Публикувана: 16 май 2007, 17:31 ч.
Последно мнение: 20 май 2007, 18:32 ч.

Притеснено ли ви е при полет със самолет?

5 557
54
1

Гост

# 15 16 май 2007, 20:04 ч.

Мнения: 3 367

не; пътувам ей сега,с каквото ми дадат; летя и със самолети на приятели,те са едни малки шумни Чесни,купона е важен..
тревожих се само като летях през океан, с дете на 15м и бременна в 4ти месец,на една седалка всички..не за друго,а от теснотията се дразнех..накрая Ния спа в седалката,ние с неродления и брат на земята пред седалката,добре че съм малък човек и аз...

# 16 16 май 2007, 20:07 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

никога няма да свикна и никога няма да ми хареса. за съжаление ми се налага непрекъснато. преди десетина дни пътувах с гръцките и беше такова лашкане с часове в едно малко самолетче, че ще ми държи влага дълго време. Sick

винаги си казвам молитва, без дъвка не тръгвам и гледам да не ям нищо Mr. Green

не се притеснявай, успокоявай се , че ще свърши bouquet

# 17 16 май 2007, 22:34 ч.

Мнения: 295

Винаги ме е страх, сама, с детето - срах голям всеки път. Но напоследък реших, че ангелчета седят на крилата на самолета, махат с крилца и го пазят. Та се старая това да си представям, за да не се страхувам.

# 18 16 май 2007, 22:49 ч.

Мнения: 1 526

Хич не ми е притиснено!
Даже обичам и се кефя.
Чакам другия месец с нетърпение - предстоят ми 2 полета Sunglasses

# 19 16 май 2007, 23:17 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: mamaG в ср, 16 май 2007, 22:34

малеее

страх не, малко притеснено се чувствам, но това чувство трае кратко - докато се издигнем във въздуха. после просто свиквам и приемам самолета за автобус.

за катастрофите е така, но ако катастрофираш с кола или нещо търкалящо се по земята можеш и да оцелееш, докато при самолета шанса ти клони към нула Mr. Green

# 20 17 май 2007, 01:05 ч.

Мнения: 295

лелеее, Хара, мерси, чак сега видях какво съм написала и паднах от смях. Не, до такива физиологични състояния от страх не съм стигала...

# 21 17 май 2007, 01:05 ч.

Мнения: 4 399

Да, притеснено ми е, но не дни наред преди това, а малко преди полета. С дете, без дете, все ми е притеснено. В повечето случаи досега съм пътувала сама с детето и сега ще е така. Този път полетът ми е много ранен и това усилва още повече притесненията ми, защото трябва да вдигна детето в 5:00 часа сутринта.

# 22 17 май 2007, 01:10 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: mamaG в чт, 17 май 2007, 01:05

няма какво да ми мерсиш, и аз се посмях за твоя сметка Joy

# 23 17 май 2007, 01:27 ч.

Благодаря ви за отговорите Peace

прави сте,както в поговорката"ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш"полета ми е 2ч.30мин.не е мн.в сравнение с др.мами,но все пак...съм си малко параноя #Cussing out

# 24 17 май 2007, 03:05 ч.

usa
Мнения: 2 113

от самото летене не ме е страх, обичам да летя, но последните 2-3 години ме е страх другите пътници да не ни метнат от самолета в движение, че синковецът е един такъв безобразник, не е хич лесно за околните. при последното ни пътуване преди месец-два най-голямата му забава беше да ме издебва като не го следя зорко и да бучка седящите пред нас с пръст по главите... скъси ми се живота с поне три години от срам, не знам как се удържах да не го набия за пръв път в живота му Embarassed

...

# 25 17 май 2007, 08:27 ч.

Мнения: 1 436

Цитат на: миз в чт, 17 май 2007, 03:05

при последното ни пътуване преди месец-два най-голямата му забава беше да ме издебва като не го следя зорко и да бучка седящите пред нас с пръст по главите... скъси ми се живота с поне три години от срам, не знам как се удържах да не го набия за пръв път в живота му Embarassed

...

Не сте само вие. Имах един презокеански полет, в който едно 5-6 годишно настояваше да си подпре краченцата со все обувки през процепа на седалките върху мен. Ако на някого му беше още по-неудобно от на мен, беше майката. Доста сконфузена изглеждаше милата.

По въпроса, не ме е страх от летенето. Страх ме е от пътуване с кола, но този ужас ми е насаден от майка ми. (Като съм била на година и половина, нашите са катастрофирали много тежко, майка ми едвам е оживяла). Аз като карам няма проблем, но ако е някой друг, особено на по-опасно трасе, като на завои или на дъжд, ме тресе такова шубе... Аз не се усещам, но мъжът ми твърди, че се вкопчвам панически в седалката и започвам да ахкам на всеки завой, което предполагам, че допълнително изнервя шофьора Embarassed

. Ама не мога да се владея - фобия ми е и това си е Embarassed

Последна редакция: чт, 17 май 2007, 08:50 от Juturna

# 26 17 май 2007, 20:16 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

Оле, каква параноя ви гони повечето. А по магистрала като сте с колата не ви ли е страх? Там вероятността за инцидент е много по-голяма, а при скоростите с които се движим, въпреки множеството екстри в съвременните коли, гаранция няма ooooh!

Гледам да не мисля за такива неща.
Иначе се притеснявам, да, дали съм взела документите и парите, да не забравя или загубя чанта или дете по пътя, да не закъснея за полета. Ако минавам през непознати летища гледам да се запозная с картата им предварително по Интернета. Като съм сама ми е много по-спокоино, но това отдавна не ми се е случвало Confused

# 27 17 май 2007, 21:12 ч.

Мнения: 1 465

Много- всеки път след полет, от страх или напрежение имам страшно главоболие ooooh!

Само когато летях за първи път ми беше много интересно и вълнуващо, но май тогава ги нямаше атентатите.

# 28 17 май 2007, 21:16 ч.

En un lugar de La Mancha...
Мнения: 284

Mного ме е страх,имам паника от самолетите.Преди да излетя винаги си повтарям умствено,че самолета е най-безопасното средство за предвижване,че процентът на самолетни катастрофи е незначителен,сравнен с другите и т.н...Но веднъж излетиме ли,всичко ми се изпарява от главата,изпадам в истинска паника,ръцете ми не спират да се потят,чувствам се нищожество там горе,при най-малкото потръсване на самолета подивявам,когато стюардесата включи микрофона да каже нещо,очаквам да съобщи някоя лоша новина и какви ли още не мога да ви разкажа.За мен пътуването е кошмар,няколко часа ми се струват цяла вечност.Все си казвам,че ако ми е писано да загина в катастрофа,само се моля да е на земята....Тази година ми предстои пътуване с моето бебе,нямам си представа дали ще ми се отрази положително или ще бера двоен страх...