея. А тя също ще си получи заслуженото.

Като малка доста съм си патила от прекалено строги родители, които черно на бяло да видят, че не съм виновна, за тях пак аз бях черната овца. Много болезнено и оставя гадни спомени за цял живот. Много ме мразеше историчката защото първата ми приятелка беше дъщеря на нейна колежка- учителка по френски, с която явно не бяха поделили нещо. Все ми повтаряше, че докато не престана да движа с нея, добра оценка няма да видя. Аз учех като луда по история и най-много 4( при пълен отличен по всичко останало). И все си патех в къщи, все аз бях виновната, недоучилата, държала съм се вероятно невъзпитано, нахално и подобни. Накрая явно и баща ми прозрял и едно мое контролно ли, класно ли, беше занесъл при преподавател да го оцени обективно и той го беше оценил на отличен. Е, тогава беше вдигнал страшен скандал на родителската, та после ми беше неудобно да се появя в училище, защото всички само за това говореха. Обаче бях адски горда че най-сетне ми повярваха след толкова време.

Та мисълта ми...не трябва да се прекалява със строгост- по-скоро винаги, винаги обективни, каквото и да стане. Това ми е стратегията на мен.

Не бих ходила в училището ,ако не са ме повикали или проблема с учителката не е за пръв път. Определено ще имаме разговор със сина ми ,но задължително в къщи. Не пред всички ,това никога не ми е харесвало и се надявам да успея да не го правя.

Домашното насилие се спомена на няколко пъти тук.Данни от представително за България изследване сочат, че всяка четвърта жена в страната е жертва на насилие от своя партньор. Близо една трета от жертвите на домашното насилие са деца. Убедила съм се, че този проблем съществува, той е сред нас.
За да научим детето си да се пази от насилието трябва на първо време да не го упражняваме върху него/Имаше тук и пос с това,как другите деца са си помислили,че ще им хвърлят един бой  и това трябва да звучи възпитателно:shock:/ и да не толерираме такова върху други хора.