Като малка доста съм си патила от прекалено строги родители, които черно на бяло да видят, че не съм виновна, за тях пак аз бях черната овца. Много болезнено и оставя гадни спомени за цял живот. Много ме мразеше историчката защото първата ми приятелка беше дъщеря на нейна колежка- учителка по френски, с която явно не бяха поделили нещо. Все ми повтаряше, че докато не престана да движа с нея, добра оценка няма да видя. Аз учех като луда по история и най-много 4( при пълен отличен по всичко останало). И все си патех в къщи, все аз бях виновната, недоучилата, държала съм се вероятно невъзпитано, нахално и подобни. Накрая явно и баща ми прозрял и едно мое контролно ли, класно ли, беше занесъл при преподавател да го оцени обективно и той го беше оценил на отличен. Е, тогава беше вдигнал страшен скандал на родителската, та после ми беше неудобно да се появя в училище, защото всички само за това говореха. Обаче бях адски горда че най-сетне ми повярваха след толкова време.
Та мисълта ми...не трябва да се прекалява със строгост- по-скоро винаги, винаги обективни, каквото и да стане. Това ми е стратегията на мен.