КАК ВИ ПРЕДЛОЖИХА БРАК?

 То и аз подозирах,щото първата оферта беше на Св.Валентин,ама аз бях на семинар и нямаше как да стане:)Пък после настъпи затишие и точно,когато вече се отказах,че второ питане ще има,той измъкна точно МОЯ пръстен(веднъж си го харесах като бяхме в Благоевград)и не много драматично,но пък мило ме попита И дали защото бях поканила мама на вечеря и реших,че на-добре ще да стане(ще я изненадам пак) или пък защото тръпнем в очакване на бебе ,ама просто не можах да устоя
   Странно ми е,все си го представях на открито,по тъмно и с музика...той с треперещ глас пита...аз с чаровна усмивка приемам...
  Пък то-че тъмно беше,беше;че на открито-на открито;музиката-някаква чалгийка от ресторанта,той крещи че аз не чувам,а после като видях пръстена-пия вино и рева....Романтиката беше ,че ме прегръщаше под звездите и ми каза,че ще е с нас до края на света

Отидохме на уикендова разходка и разходка с лодка на езерото Бодензее. Лодката всъщност си беше туристически кораб, пълен с весели немци и там, по средата на езерото пръстени, чудеса, доста се посмяхме в интерес на истината, малко лигавко се получи, но какво пък, важен е резултатът 

  При нас беше много забавно, щото след 2год и половина гаджелък един негов колега по погрешка го издаде.
Отивам аз на работата му и  се заговорих с един от колегите му който по едно време той ме попита"Кога ще е сватбата ви ".Про което аз го погледнах тъпо и успях само да промърморя "Ми,незнам"
И двамата се почувствахме сконфузено,той задето издъни ситуацията и аз от факта че приятеля ми има сериозни намерения.
Направих се аз че нищо незнам и 2 месеца след това,в един ден прекрасен докато си . ...той дойде до мен и почна да увърта:
-Искаш ли другата седмица да отидем на село?
-Ама защо-отговарям аз.
-Ами да вземем баба ти
 - ама защо?- пак питам
-Ами за да си направим годежа че да се съберем всички........
.........

Голяма романтика.....ама се излъгах...без пръстен без нищо.
Пръстена си го взех чак на годежа.....ама ех,любов

Ние бяхме гаджета едва от 6 месеца. Бяхме на море в Поморие. Аз през цялото мрънках, че е трябвало да отидем в Несебър, защото е любимият ми град. Един ден, на връщане от плаж, той ме остави пред квартирата и каза, че ще отиде да измие колата. Стори ми се доста необичайно, защото друг път ако има нещо да се върши на път за вкъщи, сме го правили заедно. Обаче той каза - изкъпи се докато се върна, после аз ще взема един душ и се приготвяй, ще отидем в Несебър тази вечер. Изкъпах се аз, облякох се, а него още го няма. По някое време пристига, изкъпа се и той, облече се и отидохме в Несебър. Решихме да се разходим. И аз като почнах - тук да отидем, там да отидем, по не знам си коя улица да минем. Три часа се разхождахме. Той вече взе да мрънка, че го боляли краката, че бил гладен и т.н. (а той никак не обича така безцелно да се разхожда). Накрая ме заведе в една страхотна кръчма - "Капитанска среща" на пристанището в Несебър. Седнахме и поръчахме вечерята. Тогава той ми казва:" Чудя се сега ли да ти го дам или да го оставя за десерт". Аз питам - "Кое?" А той изважда една кутийка и я поставя пред мен. Отварям я - вътре пръстен. Поглеждам го въпросително, а той мълчи. Беше много смешно, защото аз, естествено, разбрах за какво става въпрос, но той като не ми казва нищо, аз какво да отговоря Накрая, след като помълчахме малко, го попитах:"Добре де, кажи все пак какво е това!" И той :" е се омъжиш ли за мен?" Аз казах да После извика едни музиканти с цигулка да свирят на масата ни. Беше наистина много красив момент! няколко седмици по-късно разбрах, че съм забременяла 3 или 4 дни след предложението и всичко стана още по- хубаво

Когато за пръв път видях бъдещия си съпруг той каза "Ето такава жена ми трябва!". След два месеца вече ми казваше "Искам да имаме три деца!". След още три месеца като му казах, че съм бременна каза" Ами значи ще трябва да се женим!". Нямаше пръстени, на колене и други такива. Три месеца след сватбата, в еддна ужасна декемврийска вечер към 18,30, когато навън беше -10 градуса и валеше мокър сняг мъж ми се прибра от работа и аз нещо съм се разкиснала и го пътам тъжно, тъжно защо не ми е предложил, истински, брак и не ми е купил пръстен... И той каза "Обличай се" и ме помъкна в гадната, мокра нощ нанякъде. Влязохме в един голям магазин и на щанда със златото, където жената вече прибираше таблите с бижутата, моят мъж каза "Спрете ако обичате, жена ми ще избира пръстени!" И така купи ми ТРИ пръстена наведнъж, за да се реванширал за това, че не го е направил както трябва! Няма особена романтика във всичко това, но наистина повечето мъже са такива, и май тези сцени с изненадите, шампанското и падането на колене са само от филмите! Аз така и не нося злато, обаче е важно, че той направи това за мен, просто защото съм жена 
П.С. Наистина имаме три деца и сме заедно вече 18 години!

Първият път: "Ами като не искаш да правиш аборт ......... май трябва да се оженим"
Вторият път: по телефона "Злато, коя дата си избираш - 1 или 2 май, че за 14 февруари вече е късно да се правят резервации?" Естествено, харесах си 1-ви май - някакси по-лична дата е  .
Е и аз съм си го представяла по-различно, ама.......... Иначе с романтиката сме "на ти" - цветя, изненади, а подаръците заедно ги купуваме да не стават гафове   

Първият път... по телефона  Човекът специализираше в Германия и му беше домъчняло. Тука аз с блеснал поглед, ходя 2 метра над земята от щастие, се изфуках на приятелите му, а те ме спукаха от майтап - че било стояло месеци на сухо и вече превъртало момчето, той да се върнел, те ще го разубедят...
Обаче - върна се той - отидохме на екскурзия в Копривщиза и там на един хълм се разигра романтичната сценка с истинското предложение.
Беше купил не годежен пръстен за мен, а годежни халки и за двама ни - знае, че не обичам злато, затова са сребърни. Направо ме разтопи - за пръв път чувам и мъж да носи годежен пръстен, ама той моичкият си е такъв - винаги знае как да ме накара да се чувствам единствената жена...

Бяхме се запознали в един бар!Покани ме на среща.Отидох!Вората ве4ер когато излязохме на ресторант....ме помоли да отида до тях с него,4е искал да ми покаже нещо!
Отидох!Имаше пиано.Сипа по уиски...засвири на пианото песен която беше написал и композирал за мен!
След това ми предложи брак!Аз малко не бях сигурна дали го разбирам защото....не говорех английски,но тази фраза ми беше позната от филмите ,та на вторият път разбрах какво ме пита!
Приех!Нищо 4е на сватбата не разбирах какво говорят хората....или пък какво ме пита майка му !Та и самия него не разбирах...и той мен! Абе луда работа....
За два месеца нау4их английски...и ей ни на заедно ве4е 2 год. с беб4е на 3 месеца!

Много романтично.Уж отивахме на разходка край морето и ме заведе в Балчик на двореца.После издирваше трона на царицата сложи ме да седна извади кутийката с пръстена падна на колене и ме попита"ще станеш ли царица на живота ми"
Може да ви звучи много така,но заклевам се си е самата истина.Моят мъж рядко проявява романтика,но като го прави го прави жестоко.

Изтичаше ми разрешения престой от 30 дни и трябваше да изляза от Македония и пак да вляза, та се разходихме до Кюстендил. То пък било 14 февруари и човекът си бил планирал. И изцепваме се в Кюстендил, кучешки студ, мотаме се и решаваме да ядем скара. Влизаме в един соц. ресторант на центъра, вътре още по-студено, а персонала се скупчил и се грее на една печка. Сядаме и ние наблизо,поръчваме шопска, скара и ракия за мъжа ми. През цялото време треперех от студ и се чудех как да си стопля ръцете. Хапнахме, той миришеше на скара, лук и ракия, но доби смелост. Като се почна - той много ме обичал, бил много сериозен и стабилен... минутка за реклама На целия клинч почнаха да ми треперят и зъбите  и тогава ме попита дали искам да му бъда жена. След месец отидохме официално да каже на моите и да ме остави при тях, докато е в Румъния. Имах и бюджет да си избера пръстен:)
А събирането да живеем заедно стана много смешно - той беше в Румъния, аз- на работа и си правихме мухабет на MSN месинджър. Той каза, че утре тръгва рано сутринта, ако съм искала, да минел да ме вземе с все багаж. И аз му викам "ок" Организирах си превоза за нещата, които не можех да нося с мен и на другия ден айде

Аз си бях в къщи той на работа пишем си по кю-то и той -Хайде да се оженим ,и така -не беше романтично но.......здраве да е:))

Живеехме вече заедно(от година и половина),аз му намеквах постоянно,че обичам брака,и не обичам да живеем "просто така",питах го няколко пъти той как го предпочита,той всеки път ми отговаряше-и той искал брак,не обичал просто така...и след 1000 намека,той ми предложи -една вечер ,пред телевизора ,без пръстен,него после аз си избрах.Скъсах се да го питам после дали не го е направил като резултат от намеците ми,или сам го е пожелал,всеки път отговаряше,че сам го е пожелал...

Бяхме по на 19 години,познавахме се от месец и половина,след приятно прекараната вечер заедно, той ме изпращаше към къщи и без никакви предисловия ми предложи да се оженим.И така 17 септември за мен се превърна в незабравим ден-после разбрах ,че било ,,ден на вярата ,надеждата и любовта''От тогава мина повече от четвърт век,а сякаш беше вчера

В ладата, някъде около седмица преди сватбата, която организирахме от 4 месеца. Тръгваме, а той вади пръстена и пита "Ще се омъжиш ли за мен?"